Петте най-важни книги на 2017 г., според Бил Гейтс
Бил Гейтс, един от създателите на „ Майкрософт “, чете годишно по 50 книги, само че дребна част влизат в годишния му лист с най-интересните от тях. От няколко години милиардерът човеколюбец избира пет заглавия, които са го впечатлили на-много и разгласява къси ревюта за тях в блога си Gates Notes blog.
„ Четенето е обичаният ми метод да удовлетворявам любознанието си. Макар че имам шанса да се срещам с доста забавни хора и да навестявам завладяващи места поради работата си, към момента мисля, че книгите са най-хубавият метод да изследвате нови тематики, които ви интересуват “, написа Гейтс в блога си.
Филантропът споделя, че тази година се е наслаждавал на книги с най-различна тема. Голямо наслаждение му е доставила „ Черните знамена. Възходът на ИДИЛ “ от Джоби Уорик. Той я предлага на всички, които се интересуват от урок по история за завземането на властта в елементи от Ирак.
В другия завършек на спектъра Гейтс е харесал доста новия разказ на Джон Грийн „ Костенурки до безкрая “, който споделя за млада жена, тръгнала по следите на липсващ милиардер. В него се преглеждат съществени тематики като психическите разстройства, „ само че историите на Джон са постоянно занимателни и цялостни с забавни литературни препратки “, счита Гейтс.
Друга добра книга, съгласно Бил Гейтс, е The Color of Law („ Цветът на закона “*) от Ричард Ротстейн. Тя изследва икономическата подвижност в Съединени американски щати и оказва помощ за разбирането на ролята на федералната политика в основаването на расово сегрегирани региони в разнообразни американски градове.
В листата на Гейтс за 2017-а измежду петте най-важни за него заглавия попадат два романа от виетнамски писатели, проучване за бедността, историческа книга и автобиография на прочут комик-травестит.
Петте най-важни книги на 2017-а, съгласно Бил Гейтс:
1. The Best We Could Do („ Най-доброто, което можехме да създадем “), Тхи Буй, 2017
Този автобиографичен графичен разказ разказва спомените на дъщерята на виетнамски бежанци, пристигнали в Съединени американски щати след рухването на Сайгон през 1975-а. Тя научава сърцераздирателна истина за жертвите, които родителите ѝ са създали за нея, братята и сестрите ѝ, както и за разтърсванията, породени от френската и американска окупация във Виетнам.
„ Мисля, че е свършила страхотна работа в пресъздаването на тежестта на отговорността към фамилията си – написа Гейтс. – В същото време опитът на фамилията ѝ е друг от този на множеството читатели (и сигурно от моя). Ясно е, че огромна част от проблемите в детството ѝ са директен резултат от случилото се във Виетнам. “
2. Evicted: Poverty and Profit in the American City („ Прогонени: беднотия и облага в американския град), Матю Дезмънд, 2016
Гейтс назовава тази книга „ горящ портрет на американската беднотия “.
Дезмънд, социолог в Принстънския университет, е прекарал 18 месеца в два квартала в Милуоки, Уисконсин – един най-вече бял, другият най-вече черен, с високи равнища на беднотия – и е документирал живота на жителите, в това число наематели и наемодатели.
„ Лесно да се поставиш на мястото на тези хора – споделя Гейтс, – тъй като Дезмънд ти оказва помощ да схванеш за какво и по какъв начин те вършат своя избор. “
„ Когато плащате толкоз доста, с цел да запазите покрива над главата си, изобщо не може да се приказва за неприятен шанс “, написа Гейтс. – Една акцидент може да разклати съществено всичките ви сметки и проекти. “
3. Believe Me: A Memoir of Love, Death, and Jazz Chickens („ Вярвайте ми: Спомени за любовта, гибелта и джазовите пиленца “), Еди Изард, 2017
В този спомен Изард разказва по какъв начин се оправя с компликациите в детството си, по какъв начин придобива нови умения и се трансформира в международно прочут комедиант, артист, публицист, маратонец и деятел.
Гейтс признава, че се усеща обвързван с Изард, макар че на пръв взор сред тях няма нищо общо — и тъкмо това е тезата на милиардера-блогър.
„ Наскоро открих, че имаме доста общо с един занимателен, транссексуален артист, комедиант, дислексик, бегач и водач от Англия. Освен всичко останало – написа Гейтс, – с него сме направени от една и съща материя. По негови думи, „ Ние сме напълно разнообразни, само че по едно и също време с това сме безусловно идентични. “
4. The Sympathizer („ Съчувстващият “), Виет Тан Нгуен, 2015
Награденият с „ Пулицър “ исторически разказ на Нгуен споделя за двоен виетнамски сътрудник, който шпионира бежанска общественост в Лос Анджелис по поръчка на северно виетнамското държавно управление.
„ Книгата дава задълбочена визия какво е било да бъдеш заловен сред двете воюващи страни на войната във Виетнам “, отбелязва Гейтс.
„ Нгуен не срами да признае какъв брой травматична е войната във Виетнам за всички участници. Нито пък се наема за съди към кого би трябвало да е предан разказвачът – написа Гейтс. – В множеството военни истории бързо излиза наяве на коя страна би трябвало да бъде читателят. „ Симпатизантът “ не разрешава на читателя да се освободи от кукичката толкоз елементарно. “
5. Energy and Civilization: A History („ Енергия и цивилизация: История “), Вацлав Смил, 2017
Последната определена от Гейтс книга изследва по какъв начин силата – от мелниците, задвижвани с мулета, до най-модерните енергоизточници – оформя обществата в историята.
Гейтс е прочел съвсем всички 37 книги на Смил и за последната прави извода, че потреблението на сила и икономическият напредък са несъмнено свързани.
„ Да, нашата история зависи доста от крале, кралици и игри на тронове – показва Гейтс. – Но Смил демонстрира, че тя зависи още повече от енергийните нововъведения ".
„ Четенето е обичаният ми метод да удовлетворявам любознанието си. Макар че имам шанса да се срещам с доста забавни хора и да навестявам завладяващи места поради работата си, към момента мисля, че книгите са най-хубавият метод да изследвате нови тематики, които ви интересуват “, написа Гейтс в блога си.
Филантропът споделя, че тази година се е наслаждавал на книги с най-различна тема. Голямо наслаждение му е доставила „ Черните знамена. Възходът на ИДИЛ “ от Джоби Уорик. Той я предлага на всички, които се интересуват от урок по история за завземането на властта в елементи от Ирак.
В другия завършек на спектъра Гейтс е харесал доста новия разказ на Джон Грийн „ Костенурки до безкрая “, който споделя за млада жена, тръгнала по следите на липсващ милиардер. В него се преглеждат съществени тематики като психическите разстройства, „ само че историите на Джон са постоянно занимателни и цялостни с забавни литературни препратки “, счита Гейтс.
Друга добра книга, съгласно Бил Гейтс, е The Color of Law („ Цветът на закона “*) от Ричард Ротстейн. Тя изследва икономическата подвижност в Съединени американски щати и оказва помощ за разбирането на ролята на федералната политика в основаването на расово сегрегирани региони в разнообразни американски градове.
В листата на Гейтс за 2017-а измежду петте най-важни за него заглавия попадат два романа от виетнамски писатели, проучване за бедността, историческа книга и автобиография на прочут комик-травестит.
Петте най-важни книги на 2017-а, съгласно Бил Гейтс:
1. The Best We Could Do („ Най-доброто, което можехме да създадем “), Тхи Буй, 2017
Този автобиографичен графичен разказ разказва спомените на дъщерята на виетнамски бежанци, пристигнали в Съединени американски щати след рухването на Сайгон през 1975-а. Тя научава сърцераздирателна истина за жертвите, които родителите ѝ са създали за нея, братята и сестрите ѝ, както и за разтърсванията, породени от френската и американска окупация във Виетнам.
„ Мисля, че е свършила страхотна работа в пресъздаването на тежестта на отговорността към фамилията си – написа Гейтс. – В същото време опитът на фамилията ѝ е друг от този на множеството читатели (и сигурно от моя). Ясно е, че огромна част от проблемите в детството ѝ са директен резултат от случилото се във Виетнам. “
2. Evicted: Poverty and Profit in the American City („ Прогонени: беднотия и облага в американския град), Матю Дезмънд, 2016
Гейтс назовава тази книга „ горящ портрет на американската беднотия “.
Дезмънд, социолог в Принстънския университет, е прекарал 18 месеца в два квартала в Милуоки, Уисконсин – един най-вече бял, другият най-вече черен, с високи равнища на беднотия – и е документирал живота на жителите, в това число наематели и наемодатели.
„ Лесно да се поставиш на мястото на тези хора – споделя Гейтс, – тъй като Дезмънд ти оказва помощ да схванеш за какво и по какъв начин те вършат своя избор. “
„ Когато плащате толкоз доста, с цел да запазите покрива над главата си, изобщо не може да се приказва за неприятен шанс “, написа Гейтс. – Една акцидент може да разклати съществено всичките ви сметки и проекти. “
3. Believe Me: A Memoir of Love, Death, and Jazz Chickens („ Вярвайте ми: Спомени за любовта, гибелта и джазовите пиленца “), Еди Изард, 2017
В този спомен Изард разказва по какъв начин се оправя с компликациите в детството си, по какъв начин придобива нови умения и се трансформира в международно прочут комедиант, артист, публицист, маратонец и деятел.
Гейтс признава, че се усеща обвързван с Изард, макар че на пръв взор сред тях няма нищо общо — и тъкмо това е тезата на милиардера-блогър.
„ Наскоро открих, че имаме доста общо с един занимателен, транссексуален артист, комедиант, дислексик, бегач и водач от Англия. Освен всичко останало – написа Гейтс, – с него сме направени от една и съща материя. По негови думи, „ Ние сме напълно разнообразни, само че по едно и също време с това сме безусловно идентични. “
4. The Sympathizer („ Съчувстващият “), Виет Тан Нгуен, 2015
Награденият с „ Пулицър “ исторически разказ на Нгуен споделя за двоен виетнамски сътрудник, който шпионира бежанска общественост в Лос Анджелис по поръчка на северно виетнамското държавно управление.
„ Книгата дава задълбочена визия какво е било да бъдеш заловен сред двете воюващи страни на войната във Виетнам “, отбелязва Гейтс.
„ Нгуен не срами да признае какъв брой травматична е войната във Виетнам за всички участници. Нито пък се наема за съди към кого би трябвало да е предан разказвачът – написа Гейтс. – В множеството военни истории бързо излиза наяве на коя страна би трябвало да бъде читателят. „ Симпатизантът “ не разрешава на читателя да се освободи от кукичката толкоз елементарно. “
5. Energy and Civilization: A History („ Енергия и цивилизация: История “), Вацлав Смил, 2017
Последната определена от Гейтс книга изследва по какъв начин силата – от мелниците, задвижвани с мулета, до най-модерните енергоизточници – оформя обществата в историята.
Гейтс е прочел съвсем всички 37 книги на Смил и за последната прави извода, че потреблението на сила и икономическият напредък са несъмнено свързани.
„ Да, нашата история зависи доста от крале, кралици и игри на тронове – показва Гейтс. – Но Смил демонстрира, че тя зависи още повече от енергийните нововъведения ".
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ