US учени: Библейският потоп е станал на територията на днешно Черно море
Библейският потоп е станал на територията на днешното Черно море и това се потвърждава от от ден на ден авторитетни учени. Последните проучвания сочат, че най-малко 5600 година пр.н.е. в региона на Черно море в действителност е станал огромен прелом, съпроводен с потоп и загиването на антични цивилизации.
В същото време последователи на теорията за пришълци в дълбоката античност настояват с порив, че тъкмо потоп ът е изгонил извънземните, които обитавали планетата ни, и ги е върнал в космоса.
Американските откриватели Уилям Райън от Колумбийския университет и Уолтър Питман от Обсерваторията за проучване на Земята взимат проби от седиментни скали по дъното на разнообразни места в Черно море и откриват, че преди най-малко 76 века (може и по-рано) се е случил потоп ът. Доказан факт е, че голямо езеро е заемало близо две трети от площта на настоящето море.
След края на последния ледников интервал и топенето на ледовете равнището на международния океан се подвига. Нивото на Средиземно море също се повдига и в един миг неговите води скъсват връзката с разположеното по на север и в по-ниското езеро. Водата стартира да прелива и за няколко години се образува настоящето Черно море , а след него и Азовско море. Краят на последния ледников интервал се счита, че бил 12 500 г.пр.Хр.
Това значи, че към 7000 години са били нужни преди Средиземно море да прелее. След като това се е случило, Черно море обаче се е образувало доста бързо.
Други изследвания насочат потоп а в Черно море още две хиляди години по-рано.
Смята се, че този прелом (независимо дали е станал 7500 или 5600 години преди Христа) е послужил за основата на описания в Библията потоп. Но в Стария завет събитието е обвързвано с типичния за това време поучителен звук и поучения, които дава самата Библия.
Около езерото Черно море са се развивали разнообразни цивилизации. Една от тях е и тази, която е оставила Варненския некропол с фамозното първо злато на света. По това време обаче сегашната ни морска столица е била много отдалечена от брега на тогавашното езеро.
След образуването на Босфора се счита, че оживелите са потеглили на изток и там са популяризирали своите разкази за потоп а, които през вековете са се трансформирали в красиви и трагични легенди за Гилгамеш при шумерите и за Ной в Библията.
Някои обаче отсичат, че несъмнено потвърденият факт за потоп а в Черно море може да е обвързван с още един античен мит – за Атлантида. Него Платон го прави прочут в два от своите разговори (смята се, че написа за Атлантида и в други, само че техни преписи не са стигнали до нас). Съвременни откриватели настояват, че в действителност образуването на Босфора и Черно море дава отзвук и за писанията на Платон.
Макар в стигналите до нас преписи от разговорите на философа Атлантида да е оттатък Гибралтарския проток, мнозина считат, че тя може да бъде търсена или в Черно море , или в Средиземно, а Платон да я идеализира и праща оттатък считания тогава за цивилизован и прочут свят.
Известна е версията от последователите на концепцията за палеоконтакта, т.е. на античните астронавти, че Атлантида е била страна или най-малко база на извънземни, посетили ни в праисторията. Същите уфолози считат, че библейският потоп и спасяването на Ной несъмнено имат нещо общо с извънземните.
Още повече че шумерският мит за Гилгамеш е обвързван с анунаките – небесните богове колоси, на които е кръстено и едно от племената на шумерите. След потоп а, провокиран от извънземни, изгубилите пришълци бягат, а другите остават още известно време. Знае се също, че народът анунаки отива на запад и минава през нашите земи, само че стига до остров Сардиния, където съумява най-дълго време да се задържи.
Уфолозите отиват още по-надалеч. Преди близо 5 млн. години е потвърдено, че Черно море и Каспийско море са били свързани дружно със Средиземно море и в тях е имало солена вода.
В това огромно море тогава в действителност е имало голям остров. Според теорията за палеоконтакта тогава на този остров е била базата на извънземните, за която по-късно ще се приказва като за Атлантида.
Първият огромен потоп обаче е станал преди милиони години. След това е имало няколко, като са се образували езера и отново морета след топенето на последния ледников интервал. Точно последният е върнал извънземните в космоса, споделят уфолози.
Георги П. Димитров,
На фотографията: С по-тъмносиньо са изобразени регионите на остарялото езеро преди последния потоп и настоящето Черно море.
В същото време последователи на теорията за пришълци в дълбоката античност настояват с порив, че тъкмо потоп ът е изгонил извънземните, които обитавали планетата ни, и ги е върнал в космоса.
Американските откриватели Уилям Райън от Колумбийския университет и Уолтър Питман от Обсерваторията за проучване на Земята взимат проби от седиментни скали по дъното на разнообразни места в Черно море и откриват, че преди най-малко 76 века (може и по-рано) се е случил потоп ът. Доказан факт е, че голямо езеро е заемало близо две трети от площта на настоящето море.
След края на последния ледников интервал и топенето на ледовете равнището на международния океан се подвига. Нивото на Средиземно море също се повдига и в един миг неговите води скъсват връзката с разположеното по на север и в по-ниското езеро. Водата стартира да прелива и за няколко години се образува настоящето Черно море , а след него и Азовско море. Краят на последния ледников интервал се счита, че бил 12 500 г.пр.Хр.
Това значи, че към 7000 години са били нужни преди Средиземно море да прелее. След като това се е случило, Черно море обаче се е образувало доста бързо.
Други изследвания насочат потоп а в Черно море още две хиляди години по-рано.
Смята се, че този прелом (независимо дали е станал 7500 или 5600 години преди Христа) е послужил за основата на описания в Библията потоп. Но в Стария завет събитието е обвързвано с типичния за това време поучителен звук и поучения, които дава самата Библия.
Около езерото Черно море са се развивали разнообразни цивилизации. Една от тях е и тази, която е оставила Варненския некропол с фамозното първо злато на света. По това време обаче сегашната ни морска столица е била много отдалечена от брега на тогавашното езеро.
След образуването на Босфора се счита, че оживелите са потеглили на изток и там са популяризирали своите разкази за потоп а, които през вековете са се трансформирали в красиви и трагични легенди за Гилгамеш при шумерите и за Ной в Библията.
Някои обаче отсичат, че несъмнено потвърденият факт за потоп а в Черно море може да е обвързван с още един античен мит – за Атлантида. Него Платон го прави прочут в два от своите разговори (смята се, че написа за Атлантида и в други, само че техни преписи не са стигнали до нас). Съвременни откриватели настояват, че в действителност образуването на Босфора и Черно море дава отзвук и за писанията на Платон.
Макар в стигналите до нас преписи от разговорите на философа Атлантида да е оттатък Гибралтарския проток, мнозина считат, че тя може да бъде търсена или в Черно море , или в Средиземно, а Платон да я идеализира и праща оттатък считания тогава за цивилизован и прочут свят.
Известна е версията от последователите на концепцията за палеоконтакта, т.е. на античните астронавти, че Атлантида е била страна или най-малко база на извънземни, посетили ни в праисторията. Същите уфолози считат, че библейският потоп и спасяването на Ной несъмнено имат нещо общо с извънземните.
Още повече че шумерският мит за Гилгамеш е обвързван с анунаките – небесните богове колоси, на които е кръстено и едно от племената на шумерите. След потоп а, провокиран от извънземни, изгубилите пришълци бягат, а другите остават още известно време. Знае се също, че народът анунаки отива на запад и минава през нашите земи, само че стига до остров Сардиния, където съумява най-дълго време да се задържи.
Уфолозите отиват още по-надалеч. Преди близо 5 млн. години е потвърдено, че Черно море и Каспийско море са били свързани дружно със Средиземно море и в тях е имало солена вода.
В това огромно море тогава в действителност е имало голям остров. Според теорията за палеоконтакта тогава на този остров е била базата на извънземните, за която по-късно ще се приказва като за Атлантида.
Първият огромен потоп обаче е станал преди милиони години. След това е имало няколко, като са се образували езера и отново морета след топенето на последния ледников интервал. Точно последният е върнал извънземните в космоса, споделят уфолози.
Георги П. Димитров,
На фотографията: С по-тъмносиньо са изобразени регионите на остарялото езеро преди последния потоп и настоящето Черно море.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ