Междузвездни пътешествия – Част 1
Безспорно най-четената вест за миналата седмица е обвързвана с галактическия уред „ Вояджър 1 ”, за който експертите от НАСА най-сетне оповестиха, че към този момент дефинитивно се намира в междузвездното пространство – или с други думи, това е първото междузвездно странствуване, подхванато от човечеството. „ Вояджър 1 ” се намира в район, където Слънцето доста е отслабило своето въздействие върху него и където галактическият уред е обливан от частички, изхвърлени от непознати звезди…
„ Вояджър 1 ” е забележителна машина! Със своята скорост от 60 000 километра в час, той непрестанно се отдалечава от Земята и изпраща информация за структурата на междузвездното пространство. Колкото и обаче да е тъжно да го кажем, въпреки и с тази чудовищно висока скорост за земна машина, ние няма да доживеем момента, когато ще се срещне с друга звезда. От друга страна, доста хора си мечтаят да пристигна моментът, когато ще сме задоволително напреднали, с цел да можем да летим измежду звездите. Днес ние знаем сигурно, че в нашата Слънчева система няма други рационални същества с изключение на нас. За микробиален живот очакванията не са изчезнали, само че сигурно знаем, че загадката на въпроса „ Сами ли сме във Вселената? ” лежи измежду далечните звезди – които се намират на такова разстояние от нас, каквото е невъобразимо за човешкото схващане.
Как бихме могли да достигнем звездите?
Футуристична идея за ракета, работеща с антиматерия, за каквато се допуска, че ще може да форсира галактически кораби към звездите. Image credit: NASA
Със актуалните технологии – мъчно! Най-близката звезда (Проксима Центавър) се намира на разстояние от нас 4.22 светлинни години – за толкоз време пътува светлината от Проксима до нас, а самата светлина се движи със скорост 1 080 милиона километра в час! Сравнете тази скорост с опциите на „ Вояджър 1 ” и неговите 60 000 километра в час. Ако той пътуваше към Проксима Центавър, щеше да я доближи след 76 000 години (или на Земята ще са минали над 2 500 човешки поколения)! Ако сме в положение да построим галактически транспортен съд, който пътува със скорост близка до 1 080 милиона километра в час (светлинната скорост е оптималната допустима скорост съгласно актуалната физика), тогава Земята ще доживее след 4.22 години първото посещаване на Проксима Центавър. При екипажа на кораба нещата стоят по по-различен метод – там работи феноменът „ времево ” уголемение и имаме напълно реалистично пътешестване във времето. Ако един от двама близнаци, да вземем за пример, реши да се насочи на междузвездно странствуване на 20-тия си рожден ден и се качи на транспортен съд, който пътува със скоростта на светлината, и се върне на Земята след 5 години, ще открие, че неговият брат (ако въобще е жив) е достигнал 95 годишна възраст. За пътуващия със скорост близка до тази на светлината времето в действителност тече по-бавно съгласно Теорията на относителността от Айнщайн.
Така че нещата стоят по този метод – в случай че се облягаме единствено на разбиранията на актуалната физика, за земния наблюдаващ галактическите кораби, в случай че се движат със скоростта на светлината, биха посетили Проксима Центавър едвам след 4.22 години. Ако бъде открит подобен метод за странствуване, земните учени биха могли да учат околните звезди в границите на едно-две генерации. Но за по-далечните звезди нещата не стоят по този метод. Някои от забавните звезди, за които се допуска, че разполагат с обитаеми планети (като да вземем за пример „ Кеплер – 22Б ”) се намират на разстояние 600 светлинни години от Земята – т.е. 600 години земно време ще пътува един транспортен съд, който ще се движи със скоростта на светлината, и още толкоз, с цел да се върне. А какво да кажем за най-отдалечените звезди в нашата Галактика, които се намират на 100 000 светлини години от нас? Ами за далечните галактики – най-близката от които е на 2 милиона светлинни години? Ще има ли на Земята хора, които ще се интересуват от направените открития въобще?
Именно подобен сюжет разкрива научно-фантастичната книга „ Завръщане от звездите ” на Станислав Лем. В нея основният воин пътува до звездите, само че когато се връща, на Земята е минало толкоз време, че съвсем всичките му другари са измрели, а светът се е трансформирал до неразбираемост – хората са измислили способ, който отстранява експанзията и няма към този момент закононарушения, само че го няма и този блян към галактически полети.
До този миг са създадени разнообразни концепции за реализирането на възможни междузвездни галактически полети. Някои от тях се облягат на актуалната просвета. Други се облягат на догадки, загатнати от актуалната просвета, само че към момента непотвърдени като опция. Трети пък напълно не почиват на никаква просвета, а се облягат на мечти. Сред тях са и възможните визити от извънземни НЛО или секрети държавни разработки на НЛО, само че (освен че малко учени се занимават съществено с това) множеството НЛО, съгласно смисъла на абревиатурата „ неидентифицирани летящи обекти ”, се оказват в действителност идентифицируеми обекти – естествени явления като планетата Венера, метеорологични феномени, метеори, изкуствени спътници, метеобалони и др…
Във втората част на публикацията ще ви срещна с по-сериозните концепции за реализиране на междузвезден полет.
(следва)
