Било е не по-различно от НРБ: за да запълни нуждите

Било е не по-различно от Народна република България: с цел да запълни потребностите си от работна ръка, Германска демократична република всеобщо е „ внасяла “ виетнамски служащи. Скоро обаче животът на тези хора се трансформирал в същински пъкъл. Чуйте описа на Хуонг Труте.

Бивши виетнамски работнички в Германска демократична република

Хуонг Труте държи дребен ресторант в източногерманския град Вернигероде. В преддверието е окачена нейна фотография с Ангела Меркел - от присъединяване ѝ преди време в полемика с канцлерката за задграничните служащи в Германия.
Редакцията предлага
62-годишната през днешния ден виетнамка пристигнала в Германска демократична република през 1976. Година след края на тя приключила учебно заведение в родината си, само че страната била унищожена и тя не виждала никакво бъдеще. " Когато разбрах, че мога да изкарам професионално образование в Германия, незабавно одобрих. Само че не знаех какво ме чака “, споделя Хуонг.

В рамките на стратегия за тя изкарала образование за фрезистка, по-късно следвала инженерна педагогика. Макар да живеели в обособени общежития и да нямали доста контакти с локалните хора, Хуонг Труте и сътрудниците ѝ се чувствали първоначално добре признати. Съседите я поздравили с „ добре пристигнала “, донесли ѝ цветя и плодове. След приключване на програмата през 1981 година тя трябвало да се върне във Виетнам. Поради дефицит на експерти в Германска демократична република в тези години, страната сключила контракти с Виетнам и други социалистически страни, и почнали да идват доста задгранични служащи, включително от Виетнам.

Враждебна атмосфера

През 1987 година Хуонг Труте получила опция още веднъж да замине за Германска демократична република. Тя приела без никакво съмнение и подписала трудов контракт. Само че към този момент всичко било друго: „ Хората ни избягваха. Когато пазарувахме, продавачките ни хвърляха презрителни погледи. Сякаш идвахме от джунглата. От онази искреност към този момент нямаше и диря “, спомня си Труте.

Тя и сънародничките ѝ, работещи също като нея във фабрика за облекло, се чувствали изолирани. Имало даже заплаха да бъдат изгонени от страната, в случай че поддържат връзка с германци. Интеграцията била нежелана.

Заедно с канцлерката Меркел по време на полемика за задграничните служащи в Германия

След никой не знаел каква ще бъде ориста на задграничните служащи по двустранните съглашения със социалистически страни. „ Бях доста обезверена, не знаех каква ще бъде ориста ни. Настроението в действителност беше като пред злополука “, спомня си Хуонг Труте.

Обратно във Виетнам по силата на съглашение

През идващите години немското държавно управление се пробва да реши казуса с виетнамските служащи в някогашната Германска демократична република - подписано е съглашение за връщане на тези хора назад в родината им. Много от тях, включително и Хуонг Труте, не желаят да се върнат. Хуонг се омъжва за немец и остава. Скоро обаче у нея се ускорява чувството, че това не се харесва на мнозина. Малко след измененията тя отишла на един доктор, при който постоянно е ходила и преди. Той я попитал какво още търси тук, откакто към този момент не е нужна, а Германска демократична република не съществува. Във връх на ксенофобската вълна, обхванала тогава някои региони на Германия, се трансформират нападенията в Хойерсверда и Росток: десни радикали атакуват жилища и коли на някогашни виетнамски служащи в Германска демократична република. Показали погромите по малкия екран. „ Мъжът ми се разплака. Казах му, че и за двама ни няма да е по никакъв начин елементарно, по тази причина е по-добре да напуснем страната “, спомня си Труте.

Хуонг Труте през днешния ден пред ресторанта си във Вернигероде

Въпреки враждебната атмосфера, тя остава във Вернигероде, открива виетнамско-японски ресторант и основава партньорство сред градове в двете страни, посредством което провежда и продан на експерти сред Виетнам и Германия.

Днес тя се усеща добре. Но вижда известни паралели сред тези години и през днешния ден: „ Наблюдавам развитията в тази страна с паника. Надявам се, че хората, които обичам, са болшинство, тъй че няма заплаха. Много бих желала да е по този начин. Само че всеки от нас би трябвало да бъде отворен и да не се опасява от чужденците. Защото ние, “.

Хуонг Труте е запазила виетнамския си паспорт. Но би се върнала в родината си, единствено в случай че това е неизбежно. "