Да ти плащат за нищоправене?
Безусловният базов приход, именуван и повсеместен базов приход (на англ. Universal Basic Income), нормално е държавна стратегия за месечно заплащане на твърда сума, което да покрива главните разноски на хората за живот и замества заплатата или компенсацията за безработица. Той се дава на всички жители, без значение дали работят, или не.
Базовият приход не зависи и от осигуровките. За някои може да е сбъдната фантазия, за други - химера. Трети вероятно се питат: " А какво да върша, в случай че няма да работя? " Мнозина биха се запитали: " Щом страната има толкоз доста пари, та да заплаща абсолютно на жителите, за какво по улиците има толкоз бездомници и просяци? " Няма ли базовият приход да унищожи всички тласъци за учене, образоване, блян за кариерно израстване и прочие, няма ли да докара до спомагателен дефицит на умения?
От друга страна, не е ли по-добре вместо помощи, един незает на получава обезпечен базов приход? Няма ли да понижи големите разлики в приходите на хората? А по какъв начин се отразява на психологичното здраве на човек години наред нищоправене? И още десетки и стотици въпроси. А и да не забравяме хубавата българска сентенция: " Който не работи, не би трябвало да яде ".
От друга страна нашенецът би споделил: " Държавата ни се скъпИ да заплаща компенсации за майчинство, безработица и прочие, за които сме внасяли осигуровки, та базов приход ли ще ни заплаща? " А и нашенските управници всекидневно опорочават всяка добра концепция.
Напоследък все по-често се приказва за обезпечения базов приход, като едно от обясненията е във все по-широкото разпространяване на изкуствения разсъдък във от ден на ден сфери на стопанската система. През 2017 година по време на конференция в Дубай даже Илън Мъск разгласи поддръжката си за повсеместен базов приход, защото " самостоятелните технологии ще обиден работните места ".
Навярно страхът, че " компютрите/технологиите ще заместят хората и ще ги оставят без работа " са пресилени. Все отново, не сме при започване на XIX в., когато британски тъкачи чупят машините, за които имат вяра, че им лишават заплатите и работните места. Безспорно навлизането на изкуствения разсъдък ще има (а и към този момент има) резултат върху труда. И въпреки всичко, през днешния ден знаем, че изкуственият разсъдък не може да замести човешката просветеност, нито досетливост (или, както е съвременно да я назоваваме - креативност). Нещо повече, значително хора на изкуството да вземем за пример, настояват, че изкуственият разсъдък нараснал неколкократно продуктивността им и им остава свободно време да реализират и други свои планове. Със сигурност това може да се твърди за доста области в живота.
От една страна обезпеченият главен приход би понижил вредите върху избрани категории служащи от по-интензивното нахлуване на изкуствения разсъдък. От друга страна, самичък по себе си базовият приход е самобитна опасност за свободата на избор на работа и стимулирането на познания. Но има и трета опция: базовият приход да даде успокоение на хората те да разпрострат капацитета си и да го насочат към неразработени ниши.
Факт е, че през последните години във от ден на ден страни или общности се организират опити за въздействието на обезпечения главен приход върху държанието на хората, покупателната им дарба, финансовата им непоклатимост, сигурността за препитанието и други
И още нещо: макар че базовият приход не може да реши всичките ни здравни и публични проблеми, сигурно има полемика, че той може да бъде част от решението във времена на стопански компликации. Ще съумеят ли страните да изработят подобаваща скица за съществени приходи?
Историята
Идеята за най-малък приход на всички членове на избрана общественост, обезпечен от държавното управление, е доста по-стара от съответната и радикална концепция за повсеместен базов приход. Един от първите мислители, заговорили за сходен приход, е Томас Мор (1478-1535) в своята " Утопия " от началото на XVI в. Там се споделя, че всички поданици на Утопия имат достъп до съответни средства за прехранване, предоставени в натура, само че, забележете, съчетани със наложителен труд. Това не е тъкмо безусловен/универсален базов приход, само че се прокрадва концепцията, че " обезпечаването на средства за прехранване на бедните, би било по-проницателен метод за битка с кражбите, в сравнение с осъждането на крадците на гибел, което има неприятния непряк резултат от увеличението на % на убийствата ".
Във вековете тази концепция не стопира да се развива.
Едва през ХХ в. базовият приход става същински предмет на полемика, като в междувоенните диспути в Англия получава разнообразни названия - " обществен дял ", " държавен бонус ", " народен дял ". През 60-те и 70-те години концепцията е преоткрита в Съединени американски щати, а в края на 70-те и началото на 80-те години стартира интензивно да се разисква в няколко страни в Северозападна Европа.
През 1986 година е учредена Европейската мрежа за главен приход (Basic Income European Network-BIEN). Тя има за цел да служи като връзка сред хора и групи, ангажирани или интересуващи се от главен приход, предоставян абсолютно на всички на самостоятелна основа, без инспекция на приходите или условие за работа, както и за поощряване на осведомена полемика по тематиката.
Опитът
Досега са правени значително опити посредством лимитирани стратегии да се приложи универсалният базов приход. Във втората половина на януари т.г. Федералната аварийна банка на Минеаполис (една от 12-те банки в системата на Федералния запас на САЩ) разгласява резултатите от пилотната стратегия за обезпечен главен приход. След 1 година заплащания на главен приход от 500 щатски $ на месец за поданици на Минеаполис с ниски приходи, хората усъвършенстват финансовата си непоклатимост, продоволствената сигурност и психическото здраве, само че заплащанията имат разбъркан резултат върху жилищната непоклатимост и нямат негативни резултати върху предлагането на работна ръка, е един от главните заключения в оповестения отчет. Инициативата е от 2021 година на градските управляващи на Минеаполис, като употребява федерални фондове за поддръжка на пандемията. Според програмата по 500 $ месечно ще се дават на 200 семейства с ниски приходи в продължение на две години. След една година GBI основава измерими усъвършенствания в живота на хората. След първата година на деяние на програмата измежду случайно определените получатели се регистрира, че спрямо семействата със същия веществен статус от същите региони на града, които не са получили заплащания, 200-те семейства имат:
- по-добро психологично здраве
- по-стабилни финанси
- по-висока продоволствена сигурност.
В контролната група били включени 230 фамилии с ниски приходи от същите региони на града, които получавали дребни суми единствено за попълване на анкетните карти.
Важно е и едно от заключенията на специалистите от Минеаполис: Простите калкулации демонстрират, че
една национална стратегия би била доста скъпа
Това не е единственият опит. Подобни има и на Стария континент.
Финландия
организира първия в Европа народен опит с обезпечен базов приход, подкрепян от държавното управление. Двугодишната скица през 2017 година и 2018 година предвиждаше плащаше на 2000 случайно определени безработни в цялата страна постоянен месечен приход от 560 евро без обвързване да търсят работа и без понижаване на тяхното заплащане, в случай че са приели трудов ангажимент. Идеята беше дали обезпеченият приход може да насърчи хората да поемат и нископлатена или краткотрайна работа, без да се боят да изгубят компенсации. Според откривателите от Хелзинкския университет " получателите на главен приход са били по-удовлетворени от живота си и са изпитвали по-малко психическо напрежение спрямо контролната група ".
Все отново, и във Финландия въпросът за изгодата от универсалния базов приход остава без безапелационен отговор. Според някои анализатори за неуспеха на опита спомогнали политически маневри и бюрократична опозиция, само че най-много " необятно публикуваните обществени правила за работа и правдивост ". Все отново, дефинитивно решение дали да се вкара помощта на национално равнище, или да се облекчи системата на обществено подкрепяне, вероятно ще се вземе след изчерпателен политически спор, считат някои специалисти. Макар че още през 2017 година преди началото на опита бе пресметнато, че 11 милиарда евро годишно за 5,5 млн. безработни ще бъде непостижима тежест за страната.
Година по-късно
в Германия
се организира стратегия с повсеместен базов приход от 1200 евро на месец. Четири от пет души, участващи в опита получават базов приход, само че и работят. В плана, който е от юни 2021 до май 2024 година, вземат участие 122 души. Резултатите се чакат, само че съгласно казаното в междинни изявленията към този момент е ясно, че за част от получаващите базов приход това е късмет за ново начало, за реализиране на отдавнашни хрумвания и дава независимост на хората.
Изпробването на двугодишната стратегия за универсалния базов приход стартира на 1 януари 2023 година
в Каталуния
и ще продължи од 31 декември т.г. Пилотната стратегия на самостоятелната испанска област планува на към 5 хиляди души от цяла Каталуния да се дава помощта. Тук концепцията е да се изследва по какъв начин общността като групова мощ ще реагира на даването на главния обезпечен приход. Пълнолетните участници в изследването ще получават по 800 евро всеки месец, а малолетните - по 300.
Социалните учени от дълго време са изследвали резултатите от сходни стратегии и са разкрили редица изгоди - от понижени равнища на стрес до усъвършенствана консумация на храна и даже по-малко отпадане от учебно заведение.
В средата на 2016 година
швейцарските гласоподаватели отхвърлиха
с огромно болшинство (77%) предлагането за въвеждане на обезпечен базов приход за всички. Само 23% го поддържат. Предложението предвиждаше възрастните да получават категоричен месечен приход, без значение дали работят или не. Лагерът на последователите бе предложил месечен приход от 2500 швейцарски франка (2555 щ.д.) за възрастни и 625 швейцарски франка за всяко дете. Швейцария бе първата страна, в която се организира сходен избор.
Англия
също пробва. Пилотният план е за 2 години и в него ще вземат участие единствено 30 души, които ще получават месечно 1600 лири. Преди пандемията в Обединеното кралство са живелия към 14,5 млн. души, от които към 4 млн. деца. Смята се, че мнозина от тях пропущат по този начин нужната държавна поддръжка заради постоянно объркваща и стресираща обществена система.
В България
У нас също от дълго време се приказва за универсалния базов приход, само че огромният въпрос си остава: " Възможно ли е да се реализира у нас концепцията за повсеместен базов приход, с който част от жителите да живеят без да работят? "
Задълбочен разбор пред дни показа основният икономист на КТ " Подкрепа " Атанас Кацарчев.
Според синдиката нуждата от обезпечаване на базов приход за част от обществото е подбудена от грижата за индивида и опазване на устойчивото общество и публичния ред, посредством четирите " Б " – битка против безработицата, бедността и протестите.
Анализът на синдиката демонстрира, че при 3,7 млн. интензивно население у нас, към 3 млн. са заетите. Остават към 700 хиляди души (без студентите и пенсионерите са към 600 хил.) които " системата не ги брои ". У нас все още студентите с българско поданство са към 0,2 млн.души, а работещите пенсионери – към 0,1 млн. Така фактическите и математически безработните (без контракт или самоосигуряване) са към 16% от хората в дейна възраст. Ако се одобри, че даже половината от тях работят на черния пазар, то отново хората без работа ще са 8% от хората в дейна възраст, т.е. към 300 хиляди души, а съгласно формалната статистика безработните у нас са към 130 хиляди души.
Анализът на Кацарчев демонстрира, че, в случай че всички 600 хиляди души бъдат включени в стратегия за повсеместен базов приход и той е 1000 лв. на месец, което е повече от минималната заплата (бруто 933 лева, нето - 724 лева.), то месечно ще са нужни 600 млн. лева, а годишно - 7,2 милиарда Сумата ще съставлява 3,5% от Брутният вътрешен продукт за 2024 година и наподобява, че към днешна дата и съгласно актуалното положение на българската стопанска система това е непостижимо за страната. Още повече, в случай че се одобри приходът да е 1500 лева - колкото се нужни за сносна прехрана на самичък живеещ човек, сумата става още по-непосилна за страната ни. Така че, съгласно синдиката, универсалният базов приход може да се ползва в началото само за най-засегнатите обществени групи и то, при изискване че сумата подсигурява разноските за живот и не е по-голяма от минималната заплата, което би я обезсмислило.
Преди време създателят на ИПИ Красен Станчев разяснява, че в случай че обезпеченият главен приход е да вземем за пример 100 лева на месец, няма да има никакво значение, само че в случай че е на нивото на минималната заплата, " маса хора ще престанат да работят ". Според него базовият приход може да аргументи и нови проблеми с спомагателна миграция и " усилване на националистическото мислене в обществото ".
Иначе благосъстоянието на хората в България не се усъвършенства, безапелационни са от КТ " Подкрепа ", базирайки се на данни от Българска народна банка.
Така или другояче, съгласно специалистите към днешна дата концепцията не е използвана в България.
Базовият приход не зависи и от осигуровките. За някои може да е сбъдната фантазия, за други - химера. Трети вероятно се питат: " А какво да върша, в случай че няма да работя? " Мнозина биха се запитали: " Щом страната има толкоз доста пари, та да заплаща абсолютно на жителите, за какво по улиците има толкоз бездомници и просяци? " Няма ли базовият приход да унищожи всички тласъци за учене, образоване, блян за кариерно израстване и прочие, няма ли да докара до спомагателен дефицит на умения?
От друга страна, не е ли по-добре вместо помощи, един незает на получава обезпечен базов приход? Няма ли да понижи големите разлики в приходите на хората? А по какъв начин се отразява на психологичното здраве на човек години наред нищоправене? И още десетки и стотици въпроси. А и да не забравяме хубавата българска сентенция: " Който не работи, не би трябвало да яде ".
От друга страна нашенецът би споделил: " Държавата ни се скъпИ да заплаща компенсации за майчинство, безработица и прочие, за които сме внасяли осигуровки, та базов приход ли ще ни заплаща? " А и нашенските управници всекидневно опорочават всяка добра концепция.
Напоследък все по-често се приказва за обезпечения базов приход, като едно от обясненията е във все по-широкото разпространяване на изкуствения разсъдък във от ден на ден сфери на стопанската система. През 2017 година по време на конференция в Дубай даже Илън Мъск разгласи поддръжката си за повсеместен базов приход, защото " самостоятелните технологии ще обиден работните места ".
Навярно страхът, че " компютрите/технологиите ще заместят хората и ще ги оставят без работа " са пресилени. Все отново, не сме при започване на XIX в., когато британски тъкачи чупят машините, за които имат вяра, че им лишават заплатите и работните места. Безспорно навлизането на изкуствения разсъдък ще има (а и към този момент има) резултат върху труда. И въпреки всичко, през днешния ден знаем, че изкуственият разсъдък не може да замести човешката просветеност, нито досетливост (или, както е съвременно да я назоваваме - креативност). Нещо повече, значително хора на изкуството да вземем за пример, настояват, че изкуственият разсъдък нараснал неколкократно продуктивността им и им остава свободно време да реализират и други свои планове. Със сигурност това може да се твърди за доста области в живота.
От една страна обезпеченият главен приход би понижил вредите върху избрани категории служащи от по-интензивното нахлуване на изкуствения разсъдък. От друга страна, самичък по себе си базовият приход е самобитна опасност за свободата на избор на работа и стимулирането на познания. Но има и трета опция: базовият приход да даде успокоение на хората те да разпрострат капацитета си и да го насочат към неразработени ниши.
Факт е, че през последните години във от ден на ден страни или общности се организират опити за въздействието на обезпечения главен приход върху държанието на хората, покупателната им дарба, финансовата им непоклатимост, сигурността за препитанието и други
И още нещо: макар че базовият приход не може да реши всичките ни здравни и публични проблеми, сигурно има полемика, че той може да бъде част от решението във времена на стопански компликации. Ще съумеят ли страните да изработят подобаваща скица за съществени приходи?
Историята
Идеята за най-малък приход на всички членове на избрана общественост, обезпечен от държавното управление, е доста по-стара от съответната и радикална концепция за повсеместен базов приход. Един от първите мислители, заговорили за сходен приход, е Томас Мор (1478-1535) в своята " Утопия " от началото на XVI в. Там се споделя, че всички поданици на Утопия имат достъп до съответни средства за прехранване, предоставени в натура, само че, забележете, съчетани със наложителен труд. Това не е тъкмо безусловен/универсален базов приход, само че се прокрадва концепцията, че " обезпечаването на средства за прехранване на бедните, би било по-проницателен метод за битка с кражбите, в сравнение с осъждането на крадците на гибел, което има неприятния непряк резултат от увеличението на % на убийствата ".
Във вековете тази концепция не стопира да се развива.
Едва през ХХ в. базовият приход става същински предмет на полемика, като в междувоенните диспути в Англия получава разнообразни названия - " обществен дял ", " държавен бонус ", " народен дял ". През 60-те и 70-те години концепцията е преоткрита в Съединени американски щати, а в края на 70-те и началото на 80-те години стартира интензивно да се разисква в няколко страни в Северозападна Европа.
През 1986 година е учредена Европейската мрежа за главен приход (Basic Income European Network-BIEN). Тя има за цел да служи като връзка сред хора и групи, ангажирани или интересуващи се от главен приход, предоставян абсолютно на всички на самостоятелна основа, без инспекция на приходите или условие за работа, както и за поощряване на осведомена полемика по тематиката.
Опитът
Досега са правени значително опити посредством лимитирани стратегии да се приложи универсалният базов приход. Във втората половина на януари т.г. Федералната аварийна банка на Минеаполис (една от 12-те банки в системата на Федералния запас на САЩ) разгласява резултатите от пилотната стратегия за обезпечен главен приход. След 1 година заплащания на главен приход от 500 щатски $ на месец за поданици на Минеаполис с ниски приходи, хората усъвършенстват финансовата си непоклатимост, продоволствената сигурност и психическото здраве, само че заплащанията имат разбъркан резултат върху жилищната непоклатимост и нямат негативни резултати върху предлагането на работна ръка, е един от главните заключения в оповестения отчет. Инициативата е от 2021 година на градските управляващи на Минеаполис, като употребява федерални фондове за поддръжка на пандемията. Според програмата по 500 $ месечно ще се дават на 200 семейства с ниски приходи в продължение на две години. След една година GBI основава измерими усъвършенствания в живота на хората. След първата година на деяние на програмата измежду случайно определените получатели се регистрира, че спрямо семействата със същия веществен статус от същите региони на града, които не са получили заплащания, 200-те семейства имат:
- по-добро психологично здраве
- по-стабилни финанси
- по-висока продоволствена сигурност.
В контролната група били включени 230 фамилии с ниски приходи от същите региони на града, които получавали дребни суми единствено за попълване на анкетните карти.
Важно е и едно от заключенията на специалистите от Минеаполис: Простите калкулации демонстрират, че
една национална стратегия би била доста скъпа
Това не е единственият опит. Подобни има и на Стария континент.
Финландия
организира първия в Европа народен опит с обезпечен базов приход, подкрепян от държавното управление. Двугодишната скица през 2017 година и 2018 година предвиждаше плащаше на 2000 случайно определени безработни в цялата страна постоянен месечен приход от 560 евро без обвързване да търсят работа и без понижаване на тяхното заплащане, в случай че са приели трудов ангажимент. Идеята беше дали обезпеченият приход може да насърчи хората да поемат и нископлатена или краткотрайна работа, без да се боят да изгубят компенсации. Според откривателите от Хелзинкския университет " получателите на главен приход са били по-удовлетворени от живота си и са изпитвали по-малко психическо напрежение спрямо контролната група ".
Все отново, и във Финландия въпросът за изгодата от универсалния базов приход остава без безапелационен отговор. Според някои анализатори за неуспеха на опита спомогнали политически маневри и бюрократична опозиция, само че най-много " необятно публикуваните обществени правила за работа и правдивост ". Все отново, дефинитивно решение дали да се вкара помощта на национално равнище, или да се облекчи системата на обществено подкрепяне, вероятно ще се вземе след изчерпателен политически спор, считат някои специалисти. Макар че още през 2017 година преди началото на опита бе пресметнато, че 11 милиарда евро годишно за 5,5 млн. безработни ще бъде непостижима тежест за страната.
Година по-късно
в Германия
се организира стратегия с повсеместен базов приход от 1200 евро на месец. Четири от пет души, участващи в опита получават базов приход, само че и работят. В плана, който е от юни 2021 до май 2024 година, вземат участие 122 души. Резултатите се чакат, само че съгласно казаното в междинни изявленията към този момент е ясно, че за част от получаващите базов приход това е късмет за ново начало, за реализиране на отдавнашни хрумвания и дава независимост на хората.
Изпробването на двугодишната стратегия за универсалния базов приход стартира на 1 януари 2023 година
в Каталуния
и ще продължи од 31 декември т.г. Пилотната стратегия на самостоятелната испанска област планува на към 5 хиляди души от цяла Каталуния да се дава помощта. Тук концепцията е да се изследва по какъв начин общността като групова мощ ще реагира на даването на главния обезпечен приход. Пълнолетните участници в изследването ще получават по 800 евро всеки месец, а малолетните - по 300.
Социалните учени от дълго време са изследвали резултатите от сходни стратегии и са разкрили редица изгоди - от понижени равнища на стрес до усъвършенствана консумация на храна и даже по-малко отпадане от учебно заведение.
В средата на 2016 година
швейцарските гласоподаватели отхвърлиха
с огромно болшинство (77%) предлагането за въвеждане на обезпечен базов приход за всички. Само 23% го поддържат. Предложението предвиждаше възрастните да получават категоричен месечен приход, без значение дали работят или не. Лагерът на последователите бе предложил месечен приход от 2500 швейцарски франка (2555 щ.д.) за възрастни и 625 швейцарски франка за всяко дете. Швейцария бе първата страна, в която се организира сходен избор.
Англия
също пробва. Пилотният план е за 2 години и в него ще вземат участие единствено 30 души, които ще получават месечно 1600 лири. Преди пандемията в Обединеното кралство са живелия към 14,5 млн. души, от които към 4 млн. деца. Смята се, че мнозина от тях пропущат по този начин нужната държавна поддръжка заради постоянно объркваща и стресираща обществена система.
В България
У нас също от дълго време се приказва за универсалния базов приход, само че огромният въпрос си остава: " Възможно ли е да се реализира у нас концепцията за повсеместен базов приход, с който част от жителите да живеят без да работят? "
Задълбочен разбор пред дни показа основният икономист на КТ " Подкрепа " Атанас Кацарчев.
Според синдиката нуждата от обезпечаване на базов приход за част от обществото е подбудена от грижата за индивида и опазване на устойчивото общество и публичния ред, посредством четирите " Б " – битка против безработицата, бедността и протестите.
Анализът на синдиката демонстрира, че при 3,7 млн. интензивно население у нас, към 3 млн. са заетите. Остават към 700 хиляди души (без студентите и пенсионерите са към 600 хил.) които " системата не ги брои ". У нас все още студентите с българско поданство са към 0,2 млн.души, а работещите пенсионери – към 0,1 млн. Така фактическите и математически безработните (без контракт или самоосигуряване) са към 16% от хората в дейна възраст. Ако се одобри, че даже половината от тях работят на черния пазар, то отново хората без работа ще са 8% от хората в дейна възраст, т.е. към 300 хиляди души, а съгласно формалната статистика безработните у нас са към 130 хиляди души.
Анализът на Кацарчев демонстрира, че, в случай че всички 600 хиляди души бъдат включени в стратегия за повсеместен базов приход и той е 1000 лв. на месец, което е повече от минималната заплата (бруто 933 лева, нето - 724 лева.), то месечно ще са нужни 600 млн. лева, а годишно - 7,2 милиарда Сумата ще съставлява 3,5% от Брутният вътрешен продукт за 2024 година и наподобява, че към днешна дата и съгласно актуалното положение на българската стопанска система това е непостижимо за страната. Още повече, в случай че се одобри приходът да е 1500 лева - колкото се нужни за сносна прехрана на самичък живеещ човек, сумата става още по-непосилна за страната ни. Така че, съгласно синдиката, универсалният базов приход може да се ползва в началото само за най-засегнатите обществени групи и то, при изискване че сумата подсигурява разноските за живот и не е по-голяма от минималната заплата, което би я обезсмислило.
Преди време създателят на ИПИ Красен Станчев разяснява, че в случай че обезпеченият главен приход е да вземем за пример 100 лева на месец, няма да има никакво значение, само че в случай че е на нивото на минималната заплата, " маса хора ще престанат да работят ". Според него базовият приход може да аргументи и нови проблеми с спомагателна миграция и " усилване на националистическото мислене в обществото ".
Иначе благосъстоянието на хората в България не се усъвършенства, безапелационни са от КТ " Подкрепа ", базирайки се на данни от Българска народна банка.
Така или другояче, съгласно специалистите към днешна дата концепцията не е използвана в България.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ