Сухият режим на България в XXI век
Безводието е сериозен проблем, който визира доста райони по света, в това число и България. Въпреки че страната ни разполага с голям брой водни запаси, като реки, язовири и подземни води, от ден на ден обитаеми места се сблъскват с дефицит на вода. А специалистите са безапелационни: вода в България има – казусът е в ръководството.
Институциите показват доста аргументи за намаляващата вода у нас – по-малко превалявания, понижен дебит, нараснала сезонна консумация, високи температури, липса на аварийни водоизточници и остаряла ВиК инфраструктура.
Да, сигурно световното стопляне и климатичните промени оказват доста въздействие върху водните запаси на България. По-дългите интервали на суша и понижените превалявания водят до привършване на водните ресурси.
Индустриалното и селскостопанското замърсяване на водите също играе роля в намаляването на качеството и количеството на питейната вода. Химическите боклуци и пестицидите, които попадат във водните басейни, вършат водата негодна за приложимост.
Но и специалистите са прави – неналичието на дейно ръководство на водните запаси и неефективните политики за запазване на водоизточниците също способстват за казуса. Недостатъчният надзор върху замърсяването на водите и неправилното потребление на водните запаси са измежду главните фактори. Остарялата и неподдържана водоснабдителна инфраструктура води до огромни загуби на вода заради течове и повреди. Това е изключително проблематично в дребните обитаеми места, където липсват средства за рационализация на системите.
Именно тук идва ролята на страната.
Защото водата е конституционно право на всеки човек у нас. Колкото локалните управляващи и ВиК сдруженията да се пробват да „ закърпват “ ситуацията по места – няма ли държавна политика за справяне – казусът не може да се реши. Забраните за потребление на питейна вода за поливане също не дават кой знае какъв резултат.
Общините в България нямат директни задължения.
От своя страна някои от тях се пробват да привлекат безплатни средства, тъй като в Закона за водите е написано по какъв начин се построява нова ВиК мрежа или се реконструира съществуваща. Има два метода – единият е, когато в бизнес-плана на обещано ВиК сдружение е залегнала такава активност, респективно са остойностени вложенията и те са включени в цената на водата за крайния консуматор. Тоест, в случай че в тези-бизнес проекти се заложат всички нужни вложения за замяна на ВиК мрежата, цената на водата ще стане непостижима.
Другият метод за финансиране на създаване и поддръжка на ВиК мрежа е дадена община да го прави като образува за това обособена цена на водата. Тоест за тази част от мрежата се образува обособена цена, която се прибавя към цената на водата, която събира сдружението.
Поради тази причина локалните управляващи и сдруженията търсят външно финансиране за възобновяване на водопреносната мрежа по места, с цел да не се оскъпи услугата в допълнение за потребителите.
В същото време през май Министерството на околната среда и водите заяви, че над 60% са загубите на вода във водоснабдителните системи за ВиК операторите. Основна причина за това е остарялата и амортизирана водопреносна инфраструктура.
На фона на тези данни, още веднъж през май Гърция и България завършиха знаково съглашение за потребление на водите на река Арда. То обезпечава задоволително водни запаси за гръцкия граничен район Еврос. Договорено от външните министерства в съдействие със съответните министерства, съглашението заменя изтеклия 60-годишен междуправителствен пакт. Според гръцкото външно министерство новото съглашение подсигурява даването на задоволително вода от страна на България за интервал от пет години, което ще обезпечи непрекъсната работа на напоителните системи и стабилно селскостопанско произвеждане в Еврос – основен аграрни регион в Североизточна Гърция.
А у нас, като се изключи че няма вода за най-елементарни битови потребности в доста обитаеми места, поетапно се не разрешава и потреблението на вода за напояване. Тоест – и производителите остават „ на изсъхнало “.
Да не приказваме за здравословните опасности, които крие безводието. Липсата на чиста питейна вода усилва риска от болести, свързани с хигиената и здравето. Особено уязвими са децата и възрастните хора.
Конкуренцията за лимитираните водни запаси може да докара и до обществени напрежения и спорове сред разнообразни групи от популацията.
Затова страната би трябвало да се намеси в незабавен порядък. Нужно е възстановяване на инфраструктурата. Необходими са повече вложения в рационализация и поддръжка на водоснабдителната мрежа, които доста ще понижат загубите на вода. Използването на нови технологии и материали може да усили успеваемостта на системата.
Разработването и използването на устойчиви политики за ръководство на водните запаси е от значително значение. Това включва мониторинг на водните ресурси, надзор върху замърсяването и поощряване на рационалното потребление на водата.
Повишаването на публичната информираност по отношение на значимостта на опазването на водните запаси е основен детайл в битката с безводието. Образователни акции и начинания биха могли да оказват помощ на хората да схванат по какъв начин техните дейности въздействат върху водните запаси.
Сътрудничеството с други страни и интернационалните организации може да даде достъп до нови технологии и финансиране за планове, ориентирани към решение на казуса с безводието.
Такова е да вземем за пример съглашението сред държавните управления на България и Израел за съдействие в региона на водите, което влезе в действие предходната година. През годините Израел се трансформира в международен водач в ръководството на водите, демонстрирайки забележителни достижения в обезсоляването, преработването на водата, предотвратяването на загубата на вода и ефикасното напояване. Израел държи и международния връх в преработването на вода, преработвайки към 95% от своите отпадъчни води, като съвсем 90% от тях се преизползват в селското стопанство. С влизането в действие на съглашението, България получава достъп до скъпите познания и достижения на Израел в сфери като оптимизацията и намалянето на загубите по водопреносната мрежа, съхранението на вода, потреблението и повторната приложимост на пречистени отпадъчни води, автоматизираният надзор и мониторинг в действително време на разнообразни параметри в мрежата, адаптирането към и смекчаването на измененията в климата и устойчивото развиване на водния бранш, новаторските решения за земеделското стопанство, и ефикасното поливане на земеделските култури, повишение на отбраната против бедствия като наводнения и доста други.
Година по-късно, след влязлото в действие съглашение обаче, резултат няма. Водата продължава да се губи, а хиляди българи са на воден режим или въобще нямат никаква вода.
За да се обнови цялата остаряла ВиК мрежа на страната, са нужни десетки милиарди. Проблемът изисква координирани старания на всички равнища – от локалните управляващи, през страната, до интернационалните организации. Само посредством интегриран метод и дълготрайни тактики може да бъде обезпечено стабилно ръководство на водните запаси и да се подсигурява съществуването на чиста питейна вода за бъдещите генерации. Нужна е тактика!
Автор:Камелия Павлова/ SafeNews
Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News