Горещата вълна в Гърция с прогнози да счупи рекорда от 1987 г.
Безпрецедентна за гръцките данни е жегата от последните няколко дни, която наподобява ще надскочи по дълготрайност даже известната горещина от 1987 година Може би е даже по-опасна от тази, която страната претърпя към средата на 80-те години и съгласно шефа на Националния институт по метеорология в Гърция, Антонис Лалос всичко това е разследване от изменението на климата освен в Гърция и Средиземноморието, само че и като световен феномен.
Температурите, регистрирани в тази гореща вълна (с прогноза от 45 градуса), както и нейната дълготрайност, я вършат още по-опасна от тази през 1987 година, когато починаха над 1300 души.
„ Рекордът, който имахме през 1987 година, когато за към 12-13 дни температурите още веднъж бяха доста високи, наподобява, че в този момент ще бъде строшен, защото тази дълготрайност ще бъде доста по-дълга. Изглежда, че тази гореща вълна от Африка, която ни изтезава ще продължи най-малко до идващия уикенд. Няма забележим механизъм или система от Западна или Северна Европа, която да се придвижи към Балканите и по някакъв метод да измести тези топли въздушни маси от нашия район. Добре познатите „ сезонни ” ветрове, които са ветрилото на нашия район, които ни оказват помощ да преодоляваме летните горещини, ги няма, вследствие на което до края на месеца не се вижда светлина в тунела ", сподели особено господин Лалос.
Директорът на Националния институт по метеорология изясни какво значи изменението на климата за Гърция и Средиземноморието във връзка с климатичните условия, преобладаващи в района тези дни.
„ Тъй като температурата на Земята се покачва, времето ще става по-хаотично. С други думи, в един миг ще има усложнения да се предвижда тъкмо какви стихии ще имаме, дали ще бъдат с невиждана активност. Нови пустини също ще стартират да се появяват в Южна Европа и в страни като Гърция, Испания, Турция и Италия, защото ще имаме опустиняване на тези региони. С други думи, всички изследвания сочат, че ще имаме по-суров климат и доста по-високи температури в средиземноморския басейн, тъй че преваляванията ще намалеят и летните дъждове ще изчезнат до известна степен. Горещите талази ще се усилят, ще имаме удължение на летния сезон, който може да бъде два или повече месеца за всички туристически региони. Ако нещо не се промени към по-добро, след повече от към 50 години, до 2100 година ще имаме проблеми с популацията, тъкмо както е при африканските страни. Те също са жертви на изменението на климата, тъй като дъждовете в действителност понижиха и светът постепенно ще стартира да се движи по на север “, акцентира господин Лалос.
Що се отнася до горещата вълна от 1987 година, това е може би най-зловещото нещо, претърпяно в Гърция.
" Бетонът гореше, влаковите релси се изкривяваха и възрастните хора умираха от горещина. Горещата вълна от юли 1987 година беше записана като най-смъртоносната в Гърция, с публични данни за 1300 мъртви и неофициални данни за 1500. По това време е имало доста малко климатици – главно в Атина и Солун, и то единствено в домовете на заможни фамилии. Идеята за климатизирани общински пространства евентуално е бил сюжет от научна фантастика, като атиняните се „ задушавали “ на 44 градуса по Целзий. Повечето лечебни заведения в страната също са били без климатици, вследствие на което доста възрастни хора, търсещи помощ, се озовали в пещ и умирали от топлинен удар. Дискомфортът ставал още по-силен заради облачността в Атина и високите равнища на мокрота, които преобладавали тези дни в столицата ".
Температурите, регистрирани в тази гореща вълна (с прогноза от 45 градуса), както и нейната дълготрайност, я вършат още по-опасна от тази през 1987 година, когато починаха над 1300 души.
„ Рекордът, който имахме през 1987 година, когато за към 12-13 дни температурите още веднъж бяха доста високи, наподобява, че в този момент ще бъде строшен, защото тази дълготрайност ще бъде доста по-дълга. Изглежда, че тази гореща вълна от Африка, която ни изтезава ще продължи най-малко до идващия уикенд. Няма забележим механизъм или система от Западна или Северна Европа, която да се придвижи към Балканите и по някакъв метод да измести тези топли въздушни маси от нашия район. Добре познатите „ сезонни ” ветрове, които са ветрилото на нашия район, които ни оказват помощ да преодоляваме летните горещини, ги няма, вследствие на което до края на месеца не се вижда светлина в тунела ", сподели особено господин Лалос.
Директорът на Националния институт по метеорология изясни какво значи изменението на климата за Гърция и Средиземноморието във връзка с климатичните условия, преобладаващи в района тези дни.
„ Тъй като температурата на Земята се покачва, времето ще става по-хаотично. С други думи, в един миг ще има усложнения да се предвижда тъкмо какви стихии ще имаме, дали ще бъдат с невиждана активност. Нови пустини също ще стартират да се появяват в Южна Европа и в страни като Гърция, Испания, Турция и Италия, защото ще имаме опустиняване на тези региони. С други думи, всички изследвания сочат, че ще имаме по-суров климат и доста по-високи температури в средиземноморския басейн, тъй че преваляванията ще намалеят и летните дъждове ще изчезнат до известна степен. Горещите талази ще се усилят, ще имаме удължение на летния сезон, който може да бъде два или повече месеца за всички туристически региони. Ако нещо не се промени към по-добро, след повече от към 50 години, до 2100 година ще имаме проблеми с популацията, тъкмо както е при африканските страни. Те също са жертви на изменението на климата, тъй като дъждовете в действителност понижиха и светът постепенно ще стартира да се движи по на север “, акцентира господин Лалос.
Що се отнася до горещата вълна от 1987 година, това е може би най-зловещото нещо, претърпяно в Гърция.
" Бетонът гореше, влаковите релси се изкривяваха и възрастните хора умираха от горещина. Горещата вълна от юли 1987 година беше записана като най-смъртоносната в Гърция, с публични данни за 1300 мъртви и неофициални данни за 1500. По това време е имало доста малко климатици – главно в Атина и Солун, и то единствено в домовете на заможни фамилии. Идеята за климатизирани общински пространства евентуално е бил сюжет от научна фантастика, като атиняните се „ задушавали “ на 44 градуса по Целзий. Повечето лечебни заведения в страната също са били без климатици, вследствие на което доста възрастни хора, търсещи помощ, се озовали в пещ и умирали от топлинен удар. Дискомфортът ставал още по-силен заради облачността в Атина и високите равнища на мокрота, които преобладавали тези дни в столицата ".
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ