Човешкият произход се свързва с древни безчелюстни риби, смучещи кръв
Безчелюстните, кръвосмучещи риби могат да ни оказват помощ да разберем по какъв начин са еволюирали хората и всички останали гръбначни животни, настояват учени.
Според ново изследване, оповестено на 26 юли в списанието Nature Ecology and Evolution, миногите , които се отличават с неналичието на челюст и ужасяващия си външен тип , имат клетъчна популация, която е основна за произхода на гръбначните животни.
Гръбначните животни, в това число хората, водят началото си от антични риби, живели преди повече от 400 милиона години през девонския интервал (преди 419 милиона до 359 милиона години). По това време рибите без челюсти са изпълвали моретата, до момента в който гръбначните с челюсти са били необичайност. Днес е тъкмо противоположното.
Лампиите и морските котки са единствените оживели групи от в миналото преобладаващите безчелюстни гръбначни животни. Те са измежду най-примитивните живи гръбначни животни, тъй че проучването на техните гени може да помогне на откривателите да схванат по-добре ранната еволюция на гръбначните.
„ Лампиите може да са ключът към разбирането на това от кое място сме пристигнали. В еволюционната биология, в случай че желаете да разберете от кое място е пристигнала дадена характерност, не можете да очаквате по-сложни гръбначни животни, които са се развивали без значение в продължение на 500 милиона години. Трябва да погледнете обратно, към най-примитивната версия на типа животно, което изучавате, което ни води назад към морските котки и миногите - последните живи образци за безчелюстни гръбначни животни “, споделя в изказване създателят на проучването Карол ЛаБон, професор по молекулярни науки в Северозападния университет в Илинойс.
Лабън и сътрудниците ѝ съпоставят гените на миногите с група водни жаби с челюсти, наречени Xenopus. Те особено са разгледали гените, регулиращи популацията от стволови кафези, наречена неврален гребен , която се среща единствено при гръбначните животни и съгласно изследването е спомогнала за еволюцията на гръбначните животни.
„ Тези стволови кафези са от главно значение за устройството на тялото на гръбначните животни, защото способстват за разнообразни клетъчни видове, тъкани и структури, които са от значително значение за произхода и диверсификацията на гръбначните животни “, пишат откривателите в изследването.
Екипът открива сходна генна мрежа при двете животни - като се изключи една основна разлика. Ген, регулиращ стволовите кафези, наименуван pou5, не е бил експресиран в клетките на невронния гребен на миногите, което може да е лимитирало способността на тези кафези да основават главата и челюстта, съгласно изказването . Това може да изясни за какво миногите са без челюсти.
Изследователите са разгледали и плурипотентните кафези бластула - по-примитивни кафези, които съгласно екипа са свързани с еволюцията на невронния гребен. Тези клетъчни видове също могат евентуално да се трансфорат във всички други клетъчни видове в тялото, известно като плурипотентност, тъй че те са значими за установяване на проектите на тялото.
Учените откриват, че при миногите и ксенопусите има изцяло непокътната мрежа за плурипотентност в клетките на бластулата, което допуска, че стволовите кафези на бластулата и невронния гребен са еволюирали при започване на родословното дърво на гръбначните.
Изследователите изричат хипотезата, че pou5, която се е намирала в клетките на бластулата и на лампионите, е била налична при първата еволюция на предците на челюстните и безчелюстните гръбначни животни и по-късно е била изгубена от невронния гребен на безчелюстните гръбначни животни.
„ Докато множеството от гените, контролиращи плурипотентността, се експресират в невронния гребен на миногата, експресията на един от тези основни гени - pou5 - е била изгубена от тези кафези “, споделя първият създател Джошуа Йорк, откривател в катедрата по молекулярни бионауки в Северозападния университет.
„ Удивително е, че макар че pou5 не се експресира в невронния гребен на миногата, той може да насърчи образуването на невронния гребен, когато го експресирахме в жаби, което допуска, че този ген е част от антична мрежа за плурипотентност, която е участвала в нашите най-ранни предшественици гръбначни животни “, споделя още Йорк.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Според ново изследване, оповестено на 26 юли в списанието Nature Ecology and Evolution, миногите , които се отличават с неналичието на челюст и ужасяващия си външен тип , имат клетъчна популация, която е основна за произхода на гръбначните животни.
Гръбначните животни, в това число хората, водят началото си от антични риби, живели преди повече от 400 милиона години през девонския интервал (преди 419 милиона до 359 милиона години). По това време рибите без челюсти са изпълвали моретата, до момента в който гръбначните с челюсти са били необичайност. Днес е тъкмо противоположното.
Лампиите и морските котки са единствените оживели групи от в миналото преобладаващите безчелюстни гръбначни животни. Те са измежду най-примитивните живи гръбначни животни, тъй че проучването на техните гени може да помогне на откривателите да схванат по-добре ранната еволюция на гръбначните.
„ Лампиите може да са ключът към разбирането на това от кое място сме пристигнали. В еволюционната биология, в случай че желаете да разберете от кое място е пристигнала дадена характерност, не можете да очаквате по-сложни гръбначни животни, които са се развивали без значение в продължение на 500 милиона години. Трябва да погледнете обратно, към най-примитивната версия на типа животно, което изучавате, което ни води назад към морските котки и миногите - последните живи образци за безчелюстни гръбначни животни “, споделя в изказване създателят на проучването Карол ЛаБон, професор по молекулярни науки в Северозападния университет в Илинойс.
Лабън и сътрудниците ѝ съпоставят гените на миногите с група водни жаби с челюсти, наречени Xenopus. Те особено са разгледали гените, регулиращи популацията от стволови кафези, наречена неврален гребен , която се среща единствено при гръбначните животни и съгласно изследването е спомогнала за еволюцията на гръбначните животни.
„ Тези стволови кафези са от главно значение за устройството на тялото на гръбначните животни, защото способстват за разнообразни клетъчни видове, тъкани и структури, които са от значително значение за произхода и диверсификацията на гръбначните животни “, пишат откривателите в изследването.
Екипът открива сходна генна мрежа при двете животни - като се изключи една основна разлика. Ген, регулиращ стволовите кафези, наименуван pou5, не е бил експресиран в клетките на невронния гребен на миногите, което може да е лимитирало способността на тези кафези да основават главата и челюстта, съгласно изказването . Това може да изясни за какво миногите са без челюсти.
Изследователите са разгледали и плурипотентните кафези бластула - по-примитивни кафези, които съгласно екипа са свързани с еволюцията на невронния гребен. Тези клетъчни видове също могат евентуално да се трансфорат във всички други клетъчни видове в тялото, известно като плурипотентност, тъй че те са значими за установяване на проектите на тялото.
Учените откриват, че при миногите и ксенопусите има изцяло непокътната мрежа за плурипотентност в клетките на бластулата, което допуска, че стволовите кафези на бластулата и невронния гребен са еволюирали при започване на родословното дърво на гръбначните.
Изследователите изричат хипотезата, че pou5, която се е намирала в клетките на бластулата и на лампионите, е била налична при първата еволюция на предците на челюстните и безчелюстните гръбначни животни и по-късно е била изгубена от невронния гребен на безчелюстните гръбначни животни.
„ Докато множеството от гените, контролиращи плурипотентността, се експресират в невронния гребен на миногата, експресията на един от тези основни гени - pou5 - е била изгубена от тези кафези “, споделя първият създател Джошуа Йорк, откривател в катедрата по молекулярни бионауки в Северозападния университет.
„ Удивително е, че макар че pou5 не се експресира в невронния гребен на миногата, той може да насърчи образуването на невронния гребен, когато го експресирахме в жаби, което допуска, че този ген е част от антична мрежа за плурипотентност, която е участвала в нашите най-ранни предшественици гръбначни животни “, споделя още Йорк.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ