Би било нечестно да се твърди, че даден човек е

Би било непочтено да се твърди, че даден човек е отрицателен по принцип. Всички си имат своите достолепия и не можем чисто и просто да обявим някого за отрицателен. Когато приказваме за „ отрицателни хора “, имаме поради не самите тях, а отрицателната им настройка. Важно е също да се обясни, че нищо в даден човек не е безусловно непроменяемо, най-много във връзка с страстите. Затова никой не е напълно отрицателен или напълно положителен. Всеки носи и двата аспекта в себе си.  Разликата е единствено, че един взема решение да гледа на живота откъм тъмната, а различен – откъм светлата страна. Тук ще се опитаме да изброим някои съществени признаци, присъщи за черногледите хора.

1. Опитват се да реализират невъзможното

Животът е цялостен с невъзможни неща, само че някои хора не са подготвени да го одобряват. Това отчаяние е част от съществуването – не всеки път получаваме това, което желаеме. Може би бихме предпочели да се родим в семейство на милионери или да имаме по-разбрани родители. Но не можем да променим нищо. И когато копнеем за нещата, които не са се случили, изпитваме мъка и болежка. Същото се случва и когато си слагаме невъзможни цели. Например като се опитваме да изглеждаме млади, макар че не сме. Или като се опитваме да накараме някого да се държи по този начин, както ние считаме за вярно, само че не и той. Неосъществимите цели ни носят оскърбление, незадоволство и тъга. Все страсти, които ни приближават до отрицателното държание.

2. Предават се, когато се натъкнат на спънка

Както се уверихме, няма смисъл да си слагаме невъзможни цели. Няма смисъл и да се предаваме, когато се стремим да реализираме нещо, само че се натъкнем на спънка. Не забравяйте, че всичко, което си коства да бъде реализирано, коства старания. Успехът изисква самообладание и неизменност. В живота постоянно се изкушаваме да вдигнем ръце. Но това не е решение, когато можем да реализираме някаква цел, въпреки и мъчно. Психоложката Хилари Уайт отбелязва, че „ когато човек се предава, това е еднакво на възприятието за проваляне. А когато се изправя против компликациите, самочувствието му се покачва, без значение дали реализира триумф, или не “.

3. Приемат нещата прекомерно съществено

Ако не обичаме себе си и не сме задоволително зрели, егото ни е доста сензитивно. Тогава не сме в положение да толерираме неуспехите и непрестанно се опасяваме да не се изложим. Освен това не посрещаме задушевно ничия рецензия, даже в случай че е уместна и в действителност би могла да ни помогне. Когато одобряваме нещата прекомерно съществено, отрицателната ни конфигурация се усилва по повод както на другите, по този начин и на самите нас. Нужна е малко невзискателност, с цел да не одобряваме прекомерно съществено всяка неправилна стъпка или гаф. Да се изложим или да сбъркаме е проблем единствено тогава, когато придаваме на обстановката по-голяма значимост, в сравнение с заслужава.

4. Оплакването е методът им на живот

Всички ние от време на време се оплакваме. Това прераства в проблем, единствено в случай че се трансформира във форма на живот. Тогава визията ни за света се размътва и всичко ни се коства черно. Концентрираме се върху проблемите си и нещата, които не можем да притежаваме или създадем. И като резултат възприемаме извънредно отрицателна настройка към живота. Но в реалност става дума за тактика, която черногледите употребяват, с цел да оправдаят лимитираното си израстване.

5. Сравняват се с другите и са настроени враждебно към тях

Много е неприятно човек непрекъснато да се съпоставя с другите. Това демонстрира липса на персонална отговорност и еднаквост. При сравнението индивидът прави оценка направеното от него по отношение на непознатите достижения. Резултатът е непочтено и фрустриращо прекарване, което може да докара само до непрекъсната борба и неодобрение. Най-лошото е, че хората, които се съпоставят с други, нормално ги очернят, с цел да издигнат личното си самочувствие. Те са щастливи, когато на другите се случват неприятни неща. Защото това слага последните в позиция на потребност и взаимозависимост, до момента в който те самите се издигат едно равнище по-нагоре. Както виждате, отрицателната настройка предизвиква единствено безпределно незадоволство. Тя пречи на напредъка и попречва позитивните връзки. Получава се обаян кръг, който не води до средата. Ако подозирате, че и вие проявявате отрицателно държание, не чакайте, а започнете да го променяте. Защото отрицателната настройка не се отразява добре и рано или късно ще изгубите себе си.