Безпощадни статистически данни: от България изчезват средно годишна по 50

Безпощадни статистически данни: от България изчезват приблизително годишна по 50 000 души, приблизително дневно – 136, а на час – с по 6 души.

С икономиста проф. Георги Чобанов беседваме по какъв начин България да се оправи с демографската си злополука. Той е учител в Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски ”, чете лекции по статистика, иконометрия, правила на икономическия разбор, институционална стопанска система. Научните му ползи са в региона на равновесието на стопанската система, разпределението на приходите, бедността, обществената и икономическата политика и други

БГНЕС: България е не просто в демографска рецесия, а напряко злополука. Преди 27 години прескочихме 9-милионния гражданин, а в този момент сме 7,1 милиона – стопили сме се с близо 2 милиона. На година България изчезва приблизително с по 50 000 души, дневно – със 136, а на час – с по 6 души. Според отчет на Организация на обединените нации в средата на века страната ни ще се срине до 5,1, а към края ще се стопим до 3,4 милиона. И тъй като демографията опира до стопанска система, има ли българската стопанска система потребни ходове за възобновяване от погрома?

Проф. Георги Чобанов: Това е един в действителност доста сериозен проблем, само че освен на България. Това е един бездънен срив на цялата западна цивилизация. Значи би трябвало да търсим аргументите освен в България, а изобщо в световните геополитическите промени. България е попаднала в един ров, в едно състояние, което отива надолу и излизане може и да няма - т.е. ние може да изчезнем като нация.

Освен това прогнозите, които очертахте, ще са в действие единствено в случай, че се резервира тази наклонност. А светът е динамичен и не е ясно тази наклонност по какъв начин ще продължи - дали ще се резервира в същата посока, дали няма да тръгне по-бързо или в противоположна посока. Тъй като актуалния свят се глобализира, няма нищо неприятно в това България да приема чужденци, само че умерено. Това е международна наклонност. В този смисъл демографската рецесия би трябвало да се преглежда в по-широки рамки. Първо, в световен мащаб и второ - дълбоките й аргументи, с цел да можем да предложим свястно решение на този проблем. Аз не съм склонен с мнението, че демографската рецесия има стопански аргументи и тя може да бъде преодоляна единствено с стопански ограничения. Германия да вземем за пример е в сериозно демографско положение. Ако това положение можеше да бъде преодоляно с стопански средства, Германия щеше да го направи, тъй като стопанската система й е задоволително мощна. Погледнете статистиката, в кои фамилии имат повече деца – в бедните или богатите? Не можем да твърдим, че богатите имат повече деца. Обратно, небогати фамилии имат доста повече деца. Защо? Защото казуса не е стопански, а социално-психологически. Причините са обществени, а не стопански. Те се коренят в настройките на обществото. Това, което става в човешкото общество, се дефинира точно от тези настройки, по-точно - от вярванията на хората. Един от най-големите модерни икономисти Дъглас Норт, който е Нобелов лауреат по стопанска система, умрял предходната година, има една фантастична книга, която се назовава Understanding the process of economic change - „ Разбиране на процеса на икономическите промени “. Той изрично е на позицията, потвърдена с доста съществени разбори, че промените в едно общество доста постоянно стават вследствие на вярата на хората – the believe. Той има поради освен религиозната религия. Хората имат вяра в нещо, в обществото доминира някакво мнение и то потегля в избрана посока. Той дава като образец възхода и упадъка на комунизма. Много хората имаха вяра, че комунизмът е общество, което носи доста хубави облаги за всички, някои от тях жертваха живота си за тези хрумвания. Комунизмът рухна, когато преобладаващата част от хората престана да има вяра в него. Хората имат вяра в това, което обществото смята за скъпо. Стигаме до ценностната система на обществото. Вярата е разследване на ценностната система. Тя е определяща за ориста на обществото. Историята го демонстрира напълно ясно. А основата на ценностната система е етиката, моралът. Има ги във всяка вяра. Десетте божи заповеди са част от етиката на християнската вяра – не кради, не неистини и прочие. Подобни етични правила има във всяка вяра. Религията е играла доста позитивна роля в избрани интервали от развиването на обществата, тя е формирала морала на хората, крепяла е обществото, в това число раждането на деца, държанието на хората. За страдание религията се употребява за политическо заробване на хората, което има тежки последици за обществото. Религията беше компрометирана и не може повече да играе ролята на етична основа на обществото.

Идеологиите, които са тип вярвания, също са несъответствуващи, тъй като водят до спорове и опълчване на хората. Човечеството стига до концепцията за една обща, общочовешка нравственос. Защото хората сме с един код – това е обществената същина на индивида. Това е да приемеш другия, да го уважаваш. Моите права стигат дотук и аз съм подготвен да се боря за правата на другите. Тази нравственос е надълбоко заложена в индивида, тъй като индивидът е публично съществото, факт съзнателен още от древногръцкия мъдрец Аристотел, а може би и доста по-рано. Сега дори религиозни водачи като Далай Лама, настояват намерено, че човечеството може без вяра, само че не може без нравственос. Той доста добре схваща, че религията е частен случай на етиката. Да приемеш общочовешката нравственос значи, казано по-простичко, да приемеш да вземем за пример етичната норма да не убиваш, да не крадеш, да не лъжеш, без значение дали вярваш в Бог или не. Това се има пред тип под една обща, назовават я секуларна нравственос. Тя не опонира на религията. Всичко това може да бъде основа на общи цели, общи идеали, на обща или сходни ценностни системи, което да възроди цялата човешка цивилизация. Дълбоката рецесия на днешната западната цивилизация се дължи точно от това – в нея няма нравственос. Възходът на западната цивилизация се дължи на алчността, на егоизма. Класическата икономическа доктрина е учредена на аксиомата за личната изгода. Но движещата мощ в държанието на хората не е единствено облагата, а най-вече моралните тласъци. Моралните полезности са извънредно значими. И в случай че желаеме нещо да създадем, би трябвало да променим моралните тласъци. Хайде да се опитаме да си отговорим на въпроса за какво няма деца. Как обществото гледа на това? Обществото може да оцени всичко друго, само че не и едно положително семейство. Да погледнем новата ни история, да си спомним за Възраждането, какво правеха възрожденците – честност, почтеност, фамилията над всичко. Ами, ето това е, което ни липсва. Ако желаеме да се възстановим, ние би трябвало възстановим фамилните полезности, ценностна система, която да крепи фамилията. Жената е основата на обществото, тя ражда. Хубавото е, че обществото реши да се еманципира и дамата в действителност има право да ражда, само че и да не ражда. За да се възпроизвежда обществото, обаче належащо е по-голямата част от дамите да раждат. Затова определящо е отношението на обществото към жената-майка. Какво цени повече обществото – дамата майка или дамата за наслаждение? Я погледнете! Ще видите, че за предпочитане е дамата за наслаждение. Едно младо момиче накъде ще се ориентира, когато от медии, филми, настройки, приказки й се внушава точно това. Когато едно момиче би трябвало да избира дали да става международна шампионка по гимнастика или да роди пет деца, би трябвало да е наясно какво самопризнание в обществото ще получи в двата случая. Знаем какво е отношение към една шампионка, а към една майка с пет деца? Забравена е от обществото. В този смисъл главното е обществото да сътвори тласъци не материални, а морални. Повярвайте ми, хората се въздействат доста по-силно от моралните, в сравнение с от материалните тласъци, колкото и това да ви звучи старомодно или да не му вярвате.

БГНЕС: Партиите не закъсняват ли с осъзнаването на демографската злополука, надлежно и с създаването на ограничения против нея?

Проф. Георги Чобанов: Само обособени партии имат национално виновни позиции. Повече обслужват ползите на избрани кръгове хора, а не на обществото. И отново ще ви изтъквам Дъглас Норт, който споделя, че разпоредбите на обществото се дефинират, не с цел да бъдат от изгода за цялото общество, а да обслужват ползите на най-влиятелните групи.

БГНЕС: Добре, само че в случай че към смяна на публичните настройки, се прибавят и икономическите ограничения, няма ли да се ускори битката против демографския разгром. Той се дължи на три аргументи: висока смъртност, ниска раждаемост и всеобща миграция. И в случай че тръгнем назад по всяка от тези аргументи, ще стигне до извода, че нещата опират и до пари, до стопански фактори. Според вас в случай че България промени данъчната система с въвеждането на напредничав налог, с намаляването на косвените и увеличение на директните налози, т.е. върху богатите, могат ли да се освободят задоволително средства против демографския разгром? А в случай че страната ни се изправи пред нуждата да надвиши 3-процентния предел на бюджетния недостиг с %, два или три, само че да се отлепи от демографското дъно, тогава какво да прави? И въобще този предел оневинен ли е стопански или е плод на икономическия догматизъм на Брюксел?

Проф. Георги Чобанов: Не, не трябва да прехвърляме нещата към Брюксел. Известни ограничавания в бюджетния недостиг са оправдани, другояче отиваме към гръцкия сюжет. По мое надълбоко разбиране българската стопанска система е в положително положение. Тя може да си разреши много неща, само че не трябва да се прави каквото и да е финансиране, без съответните структурни промени. Иначе е наливане на вода в каца без дъно. Казвате, че в случай че опазването на здравето се финансира, то ще се усъвършенства. Да, по принцип е по този начин. Пари могат да се намерят, само че имам опасенията, че те няма да се употребяват по подобаващия метод. Хайде да забележим от какво зависи здравето на един човек. Вижте какъв брой деца се раждат заболели. Една от аргументите е, че доста са майките, които пушат, пият и живеят нездравословно. Е, по какъв начин да оправим това с стопанска система. Ето че отново опираме до убеждението, до полезностите. Още в пруската страна, която е основата на модерна Германия, е записано в разпоредбите: всеки е длъжен да се грижи за личното си здраве. Задължен си! Това е мое публично обвързване, а не да очаквам някой различен да се грижи за моето здраве. Покажете ми какъв брой българи се грижат за личното си здраве? Само лечебните заведения ли би трябвало да се грижат за здравето ни? А ти за какво пушиш, за какво пиеш? Като нямаш пари, стой цигарите и си купи медикаменти. Ако ние не си променим мисленето, никакви стопански ограничения не могат да сработят, всичко ще бъде едно пропиляване на пари. Това е жестоката истина.

БГНЕС: Поемаме европредседателството, нашето държавно управление не би трябвало ли да сложи демографския въпрос в дневния ред на Евросъюза. В нашето пагубно състояние са Литва, Латвия, рецесия се задава в Германия, а и Италия със застаряващото им население.

Проф. Георги Чобанов: Да, мисля, че си коства България да сложи този въпрос на разискване и изследване. Не единствено на приказване, а съществено изследване, вследствие на което да се стигне до съответни ограничения за цяла Европа. Дискусията би трябвало да стигне до дълбоките аргументи - за какво цивилизованият свят е обзет от демографска рецесия. И Европейски Съюз като една сериозна система и организация би трябвало да сложи този въпрос, тъй като той визира доста от европейските страни. Демографската рецесия в България и Европейския съюз не може да бъде преодоляна с приемането на повече мигранти, както наивно си мислят някои европейски политици. Евросъюзът би трябвало да се обърне към полезностите на Великата френска гражданска война и които са заложени в европейската конституция. Българското председателство на Европейски Съюз може да остави диря в историята на Европа, в случай че успее да прокара концепцията за основаването на честен кодекс на Европейското семейство и въвеждането със закон на специфичен обществен статус на майчинството като начало на дългия и комплициран развой за възобновление на европейското семейство и решаването на проблемите на демографската рецесия. Моралният кодекс на Европейското семейство е нужен ориентир в визиите на младежите за създаване освен на своето кариерно или професионално развиване, само че и за фамилното им бъдеще. Демографската рецесия в България и в Европейския съюз може да бъде решена единствено посредством окуражаване и подкрепяне на хората да основават фамилии, в които да се раждат и възпитават душевен и физически здрави деца.

БГНЕС: Вероятно знаете, че от демографска позиция доста тежко е ситуацията в северозападна България, районът е обезлюден. Получаваме солидно финансиране от Европейски Съюз. Не може ли страната да направи по този начин, че това финансиране да бъде ориентирано към такива обезлюдени райони, то да стане част от ограниченията против демографския разгром?

Проф. Георги Чобанов: Държавата го прави. И Европейски Съюз, и нашата страна дават премного и заеми, и грантове, и пари, само че няма хора, които да го създадат. Погледнете, какъв брой хора има в градовете, а селата са празни. Там има чудесни благоприятни условия за земеделие. Природата е фантастична. Ако си решил, можеш да живееш там и да направиш едно крепко семейство. Има към този момент фамилии, които са го създали и то доста сполучливо. В България има доста позитивни трендове, само че за жалост на тях не се дава публичност. Журналистите търсите кавги, не търсите позитивния образец, въпреки че има малките екрани, които обръщат внимание на позитивните начинания. Например в България се възвръща производството на розово масло, на второ място сме след Турция по размер на произвеждане. То има безграничен пазар на открито и се заплаща доста добре. Мога да ви дам и други образци. Всеки самичък си взема решение какво да създава. Струва си да се развиват производства, за които има търсене на световния пазар. Всичко опира до убеждението, че би трябвало да направиш нещо, а не да чакаш от горната страна да ти падне. Трябва да воюваш, да се бориш, да се наложиш. Тези настройки ни липсват. Не решиш ли да опиташ, няма по какъв начин да успееш. Нещата няма да тръгнат, в случай че единствено чакаш страната да ти даде и работата да тръгне от единствено себе си. Не, няма да тръгне! Ако желаеме да се измъкнем от този ров, би трябвало да си сменим мисленето, да преодолеем българския си негативизъм и да мислим положително. /БГНЕС