Българите - заблудени, но безпогрешно избират истинските си герои
Безкрайната върволяк от умълчани хора с тъжни лица с труд се побираше в голямото пространство на базиликата " Света София " - час след час. Бях виждал толкоз хора в черква единствено по Великден - и то единствено в храма " Александър Невски ". Сред хилядите хора - стотици познати физиономии от всякоя класа, пол и занимание: от тежка софийска буржоазия, носеща костюми към този момент четвърто-пето потомство, та до дългокоси и рунтави рок музиканти, плюс десетки политици, най-вече от цивилизования набор.
Стотици, може би хиляди познаваха персонално Кирчо Маричков, тъй като той имаше време за всички. Както същински великите, той беше деликатен, оправдателен и в действителност чуваше всекиго. А самия него аз по този начин и не го чух да каже неприятна дума за някого, даже за потвърдени негодници.
Перфектните джентълмени
Искам да оповестя напряко и без подмятания. Двама мъже избавиха духа на българите в края на 1960-те и началото на 1970-те години и по този начин избавиха България: Георги Аспарухов-Гунди и Кирил Маричков.
Футболът, който играеше Гунди, беше грациозен по един изключително европейски метод, за разлика от дърварската игра на множеството му български сътрудници, които също така непрестанно го ритаха в коленете и глезените, тъй като инак въобще не можеха да му лишават топката. Гунди демонстрираше, че даже у нас, посред преобладаващата каскетна нецензурност на комунистическия хайлайф, е допустимо човек да живее като европеец.
Гунди е най-знаменитият футболист в историята на " Левски ".
Песните на Маричков на собствен ред отваряха прозорци към един пъстър, щастлив и човешки свят, също във всичко противостоящ на унизителното каскетно ежедневие. Бях на 10, когато чух " Двете битничета пеят ", " Малкият ярък прозорец ", " Звън ". Предната година, в трети клас, размазаният черно-бял клип на " Бяла тишина " ме бе оставил безгласен.
Преди да видя света, откриващ се пред мен в тези композиции, животът ми беше като на всеки пионер: партизани героически атакуват мандри, Митко Палаузов стреля по жандари, овчарчето Калитко се крие в пещера, Тодор Живков реже ленти, нахлупил бял каскет и пъхнал се в безразсъден руски костюм. И внезапно слушам, че някъде там на открито има различен, огромен и прекрасен свят. И разбирам, че каскетната сивота не е единственият вероятен метод на живеене.
И Гунди, и Маричков демонстрираха и нещо друго доста значимо. Те бяха съвършените джентълмени в една страна, в която да си невъзпитан селяндур ( " от народа " ) се смяташе за висше достижение. И в професионалното, и в персоналното си държание те поддържаха критериите на европейската цивилизация, от която бяхме откъснати със мощ едно потомство по-рано.
И хората - стотици хиляди, милиони - ги припознаха като своите герои, като изразителите на същинското " аз " на българския народ.
Неслучайно погребението на Гунди през 1971 година прерасна в голямо протестно шествие против комунистическия режим, а той най-малко за един ден изпадна в същинска суматоха.
А по-късно всякога, когато Народната милиция спираше тока на концерт на Щурците, публиката шестваше из София с крясъци " Свобода! ".
Поклонението пред паметта на Кирил Маричков, София 15 октомври 2024 година, храм " Света София ". Снимка БТАИстинските герои
Критериите, заложени от Гунди и Кирчо и станали критерии на будната част от българския народ, направиха по този начин, че когато през 1989 година пристигна времето да избираме кои сме, избрахме да бъдем част от европейската цивилизация, чиито представители бяха те. Съседни нам нации нямаха фигури като Кирил Маричков - или, в случай че ги имаха, не ги бяха припознали за свои герои и избраха или да се колят между тях, или да потънат в някакъв прашен ориенталски провинциализъм, който и до през днешния ден считат за същински национализъм.
Българите непрестанно се оплитат в доста заблуди. Но избират безпогрешно същинските си герои. И това ги избавя. Всеки път.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Стотици, може би хиляди познаваха персонално Кирчо Маричков, тъй като той имаше време за всички. Както същински великите, той беше деликатен, оправдателен и в действителност чуваше всекиго. А самия него аз по този начин и не го чух да каже неприятна дума за някого, даже за потвърдени негодници.
Перфектните джентълмени
Искам да оповестя напряко и без подмятания. Двама мъже избавиха духа на българите в края на 1960-те и началото на 1970-те години и по този начин избавиха България: Георги Аспарухов-Гунди и Кирил Маричков.
Футболът, който играеше Гунди, беше грациозен по един изключително европейски метод, за разлика от дърварската игра на множеството му български сътрудници, които също така непрестанно го ритаха в коленете и глезените, тъй като инак въобще не можеха да му лишават топката. Гунди демонстрираше, че даже у нас, посред преобладаващата каскетна нецензурност на комунистическия хайлайф, е допустимо човек да живее като европеец.
Гунди е най-знаменитият футболист в историята на " Левски ". Песните на Маричков на собствен ред отваряха прозорци към един пъстър, щастлив и човешки свят, също във всичко противостоящ на унизителното каскетно ежедневие. Бях на 10, когато чух " Двете битничета пеят ", " Малкият ярък прозорец ", " Звън ". Предната година, в трети клас, размазаният черно-бял клип на " Бяла тишина " ме бе оставил безгласен.
Преди да видя света, откриващ се пред мен в тези композиции, животът ми беше като на всеки пионер: партизани героически атакуват мандри, Митко Палаузов стреля по жандари, овчарчето Калитко се крие в пещера, Тодор Живков реже ленти, нахлупил бял каскет и пъхнал се в безразсъден руски костюм. И внезапно слушам, че някъде там на открито има различен, огромен и прекрасен свят. И разбирам, че каскетната сивота не е единственият вероятен метод на живеене.
И Гунди, и Маричков демонстрираха и нещо друго доста значимо. Те бяха съвършените джентълмени в една страна, в която да си невъзпитан селяндур ( " от народа " ) се смяташе за висше достижение. И в професионалното, и в персоналното си държание те поддържаха критериите на европейската цивилизация, от която бяхме откъснати със мощ едно потомство по-рано.
И хората - стотици хиляди, милиони - ги припознаха като своите герои, като изразителите на същинското " аз " на българския народ.
Неслучайно погребението на Гунди през 1971 година прерасна в голямо протестно шествие против комунистическия режим, а той най-малко за един ден изпадна в същинска суматоха.
А по-късно всякога, когато Народната милиция спираше тока на концерт на Щурците, публиката шестваше из София с крясъци " Свобода! ".
Поклонението пред паметта на Кирил Маричков, София 15 октомври 2024 година, храм " Света София ". Снимка БТАИстинските герои Критериите, заложени от Гунди и Кирчо и станали критерии на будната част от българския народ, направиха по този начин, че когато през 1989 година пристигна времето да избираме кои сме, избрахме да бъдем част от европейската цивилизация, чиито представители бяха те. Съседни нам нации нямаха фигури като Кирил Маричков - или, в случай че ги имаха, не ги бяха припознали за свои герои и избраха или да се колят между тях, или да потънат в някакъв прашен ориенталски провинциализъм, който и до през днешния ден считат за същински национализъм.
Българите непрестанно се оплитат в доста заблуди. Но избират безпогрешно същинските си герои. И това ги избавя. Всеки път.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ