Китайският глобализъм
„ Бих желал да предложа самодейност за световно ръководство и за взаимно създаване на по-справедлива и равноправна система за световно ръководство и образуване на общественост със споделено бъдеще за човечеството “. Това разгласи китайският водач Си Дзинпин на форума на Шанхайската организация за съдействие (ШОС).
Това е самодейност не просто за нов интернационален ред и нов вид междудържавни връзки, а за нов модел на нашата цивилизация. Това е също самодейност не просто на суперсила, осъзнала потенциала си да гради всемирен полезности и нов модел на световно развиване. Това е самодейност, която идва от дълбините на историята и мъдростта. Ето какво е споделил по въпроса идейният стожер на американската демократична народна власт и злощастният „ оракул “ на „ края на историята “ Франсис Фукуяма във „ Форин афеърс “: „ Китай е правоприемник на дълга и горда традиция на висококачествено бюрократично ръководство, което се простира обратно в продължение на две хилядолетия “. В самодейността ясно проличава наследството на античния китайски мъдрец Конфуций (живял 551-479 преди н.е.).
Понятието чжен заема централно място в конфуцианството. То може да се преведе като човещина, великодушие, човечност. В дебелите книги написа, че този принцип може да бъде дефиниран по този начин: " Не прави на другите това, което не пожелаваш на себе си, и им помагай да реализират това, което ти самичък желаеш да постигнеш ". Простичко казано, отнасяй се към хората по този начин, както искаш да се отнасят към теб.
Последните пет века властваше западният светоглед за цивилизационния ход. Според него напредъкът на света се дължал на конкуренцията, на конфликта сред разнообразни пластове в обществото, сред страните, районите, континентите, водещите в света страни. Затова трябвало да има борба и спорове. Знаем, че този конфликт постоянно е прераствал в спорове, че и в международни катаклизми. Редица философи показват, че през тези пет века демократичният Запад изскочи най-отпред в развиването поради грабежа на други елементи на света. Той в действителност действаше назад на конфуцианството: правеше на другите това, което не пожелаваше на себе си, и им пречеше да реализират това, което той самият желаеш да реализира. Съвременните издания на тази „ ценностна система “ са споровете в Украйна и Близкия изток, цветните революции, глобите, пазарният диктат, че в случай че щете и претенциите на Доналд Тръмп към Гренландия.
Като „ непряк резултат “ от това зловредие се наложи и демократичната мантра, че бедността е потребна, тъй като напредъкът се дължал на устрема на по-бедния да стане по-богат. Неслучайно благоденствието на индивида се тачеше повече пред благосъстоянието на обществото.
И в този момент вижте днешната версия на конфуцианството: всички страни да имат равно присъединяване и благоприятни условия в световното ръководство, без значение от размера, силата или благосъстоянието си. Да се уголемяват представителството и гласа на разрастващите се страни. Да се споделят ресурсите и плодовете на световното ръководство и да се понижи разликата в развиването сред Глобалния Север и Глобалния Юг. Или пък да се спре налагане на „ вътрешни практики “ на едни страни над други. Не е загадка, че Китай не изисква промяна на властта като изискване за разпределяне на заеми. Си Дзинпин нееднократно се е обявявал и против доминирането на една или група страни.
Планетарният Китай против егоистичния Запад - сходен извод за самодейността на Си не е лишена от съображение. От една страна, той удостоверява Фукуяма, тъй като самодейността му звучи като края на демократичната история. Но въпреки това, е и негов контрапункт, доколкото тя предлага „ ново начало на историята “.
> Тръмп сервира света на тепсия на Си Дзинпин
Срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие (ШОС) е толкоз подобаваща за китайския президент Си Дзинпин, че той надали може да избере по-добър миг от този да показва световното въздействие на Китай като противник номер едно на Съединени американски щати на интернационалната сцена. Това написа в материал на The New York Times.
На срещата дойдаха съветският водач Владимир Путин, министър председателят на Индия Нарендра Моди, а и севернокорейският деспот Ким Чен Ун. За Моди американските мита породиха подозрения дали би трябвало да разчита прекалено много на Вашингтон. За съветския водач аленият килим на Тръмп в Аляска подкопа напъните на Запада да го изолира за нахлуването му в Украйна. Но фокусът на вниманието е върху Си, който трансформира отчуждението на Индия от Америка във опция и получава опрощение за дългогодишното си съюзничество с Путин, разяснява американската медия.
Срещата на върха, която събра над 20 водачи, най-вече от Централна Азия, последвана от боен церемониал в Пекин, на който ще бъдат показани най-новите ракети и самолети на Китай, е повече от просто представление, споделят кореспонденти. Това е проява по какъв начин Си се пробва да употребява историята, дипломацията и военната мощност като принадлежности за прекрояване на международния ред, който до момента е бил доминиран от Съединените щати. Защото, както разяснява Джонатан Джин, някогашен помощник на Централно разузнавателно управление на САЩ и анализатор на китайската политика в Института " Брукингс ", сега Си Дзинпин е по-заобиколен от държавни глави, в сравнение с от Съединени американски щати и съдружниците им.
Тръмп улесни връзката сред Китай и Русия
Предстоящият боен церемониал по случай 80-годишнината от края на Втората международна война ще показа спора като успех, воден от Комунистическата партия. В речите си Си Дзинпин ще се стреми да прекрои Втората международна война като битка, в която Китай и Съветският съюз са били решаващите театри на военните дейности - а не Западна Европа. Това е визия, тъкмо съвпадаща с визията на Путин и има за цел да минимизира претенциите на Запада като съдбоносен фактор за победа и да подчертае приноса на Китай и Русия, изключително като се имат поради десетките милиони починали руснаци и китайци. Чисто китайският интерес - да се каже по какъв начин Западът не е спазил съглашения, съгласно които Тайван в последна сметка би трябвало да стане част от Китай.
Доскоро Съединени американски щати се стараеха интензивно да не позволен прекомерно доближаване сред Китай и Русия. Само че в този момент напрежението по тази линия наподобява понижава - поради Тръмп и срещата му с Путин в Аляска, която се преглежда като позатопляне на разговора сред Руската федерация и Съединените щати. С тази среща Си Дзинпин получава заем, че не обърна твърдо тил на Путин, както го сториха на Запад след съветската инвазия в Украйна. И в този момент той има морално-политическата основа да извади на фокус визия за свят с " по-малко Съединени американски щати ".
Благодарност към Тръмп, че улесни и връзките с Индия
" Си може също да благодари на администрацията на Тръмп, тъй като тя форсира облекчаването на напрежението сред Китай и Индия, главния му азиатски стратегически противник ", се споделя в публикацията. Тръмп го направи, откакто удвои размера на митата за индийския импорт в Съединени американски щати - митата към този момент са 50%. Това мигновено провокира апели към Ню Делхи да огледа повече към Китай, с цел да реализира баланс, а Китай към този момент работи по дипломатически път в опит да убеди Индия, че бъдещето не е и не може да е тясно обвързано със Съединени американски щати. Индийският министър председател Нарендра Моди, който се сближи със Съединени американски щати по време на администрацията на Байдън, с цел да противодейства на Пекин, посещава Китай за първи път от 7 години за срещата на върха на ШОС. Той въпреки всичко няма да участва на военния церемониал, за разлика от Путин и Ким Чен Ун.
Сближаването сред Путин и Моди в Китай, както и наличието на водачи от десетки други разрастващи се страни, в това число Турция, Египет, Малайзия и Пакистан, е в ослепителен контрастност с възходящото напрежение и различия в съюзите на Съединени американски щати с европейските и азиатските страни. Много съдружници на Съединени американски щати в Европа и Азия гледат на Китай като на сериозна опасност за справедливата търговия, демокрацията и районната непоклатимост. Последното от тези опасения ще бъде очебийно от военния церемониал, на който се чака да бъдат показани нови противокорабни ракети, които биха могли да бъдат употребявани във война за Тайван. Само че всички тези страхове и опасности може да отидат на назад във времето поради нападателната и непредвидима политика на Тръмп.
" Въпреки опасенията си по отношение на държанието на Китай, някои от тези страни от ден на ден преглеждат Съединените щати като по-голяма, в случай че не и като съществена, дестабилизираща мощ в интернационалния ред ", разяснява Али Уайн, специалист по връзките сред Съединени американски щати и Китай в Международната спешна група.
" Пусни го под одъра, той ще се качи на одъра " - това е умозаключение на някогашния китайски дипломат в Индия за Тръмп, само че то важи доста мощно за Си Дзинпин.
actualno.com
Това е самодейност не просто за нов интернационален ред и нов вид междудържавни връзки, а за нов модел на нашата цивилизация. Това е също самодейност не просто на суперсила, осъзнала потенциала си да гради всемирен полезности и нов модел на световно развиване. Това е самодейност, която идва от дълбините на историята и мъдростта. Ето какво е споделил по въпроса идейният стожер на американската демократична народна власт и злощастният „ оракул “ на „ края на историята “ Франсис Фукуяма във „ Форин афеърс “: „ Китай е правоприемник на дълга и горда традиция на висококачествено бюрократично ръководство, което се простира обратно в продължение на две хилядолетия “. В самодейността ясно проличава наследството на античния китайски мъдрец Конфуций (живял 551-479 преди н.е.).
Понятието чжен заема централно място в конфуцианството. То може да се преведе като човещина, великодушие, човечност. В дебелите книги написа, че този принцип може да бъде дефиниран по този начин: " Не прави на другите това, което не пожелаваш на себе си, и им помагай да реализират това, което ти самичък желаеш да постигнеш ". Простичко казано, отнасяй се към хората по този начин, както искаш да се отнасят към теб.
Последните пет века властваше западният светоглед за цивилизационния ход. Според него напредъкът на света се дължал на конкуренцията, на конфликта сред разнообразни пластове в обществото, сред страните, районите, континентите, водещите в света страни. Затова трябвало да има борба и спорове. Знаем, че този конфликт постоянно е прераствал в спорове, че и в международни катаклизми. Редица философи показват, че през тези пет века демократичният Запад изскочи най-отпред в развиването поради грабежа на други елементи на света. Той в действителност действаше назад на конфуцианството: правеше на другите това, което не пожелаваше на себе си, и им пречеше да реализират това, което той самият желаеш да реализира. Съвременните издания на тази „ ценностна система “ са споровете в Украйна и Близкия изток, цветните революции, глобите, пазарният диктат, че в случай че щете и претенциите на Доналд Тръмп към Гренландия.
Като „ непряк резултат “ от това зловредие се наложи и демократичната мантра, че бедността е потребна, тъй като напредъкът се дължал на устрема на по-бедния да стане по-богат. Неслучайно благоденствието на индивида се тачеше повече пред благосъстоянието на обществото.
И в този момент вижте днешната версия на конфуцианството: всички страни да имат равно присъединяване и благоприятни условия в световното ръководство, без значение от размера, силата или благосъстоянието си. Да се уголемяват представителството и гласа на разрастващите се страни. Да се споделят ресурсите и плодовете на световното ръководство и да се понижи разликата в развиването сред Глобалния Север и Глобалния Юг. Или пък да се спре налагане на „ вътрешни практики “ на едни страни над други. Не е загадка, че Китай не изисква промяна на властта като изискване за разпределяне на заеми. Си Дзинпин нееднократно се е обявявал и против доминирането на една или група страни.
Планетарният Китай против егоистичния Запад - сходен извод за самодейността на Си не е лишена от съображение. От една страна, той удостоверява Фукуяма, тъй като самодейността му звучи като края на демократичната история. Но въпреки това, е и негов контрапункт, доколкото тя предлага „ ново начало на историята “.
> Тръмп сервира света на тепсия на Си Дзинпин
Срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие (ШОС) е толкоз подобаваща за китайския президент Си Дзинпин, че той надали може да избере по-добър миг от този да показва световното въздействие на Китай като противник номер едно на Съединени американски щати на интернационалната сцена. Това написа в материал на The New York Times.
На срещата дойдаха съветският водач Владимир Путин, министър председателят на Индия Нарендра Моди, а и севернокорейският деспот Ким Чен Ун. За Моди американските мита породиха подозрения дали би трябвало да разчита прекалено много на Вашингтон. За съветския водач аленият килим на Тръмп в Аляска подкопа напъните на Запада да го изолира за нахлуването му в Украйна. Но фокусът на вниманието е върху Си, който трансформира отчуждението на Индия от Америка във опция и получава опрощение за дългогодишното си съюзничество с Путин, разяснява американската медия.
Срещата на върха, която събра над 20 водачи, най-вече от Централна Азия, последвана от боен церемониал в Пекин, на който ще бъдат показани най-новите ракети и самолети на Китай, е повече от просто представление, споделят кореспонденти. Това е проява по какъв начин Си се пробва да употребява историята, дипломацията и военната мощност като принадлежности за прекрояване на международния ред, който до момента е бил доминиран от Съединените щати. Защото, както разяснява Джонатан Джин, някогашен помощник на Централно разузнавателно управление на САЩ и анализатор на китайската политика в Института " Брукингс ", сега Си Дзинпин е по-заобиколен от държавни глави, в сравнение с от Съединени американски щати и съдружниците им.
Тръмп улесни връзката сред Китай и Русия
Предстоящият боен церемониал по случай 80-годишнината от края на Втората международна война ще показа спора като успех, воден от Комунистическата партия. В речите си Си Дзинпин ще се стреми да прекрои Втората международна война като битка, в която Китай и Съветският съюз са били решаващите театри на военните дейности - а не Западна Европа. Това е визия, тъкмо съвпадаща с визията на Путин и има за цел да минимизира претенциите на Запада като съдбоносен фактор за победа и да подчертае приноса на Китай и Русия, изключително като се имат поради десетките милиони починали руснаци и китайци. Чисто китайският интерес - да се каже по какъв начин Западът не е спазил съглашения, съгласно които Тайван в последна сметка би трябвало да стане част от Китай.
Доскоро Съединени американски щати се стараеха интензивно да не позволен прекомерно доближаване сред Китай и Русия. Само че в този момент напрежението по тази линия наподобява понижава - поради Тръмп и срещата му с Путин в Аляска, която се преглежда като позатопляне на разговора сред Руската федерация и Съединените щати. С тази среща Си Дзинпин получава заем, че не обърна твърдо тил на Путин, както го сториха на Запад след съветската инвазия в Украйна. И в този момент той има морално-политическата основа да извади на фокус визия за свят с " по-малко Съединени американски щати ".
Благодарност към Тръмп, че улесни и връзките с Индия
" Си може също да благодари на администрацията на Тръмп, тъй като тя форсира облекчаването на напрежението сред Китай и Индия, главния му азиатски стратегически противник ", се споделя в публикацията. Тръмп го направи, откакто удвои размера на митата за индийския импорт в Съединени американски щати - митата към този момент са 50%. Това мигновено провокира апели към Ню Делхи да огледа повече към Китай, с цел да реализира баланс, а Китай към този момент работи по дипломатически път в опит да убеди Индия, че бъдещето не е и не може да е тясно обвързано със Съединени американски щати. Индийският министър председател Нарендра Моди, който се сближи със Съединени американски щати по време на администрацията на Байдън, с цел да противодейства на Пекин, посещава Китай за първи път от 7 години за срещата на върха на ШОС. Той въпреки всичко няма да участва на военния церемониал, за разлика от Путин и Ким Чен Ун.
Сближаването сред Путин и Моди в Китай, както и наличието на водачи от десетки други разрастващи се страни, в това число Турция, Египет, Малайзия и Пакистан, е в ослепителен контрастност с възходящото напрежение и различия в съюзите на Съединени американски щати с европейските и азиатските страни. Много съдружници на Съединени американски щати в Европа и Азия гледат на Китай като на сериозна опасност за справедливата търговия, демокрацията и районната непоклатимост. Последното от тези опасения ще бъде очебийно от военния церемониал, на който се чака да бъдат показани нови противокорабни ракети, които биха могли да бъдат употребявани във война за Тайван. Само че всички тези страхове и опасности може да отидат на назад във времето поради нападателната и непредвидима политика на Тръмп.
" Въпреки опасенията си по отношение на държанието на Китай, някои от тези страни от ден на ден преглеждат Съединените щати като по-голяма, в случай че не и като съществена, дестабилизираща мощ в интернационалния ред ", разяснява Али Уайн, специалист по връзките сред Съединени американски щати и Китай в Международната спешна група.
" Пусни го под одъра, той ще се качи на одъра " - това е умозаключение на някогашния китайски дипломат в Индия за Тръмп, само че то важи доста мощно за Си Дзинпин.
actualno.com
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ