БГНЕС Рейтингите на президента Румен Радев и на премиера Бойко Борисов

БГНЕС Рейтингите на президента Румен Радев и на премиера Бойко Борисов се изравняват на 40% след първия стадий от рецесията с ковид. Това регистрира националното представително изследване на Алфа Рисърч, извършено измежду 1000 пълнолетни българи посредством телефонно изявление в интервала 28 април - 5-ти май.

Същевременно утвърждението за работата на ръководителя на Националния действен щаб ген. Венцислав Мутафчийски е 60%. Нито позитивна, нито негативна оценка показват 25%, а негативна дават 15%.

Според социолозите спадът в персоналния рейтинг на президента е в мащаб, който не са записали през досегашния му мандат. Има ерозия на позитивните оценки с 8 на 100 (от 48% през декември до 40% при започване на май) и 10-процентен скок на негативните отзиви – от 15 на 25 на 100.

За първи път от встъпването в служба на президента, президент и министър председател се изравняват по доверие (40% -  за Радев, 40% - за Борисов). Този паритет основава радикално друга динамичност и конспирация пред идните през есента на идната година президентски избори, за които досега Радев беше най-силният претендент, показват социолозите.

Според тях въпреки и по индиректен метод, завихреният от рецесията с ковид танц на рейтингите може да повлияе значително и на по-близките парламентарни избори, тъй като опозицията няма да може да разчита в такава степен на силата на един от дребното си представители със дарба да влияят върху публичното мнение.

Повишаване на цялостния рейтинг на Бойко Борисов, като той доближава вторите релативно най-високи стойности след " златните “ първи години на първия му мандат – 40% позитивни оценки за активността му (ръст от 10 на 100 по отношение на декември), 31% негативни (спад от 8 на 100 по отношение на декември). Разгледано в малко по-краткосрочна ретроспекция, за финален път министър председателят има положителен рейтинг, само че с най-малък превес на утвърждението над неодобрението (37%:35%) през юни 2018 година, в края на българското европредседателство.

Според анализаторите въпреки и да е още доста рано да се вършат дълготрайни заключения, може да се каже, че три основни публични настройки обуславят това " насрещно придвижване " в рейтингите на двамата генерали.

Първо, необикновената за българската общество консолидация зад тезата, че има неща, в които можем да се оправим не по-зле от доста други страни. 40% са на мнение, че страната ни се оправя по-добре от множеството европейски страни в битката против COVID-19, съгласно 38% - в едни посоки се оправяме по-добре, в други по-зле и едвам 14% - считат, че във всичко се оправяме по-зле. Тази оценка разумно усъвършенства позициите на изпълнителната власт, която пое отговорност за ограниченията, с които противодействаше на рецесията, и противоположното, утежнява тези на президента, който беше един от главните съперници и критици на подхванатата тактика.

Второ, за публичното мнение изходът от директните конфликти сред министър председател и президент е в интерес на премиера. Предвид досегашната отдалеченост в равнищата им на доверие, това е много съществено превръщане на настройките, даже и да е единствено краткотрайно. 34% утвърждават позицията на Борисов по отношение на ограниченията за ограничение разпространяването на ковид в първичната остра фаза от рецесията, против 27% поддръжка за позицията на Радев. По-сближени са оценките за позициите им по отношение на скоростта и метода към икономическото възобновяване – 28% утвърждават тезите на премиера против 24% - на президента.

Трето, без значение от шумно изразяваните крайни отзиви, сечението на публичните настройки демонстрира сериозна поддръжка както за подхванатите ограничения през този интервал, по този начин и за метода, по който хората са се възползвали от тях. 70% утвърждават здравно-карантинните ограничения, чувствайки се по-сигурни с тях. 60% - ограниченията в образованието и най-много своевременното въвеждане на отдалечено образование за децата им. 52% е поддръжката за лансираните обществени ограничения, ориентирани към най-уязвимите и рискови групи.

Преобладаващо сериозни настроения са налице само към към момента неразбираемите стопански ограничения, които могат да се окажат факторът, който да наклони везните в идващите месеци. Ако погледнем към актуалните упования, ще забележим също, че въпреки изтощени, или изнервени от рестриктивните мерки, у хората към момента преобладават страховете и предпазливостта – избират по-бавното и последователно връщане към нормалността, в което да има по-малко люшкания и повече предвидими дейности (40%), пред високата или доста мудна скорост. В това отношение, досега Борисов съумя да съвмести и двете съществени публични настроения – на страха за персоналния и на околните живот и здраве, и на нетърпението за излизане от обществена изолираност.

Радев зае една по-идеологическа позиция в отбрана на " жителя и стопанската система “, която обаче " увисна “ откъм носители, защото неговите съществени гласоподаватели не са енергичните млади юпита, които са главните изразители на сходни настроения, а надалеч по-рисковите и по тази причина по-загрижени за личното си здраве хора от по-високите възрастови групи. Което докара и до спада в неговата поддръжка, изясняват от Алфа Рисърч.

Двата месеца изключително състояние водят до двоен отрицателен резултат и за главната опозиционна мощ Българска социалистическа партия. Лидерът й Корнелия Нинова губи 6 пункта поддръжка и рейтингът й спада до равнище от 15%. Съизмерими стойности е имал предходният ръководител на левицата Михаил Миков през 2015-2016 година, преди да бъде заменен на лидерския пост от Нинова.

Още по-сериозно наподобява отражението върху електоралната поддръжка за Българска социалистическа партия. Спрямо декември партията губи към една трета от евентуалните си гласоподаватели (от 21.5% на 12.2%). Ако не преодолее този отрицателен процес през интервала на предстояща икономическа криза посредством привличане на изпадналите във финансови усложнения гласоподаватели, тя рискува да се трансформира в донор на гласове за други политически сили.

В края на изключителното състояние, ГЕРБ прекрачва прага на предстоящата " нормализация “ със съществено предимство на полето на електоралните настройки. Запазвайки позициите си от преди рецесията съвсем без смяна (20.8%), единствено заради ерозията на Българска социалистическа партия (до 12.2%), той получава съвсем двойна електорална преднина пред нея. На трето място остава хипотетичната групировка на Слави Трифонов. Реалните електорални позиции на тази партия обаче, в случай че се яви на избори, могат да се окажат много еластични и това да докара до разбърквания и при други политически сили. При останалите политически субекти основни промени няма. Почти всички те губят леко от рецесията, в това число дребният съдружен сътрудник Обединени патриоти, които остават в сянката на огромния ръководещ.

Така рекапитулацията от първия стадий от рецесията сочи, че сходно на доста други страни и в България поддръжка получиха политиците, които сложиха като приоритет ограничението на здравните последствия от пандемията, даже и с цената на рестриктивни за всекидневието на хората ограничения. Това време обаче, най-малко на този стадий, завършва, а позитивите от досегашната обстановка наподобяват към този момент изконсумирани

. Оттук нататък паралелната борба ще е за персоналното физическо, само че и за икономическото здраве на обществото. Този, който има по-ясна визия, предложи по-работещи ограничения и съумее да балансира другите ползи на обособените обществени групи, ще получи новото стратегическо преимущество, считат анализаторите.