Би било хубаво, ако в онлайн-ерата“ сме разбрали кое е

Би било хубаво, в случай че в „ онлайн-ерата “ сме разбрали кое е по-добре да се случва изцяло… офлайн
(снимка: CC0 Public Domain)

Замисляли ли сте се, че най-силната ни връзка през 2020 година беше тази с… интернет?! Работа онлайн, учене онлайн, срещи с другари онлайн… филми онлайн, телевизия онлайн. Прекарахме десетки часове в Zoom, Teams или Meet, научихме се да си слагаме филтри на лицето в Instagram или фонове в Zoom, дори да вършим гимнастика или йога с инструктор онлайн!

Какво излезе? Преди две години си мислехме, че интернет е най-дълбоко проникнал в всекидневието ни, в работата ни и в човешкото ни другарство – а то се оказа, че можело и доста повече.

Но в този момент сме изтощени от това. Мнозина приказват за отмалялост от Zoom или дори гадене от Zoom. Тук-там разнообразни познати афишират „ почивка от интернет “ или най-малкото от обществените мрежи.

Netflix регистрира най-слабото си първо тримесечие от осем години насам – а през 2020 година се радваше на „ исторически “ растеж. Tinder призна, че повече от половината от потребителите от Поколение Z въобще нямат желание да употребяват отново неговите функционалности за видеочат. Изтеглянията на Clubhouse – новата, напълно аудио обществена мрежа – спаднаха доста напоследък.

Това не е ненадейно за експертите. Писателката Сафи-Халан Фара предсказа постпандемично бъдеще, в което нашата просвета дава приоритет, наред с други неща, на „ откровеност “, „ комунизъм “ и „ извънредно офлайн наличие “. Писателят Люк Уинки предвижда 10-седмичен интервал на отвод от интернет.

Друг известен създател неотдавна показа, че „ концепцията за по-нататъшно взаимоотношение единствено посредством екрана с моите другари и близки след една година, претъпкана с интернет-взаимодействие, ме кара да желая хвърля телефона си в Тихия океан “. И май това изложение е най-истинско – белким на мнозина не ни се желае към този момент да метнем телефоните си в коша, чувайки за следващата Zoom бизнес-среща?

Всичко това идва на фона на осъзнаването какъв брой доста хора са пленници на актуалните обществени медии. Вече сме се замисляли за това по какъв начин тези „ платформи “ извличат пари от нашето наивно престояване онлайн – наблюдават всяка наша стъпка, какво четем, от какво се интересуваме, какво ни предизвика, какво мислим по дадени въпроси.

Някои от нас даже към този момент имат оня синдром, наименуван „ боязън да не пропуснеш нещо “ – безпокойство, че в случай че не си онлайн, ще пропуснеш нещо извънредно значимо. Това води до непрекъсната тревога и натегнатост.
още по тематиката
Показателно е, че тъкмо едни от най „ хай-тек “ хората започнаха да разпространяват школата на „ добре прекараното време “ – време, прекарано във възобновяване от часовете, потрошени в пристрастяващи приложения. Започнаха да вървят на „ ваканции офлайн “, „ хижи за „ цифров детокс “ и дори спа-центрове за „ цялостно изключване “ от света.

Нарича се „ рецесия на цифровото внимание “. Някои от тези хора дръзнаха да кажат, че сме достигнали стадий на „ намаление на човешкото равнище “ – положение, в което потреблението на обществените медии е довело до понижаване на главните обществени функционалности на индивида.

Изглежда, че всички сме изморени от онлайн наличието, само че и усещаме – къде по-осъзнато, къде по-интуитивно – че нещо не е наред в това „ онлайн живеене “. Осъзнахме, че има доста неща, които просто няма по какъв начин да се случват в интернет. Осъзнахме, че има неща, които не трябва да са в интернет.

И било хубаво, в случай че след цялата тази „ онлайн-ера “ сме разбрали кое е по-добре да се случва в интернет и кое – напълно офлайн. Би било потребно, в случай че сме разбрали защо има смисъл да поглеждаме сегиз-тогиз екрана на телефона си и по кое време е моментът да изключим звука и да си дадем отмора от виртуалното.

Назрял е моментът е да гледаме на Мрежата като на тока и водата и всички други комунални услуги: той е потребна услуга, която обаче използваме целеустремено за съответни задания. Ако използваме интернет за спортните си действия, за слушане на концерт или за среща с близки другари, които можем да срещнем и физически, то значи нещо не е наред – не в уеб-а, а в самите нас.

Не е нужно да хвърлим телефоните си в коша, само че е нужно да върнем действителния си живот офлайн, а интернет да остане единствено един потребен инструмент, който използваме премерено.