Докато си жив, има изход от всяка ситуация - КОНСТАНТИН ХАБЕНСКИ
Безизходица е, когато стоиш на гроба на обичания човек и осъзнаваш, че това не е заплашителен сън, не е нечия глупава смешка, и че ти ще продължиш да живееш, само че към този момент без твоя безценен човек. Нищо не можеш да промениш. Решението е взето свише.
Това е невъзможност. Това е обезсърчение. А не вашите „ нямам работа, зарязаха ме, нямам какво да облека, времето е неприятно, парите не ми стигат… “ Докато си жив, имаш милиони разновидности и излаз от всяка обстановка.
Тези мощни думи принадлежат на Константин Хабенски – един от най-харизматичните и обичани съветски артисти. Това са думи, в които има доста мъдрост, само че и изстрадана и претърпяна болежка.
През 2007 година, малко откакто се ражда неговият първороден наследник, обичаната му брачна половинка Анастасия чува страшната диагноза – рак на мозъка.
Актьорът съумява да обезпечи голяма сума за лекуването на Анастасия – продава техния дом, събира всички свои възнаграждения и взема заеми.
За страдание нито интервенцията, нито скъпото лекуване в Щатите съумява да я избави. Година по-късно тя умира.
След тежката загуба, Хабенски взема решение, че би трябвало да се опита да помогне и на други, страдащи от тази болест.
През 2008 година артистът основава благотворителен фонд за подкрепяне лекуването на онкологични и други тежки болести на мозъка, за закупуване на инсталация и лекарства за разнообразни лечебни заведения.
Оттогава до през днешния ден, той живее непретенциозно и съвсем целият си приход отдава за тази идея. Благодарение на неговата активност за седем години са избавени повече от 300 деца.
С първия избавен от теб човек, без значение дали от някаква болест или от друго злощастие – споделя артистът, – ти получаваш едно мощно вътрешно чувство и убеденост в това, че живееш там, където би трябвало, и правиш това, което е належащо. Това е най-важното.
В всекидневен диалог съм питал неврохирурзи имат ли в практиката си случаи, когато в реалност не е имало късмет за избавление на болния, само че се случило знамение и той е останал жив. И те ми дават отговор, че постоянно се надяват на знамение. Аз също се надявам. И знам за сходни случаи. Това зарежда извънредно доста и те настройва към вярно светоусещане – не в смисъл, че постоянно очакваш да се случи знамение, само че просто знаеш: То е допустимо!
Инфо: gnezdoto.net
