Мъжете не плачат - една история по действителен случай
"Би ли се жертвал за родината си ", този въпрос за доста хора би звучал риторично, а отговорът е явен - "Да ".
След отговора обаче идва нов въпрос "Защо? " и тук няма еднопосочен отговор.
Това е началото на "Мъжете не плачат ", филмът на режисьора Ален Дърлевич, който бърка надълбоко в раната на хиляди, стотици хиляди хора, наранени от последната война на Балканите и най-много на 10 мъже, които се изправят очи в очи с предишното, възприятието за виновност, страха и досегашните си врагове.
Историята във кино лентата
споделя за група мъже, взели участие в Югославската война, които 20 години след размириците пробват да намерят път към нов, по-добър живот.
Войната е свършила от дълго време, а те са оживели, само че белезите от нея се оказват много по-дълбоки и към момента извънредно доста се виждат освен по телата на тези мъже (бел. ред един от героите във кино лентата е изгубил крайници си по време на войната, различен е останал неподвижен за цялостен живот), само че и в съзнанието им.
Врагове в предишното, в този момент християни и мюсюлмани са на едно място в опит да изтрият болката и да намерят покой. Мисия, която се оказва невъзможна.
"През лятото на 2010 година се записах за събитие, което една организация за мир беше насочила към военните ветерани от някогашна Югославия. Основната ми цел беше да направя проучване, което да ми послужи за основа на късометражен документален филм. Самият аз бях боец във войната в Босна и си помислих, че сходен уъркшоп би бил допустимо най-хубавото "потапяне " в историята. Така че това беше първичната концепция за моето присъединяване. Само че уъркшопът ме обхвана напълно. Седях с хора, които безусловно бяха стреляли един против различен. И с цел да съм оптимално прецизен – ние бяхме стреляли един против различен. Имаше напрежение, да, само че това, което стартира като пространство, изпълнено с съмнение и дискомфорт, се трансформира в необикновена връзка, изтъкана от съгласие и състрадание. Емоционално напрежение, нетипично динамична връзка и за край катарзис, който ме накара да основа игрален филм по тематиката ", споделя за кино лентата си режисьорът Ален Дърлевич.
Мъжете, които не плачат,
в действителност живеят като сенки - мрачните мемоари не ги напущат, нито възприятието за виновност. Войната в Югославия може и да е свършила, само че не и за тях.
Смятайки, че в случай че опишат на другите за претърпяното, ще им олекне и ще намерят покой, мъжете споделят един пред различен най-страшните си мигове от войната. Но прошката и разбирането не всеки път са такива, каквито чакаме.
Леон Лучев в ролята на Валентин
Когато пред групата сърбинът Мики събира сили и разкрива, че по време на войната е бил заставен от полковника да разстреля група мъже и да ги погребе в яма, някои от слушателите осъзнават, че в онази обстановка той не е имал избор. За хърватина Валентин обаче за Мики няма амнистия и 20 години откакто всичко е завършило, той му отмъщава като го пребива с дърво и пали камиона му.
Да, войната не е свършила, не и за жигосаните от нея.
Прошката - път към спасението
Смъртта и войната събират всички тези мъже на едно място, гибелта и ще ги сдобри. Когато майката на един от участниците в групата умира, всички отиват с него на погребението. Малко по-късно Мики взема решение да постави завършек на живота си и прави опит за самоубийство.
Опитът е несполучлив, тъй като Валентин избавя живота му. Мики остава жив, а по-късно всичко потъва в тишина.
Никой от останалите мъже не осъжда Мики, никой не възхвалява и постъпката на Валентин, тъй като за тези мъже животът и прошката към този момент са придобили различен смисъл.
На тях не им остава нищо друго с изключение на да продължат да живеят с болката, а сълзите - те са в очите им от деня, в който войната стартира, до през днешния ден.
"Мъжете не плачат " на Ален Дърлевич бе част от "Балканския конкурс " в програмата на тазгодишния "София филм фест ". Лентата е копродукцията на Босна и Херцеговина, Словения, Германия и Хърватия.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още любопитно наличие последвайте страницата ни в Instagram .
След отговора обаче идва нов въпрос "Защо? " и тук няма еднопосочен отговор.
Това е началото на "Мъжете не плачат ", филмът на режисьора Ален Дърлевич, който бърка надълбоко в раната на хиляди, стотици хиляди хора, наранени от последната война на Балканите и най-много на 10 мъже, които се изправят очи в очи с предишното, възприятието за виновност, страха и досегашните си врагове.
Историята във кино лентата
споделя за група мъже, взели участие в Югославската война, които 20 години след размириците пробват да намерят път към нов, по-добър живот.
Войната е свършила от дълго време, а те са оживели, само че белезите от нея се оказват много по-дълбоки и към момента извънредно доста се виждат освен по телата на тези мъже (бел. ред един от героите във кино лентата е изгубил крайници си по време на войната, различен е останал неподвижен за цялостен живот), само че и в съзнанието им.
Врагове в предишното, в този момент християни и мюсюлмани са на едно място в опит да изтрият болката и да намерят покой. Мисия, която се оказва невъзможна.
"През лятото на 2010 година се записах за събитие, което една организация за мир беше насочила към военните ветерани от някогашна Югославия. Основната ми цел беше да направя проучване, което да ми послужи за основа на късометражен документален филм. Самият аз бях боец във войната в Босна и си помислих, че сходен уъркшоп би бил допустимо най-хубавото "потапяне " в историята. Така че това беше първичната концепция за моето присъединяване. Само че уъркшопът ме обхвана напълно. Седях с хора, които безусловно бяха стреляли един против различен. И с цел да съм оптимално прецизен – ние бяхме стреляли един против различен. Имаше напрежение, да, само че това, което стартира като пространство, изпълнено с съмнение и дискомфорт, се трансформира в необикновена връзка, изтъкана от съгласие и състрадание. Емоционално напрежение, нетипично динамична връзка и за край катарзис, който ме накара да основа игрален филм по тематиката ", споделя за кино лентата си режисьорът Ален Дърлевич.
Мъжете, които не плачат,
в действителност живеят като сенки - мрачните мемоари не ги напущат, нито възприятието за виновност. Войната в Югославия може и да е свършила, само че не и за тях.
Смятайки, че в случай че опишат на другите за претърпяното, ще им олекне и ще намерят покой, мъжете споделят един пред различен най-страшните си мигове от войната. Но прошката и разбирането не всеки път са такива, каквито чакаме.
Леон Лучев в ролята на Валентин Когато пред групата сърбинът Мики събира сили и разкрива, че по време на войната е бил заставен от полковника да разстреля група мъже и да ги погребе в яма, някои от слушателите осъзнават, че в онази обстановка той не е имал избор. За хърватина Валентин обаче за Мики няма амнистия и 20 години откакто всичко е завършило, той му отмъщава като го пребива с дърво и пали камиона му.
Да, войната не е свършила, не и за жигосаните от нея.
Прошката - път към спасението
Смъртта и войната събират всички тези мъже на едно място, гибелта и ще ги сдобри. Когато майката на един от участниците в групата умира, всички отиват с него на погребението. Малко по-късно Мики взема решение да постави завършек на живота си и прави опит за самоубийство.
Опитът е несполучлив, тъй като Валентин избавя живота му. Мики остава жив, а по-късно всичко потъва в тишина.
Никой от останалите мъже не осъжда Мики, никой не възхвалява и постъпката на Валентин, тъй като за тези мъже животът и прошката към този момент са придобили различен смисъл.
На тях не им остава нищо друго с изключение на да продължат да живеят с болката, а сълзите - те са в очите им от деня, в който войната стартира, до през днешния ден.
"Мъжете не плачат " на Ален Дърлевич бе част от "Балканския конкурс " в програмата на тазгодишния "София филм фест ". Лентата е копродукцията на Босна и Херцеговина, Словения, Германия и Хърватия.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още любопитно наличие последвайте страницата ни в Instagram .
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ