Притча за вярата и дъжда, за които не сме готови
Било страшна суша. Жителите на едно селце се обърнали към локалния равин, с цел да може той да помоли Бог за дъжд. Той бил по този начин необходим за цялото село, тъй като кладенците пресъхнали, растенията умирали от жадност, а жегата била жестока.
- Няма да стане, бог няма да ви прати дъжд, тъй като не вярвате задоволително, дребна е вярата ви - равинът им обяснил.
- Но по какъв начин по този начин, какъв брой хора сме се събрали, белким вярата ни не е задоволително мощна? - запитала тълпата.
- Ако вярвахте задоволително, то щяхте да дойдете с чадъри...
Наистина, какъв брой е вярата ни? Очакваме чудеса, а те не стават. Искаме да създадем нещо, а не имаме вяра в самите себе си и в качествата си. Дори и чадърите си не носим, а чакаме дъжд.
