Децата учат за Зевс, защо не и за Исус. Без концепция и програма МОН започна дискусия за обучението по религия
Без ясна идея и стратегия за бъдещия наложителен час по " религии и добродетели " в учебно заведение Министерството на образованието и науката (МОН) провежда полемика по тематиката.
Концепцията на различната стратегия за образованието ще бъде оповестена до 8 май, сподели министърът на образованието Красимир Вълчев при откриването на форума в четвъртък.
Той не посочи за кои класове ще е програмата. Амбицията на МОН е новият предмет да бъде въведен постъпателно, първо за 1. клас - през образователната 2026/27 година По думите на Вълчев до тогава има време да се обучат началните учители. Не стана ясно кой, по кое време и по какъв начин ще ги образова.
" Децата ни учат за Зевс (...), за какво да не могат да го вършат и за Исус ", сподели министърът на образованието.
" Ние не предлагаме наложителен час по вяра, това ще бъде доста повече час по етично образование, час по образование в положително ", добави той.
На форума участваха над 100 участници, които показаха гледните си точки по тематиката. Сред присъстващите са патриарх Даниил , основният мюфтия Мустафа Хаджи , депутати, ректори, академични преподаватели, учители, учебни шефове, родители, неправителствени организации и други.
Кой поддържа наложителен час по вяра
Традиционно " за " религията се изрече патриархът, като напомни, че това е предпочитание и молба на Светия синод към всички държавни управления от началото на прехода до през днешния ден. Даниил благодари персонално на Вълчев " за положителната воля и решимостта за въвеждане на предмета ".
За наложителната вяра в учебно заведение е и основният мюфтия.
Председателят на парламентарната комисия по образованието Андрей Чорбанов (ИТН) изрази задоволството си от началото на тази полемика и добави, че самият той става " все по-консервативен " с годините.
" Съгласно моите убеждения показвам безспорна безапелационна поддръжка [за въвеждането на предмета религия] ", сподели конституционният арбитър Атанас Семов.
Обществени настройки и европейски опит
На форума социолози показаха изследвания на настройките по въпроса за наложителното проучване на религията. Близо 60% от българите поддържат концепцията, демонстрира извършено в първата половина на март проучване на организация " Тренд ".
Социологът Първан Симеонов сподели, че извършен от него сондаж при започване на март демонстрира сходни настройки, само че скорошно изследване на публичното мнение обръща резултата. " Предварителните данни демонстрират, че обществото е резервирано към концепцията да разделяме учениците. Когато питаме за ислям, доминира отрицание. Когато питаме за общ предмет, обвързван с добродетели, сякаш имаме утвърждение ", сподели той.
От европейските страни само в Швеция религията се учи като наложителен предмет, само че неконфесионална, т.е. тя се учи на научна, а не на верска база. Това сподели адв. Ангел Бузалов , направил изследване за европейския опит в проучването на религията.
" Тежко " разделяне на децата
Депутатката Елисавета Белобрадова (ПП-ДБ) откри липса на " главните добродетели - усърдие и независимост " в лист, възложен ѝ в отговор на неин въпрос към просветителния министър. Тя попита по какъв начин се образоват деца на добродетели от учители, у които евентуално тези добродетели могат да липсват.
Бившият министър на образованието Николай Денков изрази безпокойство, че в толкоз къс период учителите не могат да бъдат подготвени.
Той сподели още, че може да се стигне до етническо напрежение в смесените региони като Шумен и Кърджали, където децата в клас ще би трябвало да бъдат разграничени съгласно религията. " Това ще докара до доста по-тежко разделяне от това, което сме съумели да успокоим досега ", сподели той.
Денков обърна внимание и на заплахата от конфликт сред религията и науката - изключително за по-малките деца.
От името на останалите религии в България - католици, протестанти, евреи и арменци, приказва Роберт Джераси . Той означи като проблем неналичието на подготвеност да се преподава този предмет от 15 септември - липса на педагогичен експерти, неразбираем статут на образователните материали, тактика и мониторинг.
Против наложителната вяра
Децата са претрупани с образователен материал, а МОН възнамерява да ги натовари с още един предмет. Това сподели шефът на неправителствената организация Национална мрежа за децата (НМД) Георги Богданов . Той връчи на Вълчев лист с над 200 въпроса, събрани от над 130-те организации, които сплотява НМД.
На същото мнение е и философът Ирина Манушева , авторка на петицията срещу въвеждането на религията като наложителен образователен предмет. " Всичките неясноти трябваше да бъдат изяснени още преди да се афишира, че този предмет ще бъде въведен ", сподели тя.
Манушева обърна внимание на обстоятелството, че няма отговор от МОН на основни въпроси като: какво ще съдържа този предмет, по какви стратегии ще се преподава, кой ще го преподава.
Според социолога и учител в СУ Румяна Коларова главното условие за въвеждането на тази дисциплинираност е преподавателите да имат педагогическа дееспособност.
" Не мисля, че има срив на полезности ", сподели тя. " Религия и просвета, вяра и демократизъм са неразривно свързани, тъй като става дума за едни и същи полезности. По подобен метод би трябвало да се подхожда ".
Концепцията на различната стратегия за образованието ще бъде оповестена до 8 май, сподели министърът на образованието Красимир Вълчев при откриването на форума в четвъртък.
Той не посочи за кои класове ще е програмата. Амбицията на МОН е новият предмет да бъде въведен постъпателно, първо за 1. клас - през образователната 2026/27 година По думите на Вълчев до тогава има време да се обучат началните учители. Не стана ясно кой, по кое време и по какъв начин ще ги образова.
" Децата ни учат за Зевс (...), за какво да не могат да го вършат и за Исус ", сподели министърът на образованието.
" Ние не предлагаме наложителен час по вяра, това ще бъде доста повече час по етично образование, час по образование в положително ", добави той.
На форума участваха над 100 участници, които показаха гледните си точки по тематиката. Сред присъстващите са патриарх Даниил , основният мюфтия Мустафа Хаджи , депутати, ректори, академични преподаватели, учители, учебни шефове, родители, неправителствени организации и други.
Кой поддържа наложителен час по вяра
Традиционно " за " религията се изрече патриархът, като напомни, че това е предпочитание и молба на Светия синод към всички държавни управления от началото на прехода до през днешния ден. Даниил благодари персонално на Вълчев " за положителната воля и решимостта за въвеждане на предмета ".
За наложителната вяра в учебно заведение е и основният мюфтия.
Председателят на парламентарната комисия по образованието Андрей Чорбанов (ИТН) изрази задоволството си от началото на тази полемика и добави, че самият той става " все по-консервативен " с годините.
" Съгласно моите убеждения показвам безспорна безапелационна поддръжка [за въвеждането на предмета религия] ", сподели конституционният арбитър Атанас Семов.
Обществени настройки и европейски опит
На форума социолози показаха изследвания на настройките по въпроса за наложителното проучване на религията. Близо 60% от българите поддържат концепцията, демонстрира извършено в първата половина на март проучване на организация " Тренд ".
Социологът Първан Симеонов сподели, че извършен от него сондаж при започване на март демонстрира сходни настройки, само че скорошно изследване на публичното мнение обръща резултата. " Предварителните данни демонстрират, че обществото е резервирано към концепцията да разделяме учениците. Когато питаме за ислям, доминира отрицание. Когато питаме за общ предмет, обвързван с добродетели, сякаш имаме утвърждение ", сподели той.
От европейските страни само в Швеция религията се учи като наложителен предмет, само че неконфесионална, т.е. тя се учи на научна, а не на верска база. Това сподели адв. Ангел Бузалов , направил изследване за европейския опит в проучването на религията.
" Тежко " разделяне на децата
Депутатката Елисавета Белобрадова (ПП-ДБ) откри липса на " главните добродетели - усърдие и независимост " в лист, възложен ѝ в отговор на неин въпрос към просветителния министър. Тя попита по какъв начин се образоват деца на добродетели от учители, у които евентуално тези добродетели могат да липсват.
Бившият министър на образованието Николай Денков изрази безпокойство, че в толкоз къс период учителите не могат да бъдат подготвени.
Той сподели още, че може да се стигне до етническо напрежение в смесените региони като Шумен и Кърджали, където децата в клас ще би трябвало да бъдат разграничени съгласно религията. " Това ще докара до доста по-тежко разделяне от това, което сме съумели да успокоим досега ", сподели той.
Денков обърна внимание и на заплахата от конфликт сред религията и науката - изключително за по-малките деца.
От името на останалите религии в България - католици, протестанти, евреи и арменци, приказва Роберт Джераси . Той означи като проблем неналичието на подготвеност да се преподава този предмет от 15 септември - липса на педагогичен експерти, неразбираем статут на образователните материали, тактика и мониторинг.
Против наложителната вяра
Децата са претрупани с образователен материал, а МОН възнамерява да ги натовари с още един предмет. Това сподели шефът на неправителствената организация Национална мрежа за децата (НМД) Георги Богданов . Той връчи на Вълчев лист с над 200 въпроса, събрани от над 130-те организации, които сплотява НМД.
На същото мнение е и философът Ирина Манушева , авторка на петицията срещу въвеждането на религията като наложителен образователен предмет. " Всичките неясноти трябваше да бъдат изяснени още преди да се афишира, че този предмет ще бъде въведен ", сподели тя.
Манушева обърна внимание на обстоятелството, че няма отговор от МОН на основни въпроси като: какво ще съдържа този предмет, по какви стратегии ще се преподава, кой ще го преподава.
Според социолога и учител в СУ Румяна Коларова главното условие за въвеждането на тази дисциплинираност е преподавателите да имат педагогическа дееспособност.
" Не мисля, че има срив на полезности ", сподели тя. " Религия и просвета, вяра и демократизъм са неразривно свързани, тъй като става дума за едни и същи полезности. По подобен метод би трябвало да се подхожда ".
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ