Петя Иванова: Васко Василев не е имал нито един смущаващ момент с човек от публиката
Било е неизбежно да се срещнем с Васко Василев. Моето само работно място през живота ми е било “Вирджиния рекърдс ". Васко се появи там с първия албум, който беше публикуван на лауреат преди доста години, записан в студиото на Стинг в Италия. Саня Армутлиева е школа и е човек, който аз обичам. Всичко, което аз научих за това по какъв начин трябвва да се работи, беше при нея. Това каза Петя Иванова - управител, пиар и координатор на звукозаписна продукция, работеща с известния цигулар Васко Василев, в предаването “Животът на фокус " по радио " Фокус " с водещ Ася Александрова.
“На третия ден от своята поява в България Васко Василев съумя да си загуби компютъра с ноти в софийско такси. Обади се в офиса, попадна на мен и помоли да му помогнем. Така се запознахме в чисто човешки проект. След това аз усетих, че не ми се занимава с музикална промишленост като звукозаписна такава, а с организаторск активност. И тогава Васко се появи с молба да му оказа помощ за три концерта в България. Така започнахме краткотрайно и до в този момент към момента - цели 25 години! Първите ми усещания от него бяха, че е като малко дете. Изумена бях, че не може да се провежда за обикновени неща и аз ги поех, тъй като не виждах различен метод да се оправим. Така е и до през днешния ден, една зодия сме и много си приличаме. За него думата спор не съществува ", описа Петя Иванова.
“Основен негов сътрудник в работата и на сцената е Памела Никълсън, която в България е по-известна като майката на Ванеса Мей. Те с Васко бяха в тандем, само че ние с нея сме се разбирали постоянно доста добре. Впечатлена е от куража във кино лентата за Селин Дион, който с изключение на музикален е и доста осведомителен за болестта й. Есенцията за нея от кино лентата е че: “Да живее за Селин Дион е да пее, освен да си жив ", сподели тя.
" Това е философията на огромния актьор по принцип. Тезата й е, че публиката убива огромните актьори и упованията, които хората имат към тях. Майкъл Джексън е бил подобен актьор. При Селин Дион по същия метод се вижда, че взаимоотношенито й с публиката и взаимоотнасяне те към нея и тя към тях, не може никой да й го даде, и това е смисълът на живота й, не са даже трите й деца. Селин споделя: “Моят глас е инструментът, който ме е водил, аз съм го следвала цялостен живот ", а той сега не работи добре, тя го чува и то е убийствено. Това, което излиза наяве от документалният филм за Селин Дион е, че стресът, напрежението, вълнението, отключват и задълбочава автоимунното й заболяване ", показа Петя Иванова.
Работата й е обвързвана с всекидневието и уговорките на Васко Василев. Това е приятна работа за нея, тъй като Васко е най-хубавият човек, който тя познава. Работи най-малко половин година напред в подробност, само че в глават е мисълта й е за месец ноември, тъй като тогава има 18 концерта на Васко Василев в България. Едновременно с това той е в Япония и там има други ангажиенти, които тя следи с лекост. Всичко, което са си споделили, ангажименти, по хипотеза е в писмен тип, без значение на какъв език, и с кого се води преписка.
“Само в България хората се наскърбяват, и не желаят да пишат. За нея критерият да си свършиш добре работата е да няма проблем, когато пристигна времето за съответния ангажимент. “Ако е написано авансово и всичко е наред, казусът, който би зародил е доста по-малък и елементарно решим. Предизвикателство в работата й е да улучи салдото. Когато питаш залите дали са свободни за тези дати, да не ти споделят “Ама вие естествени ли сте, има още 9 месеца дотогава ". Договори рядко и мъчно се случват авансово, ангажиментите и имейлите са персонални, само че тук е по този начин. Жонглиране е с нрав, знаеш, че на тази територия е по този начин, в Испания са други, в Англия са трети хората. Реално всички хора на всички места си наподобяват и в случай че могат да си почиват, избират да си почиват ", сподели Петя Иванова.
" Моето обичано време е, когато Васко е на сцената и свири, а аз имам опция да следя хората в залата, те са моят обект на същински теоретичен интерес, чисто човешки. Обичам да ги виждам по какъв начин влизат в залата и час и половина по-късно по какъв начин наподобяват - одухотворени, ходещи метър над земята. Това е смисълът на изкуството и музиката да те поставя на една друга периодичност за малко време, в случай че ти след това можеш да се връщаш там, когато имаш потребност отново. Да преценяме дребните неща, с които се занимаваме от тези, които са основни и това, което в действителност има смисъл ", прикани тя.
" Трудно е да се почувстваш добре и в баланс, само че с музика това е най-лесно. Енергията, която генерира публиката и опцията изпълнителя да я обработи и върне. Това наподобява на снежна топка, първоначално публиката е обща маса от мисли, усеща, безредици, упования, от време на време е изпитателна, от време на време не знае какво да чака, от време на време са стреснати хората. И ролята на Васко като актьор е да събере и обработи цялата тази сила, с цел да направи една хубава снежна топка и да им я върне назад - по-бяла, по-пухкава, по-лека и те да се почувстват по-добре. Не съм виждала концерт, на който това да не се случи. Затова огромно значение има гения и лекотата, с която го носиш, персоналните качества на всеки човек. Не имам вяра неприятен, злоумишлен и противен човек да може да стои на сцена и да прави това с публиката. Историята на музиката е потвърдила, че хора с такива планове не оцеляват дълго ", изясни Петя Иванова.
“Първоначалната сила на публиката, Васко споделя, че вижда всяко лице в залата, до което доближи погледа му. По някакъв метод са му забавни хората и ги следи. След концерт имаме традиция да се среща с хората от публиката за подписи и фотоси, като най-интересни категории са дребните деца, които постоянно са откровени. Най-вълнуващо е, когато някое дете изяви предпочитание да свири на цигулка след негов концерт, с цел да може да свири като него и възрастните хора. Той не е имал нито един объркващ миг с човек от публиката. Васко има преимуществото да има лек темперамент ", показа тя.
" Последният път, в който Васко си не помни лъковете в аероплан, беше комплицирано, тъй като ръчният багаж не е маркиран на кого е, а самите лъкове са в едни тубуси, те са се изтъркаляли от едно особено място, където се поставят на цигулката му, той не е забелязал и в метрото на път за у дома се сеща, че е единствено с цигулка, лъковете ги няма. Писахме по всички канали, телефони, да разбираем защо става дума. Те са застраховани и не са на ниска стойност, тъй като са професионални лъкове - като цигулките, и те са скъпи. Месец по-късно получихме известие от DHL, че са ги намерили и ще ни ги доставят и ни ги донесоха. Но това е шансът на Васко, той тези неща ги владее. Приели сме предписание, че той пътува с всичко най-важно, което му е належащо за концерт като ръчен багаж ", акцентира Петя Иванова.
" Не мога да си показва, че има нещо друго, което да ми носи това наслаждение, което ми носи работата, претекстът ми е чувството да си нужен от една страна и въпреки това, това да е форма на игра. 25 години, в този момент го съзнавам, че в действителност е четвърт век и това е съзнателният живот и на двама ни и той е минал дружно. Продължава да е като все едно през вчерашния ден сме се срещнали, да е смешно и занимателно. Има нещо, което от една страна е отговорност, за това, което правиш и метода по който оказваш въздействие в живота на непознати хора. От друга страна е егоцентризъм, тъй като доставя наслаждение и на нас. Всички са привикнали с обстоятелството, че ние сме като Макс и Мориц и по цели работата ми е преди всичко. На празниците сме на работа. Той работи нормално на Коледа, Нова година в Лондон, от време на време в Япония, само че в никакъв случай не ни е тежало това. Нашите празници са в сряда, когато си го измислим, че е нова година или във вторник, че е Великден. В последните години всичките ни близки хора са в телефоните ни и малко или доста се движим пакетно. При Васко средата е от музиканти и другари, при мен е хора, с които ни сплотява обичта към музиката ", споделя тя.
" Има едно момиче, една група, която аз персонално намирам за събитие в българската музика - това е Керана и космонавтите. Тя ме сграбчи с откровеност, извънреден разсъдък и с гения си несъмнено. Аз не съм виждала по-умен реализатор от нея, актьор. Има задоволително витален опит, с цел да знае какво желае, живяла е на вън и да не страда от нуждата да се потвърждава и пробива на Запад. Тя желае да пее на български, желае да твори на български, желае да работи тук, тя се усеща добре и щастлива тук и всичко, което прави, си го е извоювала сама. Имат колаборация с Васко, тя написа ария за премиите Икар и тя направи ария за цигулка, пиано и глас, написа текст и я записаха дружно с Васко. Тогава разбрахме, че има капацитет в този тандем. Харесва ми методът по който са минали тези 25 години и бих траяла в същия дух ", заключи Петя Иванова.
“На третия ден от своята поява в България Васко Василев съумя да си загуби компютъра с ноти в софийско такси. Обади се в офиса, попадна на мен и помоли да му помогнем. Така се запознахме в чисто човешки проект. След това аз усетих, че не ми се занимава с музикална промишленост като звукозаписна такава, а с организаторск активност. И тогава Васко се появи с молба да му оказа помощ за три концерта в България. Така започнахме краткотрайно и до в този момент към момента - цели 25 години! Първите ми усещания от него бяха, че е като малко дете. Изумена бях, че не може да се провежда за обикновени неща и аз ги поех, тъй като не виждах различен метод да се оправим. Така е и до през днешния ден, една зодия сме и много си приличаме. За него думата спор не съществува ", описа Петя Иванова.
“Основен негов сътрудник в работата и на сцената е Памела Никълсън, която в България е по-известна като майката на Ванеса Мей. Те с Васко бяха в тандем, само че ние с нея сме се разбирали постоянно доста добре. Впечатлена е от куража във кино лентата за Селин Дион, който с изключение на музикален е и доста осведомителен за болестта й. Есенцията за нея от кино лентата е че: “Да живее за Селин Дион е да пее, освен да си жив ", сподели тя.
" Това е философията на огромния актьор по принцип. Тезата й е, че публиката убива огромните актьори и упованията, които хората имат към тях. Майкъл Джексън е бил подобен актьор. При Селин Дион по същия метод се вижда, че взаимоотношенито й с публиката и взаимоотнасяне те към нея и тя към тях, не може никой да й го даде, и това е смисълът на живота й, не са даже трите й деца. Селин споделя: “Моят глас е инструментът, който ме е водил, аз съм го следвала цялостен живот ", а той сега не работи добре, тя го чува и то е убийствено. Това, което излиза наяве от документалният филм за Селин Дион е, че стресът, напрежението, вълнението, отключват и задълбочава автоимунното й заболяване ", показа Петя Иванова.
Работата й е обвързвана с всекидневието и уговорките на Васко Василев. Това е приятна работа за нея, тъй като Васко е най-хубавият човек, който тя познава. Работи най-малко половин година напред в подробност, само че в глават е мисълта й е за месец ноември, тъй като тогава има 18 концерта на Васко Василев в България. Едновременно с това той е в Япония и там има други ангажиенти, които тя следи с лекост. Всичко, което са си споделили, ангажименти, по хипотеза е в писмен тип, без значение на какъв език, и с кого се води преписка.
“Само в България хората се наскърбяват, и не желаят да пишат. За нея критерият да си свършиш добре работата е да няма проблем, когато пристигна времето за съответния ангажимент. “Ако е написано авансово и всичко е наред, казусът, който би зародил е доста по-малък и елементарно решим. Предизвикателство в работата й е да улучи салдото. Когато питаш залите дали са свободни за тези дати, да не ти споделят “Ама вие естествени ли сте, има още 9 месеца дотогава ". Договори рядко и мъчно се случват авансово, ангажиментите и имейлите са персонални, само че тук е по този начин. Жонглиране е с нрав, знаеш, че на тази територия е по този начин, в Испания са други, в Англия са трети хората. Реално всички хора на всички места си наподобяват и в случай че могат да си почиват, избират да си почиват ", сподели Петя Иванова.
" Моето обичано време е, когато Васко е на сцената и свири, а аз имам опция да следя хората в залата, те са моят обект на същински теоретичен интерес, чисто човешки. Обичам да ги виждам по какъв начин влизат в залата и час и половина по-късно по какъв начин наподобяват - одухотворени, ходещи метър над земята. Това е смисълът на изкуството и музиката да те поставя на една друга периодичност за малко време, в случай че ти след това можеш да се връщаш там, когато имаш потребност отново. Да преценяме дребните неща, с които се занимаваме от тези, които са основни и това, което в действителност има смисъл ", прикани тя.
" Трудно е да се почувстваш добре и в баланс, само че с музика това е най-лесно. Енергията, която генерира публиката и опцията изпълнителя да я обработи и върне. Това наподобява на снежна топка, първоначално публиката е обща маса от мисли, усеща, безредици, упования, от време на време е изпитателна, от време на време не знае какво да чака, от време на време са стреснати хората. И ролята на Васко като актьор е да събере и обработи цялата тази сила, с цел да направи една хубава снежна топка и да им я върне назад - по-бяла, по-пухкава, по-лека и те да се почувстват по-добре. Не съм виждала концерт, на който това да не се случи. Затова огромно значение има гения и лекотата, с която го носиш, персоналните качества на всеки човек. Не имам вяра неприятен, злоумишлен и противен човек да може да стои на сцена и да прави това с публиката. Историята на музиката е потвърдила, че хора с такива планове не оцеляват дълго ", изясни Петя Иванова.
“Първоначалната сила на публиката, Васко споделя, че вижда всяко лице в залата, до което доближи погледа му. По някакъв метод са му забавни хората и ги следи. След концерт имаме традиция да се среща с хората от публиката за подписи и фотоси, като най-интересни категории са дребните деца, които постоянно са откровени. Най-вълнуващо е, когато някое дете изяви предпочитание да свири на цигулка след негов концерт, с цел да може да свири като него и възрастните хора. Той не е имал нито един объркващ миг с човек от публиката. Васко има преимуществото да има лек темперамент ", показа тя.
" Последният път, в който Васко си не помни лъковете в аероплан, беше комплицирано, тъй като ръчният багаж не е маркиран на кого е, а самите лъкове са в едни тубуси, те са се изтъркаляли от едно особено място, където се поставят на цигулката му, той не е забелязал и в метрото на път за у дома се сеща, че е единствено с цигулка, лъковете ги няма. Писахме по всички канали, телефони, да разбираем защо става дума. Те са застраховани и не са на ниска стойност, тъй като са професионални лъкове - като цигулките, и те са скъпи. Месец по-късно получихме известие от DHL, че са ги намерили и ще ни ги доставят и ни ги донесоха. Но това е шансът на Васко, той тези неща ги владее. Приели сме предписание, че той пътува с всичко най-важно, което му е належащо за концерт като ръчен багаж ", акцентира Петя Иванова.
" Не мога да си показва, че има нещо друго, което да ми носи това наслаждение, което ми носи работата, претекстът ми е чувството да си нужен от една страна и въпреки това, това да е форма на игра. 25 години, в този момент го съзнавам, че в действителност е четвърт век и това е съзнателният живот и на двама ни и той е минал дружно. Продължава да е като все едно през вчерашния ден сме се срещнали, да е смешно и занимателно. Има нещо, което от една страна е отговорност, за това, което правиш и метода по който оказваш въздействие в живота на непознати хора. От друга страна е егоцентризъм, тъй като доставя наслаждение и на нас. Всички са привикнали с обстоятелството, че ние сме като Макс и Мориц и по цели работата ми е преди всичко. На празниците сме на работа. Той работи нормално на Коледа, Нова година в Лондон, от време на време в Япония, само че в никакъв случай не ни е тежало това. Нашите празници са в сряда, когато си го измислим, че е нова година или във вторник, че е Великден. В последните години всичките ни близки хора са в телефоните ни и малко или доста се движим пакетно. При Васко средата е от музиканти и другари, при мен е хора, с които ни сплотява обичта към музиката ", споделя тя.
" Има едно момиче, една група, която аз персонално намирам за събитие в българската музика - това е Керана и космонавтите. Тя ме сграбчи с откровеност, извънреден разсъдък и с гения си несъмнено. Аз не съм виждала по-умен реализатор от нея, актьор. Има задоволително витален опит, с цел да знае какво желае, живяла е на вън и да не страда от нуждата да се потвърждава и пробива на Запад. Тя желае да пее на български, желае да твори на български, желае да работи тук, тя се усеща добре и щастлива тук и всичко, което прави, си го е извоювала сама. Имат колаборация с Васко, тя написа ария за премиите Икар и тя направи ария за цигулка, пиано и глас, написа текст и я записаха дружно с Васко. Тогава разбрахме, че има капацитет в този тандем. Харесва ми методът по който са минали тези 25 години и бих траяла в същия дух ", заключи Петя Иванова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ