И стреляха, стреляха, стреляха: касапницата в Бабий Яр
Библейската алегория за избиването на младенците по разпореждане на цар Ирод в такава степен е потресла съзнанието на цели генерации, че се е трансформирала в сюжет на голям брой велики картини, на метафизичен тълкувания и в последна сметка - в знак на безспорното Зло. Човек би си рекъл, че не е допустимо да се измисли нещо по-зловещо. Ала 20 век, който беше бременен с арогантния си теоретичен напредък и безчовечните си идеологии, стана очевидец на може би най-потресаващата покруса. Точно преди 80 години, още приживе на нашите татковци и дядовци, десетки хиляди мирни люде бяха избити по невиждан метод поради своята принадлежност. В края на септември 1941 година немските окупатори на Киев започнаха всеобщи разстрели на локални хора. Първо унищожиха душевен болните, след което под опасност с разстрел подредиха на евреите от Киев да се съберат на едно място, откъдето ги подкараха към северозападните околности. Към Бабий Яр.
Непоносимо за човешкия мозък
Тъкмо там на 29 септември 1941, благодарение на украински служители на реда, нацистите проведоха същинска кървава баня. Съблякоха до голо полуделите от смут мъже и дами, доубиваха с приклади невръстни деца, трупаха живите върху купчините мъртви тела и стреляха, стреляха, стреляха…
Цинизмът и жестокостта на една от най-цивилизованите европейски народи, заразила се с отровата на расовото предимство, с изключение на всичко друго ни поразяват и с рекордната експедитивност, с която част от немското общество изгуби човешки образ. Защото всеобщите убийства в Бабий Яр бяха осъществени единствено на деветата година от съществуването на хитлеристкия режим. И аз желая да се замислим точно над това ужасно, бързотечно видоизменение на индивида. Разбира се, то е резултат от избрана идеология, само че нали въпреки това сходни безумни утопии се коренят в самата човешка природа. Как ли може да се спре мракобесието? Как, по думите на Достоевски, да открием индивида в индивида и да не допуснем безчовечността да ни превземе?
В Бабий Яр нацистите разстрелваха все нови и нови групи евреи, а дружно с тях - роми и военнопленници. Накрая, преди отстъплението си от Киев, те се пробваха да скрият следите от своето закононарушение. Горяха трупове благодарение на наказани на гибел пандизчии, а след това унищожаваха и тези, които бяха заличили уликите. Но очевидци останаха и безспорното Зло на 20 век изплува на повърхността. Обаче…
Обаче още една страна се отличи с унищожаването на паметта за Бабий Яр. В хода на следващото руско безумство - битката против космополитизма в края на 1940-те години - Бабий Яр се трансформира в тема-табу. Антисемитизмът на Сталиновата ера продължи даже след гибелта на „ Бащата на народите “. На мястото на Бабий Яр руският режим реши да струпа един стадион. Стадион върху костите на хиляди хора. Този исторически абсцес се пукна едвам през 1961 година, когато 29-годишният стихотворец Евгений Евтушенко разгласява в „ Литературная газета “ своето най-известно стихотворение - „ Бабий Яр “. „ Няма монумент над Бабий Яр… “ Тогавашният основен редактор на „ Литературная газета “ Виталий Косолапов се посъветвал с жена си и най-после решил да пусне стихотворението. А това му струваше поста. Върху Евтушенко се нахвърлиха поетите-ксенофоби и даже персонално Никита Хрушчов го смъмри поради „ политическата му незрялост “. Но стихотворението, преведено на 72 езика, извърши своето дело. Бабий Яр стана знак на непоносимото за човешкия мозък страдалчество. По стиховете на Евтушенко Дмитрий Шостакович написа фамозната си 13-а симфония, а Анатолий Кузнецов издаде документален разказ за Бабий Яр. Независимо от това практическата възбрана да се приказва по тематиката продължи съвсем до перестройката.
Защо споделям, че Бабий Яр е наша обща неволя
Знаем, че нещастието в Бабий Яр не е единственият случай на всеобщи разстрели през Втората международна война. Самият Съветски съюз също имаше какво да крие - да вземем за пример разстрела на десетки хиляди полски офицери в Катин. Та може би и заради това, в следствие от личната си ксенофобия, Съюз на съветските социалистически републики въобще не бързаше с историческия разбор на немското закононарушение. Дълго се опитваха да изтрият даже географското означение Бабий Яр, а когато през 1970-те години въпреки всичко взеха решение да повдигнат монумент, той беше отдаден не на скръбта, а на героите - каквито там не е имало. В Бабий Яр оцеляха единствено няколко души, които се избавиха или посредством подкупи за нацистките бойци, или пък просто не бяха доубити и съумяха безусловно да изпълзят от пъкъла на общия гроб.
Разбира се, за нещастието в Бабий Яр виновност носи войната, която поражда ненавист и садизъм, а отговорността за закононарушенията носи хитлеристкият режим. Всичко това е по този начин. Но за какво споделям, че Бабий Яр е наша обща неволя? За мен това е явно. Просто ние не сме издигнали непробиваема бариера против такива като цар Ирод, Адолф Хитлер и други овластени злодеи. От време на време те се появяват в историята на човечеството, намират си и задоволително почитатели. Ние, хората, не познаваме добре самите себе си, не познаваме системата на личното си несъвършенство. А още по-лошото е, че и не желаеме това знание. На нас ни дай триумф и комфорт. Ние мечтаем за благополучие, от време на време непременно. А Бабий Яр ни споделя: Хора, замислете се! Той, Бабий Яр, има право да ни приказва по този начин.
Виктор Ерофеев е един от най-известните модерни съветски писатели. Той е още литературовед и ефирен водещ, джентълмен на френския Орден на почетния легион.
Непоносимо за човешкия мозък
Тъкмо там на 29 септември 1941, благодарение на украински служители на реда, нацистите проведоха същинска кървава баня. Съблякоха до голо полуделите от смут мъже и дами, доубиваха с приклади невръстни деца, трупаха живите върху купчините мъртви тела и стреляха, стреляха, стреляха…
Цинизмът и жестокостта на една от най-цивилизованите европейски народи, заразила се с отровата на расовото предимство, с изключение на всичко друго ни поразяват и с рекордната експедитивност, с която част от немското общество изгуби човешки образ. Защото всеобщите убийства в Бабий Яр бяха осъществени единствено на деветата година от съществуването на хитлеристкия режим. И аз желая да се замислим точно над това ужасно, бързотечно видоизменение на индивида. Разбира се, то е резултат от избрана идеология, само че нали въпреки това сходни безумни утопии се коренят в самата човешка природа. Как ли може да се спре мракобесието? Как, по думите на Достоевски, да открием индивида в индивида и да не допуснем безчовечността да ни превземе?
В Бабий Яр нацистите разстрелваха все нови и нови групи евреи, а дружно с тях - роми и военнопленници. Накрая, преди отстъплението си от Киев, те се пробваха да скрият следите от своето закононарушение. Горяха трупове благодарение на наказани на гибел пандизчии, а след това унищожаваха и тези, които бяха заличили уликите. Но очевидци останаха и безспорното Зло на 20 век изплува на повърхността. Обаче…
Обаче още една страна се отличи с унищожаването на паметта за Бабий Яр. В хода на следващото руско безумство - битката против космополитизма в края на 1940-те години - Бабий Яр се трансформира в тема-табу. Антисемитизмът на Сталиновата ера продължи даже след гибелта на „ Бащата на народите “. На мястото на Бабий Яр руският режим реши да струпа един стадион. Стадион върху костите на хиляди хора. Този исторически абсцес се пукна едвам през 1961 година, когато 29-годишният стихотворец Евгений Евтушенко разгласява в „ Литературная газета “ своето най-известно стихотворение - „ Бабий Яр “. „ Няма монумент над Бабий Яр… “ Тогавашният основен редактор на „ Литературная газета “ Виталий Косолапов се посъветвал с жена си и най-после решил да пусне стихотворението. А това му струваше поста. Върху Евтушенко се нахвърлиха поетите-ксенофоби и даже персонално Никита Хрушчов го смъмри поради „ политическата му незрялост “. Но стихотворението, преведено на 72 езика, извърши своето дело. Бабий Яр стана знак на непоносимото за човешкия мозък страдалчество. По стиховете на Евтушенко Дмитрий Шостакович написа фамозната си 13-а симфония, а Анатолий Кузнецов издаде документален разказ за Бабий Яр. Независимо от това практическата възбрана да се приказва по тематиката продължи съвсем до перестройката.
Защо споделям, че Бабий Яр е наша обща неволя
Знаем, че нещастието в Бабий Яр не е единственият случай на всеобщи разстрели през Втората международна война. Самият Съветски съюз също имаше какво да крие - да вземем за пример разстрела на десетки хиляди полски офицери в Катин. Та може би и заради това, в следствие от личната си ксенофобия, Съюз на съветските социалистически републики въобще не бързаше с историческия разбор на немското закононарушение. Дълго се опитваха да изтрият даже географското означение Бабий Яр, а когато през 1970-те години въпреки всичко взеха решение да повдигнат монумент, той беше отдаден не на скръбта, а на героите - каквито там не е имало. В Бабий Яр оцеляха единствено няколко души, които се избавиха или посредством подкупи за нацистките бойци, или пък просто не бяха доубити и съумяха безусловно да изпълзят от пъкъла на общия гроб.
Разбира се, за нещастието в Бабий Яр виновност носи войната, която поражда ненавист и садизъм, а отговорността за закононарушенията носи хитлеристкият режим. Всичко това е по този начин. Но за какво споделям, че Бабий Яр е наша обща неволя? За мен това е явно. Просто ние не сме издигнали непробиваема бариера против такива като цар Ирод, Адолф Хитлер и други овластени злодеи. От време на време те се появяват в историята на човечеството, намират си и задоволително почитатели. Ние, хората, не познаваме добре самите себе си, не познаваме системата на личното си несъвършенство. А още по-лошото е, че и не желаеме това знание. На нас ни дай триумф и комфорт. Ние мечтаем за благополучие, от време на време непременно. А Бабий Яр ни споделя: Хора, замислете се! Той, Бабий Яр, има право да ни приказва по този начин.
Виктор Ерофеев е един от най-известните модерни съветски писатели. Той е още литературовед и ефирен водещ, джентълмен на френския Орден на почетния легион.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ