Банкерът от Уолстрийт, който стана банскалия
"Бил съм на всички места по света, само че народ като българския не съм виждал ": германецът Франк Надлер назовава Банско "моят град ", а България - "моята страна ". Какво мисли банкерът от Уолстрийт за България и българите, написа Дойче веле.
Дъждовни води: Г-н Надлер, роден сте в Алпите, живелисте в Ню Йорк, Лондон и Прованс, само че най-вече на сърцето Ви лежи България. Откъде потегля ползата Ви и на какво се дължиВашият избор?
ФранкНадлер: Дойдох в България инцидентно -влюбих се в българка, само че не знаех нищо за родината ѝ, даже не знаех къде е на картата. Любопитството ме води в България и страната незабавно ме притегли -въпреки икономическата си назадничавост.Заживяхме в София -с нейните открити, култивирани, изобретателни и предприемчиви жители. В началото не знаех езика, а хората, които познавах, бяха единствено околните на моята другарка. Естествено позволих, че всички българи са такива и непрекъснато се питах за какво на Запад никой не познава България -този парадайс. Стечение на времето илюзиите ми отстъпиха място на действителността, само че България в това време стана моята страна - от всяка позиция.
Дъждовни води: Казвате, че можете да се наречете дипломат на България -къде и по какъв начин сте се проявявали по този метод? И с какъв триумф?
Надлер: Чувствам се дипломат на България и в частност на Бансков смисъл, че където и да отида, се пробвам да събудя интереса на хората към нашата страна и да описвам за нейните голям брой положителни страни - още повече, че на Запад България е съвсем непозната.
Ето едно доказателство: преди няколко години бях с двама немски другари шест седмици в Лаос, където искахме да опознаем страната и хората. Когато пътуването завърши, приятелите ми споделиха, че за тези шест седмици са научили повече за България, в сравнение с за Лаос.
Успях да подтикна двама мои другари, немски бизнесмени, да открият компании и заводи в България, което докара до възстановяване на виталния стандарт за работещите в тях. Рекламирал съм шумно Банско, моя град, и на редица европейски туристически конгреси, а на националния спорт "мрънкане "се приписвам единствено в най-тесен другарски кръг.
Дъждовни води: Само Банско ли харесвате - или цялата страна?
Надлер: През 2001година празнувахме Великден в Банско и незабавно се влюбихме в хората и в природата. Казахме си:тук желаеме да живеем. Тогава Банско към момента беше приказно място и всички мои другари от София се впечатляваха, когато им говорех за Банско. Купих там една остаряла обичайната къща, започнах да отглеждам зеленчуци и прасе, да върша вино и ракия. Няколко години бях в Управителния съвет на Туристическата асоциация в Банско, с цел да допринеса за разцвета на обичания ми град. Междувременно съм банскалия, част от общността. Всеки ме познава и съвсем всеки ме цени. Това е моят парадайс.
А котвата ми, сърцето на Банско, е мъжката вокална група "Стар копнеж ". Всички нейни членове са от остарели градски родове, живеят и дишат със "старото Банско ", от което, както на всички места другаде,остава все по-малко. За мен е огромна чест, че локалните хора ме приематкато собствен.
Дъждовни води: Как успяхте да научите български толкоз добре, даже и снай-големите тънкости?
Надлер: Бях сюрпризиран от това какъв брой сложен е българският. А и първоначално в София това не беше проблем, защото множеството ми другари и познати знаеха непознатите езици, които и аз владеех. Когато се преселих в Банско обаче, към този момент нямах избор -никой не знаеше нито един непознат език с изключение на съветски. Започнах да си закупувам вестник "Струма " и да го чета с речник. Ужас...
Но пък защото бях първият чужденец с къща в Банско и несъмнено се трансфорах в атракция за локалните хора, те непрекъснато ме канеха. А ракията течеше като пълноводна река. Тя доста ми оказа помощ да се отпусна да приказвам и беше най-хубавият ми преподавател. Но минаха години, до момента в който започнах и да сънувам на български. Радвам се, че през днешния ден знам два езика -бански и български.
Дъждовни води: Казвате, че българите са "луди хора ". Вдобрия смисълили в различен?
Надлер: Нищо отрицателно няма -те са разнообразни от всички останали. За България могат да бъдат написани доста книги, само че не познавам никого, в това число нито един българин, който да е съумял да разшифрова до дъно този "чип "в главите на българите. Бил съм на всички места по света, само че народ като българския не съм виждал.
Българите са индивидуалисти. На глава от популацията има повече вестници и малките екрани, в сравнение с в която и да е друга страна. А политическите партии са надали не повече от гласоподавателите. Всеки има лично мнение, само че толерира и мнението на другите, което за мен е симптом за огромна независимост.Това е нещо, което ми липсва в богатите западни страни. Но несъмнено с възходящото богатство и в България нещата ще се трансформират.
Дъждовни води: Вие сте предприемач, имате планове и в България. Добро място за бизнес ли е Вашата обичана страна? Какви вероятности виждате в това отношение?
Надлер: Всичко зависи от типа бизнес. Аз постоянно съм мислил в огромни мащаби. България е бедна страна без огромна покупателна дарба и с малцина население - т.е.,не е изключително забавен пазар за непознати компании. Към това се прибавят голямата администрация, неприятното географско разположение в края на Европа и комплицираният трудов пазар. Да не приказваме за езика, който никой с изключение на българите не приказва и за произлизащите от това спомагателни усложнения.
Моята философия постоянно е била: не се опитвай да спечелиш пари в една бедна страна, печели ги в богатите страни и ги харчи в бедните. В началото финансирах няколко стартъпа в София -на другари и познати, които работеха интензивно и желаеха да се утвърдят. Покрай това научих доста за българския нрав -и се отдръпнах от плановете.
Дъждовни води: А планът Банско?
Надлер: През 2005година Банско бе намерено от англичаните и голямото строителство стартира. Навсякъде изникнаха комплекси от жилища и в началото си помислих:ще съсипят моето Банско и ще би трябвало да си диря опция. Но не открих никакво друго място, което да ми предложи подобен живот, какъвто имам в Банско. А градът се изпълни с лешояди отвред, които желаеха бързо да създадат огромни пари.
Бях подтиснат от ниското качество на строителството и от нереалистичните концепции, по тази причина построих и аз комплекс -но по западни стандарти и от най-хубавите материали. Исках и Банско да се гордее с него, и аз самият. Не завоювах кой знае какво, само че пък през годините научих доста неща - и положителни, и неприятни, които през днешния ден ми разрешават да кажа "nyama novi nomera za mene v Bulgaria ".
Комплексът на Франк Надлер в Банско
Дъждовни води: Не криете, че Ви притеглят и българското вино и българската храна. Заслужават ли висока оценка?
Надлер: Преди бях огромен обожател на виното бордо. И в действителност бях доста впечатлен, когато през 1990-те години пробвах напълно другите български виновност и се срещнах с български винопроизводители. Междувременно технологията за произвеждане на вино в България направи огромен прогрес и има доста повече качествени виновност. За страдание обаче прекомерно малко от тях са със личен темперамент, коетонамалява възможностите на България на интернационалните пазари за вино.
А качеството на питателните артикули в България непрекъснато се утежнява -както по целия свят, прочее. Когато пристигнах в България, всичко беше "домашно "и био. Днес хората в градовете се хранят най-вече с промишлени артикули, с полуфабрикати, чиято продължителност е увеличена по химически път. В Банско към момента могат да се намерят качествени храни от селяните, в това число от помаците от Родопите -но и това става от година на година все по-трудно. Силата на България е в зеленчуците -такива постни ястия, каквито съм опитвал в България, не съм опитвал на никое място другаде.
Дъждовни води: До каква степен Ви интересува българската политика? Какво би трябвало, съгласно Вас, да създадат политиците, с цел да се усъвършенства имиджът на България?
Надлер: Ние сме страна на неверниците и скептиците. Анархисти по душа. Никой не има вяра на другия, всеки е самичък за себе си против всички останали. В България имаме два паралелни свята: жителите и страната. Гражданите не имат вяра на страната, а страната не има вяра на жителите.
За страдание българите на драго сърце се виждат в ролята на жертви -за всичко постоянно са отговорни другите. И изключително политиците. Хората чакат "тези горе "да оправят всичко -но без самите те да допринесат за това по какъвто и да било метод. Само че "тези горе "са същите като "тези долу ", около което не виждам да се задава основна смяна. Неведнъж съм бил канен от разнообразни партии да се кандидатирам за управата на Банско, само че в политически проект избирам да бъда наблюдаващ, а не участник.
Източник: Дойче веле, Биляна Михайлова
