Нефилимите: Зловещите, паднали гиганти от Библия
Библията е цялостна с невъзможни събития и герои – от проказа, излекувана с едно допиране, а не посредством курс антибиотици, до говорещата змия, която пробута на Ева ябълката.
Една изключително странна история, която хората настояват (погрешно, схваща се), че е подкрепена с археологически доказателства, е за „ исполините “ (наричани още нефилими): група колоси, за които се твърди, че са синове на ангели или Бог съгласно свещените текстове.
Исполините са разказани в Битие като „ могъщи мъже “, само че по-ясно в Числа, където карат нас, елементарните хора, да изглеждаме мънички спрямо тях:
Исполините са разказани по-подробно в Книгата на Енох, текст, за който се твърди, че е дело на дядото на Ной. Книгата разказва група паднали ангели, които вземат решение да останат на Земята, преди да се размножат с хората и да основат исполините.
Хората поясняват пасажите по няколко метода: че падналите ангели са се чифтосвали с „ човешките дъщери “, създавайки свръхестествено създание, наречено нефилим; че падналите ангели просто са обладали хората, преди да имат сексуален акт, създавайки още веднъж същата група същества; че това е група естествени хора или паднали хора.
Така или другояче, тази група няма прекомерно буйни почитатели – те са наричани „ насилници и тирани “, които „ извършиха света с принуждение “ от Свидетелите на Йехова, наред с други. Въпреки че някои религиозни групи (които поясняват Библията буквално) считат, че нефилимите не са били унищожени от огромното наводняване заради това, че са били прекомерно високи, множеството считат, че нищо не е оживяло след Големия потоп, с изключение на ковчега на Ной.
Това обаче не пречи на хората да имат вяра, че са разкрили остатъци от нефилими. През 1577 година сбирка от кости, открити в Швейцария, е избрана като кости на колос.
Скелетът, „ съгласно изчисленията на учения доктор Пиатер, е някъде към 5,8 метра “, се споделя в роман за разочароващо ниския нефилим. Няколкостотин години по-късно, през 1786 година, немският натуралист Йохан Фридрих Блуменбах схваща, че скелетът в действителност е на мамут…
„ Гигантите, които в миналото стенеха под водите “, написа пуританинът от Масачузетс Котън Матер за други сходни вкаменелости, открити през 1705 година в Олбани, Ню Йорк, „ в този момент са подземен и техните мъртвешки кости са живите доказателства за тях “. Но тези пък кости се оказват от мастодонт.
Как сме сигурни, че не са съществували, откакто са изобразени като колоси? Е, първо, явно тежестта на доказването в действителност пада върху всеки, който твърди, че са действителни – или „ изключителните изказвания изискват изключителни доказателства “, както се показва Карл Сейгън. Скелети, които се оказват мамути, не дават отговор на условията.
Всичко се дължи на закона за квадратния куб, който гласи, че с увеличението на размера на всеки обект, размерът му нараства по-бързо от повърхността му: площта нараства съразмерно на квадрата на размера, до момента в който размерът се усилва съразмерно на куба на размер.
Така че като усилваме размера на едно човешко създание, размерът трагично се усилва съразмерно на този размер, до момента в който напречното сечение на мускулите и костите му се усилва на квадрат. Да кажем тогава, че сте високи 18 метра – 10 пъти по-високи от общоприет човек. В подобен случай тялото ви ще би трябвало да поддържа 10 x 10 = 100 пъти повече размер.
1 пространствен инч кост може да издържи 8600 кг, което е доста, само че при височина от 18 метра ще би трябвало да издържи много над 250 047 кг (ако приемем, че усилваме 63-килограмов човек, което е междинното човешко тегло).
