Петър Кичашки: Наблюдаваме от първия ред разпадането на руския имперски проект
Без значение дали Москва се ръководи от император, общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз или от президент, съветският държавен план е основан, развиван и ръководен като великодържавен имперски конструкт. Няма по какъв начин да се разбере държанието на Кремъл, в случай че не се вникне в корена на този нрав. От времената на Иван Грозни насам, съветската страна се намира в самоналожения й географски капан.
Москва се намира посред една от огромните равнини на планетата. Около съветската столица няма никакви естествени отбрани - няма планини, няма огромни реки, няма море, няма никаква географска естествена защитна система. Това прави Москва лесна цел за завладяване или най-малко по този начин гледа на казуса съветското ръководство.
Затова от основаването на тази страна през всичките нейни държавни формулировки, всеки ръководещ търси по какъв начин да разшири ареала към Москва до постигане на естествена отбрана. Нека минем по часовниковата стрелка. От север заплахата е през Финландия, която може да обезпечи подстъп към съветската столица. Затова Русия държеше на " неутралитет " на Финландия. И несъмнено, след безумието на Кремъл в Москва този " безпристрастен " буфер към този момент го няма. На изток се опира в Урал, която е естествената бариера и обезпечава отбрана.
От югоизток до Москва се стига през степите на станите - Казахстан, Узбекистан, Туркменистан. От юг се опира в Кавказ, който обезпечава отбрана сред Каспийско и Черно море. Дотук Русия си е основала защитна мрежа, някаква. На цената на война в Чечения, Грузия и прочие, на цената на цялостно преодоляване на Казахстан. Но на запад казусът на Москва е огромен. Единственият буфер е Беларус. Балтийските страни са част от свободния свят и няма да се върнат в областта на съветско въздействие. Украйна избра различен път и към този момент в никакъв случай няма да бъде буферна зона, с цел да пази на Москва боязън.
Затова Русия, от нейното си накриво становище, трябваше да си обезпечи Украйна. Първо беше Крим. Севастопол е в действителност единственият топъл порт на Русия. Впрочем, това е другият огромен географски проблем на страната - няма топъл огромен порт с елементарен изход до международния океан. Най-близкото до това е Севастопол, което прави стратегическото му значение голямо. Там обаче би трябвало да се обезпечи поддръжката на Турция, без чиято благословия Севастопол е просто едно вътрешно пристанище без световно значение, тъй като ключът се държи от Босфора.
Но на Русия в никакъв случай не й е стигал Крим. Тя " би трябвало " да овладее всичко до и в това число Молдова. Защо? Защото Молдова е на естествения вход сред Карпатите и Черно море. След Крим това е втората огромна релация, която Москва счита, че би трябвало да овладее. От геополитическа позиция страхът на Москва от инвазия е толкоз надълбоко затвърден, че те считат, че нямат избор, с изключение на да обезпечат всички тези подстъпи към столицата на страната. Впрочем, на това се дължи и шизофренното говорене на Кремъл, че надали не тя се защитавала в Украйна, а не атакува. Просто от тяхното становище и при включване на този под паника боязън за сигурността на Москва в уравнението, тази подправена действителност им се вижда напълно същинска.
В известна степен тази параноя, от становище на Русия, може да бъде обяснена. Но не може да бъде подкрепена и утвърдена. Няма по какъв начин да се случи просто. Първо, тъй като в всички тези страни живеят два пъти повече хора, в сравнение с в самата Русия. Хора, които не желаят да бъдат сведени до човешки щит, с цел да не се страхували кремълските водачи. Хора, които не желаят и няма да бъдат част от " съветския свят ".
Второ, тъй като това е параноя, която няма по какъв начин да бъде преодоляна. Дори и Русия да завладее всичко гореизброено, както впрочем беше по времето на Съветския съюз, тя отново няма да се успокои. Русия ще е спокойна единствено тогава, когато граничи сама със себе си. И тук идва същинският на практика вододел - длъжни ли сме ние, които заради географска лотария се намираме в това, което Русия вижда за своя буферна зона, да се съобразяваме с паник офанзивите на Кремъл? Необходимо ли ни е да вършим компромис със себе си, с цел да се усеща Русия спокойна? Разбира се, че не. Ние сме свободни хора. Не сме плебеи на съветската параноя, не сме буфер, не сме разменна монета.
Претенцията на Москва, че не просто може, само че и би трябвало да овладее всички подстъпи към себе си, с цел да е спокойна, в никакъв случай не е могла да се случи. Най-близко бяха по времето на Съюз на съветските социалистически републики, когато западния, от становище на Москва, буфер стигаше Берлин. И по тази причина е тази носталгия по соца - не, тъй като е бил прекрасен, а тъй като в този къс исторически интервал хищническият нрав на Русия да бъде заобиколена от защитни зони, с цел да се усеща тя в сигурност, беше най-малко отчасти удовлетворен.
Но това не е стабилно и в никакъв случай няма да бъде стабилно. И няма да се върне. Колкото й горчиви сълзи да рони Путин и обкръжението му. Времената на " съветски свят " от Берлин до Владивосток и от Скандинавия до Афганистан няма да се върнат. Това е елементарен факт от действителността, който обаче убегна на съветското управление. Липсата на добра себеоценка и на оценка на координатната система, в която се намира страната, е рецепта за неуспех.
Русия надцени енергийната си мощност и доста надцени европейската енергийна взаимозависимост от себе си. Отделно Русия доста надцени личните си военни качества, войска и въоръжение. Значително и подцени реакцията на свободния свят. Безспорно подцени и желанието на Украйна да не е част от съветския имперски план. Русия първо реши, че никой няма да й се опълчи по морално-етични аргументи.
Смяташе, че в Украйна харесват Кремъл. Наивности. После реши, че никой няма да смее да се бие с нея дейно, поради нуклеарния й боеприпас. Отново наивности - нуклеарната бомба е рискова, в случай че единствено ти я имаш. Ако и съперника има достъп до такава, тогава и двамата сте в обстановка на това да не можете да движите цариците си по шахматната дъска. Всичките приказки и агитация, че Западът надали не желал съветския газ и нефт и по тази причина " обкръжавал " Русия са тъкмо това - приказки и агитация. След шистовата гражданска война в Съединени американски щати, Вашингтон няма потребност към този момент от енергоизточници, защото се трансформира в най-големия производител на сила в света. Леснодостъпна сила, която се извлича на ниска цена и бързо.
Всичко гореизложено води до извода, че следим от първия ред разпада на съветския имперски план. Русия няма да обезпечи " буфери ", няма по какъв начин да се случи. А играта им беше вабанк тъкмо с тази цел. Затова е и минорността в изрече на съветското управление - към този момент даже те си дават сметка, че светът е доста по-различен от времената на Иван Грозни, когато за пръв път са прилагани в деяние тези подходи.
Русия ще би трябвало да се преценява с действителностите. А те диктуват нещо просто - страната няма нито икономическия, нито политическия, нито военния, нито географския капацитет да продължи да бъде третирана като световна суперсила. И към този момент не е. Остава и в Москва да го проумеят.
Петър Кичашки, " Труд "
Москва се намира посред една от огромните равнини на планетата. Около съветската столица няма никакви естествени отбрани - няма планини, няма огромни реки, няма море, няма никаква географска естествена защитна система. Това прави Москва лесна цел за завладяване или най-малко по този начин гледа на казуса съветското ръководство.
Затова от основаването на тази страна през всичките нейни държавни формулировки, всеки ръководещ търси по какъв начин да разшири ареала към Москва до постигане на естествена отбрана. Нека минем по часовниковата стрелка. От север заплахата е през Финландия, която може да обезпечи подстъп към съветската столица. Затова Русия държеше на " неутралитет " на Финландия. И несъмнено, след безумието на Кремъл в Москва този " безпристрастен " буфер към този момент го няма. На изток се опира в Урал, която е естествената бариера и обезпечава отбрана.
От югоизток до Москва се стига през степите на станите - Казахстан, Узбекистан, Туркменистан. От юг се опира в Кавказ, който обезпечава отбрана сред Каспийско и Черно море. Дотук Русия си е основала защитна мрежа, някаква. На цената на война в Чечения, Грузия и прочие, на цената на цялостно преодоляване на Казахстан. Но на запад казусът на Москва е огромен. Единственият буфер е Беларус. Балтийските страни са част от свободния свят и няма да се върнат в областта на съветско въздействие. Украйна избра различен път и към този момент в никакъв случай няма да бъде буферна зона, с цел да пази на Москва боязън.
Затова Русия, от нейното си накриво становище, трябваше да си обезпечи Украйна. Първо беше Крим. Севастопол е в действителност единственият топъл порт на Русия. Впрочем, това е другият огромен географски проблем на страната - няма топъл огромен порт с елементарен изход до международния океан. Най-близкото до това е Севастопол, което прави стратегическото му значение голямо. Там обаче би трябвало да се обезпечи поддръжката на Турция, без чиято благословия Севастопол е просто едно вътрешно пристанище без световно значение, тъй като ключът се държи от Босфора.
Но на Русия в никакъв случай не й е стигал Крим. Тя " би трябвало " да овладее всичко до и в това число Молдова. Защо? Защото Молдова е на естествения вход сред Карпатите и Черно море. След Крим това е втората огромна релация, която Москва счита, че би трябвало да овладее. От геополитическа позиция страхът на Москва от инвазия е толкоз надълбоко затвърден, че те считат, че нямат избор, с изключение на да обезпечат всички тези подстъпи към столицата на страната. Впрочем, на това се дължи и шизофренното говорене на Кремъл, че надали не тя се защитавала в Украйна, а не атакува. Просто от тяхното становище и при включване на този под паника боязън за сигурността на Москва в уравнението, тази подправена действителност им се вижда напълно същинска.
В известна степен тази параноя, от становище на Русия, може да бъде обяснена. Но не може да бъде подкрепена и утвърдена. Няма по какъв начин да се случи просто. Първо, тъй като в всички тези страни живеят два пъти повече хора, в сравнение с в самата Русия. Хора, които не желаят да бъдат сведени до човешки щит, с цел да не се страхували кремълските водачи. Хора, които не желаят и няма да бъдат част от " съветския свят ".
Второ, тъй като това е параноя, която няма по какъв начин да бъде преодоляна. Дори и Русия да завладее всичко гореизброено, както впрочем беше по времето на Съветския съюз, тя отново няма да се успокои. Русия ще е спокойна единствено тогава, когато граничи сама със себе си. И тук идва същинският на практика вододел - длъжни ли сме ние, които заради географска лотария се намираме в това, което Русия вижда за своя буферна зона, да се съобразяваме с паник офанзивите на Кремъл? Необходимо ли ни е да вършим компромис със себе си, с цел да се усеща Русия спокойна? Разбира се, че не. Ние сме свободни хора. Не сме плебеи на съветската параноя, не сме буфер, не сме разменна монета.
Претенцията на Москва, че не просто може, само че и би трябвало да овладее всички подстъпи към себе си, с цел да е спокойна, в никакъв случай не е могла да се случи. Най-близко бяха по времето на Съюз на съветските социалистически републики, когато западния, от становище на Москва, буфер стигаше Берлин. И по тази причина е тази носталгия по соца - не, тъй като е бил прекрасен, а тъй като в този къс исторически интервал хищническият нрав на Русия да бъде заобиколена от защитни зони, с цел да се усеща тя в сигурност, беше най-малко отчасти удовлетворен.
Но това не е стабилно и в никакъв случай няма да бъде стабилно. И няма да се върне. Колкото й горчиви сълзи да рони Путин и обкръжението му. Времената на " съветски свят " от Берлин до Владивосток и от Скандинавия до Афганистан няма да се върнат. Това е елементарен факт от действителността, който обаче убегна на съветското управление. Липсата на добра себеоценка и на оценка на координатната система, в която се намира страната, е рецепта за неуспех.
Русия надцени енергийната си мощност и доста надцени европейската енергийна взаимозависимост от себе си. Отделно Русия доста надцени личните си военни качества, войска и въоръжение. Значително и подцени реакцията на свободния свят. Безспорно подцени и желанието на Украйна да не е част от съветския имперски план. Русия първо реши, че никой няма да й се опълчи по морално-етични аргументи.
Смяташе, че в Украйна харесват Кремъл. Наивности. После реши, че никой няма да смее да се бие с нея дейно, поради нуклеарния й боеприпас. Отново наивности - нуклеарната бомба е рискова, в случай че единствено ти я имаш. Ако и съперника има достъп до такава, тогава и двамата сте в обстановка на това да не можете да движите цариците си по шахматната дъска. Всичките приказки и агитация, че Западът надали не желал съветския газ и нефт и по тази причина " обкръжавал " Русия са тъкмо това - приказки и агитация. След шистовата гражданска война в Съединени американски щати, Вашингтон няма потребност към този момент от енергоизточници, защото се трансформира в най-големия производител на сила в света. Леснодостъпна сила, която се извлича на ниска цена и бързо.
Всичко гореизложено води до извода, че следим от първия ред разпада на съветския имперски план. Русия няма да обезпечи " буфери ", няма по какъв начин да се случи. А играта им беше вабанк тъкмо с тази цел. Затова е и минорността в изрече на съветското управление - към този момент даже те си дават сметка, че светът е доста по-различен от времената на Иван Грозни, когато за пръв път са прилагани в деяние тези подходи.
Русия ще би трябвало да се преценява с действителностите. А те диктуват нещо просто - страната няма нито икономическия, нито политическия, нито военния, нито географския капацитет да продължи да бъде третирана като световна суперсила. И към този момент не е. Остава и в Москва да го проумеят.
Петър Кичашки, " Труд "
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ