БГНЕС В листата съм! Току-що ми се обадиха и сърцето ми

БГНЕС В листата съм! Току-що ми се обадиха и сърцето ми се раздумка, напряко ще се пръсне. Почнах да се потя като спортен кон. Ей това е премия, най-сетне партийно самопризнание. То не бяха блокади, то не бяха камъни по Народното събрание, то не бяха псувни, хули, пердах дори, но имало за какво. И какво в този момент - ще се намърдам  в постройката, която желаех да бутна, но подобен е животът –буташ, буташ, а след това градиш.

На дамата ли да се обадя първо, какво да направя. Знам какво ще ми отговори: Айде, следващата година на Малдивите! Ама, патко изгубена, не съм ял пердах да ти почернява задника по островите. Власт, представителност, далаверка, нещо под масата – това преди всичко, но тя си знае нейното.

Партийните мишоци към този момент са изтръпнали. Представям си муцуните им когато са чули за номинацията ми. Що пък тоя? А кой бе, мишлета! Вие ли, дето се крихте по дупките, а аз обикалях улиците като гламав. Нали ви подредиха и вас – кой в ръб, кой консултант, кой зам.-директор. Айде в този момент – по настрани и да пуснете един глас за батко ви.

То хубаво в листата, но мястото, демон да го вземе. Да не ме забият на майната си и да си остана само  с калъфката. Пак започнах да се потя.

Какво? Един от гражданската квота преди мен? Айдееее, отиде коня у ряката! Що бе, мама му остаряла. Аз ручах жабетата, а тоя хитрец, дето ме е гледал на топло по малкия екран по какъв начин се удрям с служителите на реда, да ме пререди. Бил по-умен, бил специалист? Айде де – и това ли гледаме към този момент!  Да бяха ми споделили по-рано и да се върша на интелигентен, а не на глупак!

Такъв скандал ще подвигна, че…. перушина ще хвърчи от партията. И без това единствено перушина е останало. Ще потроша бюрата в офиса, може и някой мишок да изхвърля през прозореца, ще напсувам шефа и ще си потегли с празен джоб, само че с гордо вдигната партийна глава.

Абе…, я да си търпя. Нищо не се знае. То е като при " Оскар “-ите – кяр има и в номинациите. Айде, хаирлия да е!