Била съм защитавала проф. Николай Петров в коментара си снощи.

Била съм защитавала проф. Николай Петров в коментара си нощес. Как можело било! Да дадеш социална поръчка за над милион на личната си щерка и фамилията й, си било чиста проба корупционна процедура.
А следствието на БТВ може и да е поръчково, да. Но в действителност има за цел посредством провокирания скандал да се стигне до оставка, само че не и до използване на върховенството на закона. Мисля, че даже великата интригантка и отровителка Лукреция Борджия нямаше да се сети по какъв начин с едната ръка заливаш обществено един евентуален обвиняем с нечистотии, а с другата го спасяваш от гнева на безпристрастната Темида. Обричаш го на цивилен срам, само че му спасяваш кожата.

Един тип, омаскаряването е услуга за корумпирания проф. Петров. Затова пък отървава присъдата. Но тя естествено към този момент му е произнесена от ревностните правдолюбци. Те, които толкоз натъртват на върховенството на закона, постоянно не помнят, че едно от фундаменталните понятия в наказателното право е презумпцията за непорочност. Затова у нас правораздаването се придвижи в медиите и то под формата на бухалка, сатър и гилотина. Или просто кофа с тиня.

Откакто стартира медийната война на Пеевски за водеща роля в прилапването на държавни пари и позиции, терминът „ проверяваща публицистика “ звучи като наказателна акция за почистване на сметки със противници, врагове, съперници, съперници. Затова през днешния ден едно достоверно журналистическо следствие се разпознава по абсурд с това, че не целите, а създателите му стават жертви на прокурорски репресии, на уволнения, на неочаквани данъчни инспекции, на подслушване, на медиен тормоз.

В случая с телевизионния ритник, нанесен на проф. Петров въобще не става дума за това. Репортерът Нанев най-вероятно ще получи премия за героизъм или даже паричен бонус. Може да се подреди и с грамота за това, че негово следствие е довело до министерска оставка по безусловно същия модел, по който докара до развенчаването и гибелта на ген. Стоян Тонев.

Не, аз не адвокатствам на проф. Петров. Репутацията му на анестезиолог е така висока, че той няма потребност от това. Настоявам обаче публицистиката да не подменя прокуратурата. Да не злоупотребява с власт, изключително когато произходът на тази власт не е транспарантен.

Да, прокуратурата се е самосезирала да възобнови инспекцията за проблематичната социална поръчка, откакто първият път я е замела под килима. Ще кажа, късно е! Защото към този момент някогашният министър е наказан авансово от публицист, който няма по какъв начин да изясни къде спа три години та не поде канонадата си отрано. Ако беше толкоз печен и добродушен, щеше все да подочуе за спора на ползи, обслужен даже от престиж като Николай Петров в някаква социална поръчка.

Колкото и да е огромна Военно-медицинска академия, слуховете, витаещи към шефовете й постоянно са се радвали на чуваемост. Особено след уволнението на ген. Стоян Тонев и последвалите кавги, които го довършиха. На един същински проверяващ публицист с сектор в опазването на здравето, надали би му коствало да разрови отрано обстоятелства, които миришат корупционно. Ако пък съвестта му бе проговорила за злосторствата на видни с просто око корупционни лобита, ситуирани в настоящата власт, щяхме да се радваме на надалеч по-зрелищни министерски и депутатски оставки от сегашната.

Аз персонално отхвърлям да съм съизвършител в медийни линчове, проведени от незнаен гарант. И тук е мястото да прикани професор Петров да се обърне персонално към обществото и да разкодира мерзката обстановка, избухнала към името му. Така би подал ръка и на многото хора, които го поддържаха и му подадоха ръка. Те също станаха обект на злобни саморазправи. А не го заслужават.

Люба Кулезич, „ Честно казано “, БиАйТи