България е на трето място в ЕС по ниска безработица през ноември, показват данни на Евростат
Безработицата в България през ноември е намаляла до 3,5 на 100 от 3,4 на 100 през октомври, демонстрират, оповестени през днешния ден. По този метод страната ни се намира на трето място по най-ниско равнище на индикатора. Най-ниска е безработицата в Малта – 3,1 на 100, и в Чехия и Полша - по 3,2 на 100.
По данни на Евростат сезонно поправената безработица в еврозоната през ноември 2025 година е била 6,3 на 100, което е намаляване по отношение на 6,4 на 100 през октомври 2025 година и покачване по отношение на 6,2 на 100 през ноември 2024 година В Европейския съюз безработицата е била 6,0 на 100 през ноември, без смяна по отношение на предходния месец, само че над равнището от 5,8 на 100 през ноември 2024 година
Евростат прави оценка, че през ноември 2025 година в Европейски Съюз е имало 13,225 млн. безработни, от които 10,937 млн. в еврозоната.
В съпоставяне с октомври 2025 година броят на безработните е намалял със 97 хиляди души в Европейски Съюз и със 71 хиляди души в еврозоната. На годишна база обаче безработицата се е нараснала с 416 хиляди души в Европейски Съюз и с 253 хиляди души в еврозоната.
Младежка безработица
През ноември 2025 година 2,923 млн. младежи на възраст под 25 години са били безработни в Европейски Съюз, от които 2,318 млн. в еврозоната. Равнището на младежката безработица е било 15,1 на 100 в Европейски Съюз при 15,2 на 100 през октомври и 14,6 на 100 в еврозоната при 14,8 на 100 месец по-рано.
Спрямо октомври 2025 година младежката безработица е намаляла с 44 хиляди души в Европейски Съюз и с 42 хиляди души в еврозоната. На годишна база обаче тя се е нараснала с 24 хиляди души в Европейски Съюз и с 11 хиляди души в еврозоната.
И при младежката безработица България регистрира усъвършенстване – от 13,2 на 100 през октомври до 12,6 на 100 през ноември.
Безработицата по данни на Евростат и Агенцията по заетостта (АЗ) се мери по разнообразни методологии, като Евростат употребява стандартизирани проучвания, сертифицирани по Международната асоциация по труда (LFS - Labor Force Survey), включващи търсещи работа, до момента в който АЗ преброява записаните безработни, което води до основни разлики, като Евростат пресмята обичайно по-нисък дял безработни в България, защото включва и хора, които интензивно търсят работа, само че не са регистрирани в бюрото по труда.
По данни на Евростат сезонно поправената безработица в еврозоната през ноември 2025 година е била 6,3 на 100, което е намаляване по отношение на 6,4 на 100 през октомври 2025 година и покачване по отношение на 6,2 на 100 през ноември 2024 година В Европейския съюз безработицата е била 6,0 на 100 през ноември, без смяна по отношение на предходния месец, само че над равнището от 5,8 на 100 през ноември 2024 година
Евростат прави оценка, че през ноември 2025 година в Европейски Съюз е имало 13,225 млн. безработни, от които 10,937 млн. в еврозоната.
В съпоставяне с октомври 2025 година броят на безработните е намалял със 97 хиляди души в Европейски Съюз и със 71 хиляди души в еврозоната. На годишна база обаче безработицата се е нараснала с 416 хиляди души в Европейски Съюз и с 253 хиляди души в еврозоната.
Младежка безработица
През ноември 2025 година 2,923 млн. младежи на възраст под 25 години са били безработни в Европейски Съюз, от които 2,318 млн. в еврозоната. Равнището на младежката безработица е било 15,1 на 100 в Европейски Съюз при 15,2 на 100 през октомври и 14,6 на 100 в еврозоната при 14,8 на 100 месец по-рано.
Спрямо октомври 2025 година младежката безработица е намаляла с 44 хиляди души в Европейски Съюз и с 42 хиляди души в еврозоната. На годишна база обаче тя се е нараснала с 24 хиляди души в Европейски Съюз и с 11 хиляди души в еврозоната.
И при младежката безработица България регистрира усъвършенстване – от 13,2 на 100 през октомври до 12,6 на 100 през ноември.
Безработицата по данни на Евростат и Агенцията по заетостта (АЗ) се мери по разнообразни методологии, като Евростат употребява стандартизирани проучвания, сертифицирани по Международната асоциация по труда (LFS - Labor Force Survey), включващи търсещи работа, до момента в който АЗ преброява записаните безработни, което води до основни разлики, като Евростат пресмята обичайно по-нисък дял безработни в България, защото включва и хора, които интензивно търсят работа, само че не са регистрирани в бюрото по труда.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ