Безценни съвети срещу преяждане и препиване
Безценни препоръки против преяждане и препиване – Два пъти в годината рискът от панкреатит внезапно скача. Когато прекалим с храната и алкохола, преставаме да обръщаме внимание на досадния шеф в тялото си, написа „ „.
Настъпва един от двата интервала в годината,
известни измежду доста лекари като „ сезонът на панкреатитите “. Единият е в този момент по Коледа и Нова година, другият е напролет около Великден и Гергьовден. Това е време с доста почивни дни, разграничени от някой и различен работен, в който даже когато се появим в службата, продуктивността ни не е висока, а доста хора тъкмо тогава си взимат отпуск и по този начин се получава по седмица и повече почивка.
Какво прави българинът през тези дни? Мога самоуверено да предположа, че най-вече яде и пие. Традицията ни на пиянство е това да се случва в компания и с щедро количество храна, а кухнята ни е вкусна. В това единствено по себе си няма нищо неприятно. Когато алкохолът се пие „ с мезе “, той се усвоява по-бавно – факт, който ние сме разбрали от опита и наблюдението. Всеки знае, че една чашка даже от най-слабия алкохол влияе доста по-силно, в случай че се изпие на гладно.
В този смисъл, съществуват два крайни случая на пиянство
Първият, да го назовем „ до резултат “, е по-характерен за северните нации. Този тип консумация на алкохол допуска да се пие единствено алкохол до цялостно замайване и съвсем без храна. Обикновено се употребява водка, уиски или различен сходен мощен алкохол. Този тип пиянство води в доста по-голяма степен до развиване на алкохолизъм, само че също по този начин и до болести като чернодробната цироза.
Южните нации, към които по нрав спадаме и ние, българите, пият по едно и също време с храната. По тази причина по-характерни са наситените с мирис алкохоли – виновност, ракии, анасонови питиета, коняци, ликьори и други сходни. Всеки от тях се приема със съответното мезе. За риба – бяло вино, за алено месо –
алено вино, описът е извънредно дълъг.
При този тип пиене рискът от развиване на тежък алкохолизъм е по-малък, само че за сметка на това при преяждане, съчетано с препиване, постоянно се получава панкреатитът, с който започнах.
Това заболяване не ми е напълно по компетентност, защото не визира директно сърцето, само че няма по какъв начин да не го загатна, защото се явява нещо като здравна визитна картичка на нашите празнични сезони. Представлява остро инфектиране на панкреаса, което води до перитонит. Причините за неговото пораждане могат да бъдат и други, само че комбинацията на преяждане с препиване постоянно се цитира като водеща. Протича с
остра, непоносима болежка в корема
в по-тежките случаи може да докара и до гибел. Панкреасът съставлява жлеза, която с изключение на познатия ни инсулин, който контролира равнището на кръвната захар, секретира и всички вероятни храносмилателни ензими, които разграждат питателните субстанции в червата. Представете си какво се случва, когато тези ензими се излеят в коремната празнина, когато жлезата се възпали: стартират да разграждат органите в корема.
Когато в хода на острия панкреатит са наранени и тъканите, произвеждащи инсулин, може да се развие второстепенен диабет с всички произлизащи от това здравни последствия. Нарича се второстепенен, защото е провокиран от друго заболяване, само че неговото протичане е същото
като при останалите типове диабет.
Говорейки за диабета, коства си да отбележим, че злоупотребата с храна, изключително в случай че е богата на въглехидрати, сама по себе си може да докара до неговата поява. Това се случва почти по този начин.
Когато си похапнем, това води до асимилиране на питателните субстанции от червата и повишаване на техните равнища в кръвта, тъй че всяка клетка от тялото да може да си вземе от каквото се нуждае. Това, от което никоя клетка не се нуждае сега, тялото ни като добър хазаин си складира за след това. По ред аргументи, организмът съхранява главно субстанции, които се употребяват за рандеман на сила.
Най-подходящи от тях са мазнините
Така че, когато ядем повече, в сравнение с тялото ни използва, ние трупаме мазнини. Сиреч дебелеем. Ако се чудите за какво не нещо друго, отговорът е, че по този начин ни е най-изгодно. Мазнината съдържа най-вече калории в единица размер. Ако бихме съхранявали непотребната сила под какъвто и да е различен тип, то бихме ставали доста по-дебели. Така че, недейте да ненавиждате насъбраните си мазнини, те са най-малкото зло в съответния случай.
Процесите на регулация, тоест това кое да се употребява и кое да се складира, подлежат на доста прецизен надзор и се поддържат от равнищата на голям брой хормони,
главно място от които заема инсулинът.
Той реагира на равнищата на глюкоза в кръвта, които зависят от количеството на поетите въглехидрати и задачата му е да вкара тази глюкоза в клетките, където те да я употребят за своите потребности – за рандеман на сила, за синтезиране на други нужни субстанции или за преобразяване в лой.
Когато приемем повече източници на глюкоза, равнището на кръвната захар става по-високо и надлежно на това, би трябвало да се отдели повече инсулин. Дотук добре. Проблемът поражда тогава, когато това се случва прекомерно постоянно и за прекомерно дълго време. Рецепторите, с които се свързва инсулинът в клетките, с цел да реализира своята функционалност, стартират да не му реагират. Представете си един скучен шеф, който непрестанно ви виси на главата и ви мрънка за нещо. В началото му се впрягате, тичате по всички страни, вършите каквото ви споделя.
После стартирате да свиквате, стопира да ви прави
усещане и дори, когато е допустимо, се скатавате. Това се случва и с инсулиновия рецептор – той става безчувствен за инсулина. Наричаме това събитие инсулинова устойчивост и когато тя продължи задоволително дълго, въз основата на нея се развива захарен диабет втори вид – един от главните
рискови фактори за атеросклероза и оттова – за сърдечно заболяване.
Българската обичайната кухня е богата на мазни и въглехидратни храни. Помислете си за баниците, гювечите, мусаката… Това в миналото е имало своя здрав смисъл. Хапваш и отиваш на полето. Всичките поети калории, неизбежно изгарят по време на орането, копането, прибирането на реколтата.
Днес ние по традиция продължаваме да готвим по същия метод. След това хапваме и… сядаме пред компютъра. Или лягаме пред тв приемника. Освен това манджите през днешния ден са доста по-богати и доста по-често употребявани от тогавашните. Твърде малко хора преди стотина години са можели да си разрешат да ядат такива неща всеки ден и на всяко хранене.
Това, което би трябвало да съобразяваме, е на първо място
дали сме гладни, когато ядем или го вършим от алчност. И да си познаваме мярката на пиенето. Винаги, когато ме попитат има ли алкохолът потребна доза, аз давам отговор, че има, само че никой не пие толкоз малко. Ако погледнем рекомендациите на разните интернационалните организации и асоциации, ще излезе, че в България
алкохолици не са единствено бременните дами и сукалчетата
Не съм сигурен дали би трябвало да съблюдаваме това чак пък толкоз прецизно. Няма нищо неприятно в това човек да си пийне по празниците, че даже и да се напие един път или два пъти. Стига просто това да не се случва всеки ден или всяка седмица.
Настъпва един от двата интервала в годината,
известни измежду доста лекари като „ сезонът на панкреатитите “. Единият е в този момент по Коледа и Нова година, другият е напролет около Великден и Гергьовден. Това е време с доста почивни дни, разграничени от някой и различен работен, в който даже когато се появим в службата, продуктивността ни не е висока, а доста хора тъкмо тогава си взимат отпуск и по този начин се получава по седмица и повече почивка.
Какво прави българинът през тези дни? Мога самоуверено да предположа, че най-вече яде и пие. Традицията ни на пиянство е това да се случва в компания и с щедро количество храна, а кухнята ни е вкусна. В това единствено по себе си няма нищо неприятно. Когато алкохолът се пие „ с мезе “, той се усвоява по-бавно – факт, който ние сме разбрали от опита и наблюдението. Всеки знае, че една чашка даже от най-слабия алкохол влияе доста по-силно, в случай че се изпие на гладно.
В този смисъл, съществуват два крайни случая на пиянство
Първият, да го назовем „ до резултат “, е по-характерен за северните нации. Този тип консумация на алкохол допуска да се пие единствено алкохол до цялостно замайване и съвсем без храна. Обикновено се употребява водка, уиски или различен сходен мощен алкохол. Този тип пиянство води в доста по-голяма степен до развиване на алкохолизъм, само че също по този начин и до болести като чернодробната цироза.
Южните нации, към които по нрав спадаме и ние, българите, пият по едно и също време с храната. По тази причина по-характерни са наситените с мирис алкохоли – виновност, ракии, анасонови питиета, коняци, ликьори и други сходни. Всеки от тях се приема със съответното мезе. За риба – бяло вино, за алено месо –
алено вино, описът е извънредно дълъг.
При този тип пиене рискът от развиване на тежък алкохолизъм е по-малък, само че за сметка на това при преяждане, съчетано с препиване, постоянно се получава панкреатитът, с който започнах.
Това заболяване не ми е напълно по компетентност, защото не визира директно сърцето, само че няма по какъв начин да не го загатна, защото се явява нещо като здравна визитна картичка на нашите празнични сезони. Представлява остро инфектиране на панкреаса, което води до перитонит. Причините за неговото пораждане могат да бъдат и други, само че комбинацията на преяждане с препиване постоянно се цитира като водеща. Протича с
остра, непоносима болежка в корема
в по-тежките случаи може да докара и до гибел. Панкреасът съставлява жлеза, която с изключение на познатия ни инсулин, който контролира равнището на кръвната захар, секретира и всички вероятни храносмилателни ензими, които разграждат питателните субстанции в червата. Представете си какво се случва, когато тези ензими се излеят в коремната празнина, когато жлезата се възпали: стартират да разграждат органите в корема.
Когато в хода на острия панкреатит са наранени и тъканите, произвеждащи инсулин, може да се развие второстепенен диабет с всички произлизащи от това здравни последствия. Нарича се второстепенен, защото е провокиран от друго заболяване, само че неговото протичане е същото
като при останалите типове диабет.
Говорейки за диабета, коства си да отбележим, че злоупотребата с храна, изключително в случай че е богата на въглехидрати, сама по себе си може да докара до неговата поява. Това се случва почти по този начин.
Когато си похапнем, това води до асимилиране на питателните субстанции от червата и повишаване на техните равнища в кръвта, тъй че всяка клетка от тялото да може да си вземе от каквото се нуждае. Това, от което никоя клетка не се нуждае сега, тялото ни като добър хазаин си складира за след това. По ред аргументи, организмът съхранява главно субстанции, които се употребяват за рандеман на сила.
Най-подходящи от тях са мазнините
Така че, когато ядем повече, в сравнение с тялото ни използва, ние трупаме мазнини. Сиреч дебелеем. Ако се чудите за какво не нещо друго, отговорът е, че по този начин ни е най-изгодно. Мазнината съдържа най-вече калории в единица размер. Ако бихме съхранявали непотребната сила под какъвто и да е различен тип, то бихме ставали доста по-дебели. Така че, недейте да ненавиждате насъбраните си мазнини, те са най-малкото зло в съответния случай.
Процесите на регулация, тоест това кое да се употребява и кое да се складира, подлежат на доста прецизен надзор и се поддържат от равнищата на голям брой хормони,
главно място от които заема инсулинът.
Той реагира на равнищата на глюкоза в кръвта, които зависят от количеството на поетите въглехидрати и задачата му е да вкара тази глюкоза в клетките, където те да я употребят за своите потребности – за рандеман на сила, за синтезиране на други нужни субстанции или за преобразяване в лой.
Когато приемем повече източници на глюкоза, равнището на кръвната захар става по-високо и надлежно на това, би трябвало да се отдели повече инсулин. Дотук добре. Проблемът поражда тогава, когато това се случва прекомерно постоянно и за прекомерно дълго време. Рецепторите, с които се свързва инсулинът в клетките, с цел да реализира своята функционалност, стартират да не му реагират. Представете си един скучен шеф, който непрестанно ви виси на главата и ви мрънка за нещо. В началото му се впрягате, тичате по всички страни, вършите каквото ви споделя.
После стартирате да свиквате, стопира да ви прави
усещане и дори, когато е допустимо, се скатавате. Това се случва и с инсулиновия рецептор – той става безчувствен за инсулина. Наричаме това събитие инсулинова устойчивост и когато тя продължи задоволително дълго, въз основата на нея се развива захарен диабет втори вид – един от главните
рискови фактори за атеросклероза и оттова – за сърдечно заболяване.
Българската обичайната кухня е богата на мазни и въглехидратни храни. Помислете си за баниците, гювечите, мусаката… Това в миналото е имало своя здрав смисъл. Хапваш и отиваш на полето. Всичките поети калории, неизбежно изгарят по време на орането, копането, прибирането на реколтата.
Днес ние по традиция продължаваме да готвим по същия метод. След това хапваме и… сядаме пред компютъра. Или лягаме пред тв приемника. Освен това манджите през днешния ден са доста по-богати и доста по-често употребявани от тогавашните. Твърде малко хора преди стотина години са можели да си разрешат да ядат такива неща всеки ден и на всяко хранене.
Това, което би трябвало да съобразяваме, е на първо място
дали сме гладни, когато ядем или го вършим от алчност. И да си познаваме мярката на пиенето. Винаги, когато ме попитат има ли алкохолът потребна доза, аз давам отговор, че има, само че никой не пие толкоз малко. Ако погледнем рекомендациите на разните интернационалните организации и асоциации, ще излезе, че в България
алкохолици не са единствено бременните дами и сукалчетата
Не съм сигурен дали би трябвало да съблюдаваме това чак пък толкоз прецизно. Няма нищо неприятно в това човек да си пийне по празниците, че даже и да се напие един път или два пъти. Стига просто това да не се случва всеки ден или всяка седмица.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ