Безотносително колко много това може да ни коства, ние имаме

Безотносително какъв брой доста това може да ни коства, ние имаме потребност от триъгълниците поради нашите души. Триъгълниците отварят и евентуално ни разкриват неща за нашата най-вътрешна природа. Това, може би, е една от аргументите за какво опитите за „ полова гражданска война “ толкоз постоянно да стават досадни и отегчителни. Няма напрежение и няма спор. Вътрешният ни свят към този момент не е предизвикван. “

Лиз Грийн, „ Relationships and How to Survive Them “

Освен за приноса на Фройд в разбирането на Едиповите борби и скритата динамичност на любовните триъгълници, Лиз Грийн има още нещо, още по-важно, да каже за архетипната природа на безконечния триъгълник и то е, че той е основен фактор в процесите на духовната промяна на индивида. Причината това да е по този начин е, че драмата на любовния триъгълник отваря рана, която може да бъде излекувана единствено на равнището на душата.

Драма, в която възприятията на оскърбление, отменяне, засегната самокритика и предпочитание за възмездие доближават сериозни стойности в ъгъла на Предадения . В която страданието на Предателя е не по-малко, тъй като зад привидността на това, че има любовта на двама, той претърпява разпъването на кръста от несъвместимите си стремежи, както и резултатите на тази странна любовна математика, в която две половинки вършат по-малко от едно. Драма, в която „ Инструментът на измяната “ страда в не по-малка степен, тъй като също носи скрити морални спорове, както и дълбоко заровеното възприятие за неустановеност, че някой ден ориста на изоставения може и него да го сполети.

Но, както споделя Лиз Грийн, историята за трима е архетипна история. Тя носи доста значимо известие за този, който се е оказал в мъката на безконечния триъгълник и посредством акта на измяната и изневярата е попаднал в подземното царство на тежките отрицателни усеща. Това известие гласи – същинското предопределение на човешките връзки не се отнася до щастието, а до развиването на душата, до придобиването на психологична зрялост и целокупност. Това са неща от света на вътрешното, които имат потребност от прекарванията във външния свят, с цел да се случат.

„ Триъгълниците във взаимоотношенията са архетипно измерение на човешкия живот. Колкото и да се опитваме, не можем да ги избегнем. Също по този начин, когато влязат в живота ни, ние имаме склонността да се оправяме много зле с тях. Това е разбираемо, тъй като, безотносително в коя точка на триъгълника се намираме, той нормално поражда доста мъчителни усеща. Може да се наложи да се оправяме с усеща на ревнивост, оскърбление и изменничество. Или, може да живеем с възприятията на предателя – били сме нечестни и сме наранили някой. Можем да усещаме и всичките тези страсти едновременно, дружно с обвиняването, че сме се провалили.

Чувствата, въвлечени във взаимоотношенията на триъгълника, постоянно са агонизиращи и понижават самооценката. Тъй като триъгълниците ни конфронтират с доста сложни страсти, постоянно откриваме, че упрекваме някой различен за наличието на триъгълник в живота ни. Обвиняваме или себе си, или другите двама. Но триъгълниците в действителност са архетипни и в случай че се съмняваме в тяхната повсеместност, просто би трябвало да прочетем литературата от последните три хиляди години. Всичко архетипно съставлява свят на претекстове, които имат свое предопределение и интелигентно вътрешно развиване. Преживяването в триъгълника, безотносително какъв брой неприятно и мъчително може да бъде, съдържа нещо, което може да бъде едно от нашите най-мощни средства за промяна и напредък. Предателството, безотносително дали човек е от страната на предателя или на предадения, ни предизвиква нещо, което евентуално може да ни е от голяма изгода.

Нищо не влиза в живота ни, в случай че по някакъв метод не е обвързвано с нашето персонално пътешестване. Това не значи обвиняване или търсене на причинно-следствени връзки,  а търсене на дълбокото значение, което да бъде трансформиращо за индивида, подготвен да го потърси. Ако триъгълникът навлезе в нашия живот, той е там поради нещо . Ние можем да изберем да реагираме с мъка и яд и това е нашият избор. Но ние също по този начин можем да изберем да превърнем триъгълника и в трамплин за същинско духовно търсене. Това е изключително мъчно, тъй като прекарването на оскърбление нормално изкарва на повърхността всички отбрани от най-ранното ни детство и е доста мъчно да преминеш оттатък сходни първоначални реакции, заемайки по-дистанцирана вероятност. “

The Eternal Triangle, by Liz Greene

Това, последното, е изключително значимо да се знае от попадналия в клопката на триъгълните връзки човек. Интензитетът на прекарванията – изключително на страната на предадения, зарязан или подценен сътрудник, е с голям интензитет, тъй като са въвлечени по-дълбоките пластове на душeвността му. Това е светът на архетипите и най-примитивните пластове на човешката душeвност – същите, които в най-чист тип следим при прочувствените реакции на дребните деца (и чийто митологичен еквивалент можем да открием в историята за похищението на Персефона в подземния свят на Плутон/Хадес). Става разбираемо за какво предизвикването на архетипен модел е от такава значимост. При това казусът не е толкоз в това, че възприятията на индивида са мощно отрицателни и с последна степен на интензитет, а в това, че той не може да ги спре по силата на персоналната си воля и съзнателното си желание. Има един единствен метод за излизане от пъкъла и той се назовава духовна промяна. Става дума за радикална вътрешна смяна, след която към този момент не сме същите.

Ако не правим трансформацията, даже и физическата разлъка не може да направи по този начин, че възприятията на изменничество и засегнатост да изчезнат.  Да искаш да ги спреш, наподобява на това да си на средата на веднъж – колкото и да искаш да стигнеш незабавно до края му, не можеш. Телепортирането е невероятно. Колкото и да не ни се желае, ще би трябвало да продължим напред, да горим в огъня на калцинацията и трансформираме първичните си пристрастености. Едва когато нашите вкопчени във външното, съответното и материалното психологични елементи най-накрая съумеят да намерят покой в света на мъртвите, ще можем да отворим новата страница от живота си. Преди това, обаче, нашата детинска, претенциозна, изискваща, подвластна, притискаща, обвиняваща, самообвиняваща част ще би трябвало да стигне до пепелта и да почине. Само този, който се опитвал да елементарни измяната на триъгълните взаимоотношения, знае какъв брой мъчно нещо е това.

За индивида, избрал да употребява измяната като трамплин за духовното си развиване, познанието за архетипната основа на сходен опит му оказва помощ да не приема персонално това, което му се случва. Както споделя Лиз Грийн, „ триъгълниците са универсални “ и, в този смисъл, сходно прекарване от света на пъкъла ни сродява с цялата останала част от човечеството – там, където в тъмнината на своите отрицателни усеща и реакции, ние хората, сме идентични.

Видове триъгълници

„ Има разнообразни типове триъгълнци, не всички се отнасят до половите взаимоотношения сред възрастни хора. Дори и да се ограничим до половите триъгълници, ние можем да открием разнородни техни форми. Сексуалните триъгълници не постоянно са направени от същия величествен и трагичен материал, както при Тристан и Изолда. В някои любовни триъгълници всичките три точки са ясно определени – има двама колегата и един трети, който е по отношение на един от тях, и във връзката няма придвижване. Триъгълникът е неподвижен и може да продължи доста години, до момента в който един от тримата участника не почине. В други любовни триъгълници, една от точките непрекъснато се трансформира. Човек може да практикува серия от изневери, както е при Джон Кенеди, който е имал впечатляваща численост на оборота. И двете обстановки, обаче, са триъгълници, и, макар че ние имаме склонността да приписваме висока сантиментална стойност на първия от тях, и двата провокират идентичен набор от архетипни страсти.

Освен триъгълниците, където сексуалното въвличане обгръща всяка допустима композиция сред двата пола, съществуват доста други форми на триъгълни взаимоотношения. Най-фундаменталният е сред родителите и децата. Триъгълниците също по този начин може да се отнасят и до другарството. По-комплексни са триъгълниците, които засягат нечовешка компания. Човек може да усеща ревнивост и изменничество от отдадеността на своя сътрудник към работата му, или артистичното му начинание или духовно развиване. Подобни триъгълници може да провокират напълно същите усеща, както и тези, които са полови. Когато единият от сътрудниците се отдръпна в креативното си пространство, другият по някакъв метод се усеща зарязан от индивида, с който живее, и това може да породи голяма ревнивост у него. Творческият развой е акт на любов… и, в случай че човек обича работата си, това може да породи голяма ревнивост. Това може да звучи неуместно, само че човек може да се усеща извънредно ревностен, засегнат, смутен и зарязан  (дори и той да не си признава това публично) заради това, че неговият сътрудник е надълбоко завързан към своята котка или куче. Всички тези триъгълници може да наподобява, че нямат общо между тях. Единственото общо е това, че любовта към този момент не е изключителна. И, когато ние би трябвало да споделяме любовта на своя сътрудник, безотносително дали е към различен човек или нещо неуловимо – като фикция или дух, ние можем да се усещаме предадени, смалени и лишени.

Трите ъгъла на триъгълника – Предателят, Предаденият и Инструментът на измяната

Тази дребна диаграма показва опростена картина на трите точки в триъгълника… Някои хора претърпяват единствено една от тези три точки през живота си, други имат опит и с трите.

Предателят е индивидът, който „ явно “ избира да бъде замесен в триъгълника. Използвам думата „ явно “, тъй като човек, в действителност, не може да бъде сигурен до каква степен това е умишлен избор, както и до каква степен съществува конфликт сред Предателя и Предадения. Каквото и да се случва под повърхността, обаче, Предателят е разграничена душа . Има обич, привличане или потребност от две разнообразни неща. Повечето от нас имаме допускането, че любовта би трябвало да бъде изключителна, даже и в случай че на по-съзнателно равнище да заявяваме, че сме от демократичните. Поради полезностите на нашето юдео-християнско завещание ние сме отгледани с вярата, че в случай че нашата обич не е изключителна, тя не е обич и ние повече не сме „ положителни “ хора. Ние или сме се провалили, или сме егоистични и безчувствени. При сходен тип вътрешно разединение е извънредно мъчно да погледнем непосредствено към своите прекарвания. Много по-лесно за предателя е да пристигна с цялостен лист от оправдания за какво той или тя са направили измяната. Ние не чуваме доста постоянно предателят да споделя: „ Аз съм разграничен. Аз съм раздран на две елементи . “ Това, което по-често чуваме, е: „ Моят сътрудник се отнася към мен зле. Той/тя не ми дава А, Б, С, Д и аз нуждая се от тези неща, с цел да съм благополучен. Следователно аз имам оправданието да ги потърся на друго място. „

Следващата точка на триъгълника е Предаденият , който явно е нежеланата жертва на неспособността на предателя да обича извънредно. Използвам думата „ явно “, тъй като тук също, още един път, може да си зададем въпроса в каква степен имаме замесен несъзнаван конфликт в тази особена роля. Всичките три точки на триъгълника по един прикрит метод са взаимозаменяеми. Те не са толкоз разнообразни, както на нас ни наподобява. Но предаденият по принцип има вяра, че той или тя е предан и другият човек е нелоялният. Някой различен е този, който е инициирал триъгълника. Обикновено ние си мислим за предадения човек като за индивида, на който му е най-трудно в триъгълника, тъй като той нормално отиграва цялата болежка, ревнивост и усеща на оскърбление.

Най-накрая, в третата точка от триъгълника, е Инструментът на Предателството . Това е индивидът, който „ явно “ влиза във към този момент съществуващо взаимодействие сред двама индивида и заплашва да го унищожи или да го промени. Тази точка на триъгълника нормално има много неприятна известност, възприемана като хищникът, който е откраднал притежанието на някой различен. Ако ние самите се окажем в тази точка, ние получаваме единствено лимитирана благосклонност или даже никаква от тези, които към този момент са в открити връзки и които усещат студ във връзка с своето допустимо бъдеще. На процедура, Инструментът на измяната може той самият да се усеща жертва и да гледа на Предадения като на изедник. Така ние започваме да виждаме скритата еднаквост сред тези две точки в триъгълника . Има хора, които се движат през всичките тези три точки през живота си, освен това доста пъти. Има други хора, които се придържат единствено към една точка, като – или постоянно са предадените във взаимоотношенията си, или постоянно са предателят. Или, постоянно са инструментът на измяната и непрекъснато се въвличат с хора, които към този момент са обвързани с някой различен. “

Лиз Грийн, The Eternal Triangle

И по този начин, в триъгълните взаимоотношения има три позиции и тези позиции не просто са взаимозаменяеми, само че и вътрешно са идентични. Причината за това е, че вътре в нас, в личната ни душeвност, са показани и трите елементи на това архетипно взаимодействие и идентификацията с един от ъглите не прави по този начин, че другите два да изчезнат. Те просто се материализират на открито, посредством някой различен. Това е повода Лиз Грийн да използва думата „ явно “. Видимото и невидимото в нашите връзки неведнъж не просто се разминават, а даже са противоположни – факт, който е обвързван с комплементарната (т.е. допълваща) функционалност на подсъзнанието. Това, което ние оценяваме като изменничество, се случва със „ скритото “ единодушие и даже предпочитание на несъзнаваната част от душeвността на предадения човек.  Може да се случи, да вземем за пример, предаденият или изоставеният човек да е надълбоко трагичен от връзката, само че заради една или друга причина да няма вътрешните запаси да я напусне. Тогава неговият сътрудник му изневерява, реализирайки по този метод скритото му предпочитание за разпад на връзка, в която отдавна няма благополучие, а единствено табиет, властови борби или боязън от смяна.

В този смисъл, така наречен „ Инструмент на измяната “ не е нищо повече от Инструмент на смяната, пристигнал за да унищожи нещо, което не е крепко. Понякога неговата роля наподобява на отварачката, с която махаме корковата запушалка на бутилка с вино. Знам, че сходна метафора може мощно да смути хората, които имат вяра в сантименталната формулировка за любовта, а точно, като мощно положително възприятие на единство сред две сродни души. Романтичното възприятие от етапа на влюбването, обаче, не е обич и по тази причина на един по-следващ стадий изчезва. Често връзките, почнали като любовен триъгълник, откакто са свършили работата си, също се разпадат.

Затова е добре да се знае, че същинската причина за изневярата не е появяването на нов обект на сантиментално въодушевление. Истинската причина е съществуването на несъзнателен или умишлен конфликт сред двамата сътрудници. Именно властовите борби, маскирани като обич, са вътрешност на скритата динамичност в любовните триъгълници.  Най-добре  това се вижда, когато Предаденият насочва своя яд и обвиняване повече към Инструмента на измяната, в сравнение с към Предателя. Или, когато Инструментът на измяната също има обвинявания или упреци за малоценност към Предадения. Никак не е мъчно в сходни взаимни обвинявания да се видят просто две страни, които си оспорват правата върху „ плячката “.

Четири базисни групи триъгълници

„ Също по този начин можем да мислим за триъгълниците като принадлежащи към четири базисни групи. Първо, имаме нормалните фамилни триъгълници , на които тази публикация е най-много отдадена. Също по този начин, имаме властови триъгълници и защитни триъгълници . Тази двата типа триъгълници не са обособени, макар че имат слаба разлика. И двата имат доста присъщ привкус и аргументите да навлязат в живота на даден човек не са напълно вкоренени в фамилното завещание. Защитният триъгълник, да вземем за пример, може да бъде мъж или жена, които имат потребност да образуват в допълнение взаимодействие отвън техните открити взаимоотношения, тъй като се усещат надълбоко вътрешно несъответстващи. Те са залети с дълбоки усеща на неустановеност и се усещат застрашени, в случай че се обвържат прекалено много и по този начин сложат всичките си яйца в една кошница. Това би ги направило прекомерно уязвими и отхвърлянето би било извънредно отвратително. Триъгълникът тогава несъзнавано се основава като предпазен механизъм. Ако са изоставени от единия сътрудник, те постоянно ще имат другия. Това нормално не се прави умишлено, само че е мощен мотивиращ фактор в доста от триъгълниците.

Също по този начин имаме триъгълници в гонене на невъзможното . Те може да се припокриват със фамилните триъгълници, както и със защитните и властовите триъгълници. Но има една специфична съставна част в преследването на невъзможното и постоянно по-дълбоката мотивация е артистична или духовна. Понякога, когато търсим невъзможната обич, това в действителност има доста малко с човешките същества. Но ние можем да преведем нашите изобретателни или мистични копнежи в гонене на това, което не можем да имаме. По този метод ние отваряме измерение в душeвността, което има повече общо с креативната фикция, в сравнение с с взаимоотношенията. Музата на актьора нормално не е личната му брачна половинка или брачен партньор. Този тип триъгълници може да въвличат детайли от ранната фамилна динамичност или да включват защитни претекстове, само че те би трябвало да бъдат разбрани от друга вероятност.

Последната група – триъгълници, които отразяват непреживян психологичен живот – обгръща всички останали. Когато ние се вгледаме по-надълбоко в фамилните триъгълници, ние постоянно би трябвало да се запитаме за какво толкоз обезверено желаеме да сме близки с избран родител. Какво значи този родител за нас? Защо за нас не е проблем да сме безразлични по отношение на единия родител, само че пожелаваме нищо по-малко от безспорното обединение с другия? Неизбежно, най-после ние откриваме парченца от личната си душа, израснали дружно с точките на триъгълника –   всеки триъгълник, безотносително дали е стимулиран от фамилна динамичности, властови борби, защитни механизми или всичко това дружно. Има изключения, несъмнено, тъй като постоянно има изключения от всеки психически модел. Основното, обаче, е, че когато триъгълник навлезе в живота ни, безотносително на това в коя точка се намираме, той ни носи известие за измерение, което е вътре в нас и което ние не сме разпознали или не сме изживяли . Ако моделът на триъгълника продължава да се възпроизвежда, тогава това известие е в действителност доста значимо и ние би трябвало да чуем какво то се пробва да ни каже. “ Лиз Грийн, същата публикация

Накратко, известието, което повтарящите триъгълни взаимоотношения носят, е, че е пристигнало време да потърсим вътре в себе си това, което до момента сме търсили на открито. Това известие не е нищо друго, с изключение на апел за духовно събуждане – една промяна на посоката отвън-навътре, в която желанията ни претърпяват промяна и започваме да откриваме другите символни способи за тяхното угаждане. Алхимичната природа на извършващото се в дълбините на душата ни се разкрива в това, че същото нещо, от което желаеме да се освободим – тежките оловни прекарвания от акта на измяната, съдържа и златото, което търсим. Защото – оловото и златото в основата си са едно.

Именно в сумрака на най-тъмните и нежелани психологични прекарвания се крие вратата към неизживения ни живот. Този непреживян живот, евентуално, значи доста неща, само че измежду тях най-важното е това, което свързваме с алхимичното злато и задачата на индивидуацията – раждането на Аза. Става дума за възприятие за вътрешна полезност и непоклатимост, което не зависи от материалното – от външното и съответното. По някаква парадоксална логичност, същинското възприятие за убеденост в себе си нараства правопропорциално на интегрираната вътрешна „ мрачевина “ – става дума за всички тези тежки малоценностни усеща, които драмите на любовните триъгълници по този начин сполучливо съумяват да изкарат на повърхността.

Само индивидът, който е излязъл от невротичната си, незряла позиция на това да бъде единствено „ бял и добър “, и който е влезнал във притежание на вътрешните си демони, може да има същинско възприятие за вътрешна полезност. Само интегрираната мрачевина може да се оправи със страховете ни от отменяне или рецензия, тъй като – може ли да уплашиш влажен човек с дъжд? Само интегрираната мрачевина може да ни даде прекарването за целокупност и единствено в целостта на личните ни качества и реакции ние най-сетне преставаме да се съпоставяме с другите и откриваме личната си уникалност – единствената противоотрова на ревността. Само интегрираната мрачевина носи мекотата на неподправеното примирение и достоверното съчувствие – същинската тъкан на любовта, свободна от властови борби или прочувствени зависимости.

„ Няма подготвена формула, по която да се оправяме с болката от измяната. Архетипната вероятност, обаче, въпреки и да не може да изясни болката и да я отпрати в света на фантазията, може да ни помогне да погледнем на нещата по-различно. Няма лекарство от този тип болежка, само че има голяма разлика сред сляпата болежка и болката, която е съпроводена с схващане. Именно последната има трансформиращ резултат. Когато няма схващане, триъгълниците има склонността да се повтарят – разнообразни характери, само че същия сюжет. Те в действителност може да разрушат остарелия модел и новото взаимодействие да е по-щастливо и по-възнаграждаващо. Или да освободят сила и вътрешни капацитети, и, даже и остарялото отношение още веднъж да се възвърне или човек да остане самичък, по-късно всичко да е по-различно. Безотносително какъв брой мощно се опитваме да преустроим живота си на открито, в случай че вътре в себе си останем същите и вътрешният ни проблем остане забранен, остарелият модел ще продължи да се възпроизвежда и в новите ни взаимоотношения. Дори и съвместимостта ни с различен сътрудник да е по-голяма, въпреки всичко ние би трябвало да се оправяме със личната си душeвност.  “ Лиз Грийн

Вероятно към този момент излиза наяве за какво Лиз Грийн преглежда измяната в любовния триъгълник като трамплин за духовна промяна – това е методът за раждане на по-дълбоки и достоверни форми на обич. Докато не се освободим от страха си от отменяне и прочувствената си взаимозависимост, до момента в който не развием примирение и почитание към изборите на другия, до момента в който не развием убеденост в себе си, която включва и личната ни мрачевина, ние ще продължаваме да влизаме в повтарящи се триъгълни взаимоотношения. Триъгълното уравнение за любовта ще продължи да чака своето решение до момента в който не разберем, че функционалността на измяната не е нищо друго, с изключение на да ни върне назад към себе си. Както и да ни подтикне – в отношението сред нас и обекта на любовта ни – преди всичко да сложим душата си. Прилича на това да си още веднъж в триъгълник, само че третата точка е не е различен човек, а душата ти. Това е и точката, която подсигурява свободата в двойката – един непрекъснато отворен ъгъл във взаимоотношението сред двамата, който да припомня, че любовта не е да имаш, а да бъдеш. Че любовта е нещо извънредно по-голямо от партньорството в двойка.

„ Ние може да навлезем в партньорството с вярата да ни извърши и постави завършек на нашата потребност или самотност. Реалността, обаче, е че това неизбежно води до гибелта. Дори когато любовта разцъфтява в партньорството, незавършеността на душата остава и тя е такава, че партньорството не може да я запълни. Да се занимаваме с тази толкоз дълбока и толкоз човешка незавършеност ни води до най-големите мистерии на живота, до духовните и религиозни измерения. “

Берт Хелингер

Както Хелингер споделя, даже и да сме измежду късметлиите, които имат щастливи партньорства, нищо от света на земното не може да запълни дупката на личната ни незавършеност и по тази причина всяко развиване на партньорството е израстване по посока на гибелта. Макар и с други думи, Юнг също споделя това, когато приказва за индивидуацията като реализиране на обективност, при която отдръпваме проекциите си и скъсваме с всичко това, което назоваваме прочувствена обязаност.

„ На тази обязаност, общо взето, човек залага прекалено много. Но тя съдържа още и проекции, които би трябвало да бъдат оттеглени, с цел да стигне човек до себе си и до обективността. Емоционалните връзки са връзки на въжделението, обременени от принудата и несвободата: от другия се чака нещо, като по подобен метод и той, и ние самите ставаме несвободни. Обективното знание лежи прикрито зад прочувствената съотнесеност; наподобява, че това е огромната загадка – едвам посредством нея е допустимо същинското coniunctio . “

Тъй като въпросното coniunctio значи съюз на вътрешния мъж с вътрешната ни жена, т.е. мистичният брак на алхимиците, когато приказваме за обязаност, добре е да знаем, че точно в способността за прочувствена обязаност е способността за дълбока промяна. Но това е една по-различна обязаност от това да стоиш в нещастна връзка с другия, да търпиш, да прощаваш или назад да го нараняваш. Можем да я назовем „ обязаност със себе си във връзката с другия „, тъй като когато знаем, че решението не е вън, а вътре в нас, ние се обвързваме, само че не с другия, а със личното си израстване, като огънят на калцинацията просто обезпечава горивото за това. Без обязаност няма промяна, тъй като единствено когато болката от измяната засегне самата вътрешност на съществото ни, към този момент няма различен метод за излизане от пъкъла, с изключение на да се хванем за душите си. Едва тогава нещо надълбоко вътре в нас стартира да се трансформира и започваме да разбираме, че Инструментът на измяната е бил Инструмент за личното ни развиване.

И по този начин, предназначението на измяната не е да ни нарани, а тъкмо противоположното – да ни помогне да изградим вътрешна полезност, в която към този момент няма боязън от отменяне. То не е да унищожи любовта. Предназначението на измяната е да тества до каква степен същинско е това, което назоваваме обич. Предателството не лишава, а може единствено да даде. Това, обаче, се отнася единствено до хората, които избират да погледнат на него като трамплин за духовно израстване.

Камелия Хаджийска

Инфо: http://espirited.com