Германия: Изтокът и Западът все още са различни светове
Бихме могли да твърдим, че Ангела Меркел - имайки поради нейната неповторима кариера - е спечелила най-вече от Обединението на Германия. Християндемократката, която е родена в Хамбург, само че израснала в Германска демократична република, ръководи страната към този момент от 13 години - в последно време обаче по-скоро зле, в сравнение с добре. А това значи, че даже и източногерманците към този момент не могат да се гордеят с канцлерката си, която е една от тях. Включително и поради това в източните немски провинции възприятието за отчуждение сред ръководещи и ръководени е по-силно, в сравнение с в западните провинции.
В очите на източногерманците през днешния ден Ангела Меркел е най-видната представителка на една политика, която не пази техните ползи, макар че те и тя споделят общо минало. Докато след рухването на Берлинската стена пътят на Меркел потегли стремглаво нагоре, милиони източногерманци се спускаха стръмно надолу. Особено горчивият им опит с безработицата, за която самите те нямат никаква виновност, остави дълбоки рани у тях.
Тези неправди се помнят цялостен живот
Животът на източногерманците се прекатурна за една нощ. За да се оправят с това голямо предизвикателство, те трябваше да показват изключителна еластичност, подвижност и прочувствена резистентност. На западногерманците в никакъв случай не им се е налагало да се оправят в такава обстановка и в такива мащаби, тъй като в някогашната Западна Германия дълбоките стопански и политически промени в никакъв случай не са се случвали от през днешния ден за на следващия ден.
Източногерманците станаха очевидци на тоталната ерозия на публичния строй, при който живяха. Вярно, множеството от тях не го харесваха, само че пък се бяха приспособили към него. След Обединението доста от източногерманците по този начин и не съумяха да осребрят оправданата си горделивост от това, че са провокирали мирната гражданска война от 1989/90 година. Днес множеството от тях към този момент са преодолели това положение, само че - чисто статистически - са прекомерно надалеч от икономическото равнище в западните региони на страната.
Доказателство за всичко това се съдържа и в настоящия отчет за положението на немското единение: 28 години след формалния завършек на разделянето на страната заплатите в източните провинции съставляват едвам 82% от заплатите в западната част на Германия. И този, който се пробва да продаде това като триумф, си затваря очите пред обстоятелствата. Защото по-малко пари за същия труд значи по-малко самопризнание и почитание.
Затова и в ушите на източногерманците изтърканите приказки за постигнатите триумфи звучат неправдоподобно. По-лошото възнаграждение, непризнаването на целия трудов стаж за пенсия и други неправди се помнят цялостен живот. За днешните 50-годишни източногерманци, както и за поколенията преди тях, двукласовото общество е незабравим факт. И това е скандално.
В очите на източногерманците през днешния ден Ангела Меркел е най-видната представителка на една политика, която не пази техните ползи, макар че те и тя споделят общо минало. Докато след рухването на Берлинската стена пътят на Меркел потегли стремглаво нагоре, милиони източногерманци се спускаха стръмно надолу. Особено горчивият им опит с безработицата, за която самите те нямат никаква виновност, остави дълбоки рани у тях.
Тези неправди се помнят цялостен живот
Животът на източногерманците се прекатурна за една нощ. За да се оправят с това голямо предизвикателство, те трябваше да показват изключителна еластичност, подвижност и прочувствена резистентност. На западногерманците в никакъв случай не им се е налагало да се оправят в такава обстановка и в такива мащаби, тъй като в някогашната Западна Германия дълбоките стопански и политически промени в никакъв случай не са се случвали от през днешния ден за на следващия ден.
Източногерманците станаха очевидци на тоталната ерозия на публичния строй, при който живяха. Вярно, множеството от тях не го харесваха, само че пък се бяха приспособили към него. След Обединението доста от източногерманците по този начин и не съумяха да осребрят оправданата си горделивост от това, че са провокирали мирната гражданска война от 1989/90 година. Днес множеството от тях към този момент са преодолели това положение, само че - чисто статистически - са прекомерно надалеч от икономическото равнище в западните региони на страната.
Доказателство за всичко това се съдържа и в настоящия отчет за положението на немското единение: 28 години след формалния завършек на разделянето на страната заплатите в източните провинции съставляват едвам 82% от заплатите в западната част на Германия. И този, който се пробва да продаде това като триумф, си затваря очите пред обстоятелствата. Защото по-малко пари за същия труд значи по-малко самопризнание и почитание.
Затова и в ушите на източногерманците изтърканите приказки за постигнатите триумфи звучат неправдоподобно. По-лошото възнаграждение, непризнаването на целия трудов стаж за пенсия и други неправди се помнят цялостен живот. За днешните 50-годишни източногерманци, както и за поколенията преди тях, двукласовото общество е незабравим факт. И това е скандално.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ