Валерия Велева: За калния терен в българската прокуратура
БЕЗПРЕЦЕДЕНТНО!
Така може да се дефинира откритото писмо на зам.-главния прокурор и шеф на Национална следствена служба Борислав Сарафов от 8 май, в което той по решителен метод застава остро и провокативно против началника си - основния прокурор Иван Гешев и декларира: " Не искам да нося отговорност за непознати грехове ".
В това писмо няма страст, всяка дума е премерена и пада като камък - то демонстрира решителност за бъдещи дейности, които ще се окажат трагични за българската прокуратура и за политическия живот у нас въобще.
Досега прокуратурата беше атакувана извън - от политици, от мафиоти, от медии - на 8 май атентатът избухна вътре в прокуратурата, а фитилът бе пернат от самия ѝ връх.
За първи път заместител на основния прокурор излиза с тежки обвинявания към началника си, които касаят нарушаване на Конституцията, на законите и безпристрастността на представителите на правосъдната власт.
ЗА КАКВИ ГРЕХОВЕ НАМЕКВА САРАФОВ
Обвинение ПЪРВО - Главният прокурор е манипулирал публичното мнение внушавайки, че фамилията му е било застрашено към хипотетичния опит за нападение. " Защо основният прокурор мълча цяла седмица, вместо да даде дължимите на българското общество обяснения и да избегне полемиката и политизирането на този въпрос ", пита Сарафов и няма отговор.
Обвинение ВТОРО - Прокуратурата би трябвало да излезе от политическия терен, където е нагазила надълбоко и да се върне в естествената си среда – в отбрана на справедливостта единствено и само в границите на институционалните й пълномощия. Това е извънредно значим акцент от писмото на Сафафов, тъй като е в синхрон с рецензиите към Гешев и прокуратурата, че са се настанили на територия, която по Конституция не е тяхна и това е неприемливо за представители на правосъдната власт.
Обвинение ТРЕТО -Гешев е дал инструкции за достъп до местопроизшествието на " тайнствен израелски специалист ". По този метод той се е намесил в следствието против себе си - по този начин влиза в явен спор на ползи като потърпевш от хипотетично закононарушение, което пък опонира на тезите за безпристрастност и основава почва за допускане, че е допустимо да го е правил и различен път.
След написаното в това писмо няма по какъв начин да приемем, че Гешев и Сарафов ще могат да работят дружно.
Някои анализатори побързаха да позволен, че това може да е спектакъл за да се внесе комплициране измежду политиците и да се показва, че прокуратурата не е централизирана конструкция от руски вид и че Главния може да бъде подложен на критика. Казват даже, че самият Сарафов обяснил на сътрудници, че офанзивата против Гешев е " за пред света ".
Като режисура това е неуместно, тъй като ударът на Сарафов е ориентиран към същината на ръководството на Гешев, което е обект на голям брой рецензии, изключително във връзка с неналичието на успеваемост. И с това смешка не трябва. Писмото е документ, върху който ще се развиват значими за страната процеси.
Не можем да приемем и, че е импровизиран акт на изпусната страст.
Три дни преди този момент писмо, на 5 май, Сарафов пусна обществено своята версия за гърмежа против Гешев с извинението за това, че е внесъл комплициране, че фамилията на основния прокурор е пътувало с него. И споделя нещо значително: " Няма да изляза на калния политически терен - аз съм стеснен експерт и не искам да бъда разменна монета в политическите „ смешки и закачки ".
НЕДОПУСТИМИ ГРЕШКИ
От писмото обаче стана ясно, че не по-малко кален е теренът и в прокуратурата, където един евентуално терористичен акт против нейния началник се трансформира в поле на кални борби.
А в тях, както всички видяха, и Сарафов, и Гешев направиха съществени неточности, неприемливи от позиция на професионализма, на медийната връзка, на боравеното с истината и операцията. И унищожиха доверието както към себе си, по този начин и към институциите, които управляват. Беше безусловно наложително да бъде съхранена монолитността на прокуратурата в изискванията на политическа рецесия в страната - беше значимо за страната тази страна институция да демонстрира единение и непоклатимост.
Пламналата война сред първите двама, които бяхме привикнали да одобряваме като двете страни на една и съща монета, разклаща устойчивостта на българската прокуратура в навечерието на приемането на закона за правосъдната власт и въвеждане на механизма за отчетността на основния прокурор.
Сарафов нямаше да бъде определен наново за началник на Национална следствена служба, в случай че не беше поддръжката на Гешев. Какво го накара да не помни това? Как по този начин бързо претърпя метаморфозата от " второто Аз " на Гешев до негов безжалостен отрицател? Плод на какво е този " катарзис "? И двамата са приключили школата в Симеоново, мисленето им е с идентичен профил, отношението им към прокуратурата и следствието е в цялостен синхрон, офанзивите им против политиците - също. Какво извади Сарафов отвън релси?
Поведението на Сарафов в петте дни след гърмежа против колата на Гешев слага остро въпроси за престижа и достолепието на личностите, изкачили се до тези високи постове в страната.
Единият е сбъркал, а другият е мълчал - и двамата носят виновност за манипулативното подстрекателство, с което прикриха истината.
А когато мълчалият е схванал за грешката, за какво не сподели истината?
Защо и двамата се разприказваха, едвам откакто Демерджиев ги удари от парламенарната естрада?
И се разприказваха по този начин, че се самоунищожиха!
Разломът е пагубен!
АМБИЦИИТЕ НА САРАФОВ
На парламентарните банки към този момент лежи планът на “Възраждане ”, съгласно който Следствието излиза от Прокуратурата, както е било преди двайсетина години, а шефът му е индивидът, който ще проверява Главния. Ако това се одобри, а то се споделя от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, то ще докара до нов избор за началник на националното разследване, което пък ще се трансформира в извънредно мощна конструкция.
Възможно е с писмото си Сарафов да е гонил тази цел - да споделя: Вижте ме какъв брой съм кардинален, подготвен съм да проверявам даже и Главния.
Възможно е да се е прицелил и в стола на Обвинител № 1, за което от дълго време се мълви в прокуратурата.
Ако е по този начин, то на Сарафов му е подшушнато, че пътят на Гешев в правосъдната власт свършва.
Кой шепти в ухото на Сарафов?
Известни са връзките на Сарафов с Борисов още от времето, когато стана зам.-апелативен прокурор по времето на Борис Велчев, само че надали тъкмо в този момент Борисов ще се занимава с него. Останалите политически водачи също са заети с проблеми отвън правосъдната власт.
РОЛЯТА НА РАДЕВ
Напоследък обаче се заприказва за трайни близки контакти на Сарафов с президента Радев. И проекцията им се видя доста ясно в Народното събрание предходната седмица.
Разплитането на чорапа по проблема " Гешев (не) е бил със фамилията си по време на гърмежа " институционално пристигна от запитване на депутата от ДСБ Атанас Атанасов до служебния вътрешен министър Иван Демерджиев (назначен от Радев).
Отговорът му от парламентарната естрада: " Гешев е бил самичък в колата " шокира депутатите, взриви публичното мнение и провокира турбуленциите в прокуруратурата, които в действителност изправиха Сарафов и Гешев един против различен.
Така нагледно казано Радев си " отмъсти " за това навлизане на Прокуратурата в президенството през лятото на 2020 година и последвалите арести на президентския секретар по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов, на президентския консултант по защита Илия Милушев и предприемача Пламен Бобоков.
Арестуваните бяха оневинени по-късно, само че бумерангът на офанзивата се върна там, откъдето бе ориентирана и занапред ще отчитаме разрушителните ѝ последствия.
ЗА ЧЕСТТА НА ПАГОНА
" Аз самият, пазейки “честта на пагона ”, както и неговия и на цялата институция престиж, пробвах да бъда правилен в изявленията си, само че това явно провокира политическа, а оттова и медийна реакция по отношение на мен, за която нямам виновност, респективно не искам да нося отговорност ”, показва още Сарафов в писмото си. Честта на пагона по право и по закон е в центъра на ценностната система на мъжете, за които чест, закон и Родина са вътрешното им " аз ". Честта на пагона е цялост от нравствено-етични качества и правила на които са почтени за почитание и основават позитивен имидж в обществото.
В случая сме надалеч от покритието на тези условия. " Честта на пагона " беше използвана за манипулиране на обществото и допускане на свободни тълкования. Ако пък Сарафов в действителност е споделил " пиша писмото единствено за пред света " - това приказва за проваляне с морални измерения, които не се ангажирам да разясня.
Как ще бъде върнато доверието, когато единият под паника желае да се разграничи от другия, в случай, че двамата са в един кюп?
За какво доверие може да приказваме когато заместникът прави в действителност прелом на началника си?
Войната сред Гешев и Сарафов занапред ще се разгаря. Сарафов към този момент изиска отстраняването на своя заместител Ясен Тодоров, считан за човек на Гешев в НслС и то в миг, когато Гешев е в чужбина.
И НАКРАЯ ЗА ИЗРАЕЛСКИЯ ЕКСПЕРТ
Израелският специалист, който се завъртя като главен фактор в следствието на гърмежа против Гешев, е военачалник от запаса, експерт по противопоставяне на терора, който идва у нас по специфична стратегия. В деня на гърмежа той каца в София и незабавно е трябвало да се срещне с Гешев, само че основният прокурор по този начин и не стига за срещата им. Използвайки наличието му в България Гешев взема решение да го " вкара " в следствието и му обезпечава достъп до местопроизшествието. Той е заведен там, огледал е терена и нанесените провали от металните сачми и е дал единствено своите догатки за параметрите на гърмежа. Според Сарафов израелският жител е бил придружаван от неговия заместител Ясен Тодоров, който изпълнявал устно предписание на основния прокурор. Само че не Тодоров, а Сарафов първи загатна за израелския специалист и възторжено цитира думите му, че нарекъл атентатора " злобен талант ".
Процесуално израелският военачалник не се е намесил в работата на проверяващите, само че ролята му бе по този начин надута от думите на Сарафов в първите дни (както разбираме това е станало по нарежане на Гешев), че той надали не се трансформира в едиственият фактор, върху чиято експертиза лежи тезата за " атентат ". Едва през днешния ден обаче Сарафов реши да трансферира виновността за това върху Тодоров с претекста, че имал доста медийни изяви, в които не представлявал позициите на Следствието.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Предстоят тежки дни за прокуратурата, която съществено се е отклонила от функционалностите си. Ден след гърмежа, на 2 май, магистрати - съдии, прокурори и следователи, както и чиновници на Съдебната власт в цялата страна излязоха на митинги в поддръжка на основния прокурор Иван Гешев, с цел да покажат, че не ги е боязън. Не е работа на алените тоги да стоят по площадите. Унизително е да бъдат употребявани като инструмент в " калните борби ".
Българската държавност би трябвало да бъда отстоявана със законови актове, които внушават почит и доверие. А това зависи от тези, които ги пишат и съблюдават.
