Човек живее с две и двеста...
Безпаричие, оскъдност, беднотия. Този, който не е стигнал финансовото дъно, той не знае защо става въпрос. Това не е единствено нулева точка в портмонето, а и прочувствена и психическа пропаст, която се разтваря непреклонно пред краката ти и те кани като че ли да скочиш и да се предадеш на отчаянието. Колко доста хора през днешния ден живеят по този начин...дори и да осъзнаваш, че ситуацията не е толкоз зле, бездната като че ли ни гълтам и в устрема си да изплуваме вършим какви ли не безобразия. Но отношението към парите е всичко, над което можем да поработим и едвам, когато осъзнаем каква роля те имат в живота ни, може да стартираме да изплуваме от тази пропаст, наречена безпаричие.
“Човек живее с две и двеста е споделил народът и в тези думи се крие цялостен светоглед, който трансформира живота ни. ”
Колко пари са ни задоволителни да претърпяваме, да живеем, покривайки минимума, да сме спокойни в всекидневието си и да усещаме, че в действителност можем да си позволим, каквото желаеме – това е извънредно самостоятелно. Има хора, които и дребното им е задоволително, има и такива, които одобряват неналичието на задгранична отмора за същинско злополучие. Човек може да живее предостатъчно и с малко, и с доста.
Сития на гладния религия няма.
Парите са доста релативно нещо – малко хора осъзнават, че имат толкоз, колкото им би трябвало тъкмо за техния си метод на живот и потребности. Смятаме, че ги нямаме, само че като съпоставим с различен – се оказваме като че ли ненадейно богати. Ако някой се оплаква, че е в безпарична дупка, само че хладилникът е цялостен и пазари от мола, а не секънд хенд, той не би схванал, какво е да нямаш да дадеш джобни на тинейджъра за учебно заведение. И дали тези, които имат повече, не се съпоставят и те на собствен ред и сравнението ги кара да са нещастни, колкото сме и ние. Белезите на благоденствие са също относителни - избран модел кола, петзвездни курорти, парцели. И в действителност, когато споделяме, че нямаме пари с кого се съпоставяме - с тези, които имат повече или с тези, които в действителност нямат нищо.
Колко безпаричен би трябвало да си, с цел да си безпаричен
Когато лятото изгубих портмонето си, моята щерка се разплака, тъй като в яда си споделих: „ Това ни бяха последните пари ”. Имах поради, че нямаме да се приберем вкъщи и на прибиране да купя самун за вечеря. Тя ме попита обаче през сълзи: „ Мамо, ние небогати ли сме ”. Тогава си дадох сметка, че безпаричен е положение, с което малко се злоупотребява. Беден не е този, който има пари за самун, да заплати сметките си и да има някакво многообразие на трапезата. Който няма задължения и животът му въпреки всичко има някаква финансова вероятност – чака заплата, детски надбавки или има непосредствен, от който да вземе заем. Който има облекла съгласно сезона, здрави обувки и даже да се разболее, то би могъл да си купи медикаментите. Беден не е този, който с труд обработва земя за храната на трапезата си.
Парите и всичко това, което не можем да си купим.
Ясно е, че живеем в общество, в което се подтиква по всякакъв начин консумеризма на хората. Обикновеният човек бива нападнат от реклами, промоции и елементарни дразнители от медиите и същински се фрустрира, в случай че не може да си разреши нещо. Раздразва се, стартира да пазари безразсъдно, да тегли заеми, да забавя вноските по картите и лизингите си. Реално обаче може би няма потребност от всички тези неща и е редно трезво да си даде сметка – от какво има в действителност потребност и от какво не.
“Дали се купува щастието? С пари се купуват доста хубави и неща, и мигове. Но като че ли тези, които са пристигнали непринудено в живота ни, които сме заслужили с работа, са доста по-ценни от тези, които планувано сме закупили за да бъдем щастливи. ”
Парите и качеството на живот.
Скоро имах диалог пред зеленчуковия щанд с една дама, която ми обясняваше, какъв брой е потребно годжи бери- то и по какъв начин всеки човек, който желае да води здравословен живот, би трябвало да употребява най-малко 100 гр дневно. До нея имаше друга дама, който ровеше из преоценените зеленчуци. Чу я и сподели: „ Госпожа, и аз желая да храня здравословно децата си, само че не мога да си го разреша. Затова предпочитам по-запазените моркови, барем една чорба да им направя, постна ще е. А вие не знаете какво е да нямаш пари ” Тя отмина, а засегнатата госпожа стартира да изяснява, че няма да се усеща отговорна, че има пари за здравословно хранене, а че различен – нямал. И двете са прави. Здравословното хранене е някакъв разкош за множеството хора. Мит, за който са чували, само че в никакъв случай не са срещали в живота си. Когато нямаш пари да самун, надали ще четеш всички Е-та и ще следиш какъв брой са транс мазнините. А този, който разполага със средства, не трябва да се усеща отговорен за това. Но здравословно значи и елементарна, сезонна храна от производители, която е налична и за хората без доста средства, а не безусловно екзотични и скъпи артикули.
Пестенето е началото на имането
Накарай мързеливия да работи и ще те научи на ум. Същото е и с парите. Всъщност всеки проблем има решение. Една моя съседка оборудва кухнята си с нови електроуреди, като извади остарялата си шевна машина и стартира да развива шивашки действия – ремонти, промяна на цип и други такива, за една година разви клиентела в целия квартал. Започна да шие и по-смело, в този момент оказва помощ на друга шивачка с ателие в центъра. Примери доста за досетливост. Всеки носи някакво умеене или гений и може да го развие. С повече спестовност и финансов нюх – на всичко се намира решението.
Не е значимо какъв брой печелиш, а какъв брой не харчиш. Това е един закостенял способ за икономисване, който работи чудесно в моменти на рецесия. Ако не можем да печелим повече, е време да се замислим, по какъв начин можем да спестим. Дали от месечните си сметки, дали детето единствено да си изкарва джобните, дали да готвим по-икономично, по какъв начин да пестим от храната. Ако отделим време да разгледаме и осмислим месечните си разноски по суми, сигурно ще намерим някоя дупка, от която да извадим някой икономисан лев.
И най-после да теглим чертата – да се фокусираме върху това, което имаме, а не върху това, което нямаме (и не ни е нужно). Ако сме здрави, сити, имаме покрив над главата - белким това не е мотив за признателност? Нагласата ни към нещата е в основата на нашето благополучие. Парите са средство, а не цел. А средствата за реализиране на задачите могат да са толкоз доста.
“Човек живее с две и двеста е споделил народът и в тези думи се крие цялостен светоглед, който трансформира живота ни. ”
Колко пари са ни задоволителни да претърпяваме, да живеем, покривайки минимума, да сме спокойни в всекидневието си и да усещаме, че в действителност можем да си позволим, каквото желаеме – това е извънредно самостоятелно. Има хора, които и дребното им е задоволително, има и такива, които одобряват неналичието на задгранична отмора за същинско злополучие. Човек може да живее предостатъчно и с малко, и с доста.
Сития на гладния религия няма.
Парите са доста релативно нещо – малко хора осъзнават, че имат толкоз, колкото им би трябвало тъкмо за техния си метод на живот и потребности. Смятаме, че ги нямаме, само че като съпоставим с различен – се оказваме като че ли ненадейно богати. Ако някой се оплаква, че е в безпарична дупка, само че хладилникът е цялостен и пазари от мола, а не секънд хенд, той не би схванал, какво е да нямаш да дадеш джобни на тинейджъра за учебно заведение. И дали тези, които имат повече, не се съпоставят и те на собствен ред и сравнението ги кара да са нещастни, колкото сме и ние. Белезите на благоденствие са също относителни - избран модел кола, петзвездни курорти, парцели. И в действителност, когато споделяме, че нямаме пари с кого се съпоставяме - с тези, които имат повече или с тези, които в действителност нямат нищо.
Колко безпаричен би трябвало да си, с цел да си безпаричен
Когато лятото изгубих портмонето си, моята щерка се разплака, тъй като в яда си споделих: „ Това ни бяха последните пари ”. Имах поради, че нямаме да се приберем вкъщи и на прибиране да купя самун за вечеря. Тя ме попита обаче през сълзи: „ Мамо, ние небогати ли сме ”. Тогава си дадох сметка, че безпаричен е положение, с което малко се злоупотребява. Беден не е този, който има пари за самун, да заплати сметките си и да има някакво многообразие на трапезата. Който няма задължения и животът му въпреки всичко има някаква финансова вероятност – чака заплата, детски надбавки или има непосредствен, от който да вземе заем. Който има облекла съгласно сезона, здрави обувки и даже да се разболее, то би могъл да си купи медикаментите. Беден не е този, който с труд обработва земя за храната на трапезата си.
Парите и всичко това, което не можем да си купим.
Ясно е, че живеем в общество, в което се подтиква по всякакъв начин консумеризма на хората. Обикновеният човек бива нападнат от реклами, промоции и елементарни дразнители от медиите и същински се фрустрира, в случай че не може да си разреши нещо. Раздразва се, стартира да пазари безразсъдно, да тегли заеми, да забавя вноските по картите и лизингите си. Реално обаче може би няма потребност от всички тези неща и е редно трезво да си даде сметка – от какво има в действителност потребност и от какво не.
“Дали се купува щастието? С пари се купуват доста хубави и неща, и мигове. Но като че ли тези, които са пристигнали непринудено в живота ни, които сме заслужили с работа, са доста по-ценни от тези, които планувано сме закупили за да бъдем щастливи. ”
Парите и качеството на живот.
Скоро имах диалог пред зеленчуковия щанд с една дама, която ми обясняваше, какъв брой е потребно годжи бери- то и по какъв начин всеки човек, който желае да води здравословен живот, би трябвало да употребява най-малко 100 гр дневно. До нея имаше друга дама, който ровеше из преоценените зеленчуци. Чу я и сподели: „ Госпожа, и аз желая да храня здравословно децата си, само че не мога да си го разреша. Затова предпочитам по-запазените моркови, барем една чорба да им направя, постна ще е. А вие не знаете какво е да нямаш пари ” Тя отмина, а засегнатата госпожа стартира да изяснява, че няма да се усеща отговорна, че има пари за здравословно хранене, а че различен – нямал. И двете са прави. Здравословното хранене е някакъв разкош за множеството хора. Мит, за който са чували, само че в никакъв случай не са срещали в живота си. Когато нямаш пари да самун, надали ще четеш всички Е-та и ще следиш какъв брой са транс мазнините. А този, който разполага със средства, не трябва да се усеща отговорен за това. Но здравословно значи и елементарна, сезонна храна от производители, която е налична и за хората без доста средства, а не безусловно екзотични и скъпи артикули.
Пестенето е началото на имането
Накарай мързеливия да работи и ще те научи на ум. Същото е и с парите. Всъщност всеки проблем има решение. Една моя съседка оборудва кухнята си с нови електроуреди, като извади остарялата си шевна машина и стартира да развива шивашки действия – ремонти, промяна на цип и други такива, за една година разви клиентела в целия квартал. Започна да шие и по-смело, в този момент оказва помощ на друга шивачка с ателие в центъра. Примери доста за досетливост. Всеки носи някакво умеене или гений и може да го развие. С повече спестовност и финансов нюх – на всичко се намира решението.
Не е значимо какъв брой печелиш, а какъв брой не харчиш. Това е един закостенял способ за икономисване, който работи чудесно в моменти на рецесия. Ако не можем да печелим повече, е време да се замислим, по какъв начин можем да спестим. Дали от месечните си сметки, дали детето единствено да си изкарва джобните, дали да готвим по-икономично, по какъв начин да пестим от храната. Ако отделим време да разгледаме и осмислим месечните си разноски по суми, сигурно ще намерим някоя дупка, от която да извадим някой икономисан лев.
И най-после да теглим чертата – да се фокусираме върху това, което имаме, а не върху това, което нямаме (и не ни е нужно). Ако сме здрави, сити, имаме покрив над главата - белким това не е мотив за признателност? Нагласата ни към нещата е в основата на нашето благополучие. Парите са средство, а не цел. А средствата за реализиране на задачите могат да са толкоз доста.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ