Без върховенство на закона няма да има много неща и

" Без господство на закона няма да има доста неща и едно от тях е икономическото развиване, " споделя Луис Ристрепо

© Надежда Чипева Луис Фелипе Ристрепо е роден в Меделин, Колумбия. Израства в Северна Виржиния, а от 1993 година е американски жител. След кариера като юрист през 2006 година е назначен за арбитър в Пенсилвания. В края на 2012 година е номиниран от Барак Обама за областен арбитър и назначен от Сената на поста. През 2016 година със същата процедура е назначен за апелативен арбитър. Съдия Ристрепо беше в България по покана на фондация " Риск екран ", " Капитал " беседва с него при започване на визитата му. Още по тематиката
Върховен касационен съд: Специализираният съд се трансформира в ексклузивен

Върховните съдии сезираха Конституционния съд за преместването на делата за корупция
17 ное 2017
Отново европейски рецензии против измененията в правосъдния закон

Съдиите не трябва да се задължават да заявяват участие в съсловни организации, се споделя в мнение на Консултативния съвет на европейските съдии
9 ное 2017
Какво бихте споделили на българските магистрати при срещите си с тях?

- Искам да обясня на българските магистрати какъв брой е значимо правосъдната власт да бъде самостоятелна от изпълнителната и законодателната. Съдиите би трябвало да бъдат свободни да упражняват специалността си даже когато техните решения имат неподходящи политически последици за някого.

Единственият капитал, който съдилищата имат, е доверието в тях. Ако го изгубят, няма да имат нищо. Когато обществото загуби доверие в съда, върховенството на закона се срутва. Без господство на закона няма да има доста неща и едно от тях е икономическото развиване. Бизнесът няма да желае да влага в страна, в която няма доверие в правосъдната власт. Съдилищата би трябвало да бъдат несъмнено място за разрешаване на разногласия.

Друга тематика, която желая да показва, е по какъв начин американските прокурори употребяват информатори, с цел да организират сполучливи следствия, само че също по този начин и какъв брой основна е прозрачността в тази активност, деликатното й документиране, както и за какво е значимо по време на правосъдния развой отбраната на подсъдимите да има цялостен достъп до данните, събрани посредством информатори. Тази бистрота е извънредно значима, тъй като стопира злоупотребата, само че също така покачва отчетността.

Случва ли се в Съединени американски щати представители на изпълнителната или законодателната власт да подлагат на критика съда поради негови решения?

- За страдание това се случва от време на време. Това, което пази щатските съдии, е, че те са несменяеми. Ние не можем да бъдем премествани и понижавани поради нашите решения. Можем да бъдем отстранени от служба единствено в случай че правим закононарушение.

Мислите ли, че съдиите би трябвало интензивно да пазят съда от похищения?

- Мисля, че това подкопава доверието в съда. Няма по какъв начин съдията да прокламира една идея, тъй като може на следващия ден да би трябвало да реши дело, обвързвано с нея. Дори решението му да е вярно, обществото ще бъде скептично.

А когато има опасност за независимостта?

- Продължавам да мисля, че е проблем. Не е тяхна работа да влизат в сходен разговор, тъй като може да подкопае доверието в съда.

Кой тогава пази съдийската самостоятелност?

- Адвокатите и техните организации. Адвокатските колегии би трябвало да са на предните позиции в отбрана на съдиите, когато са атакувани. В същото време мисля, че съдиите би трябвало да са цивилен дейни. Те би трябвало да се срещат с възпитаници и възрастни. Да преподават в юридически факултети. Да описват на обществото какво е да си арбитър, какво прави един арбитър и какво не може да прави. Съдиите би трябвало да са положителни членове на обществото.

Как ще коментирате една скорошна смяна в България, която разрешава на прокуратурата да в профил от служба всеки арбитър, против който е повдигнала обвиняване, без това да предстои на правосъден надзор?

- Прокуратурата може да отстранява арбитър?

Да, без правосъдно решение, за времето на цялото следствие.

- При нас системата е по-различна. Нека обясня най-общо. Всеки жител може да се оплаче от дейностите на един арбитър. Жалбата отива при ръководителя на съда, който я показва на съдията. В случай че ръководителят одобри, че има задоволително съображение, може да се стигне и до чуване. През цялото време съдията продължава да правораздава. Чак когато различен арбитър или съдии установяват, че е направил закононарушение, може да бъде отхвърлен от поста. Адвокатите и прокурорите могат да пуснат тъжби, само че не могат да отстраняват съдии.

До каква степен процесът по назначение е значим за независимостта на съдията?

- Мисля, че не толкоз процесът по назначение е значим. По-важно е това, което се случва по-късно. Президентството прави номинацията до Сената, следва разискване на документи, потвърждаване от правната комисия и гласоподаване от сената. Ако назначението бъде доказано, тогава съдията получава значима отговорност, само че също по този начин и доживотна отбрана, която ти разрешава от време на време да взимаш и решения, които са непопулярни.

Каква е ролята на ръководителите на съдилищата?

- Важно е да се подчертае, че те се сменят регулярно, и това е позиция, която се заема по старшинство. Да бъдеш ръководител на съд не е съревнование за известност.

Съдиите са разнообразни — някои са по-строги, други – по-либерални, допускам, че е по този начин и в Съединени американски щати. Това проблем ли е съгласно вас?

- Не. Всеки арбитър има друг житейски и професионален опит, виждане за живота и закона. Това не е нездравословно. Вредно е да не се изслушваме. Всяко мнение би трябвало да бъде съществено разисквано.

Вие какъв арбитър сте?

- Брилянтен. Шегувам се. Гледам да не се слагам в сходни окови, а да ползвам закона към обстоятелствата, които са ми показани. Всеки случай е друг.

Какво мислите за другите възможности на наказателното правораздаване като възстановителното правораздаване?

- Бях част от стратегия, нещо като съдилища за реинтеграция. Тя заимства доста от възстановителното правораздаване. Ние се срещаме с наказани, които са излежавали дълги присъди за тежки закононарушения, свързани с принуждение. Те идват при нас във Филаделфия. Аз и моят екип работим с тях, с цел да може те да се реинтегрират. Някои мислят, че това не е активност, с която един арбитър би трябвало да се занимава. Всеки, който излезе от пандиза, се прибира вкъщи в последна сметка. Като юрист съм защитавал юноша, който беше направил доста тежко закононарушение против един духовник. Свещеникът ме помоли да го срещна с момчето в пандиза. Срещнах ги, те организираха доста диалози и станаха другари. След това по време на процеса свещеникът съумя да убеди съда и момчето получи по-малка присъда.

Съединени американски щати е измежду страните в света с доста огромен брой пандизчии на глава от популацията. Какво мислите за това?

- Това е по този начин за жалост. Хората стартират да обръщат повече внимание на това. Трябва да намерим опция. Важно е същото по този начин, вместо да държим хората затворени, да работим за тяхната реабилитация и реинтеграция.

Голямо предизвикателство пред американското общество е така наречен опиоидна зараза. Преди 30 години, когато имаше друга наркоепидемия, около крека, това докара до повишаване на престъпността и повишение броя на пандизчиите. Мислите ли, че може да се повтори?

- Интересното е, че в този момент за това се приказва доста повече като за проблем на публичното здраве, а не на наказателното право. Дълги години в Щатите казусът с опиатите е бил обсъждан от позиция на предлагането, а не на търсенето. Предлагането не основава търсене. Мисля, че настъпват много съществени промени в това виждане.

Интервюто взе Росен Босев.