Тръмп и Мъск: приятели с привилегии
Би било забавно по какъв начин би звучал на немски език преводът на изявлението на Илон Мъск с Доналд Тръмп. Най-богатият човек на планетата толкоз чинно и покорно се съгласяваше със своя посетител в обществената мрежа " X ", употребявайки разговорното " yeah ", че бюргерите към Рейн биха чували едно протяжно и повторяемо " Ja, Ja, Ja ". А пък и в последна сметка диалогът сред двамата не бе лишен от романтика. Засягайки срещата си с Ким Чен-ун, провела се в Сингапур през 2018-та година, републиканецът показа, че двамата със севернокорейския деспот са имали " вечеря ", " добра връзка " и въобще " всичко ".
" Той в действителност ме хареса. И аз се разбрах с него в действителност добре. Между другото, той е абсолютният необут там ". Тази прочувствена дълбочина и схватливост идва от някогашен началник и претендент за Белия дом, а не от профила в Инстаграм на българска инфлуенсърка, отишла " на Дубай ".
Грубите милувки, несъмнено, вървят с налагането на престиж и подчиненост. Затова Тръмп още веднъж показа себе си като корав и изострен (за разлика от Джо Байдън/Камала Харис). За задачата даже планува съществуването и на инструмент: Съединени американски щати трябвало да се снабдят с отбранителна система като израелската " Железен купол ". Оставяме настрани, че Вашингтон е главният сътрудник на Израел за произвеждането на този комплекс за противовъздушна защита (над половината от нея се създава в САЩ) и че американците към този момент имат две акумулатори от нея. Проблемът с " Железен купол " за Вашингтон е двузначен. Един път, че тя не може да се интегрира с другите система за защита на Съединени американски щати, тъй като в случай че това се случи, Тел Авив ще получи данни, свързани с американската противовъздушна защита. Втори път, поради това, че въпросната система е насочена към неутрализирането на закани, идващи отблизо разстояние, " Железен купол " не би бил нужен на Съединени американски щати, в случай че Алабама не реши да нападне Джорджия, оспорвайки границата си по реката Чатахучи. Или в случай че Мексико не реши, че е време да си върне Тексас.
Но да оставим тези заядливи дребнотемия - възходът на Тръмп в американската политика ни сподели недвусмислено, че експертизата няма значение.
Удоволствието допуска нечистотия, а някой безсрамник даже би добавил, че връзката сред тях е пропорционална. По думите на претендента за президент на Републиканската партия, сътрудниците му от Европейския съюз " се възползват в огромна степен от Съединените щати в търговията " ; те " не са толкоз мощни, колкото Китай, само че са неприятни ". Лоши като неприятни, а не в хубавия смисъл. Замислете се единствено: претендентът на една от двете съществени политически обединения в Съединени американски щати счита, че най-важният и непосредствен сътрудник на страната му, с който те са в обединен военно-политически съюз, е неприятен (моята позиция на европеец пък ми показва, че Европейски Съюз постоянно е безобразно и безконтролно добър със САЩ).
Естествено, Европейският съюз не би трябвало да се извинява на който и да е било, в това число на Съединени американски щати, че има позитивен търговски баланс. Въпросът тук е различен (и по това, обхванати от избирателен популизъм, демократите и републиканците в Съединени американски щати си приличат): крадецът вика " дръжте крадеца ". Да, редица браншове на стопанската система на Европейски Съюз са тежко субсидирани. Именно Доналд Тръмп обаче оправдава протекционистките ограничения в американската стопанска система, когато като президент вкара дотации за американските фермери и наложи редица мита - в това число по отношение на алуминия и стоманата - против главните си търговски сътрудници. По-рано тази година републиканецът даде обещание, че в случай че завоюва Белия дом, ще наложи универсално мито от 10% на всевъзможен импорт. В рамките на мандата си Джо Байдън също реши да удари под кръста Европейски Съюз, въвеждайки дотации и данъчни преференции на американските производители на електрически автомобили, акумулатори, слънчеви панели и полупроводници.
Тоест, видял лекарят, че пациентът е болен, и вместо да го излекува, решил и той да се разболее.
Каквото почукало, такова се обадило, би споделил един американец. И би бил прав. Но тогава би трябвало да оставим лицемерието, че почукващият и обаждащият са разнообразни: няма здрави тук, всички сме заболели. Пък колкото и да е килнат свободният пазар в Европейски Съюз, никой в тази част на Европа не счита, както бе споделил преди време Доналд Тръмп, че " комерсиалните войни са положителни и лесни за печелене ". Не, не са: американският търговски недостиг с Европейски Съюз се е нараснал с 27% в границите на първото четиримесечие на годината, демонстрира статистиката. Може би американците би трябвало да стартират да търсят казуса в себе си и чак по-късно - в Европа. Wunderbar!
Иначе Доналд Тръмп е изцяло прав, когато показва, че по отношение на Съединени американски щати европейската квота от НАТО не оказва помощ задоволително на Украйна, поради това, че Русия е по-скоро заплаха за Стария континент, в сравнение с за Северна Америка. Казано с други думи, за какво американският поданик да се бърка по-дълбоко, с цел да позволява европейски проблеми, когато самите европейци не го вършат (тук тази логичност допуска редукционисткото разбиране на Тръмп за процесите в интернационалните отношения)? Но това е изцяло известна теза в американското общество. Ако Европейски Съюз бе дал отговор на съветската експанзия по отношение на Украйна бързо и съществено, а не половинчато и мудно, може би нито Владимир Путин, нито Доналд Тръмп щяха да приказват толкоз доста през днешния ден.
Ключовото измерение на диалога сред Доналд Тръмп и Илон Мъск обаче не би трябвало да се търси в другояче добре познатите схващания на републиканеца по отношение на интернационалната система и външната политика на Съединени американски щати, съчетаващи рецензия към съдружниците им и наяве почитание към източноазиатските автокрации.
Всъщност диалогът сред Илон Мъск и Доналд Тръмп не бе толкоз изявление, колкото раздумка сред съидейници. Затова и Мъск не би трябвало да бъде подложен на критика за метода, по който организира това събитие: платформата " Х " бе трапезата, към която двама другари се бяха събрали, с цел да одумат политиката. Със същия наивитет и инфантилност, с който това вършат и бабите пред блока в краен софийски квартал. И със същия професионализъм и подготвеност, с който преди години Тръмп сподели, че е продал на Норвегия изтребители F-52, съществуващи единствено в компютърна игра.
Ако в границите на рандевуто републиканецът повтори добре познатите си тези, то въпросът е дали той съумя да доближи до нови консуматори на тази информация. Понеже това е една от главните аргументи, заради които акцията му буксува през последните две-три седмици: той приказва на едни и същи хора, т.е. не съумява да разшири обсега на посланието си. Последното е мъчно и да се случи, когато той се занимава с това от какъв етнос е Камала Харис и съпоставя размера на тълпите, които той и тя събират на предизборните си мероприятия. Когато Кевин Маккарти съобщи по Фокс Нюз, че Тръмп би трябвало да спре да се съмнява в размера на последователите на Харис и да стартира да се съмнява в позициите й, някогашният спийкър на Камарата на представителите в действителност изрази универсално основание измежду републиканците, че Тръмп губи скъпо време, структурирайки погрешно посланията си. В интерес на истината, претендентът за президент като че ли си бе взел поука от засилващата се другарска рецензия по отношение на него и в границите на раздумката си с Мъск той нападна Харис всъщност, засягайки главните недостатъци на кандидатурата на демократите, свързани с стопанската система, престъпността и незаконната имиграция.
Като другари с привилегии ( " Friends with benefits ", по едноименния слузест филм с Мила Кунис и Джъстин Тимбърлейк), споделящи в миналото общо увлечение към Демократическата партия, упражнението сред Тръмп и Мъск бе потребно и за двамата.
Републиканецът имаше потребност от някаква огромна обществена демонстрация, доколкото за първи път той се озова в догонваща претендента на демократите позиция. Проучване на The New York Times/Siena College от тези дни сподели, че Харис повежда Тръмп в Пенсилвания, Мичиган и Уисконсин, като тя бележи фрапантно по-добри резултати както измежду мъжете, по този начин и измежду дамите по отношение на предходните стойности на Джо Байдън измежду тези електорални групи в цялата страна. Всъщност от промяната на Байдън с Харис новините и осведомителният поток се въртяха преобладаващо към демократите, за което способства и изборът на претендент за вицепрезидент в лицето на губернатора на Минесота Тим Уолц. А на този декор Тръмп като че ли бе достигнал лимита на своя подтик. В един миг, когато някогашният президент даже отсъства обществено няколко дни, акцията му бе водена преобладаващо от Джей Ди Ванс (апропо, неналичието на Тръмп в разгара на акцията и неговото отчетливо фъфлене в диалога с Мъск породи някои недоброжелателни спекулации). Така или другояче, предизборният лексикон на Тръмп стартира да издиша; в профил наподобява по този начин, че републиканецът още веднъж навлиза в коловоза отпреди четири години, когато той самичък се би и загуби извоювани избори.
Мъск, от своя страна пък, съумя да върне в обществената си мрежа един от най-колоритните й консуматори. Нищо не коства една зоологическа градина, в случай че в нея няма лъв. Ако към момента не знаем каква ще е изгодата на Доналд Тръмп от присъединяване му в " Х ", то тази за Мъск към този момент е очевидна: появяването на републиканеца във въпросната обществена мрежа имаше резултата на хвърлен в блатото камък (поради оспорваното пресмятане на това до какъв брой индивидът е достигнал диалогът сред двамата, тук няма да се посочат цифри. Но сигурно може да се каже, че това бе медийното събитие на въпросния ден).
Но оттатък утилитарните сметки, построената от мръсна пот симбиоза сред Мъск и Тръмп сигурно им е донесла взаимно задоволство. Оставете естетиката за хората, които се обичат. За другите има секс. Като " Приятели с привилегии ", в която екранизация героинята на Мила Кунис пита " за какво в никакъв случай не направиха филм какво се случи откакто те се целунаха ". Направиха, дава отговор превъплъщението на Джъстин Тимбърлейк. " Нарича се порно ".
А това е род, в който Доналд Тръмп е добър съгласно правосъдните регистри на съда в Манхатън. Остава да разберем до какъв брой нови фенове е достигнала случката му с Илон Мъск и дали те са били впечатлени от стоманения купол на републиканеца.
" Той в действителност ме хареса. И аз се разбрах с него в действителност добре. Между другото, той е абсолютният необут там ". Тази прочувствена дълбочина и схватливост идва от някогашен началник и претендент за Белия дом, а не от профила в Инстаграм на българска инфлуенсърка, отишла " на Дубай ".
Грубите милувки, несъмнено, вървят с налагането на престиж и подчиненост. Затова Тръмп още веднъж показа себе си като корав и изострен (за разлика от Джо Байдън/Камала Харис). За задачата даже планува съществуването и на инструмент: Съединени американски щати трябвало да се снабдят с отбранителна система като израелската " Железен купол ". Оставяме настрани, че Вашингтон е главният сътрудник на Израел за произвеждането на този комплекс за противовъздушна защита (над половината от нея се създава в САЩ) и че американците към този момент имат две акумулатори от нея. Проблемът с " Железен купол " за Вашингтон е двузначен. Един път, че тя не може да се интегрира с другите система за защита на Съединени американски щати, тъй като в случай че това се случи, Тел Авив ще получи данни, свързани с американската противовъздушна защита. Втори път, поради това, че въпросната система е насочена към неутрализирането на закани, идващи отблизо разстояние, " Железен купол " не би бил нужен на Съединени американски щати, в случай че Алабама не реши да нападне Джорджия, оспорвайки границата си по реката Чатахучи. Или в случай че Мексико не реши, че е време да си върне Тексас.
Но да оставим тези заядливи дребнотемия - възходът на Тръмп в американската политика ни сподели недвусмислено, че експертизата няма значение.
Удоволствието допуска нечистотия, а някой безсрамник даже би добавил, че връзката сред тях е пропорционална. По думите на претендента за президент на Републиканската партия, сътрудниците му от Европейския съюз " се възползват в огромна степен от Съединените щати в търговията " ; те " не са толкоз мощни, колкото Китай, само че са неприятни ". Лоши като неприятни, а не в хубавия смисъл. Замислете се единствено: претендентът на една от двете съществени политически обединения в Съединени американски щати счита, че най-важният и непосредствен сътрудник на страната му, с който те са в обединен военно-политически съюз, е неприятен (моята позиция на европеец пък ми показва, че Европейски Съюз постоянно е безобразно и безконтролно добър със САЩ).
Естествено, Европейският съюз не би трябвало да се извинява на който и да е било, в това число на Съединени американски щати, че има позитивен търговски баланс. Въпросът тук е различен (и по това, обхванати от избирателен популизъм, демократите и републиканците в Съединени американски щати си приличат): крадецът вика " дръжте крадеца ". Да, редица браншове на стопанската система на Европейски Съюз са тежко субсидирани. Именно Доналд Тръмп обаче оправдава протекционистките ограничения в американската стопанска система, когато като президент вкара дотации за американските фермери и наложи редица мита - в това число по отношение на алуминия и стоманата - против главните си търговски сътрудници. По-рано тази година републиканецът даде обещание, че в случай че завоюва Белия дом, ще наложи универсално мито от 10% на всевъзможен импорт. В рамките на мандата си Джо Байдън също реши да удари под кръста Европейски Съюз, въвеждайки дотации и данъчни преференции на американските производители на електрически автомобили, акумулатори, слънчеви панели и полупроводници.
Тоест, видял лекарят, че пациентът е болен, и вместо да го излекува, решил и той да се разболее.
Каквото почукало, такова се обадило, би споделил един американец. И би бил прав. Но тогава би трябвало да оставим лицемерието, че почукващият и обаждащият са разнообразни: няма здрави тук, всички сме заболели. Пък колкото и да е килнат свободният пазар в Европейски Съюз, никой в тази част на Европа не счита, както бе споделил преди време Доналд Тръмп, че " комерсиалните войни са положителни и лесни за печелене ". Не, не са: американският търговски недостиг с Европейски Съюз се е нараснал с 27% в границите на първото четиримесечие на годината, демонстрира статистиката. Може би американците би трябвало да стартират да търсят казуса в себе си и чак по-късно - в Европа. Wunderbar!
Иначе Доналд Тръмп е изцяло прав, когато показва, че по отношение на Съединени американски щати европейската квота от НАТО не оказва помощ задоволително на Украйна, поради това, че Русия е по-скоро заплаха за Стария континент, в сравнение с за Северна Америка. Казано с други думи, за какво американският поданик да се бърка по-дълбоко, с цел да позволява европейски проблеми, когато самите европейци не го вършат (тук тази логичност допуска редукционисткото разбиране на Тръмп за процесите в интернационалните отношения)? Но това е изцяло известна теза в американското общество. Ако Европейски Съюз бе дал отговор на съветската експанзия по отношение на Украйна бързо и съществено, а не половинчато и мудно, може би нито Владимир Путин, нито Доналд Тръмп щяха да приказват толкоз доста през днешния ден.
Ключовото измерение на диалога сред Доналд Тръмп и Илон Мъск обаче не би трябвало да се търси в другояче добре познатите схващания на републиканеца по отношение на интернационалната система и външната политика на Съединени американски щати, съчетаващи рецензия към съдружниците им и наяве почитание към източноазиатските автокрации.
Всъщност диалогът сред Илон Мъск и Доналд Тръмп не бе толкоз изявление, колкото раздумка сред съидейници. Затова и Мъск не би трябвало да бъде подложен на критика за метода, по който организира това събитие: платформата " Х " бе трапезата, към която двама другари се бяха събрали, с цел да одумат политиката. Със същия наивитет и инфантилност, с който това вършат и бабите пред блока в краен софийски квартал. И със същия професионализъм и подготвеност, с който преди години Тръмп сподели, че е продал на Норвегия изтребители F-52, съществуващи единствено в компютърна игра.
Ако в границите на рандевуто републиканецът повтори добре познатите си тези, то въпросът е дали той съумя да доближи до нови консуматори на тази информация. Понеже това е една от главните аргументи, заради които акцията му буксува през последните две-три седмици: той приказва на едни и същи хора, т.е. не съумява да разшири обсега на посланието си. Последното е мъчно и да се случи, когато той се занимава с това от какъв етнос е Камала Харис и съпоставя размера на тълпите, които той и тя събират на предизборните си мероприятия. Когато Кевин Маккарти съобщи по Фокс Нюз, че Тръмп би трябвало да спре да се съмнява в размера на последователите на Харис и да стартира да се съмнява в позициите й, някогашният спийкър на Камарата на представителите в действителност изрази универсално основание измежду републиканците, че Тръмп губи скъпо време, структурирайки погрешно посланията си. В интерес на истината, претендентът за президент като че ли си бе взел поука от засилващата се другарска рецензия по отношение на него и в границите на раздумката си с Мъск той нападна Харис всъщност, засягайки главните недостатъци на кандидатурата на демократите, свързани с стопанската система, престъпността и незаконната имиграция.
Като другари с привилегии ( " Friends with benefits ", по едноименния слузест филм с Мила Кунис и Джъстин Тимбърлейк), споделящи в миналото общо увлечение към Демократическата партия, упражнението сред Тръмп и Мъск бе потребно и за двамата.
Републиканецът имаше потребност от някаква огромна обществена демонстрация, доколкото за първи път той се озова в догонваща претендента на демократите позиция. Проучване на The New York Times/Siena College от тези дни сподели, че Харис повежда Тръмп в Пенсилвания, Мичиган и Уисконсин, като тя бележи фрапантно по-добри резултати както измежду мъжете, по този начин и измежду дамите по отношение на предходните стойности на Джо Байдън измежду тези електорални групи в цялата страна. Всъщност от промяната на Байдън с Харис новините и осведомителният поток се въртяха преобладаващо към демократите, за което способства и изборът на претендент за вицепрезидент в лицето на губернатора на Минесота Тим Уолц. А на този декор Тръмп като че ли бе достигнал лимита на своя подтик. В един миг, когато някогашният президент даже отсъства обществено няколко дни, акцията му бе водена преобладаващо от Джей Ди Ванс (апропо, неналичието на Тръмп в разгара на акцията и неговото отчетливо фъфлене в диалога с Мъск породи някои недоброжелателни спекулации). Така или другояче, предизборният лексикон на Тръмп стартира да издиша; в профил наподобява по този начин, че републиканецът още веднъж навлиза в коловоза отпреди четири години, когато той самичък се би и загуби извоювани избори.
Мъск, от своя страна пък, съумя да върне в обществената си мрежа един от най-колоритните й консуматори. Нищо не коства една зоологическа градина, в случай че в нея няма лъв. Ако към момента не знаем каква ще е изгодата на Доналд Тръмп от присъединяване му в " Х ", то тази за Мъск към този момент е очевидна: появяването на републиканеца във въпросната обществена мрежа имаше резултата на хвърлен в блатото камък (поради оспорваното пресмятане на това до какъв брой индивидът е достигнал диалогът сред двамата, тук няма да се посочат цифри. Но сигурно може да се каже, че това бе медийното събитие на въпросния ден).
Но оттатък утилитарните сметки, построената от мръсна пот симбиоза сред Мъск и Тръмп сигурно им е донесла взаимно задоволство. Оставете естетиката за хората, които се обичат. За другите има секс. Като " Приятели с привилегии ", в която екранизация героинята на Мила Кунис пита " за какво в никакъв случай не направиха филм какво се случи откакто те се целунаха ". Направиха, дава отговор превъплъщението на Джъстин Тимбърлейк. " Нарича се порно ".
А това е род, в който Доналд Тръмп е добър съгласно правосъдните регистри на съда в Манхатън. Остава да разберем до какъв брой нови фенове е достигнала случката му с Илон Мъск и дали те са били впечатлени от стоманения купол на републиканеца.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ