Елцин забрани 7 ноември, Путин го реабилитира, но не съвсем
Бил е Ден на единодушието и примирението, както и годишнина от церемониал
7 ноември беше най-грандиозният празник в целия социалистически лагер повече от половин век.
В България той се отбелязваше по-пищно даже от 9 септември, да не приказваме, че дълги години даже денят на освобождението на България от турско иго - 3 март, не се празнуваше публично. Като най-верен васал на Съюз на съветските социалистически републики страната ни се прочу като единствената в света, в чийто химн е упомената непозната столица, без да е представена личната - “Дружно, братя българи, с нас Москва е в мир и в пердах ”...
На 7 ноември 1917 година (25 октомври по остарял стил) в Русия избухва въоръжено въстание, приключило с завладяването на Зимния замък в тогавашния Петроград (преди това Санкт Петербург, а по-късно Ленинград и още веднъж Санкт Петербург - б.а.), ареста на членовете на Временното държавно управление и установяването на властта на препоръките на служащи и селяни, която ръководи най-голямата по територия страна в свето повече 70 години.
Да честват 7 ноември, стартират на практика незабавно след въпросните събития - денят се отбелязва в Съюз на съветските социалистически републики като народен и най-съществен празник. По време на Сталин 7 ноември влиза в познатия ни канон с
многохилядна
манифестация пред
мавзолея на Ленин
на Червения площад в Москва. От неговата естрада партийното и политическото управление на първата в света социалистическа страна маха на трудовия народ.
Много значима част от ритуала по празнуването на Деня на Великата октомврийска социалистическа гражданска война (съкратено ВОСР) беше военният церемониал. Заради него даже са променени архитектурно методите към Червения площад поради тежката техника. Това е нещо като закон и даже през 1941 година в разгара на борбата за Москва по време на Великата отечествена война парадът се състои. След него ротите непосредствено отпътуват за фронтовата линия. Събитието тогава оказва необикновено влияние и даже се приравнява от руската историография с най-важните победи на фронта.
Постепенно обаче обстановката стартира да се трансформира и през 70-те години на предишния век денят на ВОСР към този момент престава да се възприема като най-главния празник в страната на победилата гражданска война. На негово място идват 9 май - Денят на успеха, както и изцяло гражданският 31 декември, или Нова година. Обикновените хора стартират да губят интерес към манифестациите, заради което се постанова партийните комитети по места да вадят описи за наложително наличие. В противоположен случай следват наказания - в това число до предизвестие за изключване от редовете на Комунистическа партия на Съветския съюз. Спада ползата и към военния церемониал, младежите все по-малко се заглеждат по оръжейната техника. Всъщност най-приятният миг от празника са двата почивни дни, тъй като до 1992 година, когато на процедура Съюз на съветските социалистически републики стопира да съществува, с изключение на самият 7 ноември като почивен се дава и идващият - 8-и.
След разпадането на Съветския съюз президентът на новата супердържава - Борис Елцин, подписва на 13 март 1995 година федералния закон “За дните на воинската популярност (дните на победите) на Русия ”, в който 7 ноември е посочен като Ден на освобождението на Москва от силите на националното опълчение под управлението на Кузма Минин и Дмитрий Пожарски от полските интервенти през 1612 година "
Със идващ декрет от 7 ноември 1996 година Борис Елцин дава на празника ново име - Ден на единодушието и примирението. В текста в частност се споделя: “Октомврийската гражданска война от 1917 година повлия радикално на ориста на нашата страна. В устрема си да не позволяваме противостояние, а същото за единството и консолидацията на съветското общество, разпореждам: 1. Празникът 7 ноември да бъде разгласен за Ден на единодушието и примирението; 2. 1997-а - годината на 80-ата годишнина на Октомврийската гражданска война, да бъде оповестена за година на единодушието и примирението. ”
На 29 декември 2004 година идващият президент на Русия - Владимир Путин, подписва федерален закон (влизащ в действие от 1 януари 2005 г.) “За изменение в Закона за дните на воинската популярност (дните на победите) на Русия, съгласно който 7 ноември става един от тези дни, а точно
Ден на осъществяване
на военния церемониал на
Червения площад
в Москва по случай 24-ата годишнина от Великата октомврийска социалистическа гражданска война през 1941 година Със същия закон Ден на националното единение става 4 ноември.
В сходство със същия федерален закон 7 ноември престава да бъде неработен ден. От 2005 година вместо него се почива на упоменатия към този момент 4 ноември.
След още седем месеца съ щият съветски президент - Владимир Путин, подписва нов федерален закон за следващото изменение на предходния. В сходство с новата редакция 7 ноември още веднъж е вписан измежду дните на воинската популярност и успехите на съветското оръжие, само че към този момент не поради прословутия боен церемониал през 1941 година, а още веднъж като Ден на Октомврийската гражданска война от 1917 година Всъщност двата празника съжителстват, тъй като и годишнината на военния церемониал си остава в закона за воинската популярност.
Според центъра за разбори на социолога Юрий Левада през 2012 година
да честват Деня
на Октомврийската
гражданска война са
решили едвам 18%
от участващите в допитването руснаци. Най- доста от тях са пенсионерите (31%), както и руснаците над 55 години (29%). Високи са и процентите на тези с невисок потребителски статус, с други думи, бедните (20), живеещите на село (26) и последователите на националиста Владимир Жириновски (36).
Мнозинството от интервюираните са дали отговор, че несъмнено няма да честват нито Деня на националното единение, нито Октомврийската гражданска война, а 9% не са знаели какво да отговорят. /24chasa.bg
7 ноември беше най-грандиозният празник в целия социалистически лагер повече от половин век.
В България той се отбелязваше по-пищно даже от 9 септември, да не приказваме, че дълги години даже денят на освобождението на България от турско иго - 3 март, не се празнуваше публично. Като най-верен васал на Съюз на съветските социалистически републики страната ни се прочу като единствената в света, в чийто химн е упомената непозната столица, без да е представена личната - “Дружно, братя българи, с нас Москва е в мир и в пердах ”...
На 7 ноември 1917 година (25 октомври по остарял стил) в Русия избухва въоръжено въстание, приключило с завладяването на Зимния замък в тогавашния Петроград (преди това Санкт Петербург, а по-късно Ленинград и още веднъж Санкт Петербург - б.а.), ареста на членовете на Временното държавно управление и установяването на властта на препоръките на служащи и селяни, която ръководи най-голямата по територия страна в свето повече 70 години.
Да честват 7 ноември, стартират на практика незабавно след въпросните събития - денят се отбелязва в Съюз на съветските социалистически републики като народен и най-съществен празник. По време на Сталин 7 ноември влиза в познатия ни канон с
многохилядна
манифестация пред
мавзолея на Ленин
на Червения площад в Москва. От неговата естрада партийното и политическото управление на първата в света социалистическа страна маха на трудовия народ.
Много значима част от ритуала по празнуването на Деня на Великата октомврийска социалистическа гражданска война (съкратено ВОСР) беше военният церемониал. Заради него даже са променени архитектурно методите към Червения площад поради тежката техника. Това е нещо като закон и даже през 1941 година в разгара на борбата за Москва по време на Великата отечествена война парадът се състои. След него ротите непосредствено отпътуват за фронтовата линия. Събитието тогава оказва необикновено влияние и даже се приравнява от руската историография с най-важните победи на фронта.
Постепенно обаче обстановката стартира да се трансформира и през 70-те години на предишния век денят на ВОСР към този момент престава да се възприема като най-главния празник в страната на победилата гражданска война. На негово място идват 9 май - Денят на успеха, както и изцяло гражданският 31 декември, или Нова година. Обикновените хора стартират да губят интерес към манифестациите, заради което се постанова партийните комитети по места да вадят описи за наложително наличие. В противоположен случай следват наказания - в това число до предизвестие за изключване от редовете на Комунистическа партия на Съветския съюз. Спада ползата и към военния церемониал, младежите все по-малко се заглеждат по оръжейната техника. Всъщност най-приятният миг от празника са двата почивни дни, тъй като до 1992 година, когато на процедура Съюз на съветските социалистически републики стопира да съществува, с изключение на самият 7 ноември като почивен се дава и идващият - 8-и.
След разпадането на Съветския съюз президентът на новата супердържава - Борис Елцин, подписва на 13 март 1995 година федералния закон “За дните на воинската популярност (дните на победите) на Русия ”, в който 7 ноември е посочен като Ден на освобождението на Москва от силите на националното опълчение под управлението на Кузма Минин и Дмитрий Пожарски от полските интервенти през 1612 година "
Със идващ декрет от 7 ноември 1996 година Борис Елцин дава на празника ново име - Ден на единодушието и примирението. В текста в частност се споделя: “Октомврийската гражданска война от 1917 година повлия радикално на ориста на нашата страна. В устрема си да не позволяваме противостояние, а същото за единството и консолидацията на съветското общество, разпореждам: 1. Празникът 7 ноември да бъде разгласен за Ден на единодушието и примирението; 2. 1997-а - годината на 80-ата годишнина на Октомврийската гражданска война, да бъде оповестена за година на единодушието и примирението. ”
На 29 декември 2004 година идващият президент на Русия - Владимир Путин, подписва федерален закон (влизащ в действие от 1 януари 2005 г.) “За изменение в Закона за дните на воинската популярност (дните на победите) на Русия, съгласно който 7 ноември става един от тези дни, а точно
Ден на осъществяване
на военния церемониал на
Червения площад
в Москва по случай 24-ата годишнина от Великата октомврийска социалистическа гражданска война през 1941 година Със същия закон Ден на националното единение става 4 ноември.
В сходство със същия федерален закон 7 ноември престава да бъде неработен ден. От 2005 година вместо него се почива на упоменатия към този момент 4 ноември.
След още седем месеца съ щият съветски президент - Владимир Путин, подписва нов федерален закон за следващото изменение на предходния. В сходство с новата редакция 7 ноември още веднъж е вписан измежду дните на воинската популярност и успехите на съветското оръжие, само че към този момент не поради прословутия боен церемониал през 1941 година, а още веднъж като Ден на Октомврийската гражданска война от 1917 година Всъщност двата празника съжителстват, тъй като и годишнината на военния церемониал си остава в закона за воинската популярност.
Според центъра за разбори на социолога Юрий Левада през 2012 година
да честват Деня
на Октомврийската
гражданска война са
решили едвам 18%
от участващите в допитването руснаци. Най- доста от тях са пенсионерите (31%), както и руснаците над 55 години (29%). Високи са и процентите на тези с невисок потребителски статус, с други думи, бедните (20), живеещите на село (26) и последователите на националиста Владимир Жириновски (36).
Мнозинството от интервюираните са дали отговор, че несъмнено няма да честват нито Деня на националното единение, нито Октомврийската гражданска война, а 9% не са знаели какво да отговорят. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ