Биг Брадър спира. Настоящият сезон ще е последният за шоуто.

" Биг Брадър " стопира. Настоящият сезон ще е последният за шоуто. Само че не в България, а във Англия .
В България нищо не стопира. Точно поради това, признавам, завидях напълно неблагородно на британците. Защото повода техният " Биг Брадър " да спре е слабият интерес.
У нас не е по този начин. Интересът не отслабва, тъй като просто сме такива – подобен ни е манталитетът. Исторически доказателства за това има колкото искаш, само че едно от последните лъсна в края на предходната седмица. Тогава се появиха трима " апостоли ", които от известно време пробват през Фейсбук да провеждат митинг, с който да се покаже националното неодобрение от обстановката в България. Но работата стана по... брадърски.
Да погледнем какво желаят и оферират въпросните хора. Първо - да се маха Борисов. Дотук добре. Второ - Народното събрание обаче да си остане, само че да гласоподава както желаят протестиращите. Диктатура в най-хубавия случай - назад в комунизма?! Трето - въпросният парламент да подсигурява избори за смяна на законодателството. Същият парламент, в който стоят " всички ръководещи мафии "?! Четвърто - да се отзовават към този момент назначени фигури в изпълнителната власт, в случай че не си правят работата. Кой ще споделя, че не си я правят? Как ще ги отзоваваме?
Има и други хрумвания, които на хартия звучат отлично - отпадане на отминалостта за закононарушения, свързани с приватизационни и концесионни покупко-продажби, подмяна на парцели държавна и общинска благосъстоятелност и възлагане на публични поръчки. Въпросът е по какъв начин ще стане на процедура? И кой ще подсигурява да стане - трима господа, които се показват с имената си, като че ли тези имена приказват нещо на някого отвън околните и приятелите им?
Въпросът с практиката става още по-притеснителен, когато " уредниците на националното неодобрение " бяха запитани нещо напълно обикновено – какъв брой души чакат да ги поддържат? Те дадоха отговор, че не знаят, само че по-важни били концепциите от хората. А главната концепция, на която се натъртва, е - " ние " да сме решаваме всичко, каквото и Народното събрание (тогава защо ни е Народно заседание, да повторя?), " ние " да разпределяме парите, тъй като сегашните са продажници (каква е гаранцията, че " ние " няма да сме същите?), " ние " да излъчим държавно управление. Кои сме ние е напълно различен въпрос - тъй като през годините се появиха доста пъти " ние ", които се оказаха " те " - като сегашните.
Да повторим - искаш да промениш някаква система, само че като те попитат каква поддръжка имаш – всеки си има самоорганизация! И в случай че вземат да те попитат какво предлагаш като опция, става като с Корнелия Нинова: " Имаме потребност от хрумвания и се обръщаме към Вас да ги предложим ". При по-настойчиви въпроси като по какъв начин тъкмо, на процедура ще се осъществят хрумвания като " митингът да излъчи държавно управление " - подкупник си!
Искаме, само че не можем, нямаме в действителност сериозна концепция и сериозна поддръжка по какъв начин – ето това е казусът. Защото приказки като " който не е с нас, е срещу нас, във Фейсбук ни плюят единствено мишките, които седят на дивана, несъмнено им заплащат " в дълготраен проект будят само подбив, не и доверие. На който желае, само че не може, му остават две варианти - да крещи и да гледа. Крещящият си мисли, че е прероденият Левски. Гледащият не си го мисли, само че и не прави нищо - все едно го няма. Всъщност и двамата са от породата на Брадъра. Поредните!
Автор: Ивайло Ачев