Оскари в преход
Без централен водещ и с преобладаващи спирания за реклами (поне такова бе усещането) Холивуд поздрави, поласка и награди избраниците си за филмовата 2019 година И главно себе си. Отвори и мост към световната картина на киното и света, опита да измие остарели вини.
Индустрията е в интервал на напасване. От едната страна настъпват стрийминг платформите и действителността Netflix. Все повече заглавия се вършат непосредствено за дребните екрани, все по малко се върви на " огромно кино " след избрана възраст. От другата страна е натискът на " хаштаг " придвижванията. След OscarsSoWhite, през 2016 година бяха признати скоростно няколкостотин нови членове, с цел да се отговори на настояванията за " многообразие " и " включване ". Случи се изключението " Лунна светлина " (2017). После пристигна бурята MeToo и низвергването на Уайнстийн. В номинациите за креативните награди започнаха да се появяват и дами, цветът на кожата в актьорските категории бе разнороден предходната година с Махершала Али и Реджина Кинг.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Но наклонността към момента е плаха и с отливи - тази година измежду режисьорските номинации нямаше жена, макар мощната поръчка на Грета Геруиг с емблематичния " Малки дами " (за кино лентата в идващия брой). А Синтия Ериво ( " Хариет " ) бе единственият " цвят " измежду десетте актьорски оферти. На 92-та си гала 8000-те членове на Академията трябваше да избират сред сигурното и разпознаваемото (Скорсезе, Тарантино, класическия боен епос " 1917 " ) и отварянето към новия световен пейзаж с жанрово новаторския и обществено зает " Паразит ". И както се случва във времена на рецесии и преход - се застраховаха и в двете направления.
Пробивът " Паразит "
Южнокорейската обществена ирония на тематика бедни-богати, смесваща комедия, трилър, обществен натурализъм и катастрофичен филм най-после, стана първият чуждоезичен, от тази година интернационален филм (international feature), печелил основния " Оскар " за продукция на годината. Не са го правили номинирани през годините класики със надписи от " Великата заблуда " и " Викове и шепот ", до скорошните " Любов " на Ханеке и " Рома " на Куарон. Авторът му Бонг Джун-Хо взе и статуетките за постановка, автентичен сюжет и задграничен филм. Беше най-често виканият създател на сцената и без да приказва британски съумя да благодари на Скорсезе, от който се е учил на кино, и от Тарантино, от който се е " учил на Америка ". След наградата за постановка сподели, че към този момент отива да чества, а когато го върнаха още един път, даде обещание да чества до сутринта. Истината беше, че като че ли Холивуд повече се нуждаеше от " Паразит ", в сравнение с " Паразит " от Холивуд.
Фаворитите получиха своето
В актьорските категории мина без изненади. Брад Пит взе първия си изпълнителски " Оскар " (след този за продуцент на " 12 години плебей " ) за приносната си роля в " Имало едно време в Холивуд " на Тарантино. В речта си изиска от Академията да отвори рубрика и за " изкуството на каскадьорите ". В дамската поддържаща категория предстоящо бе отличена Лора Дърн, бракоразводната адвокатка от " Брачна история " със железен взор и феминистки правила, щит за дамите - жертви. Хоакин Финикс взе от дълго време полагащия му се " Оскар " за мъчителното си преобразяване в " Жокера ", това остана и едвам второто отличие за кино лентата на Тод Филипс за вечерта (от 11 шанса). Другото беше за истинската музика на исландската композиторка Хилдур Гурнадотир.
На сцената Финикс произнесе политически най-натовареното слово, напомни, че " ние всички тук сме се отделили от естествения свят, на вятъра мислим, че имаме право да го експлоатираме ". Накрая насълзен прочете фрагмент от писмо на умрелия си брат, когато е бил 17-годишен, завършващо със завета: " Тичай с обич към спасението! ". Призът за централна женска роля остана при водещата в предварителните залагания Рене Зелуегър за цялостното обединение с Джуди Гарланд в два времеви пласта, в това число до осъществяването на песните, в биографичния " Джуди ".
Шарените моменти
Грета Тунберг акцентира на запис, че точно документалните филми са й отворили очите за днешния активизъм. Особено тези на Дейвид Атънборо за планетата и живота на земята (които " Капитал " популяризира на DVD преди 12 години). За късометражен документален филм завоюва " Да се научиш да караш скейтборд във военна зона и да си момиче ", сниман в Афганистан. На сцената дружно с британската режисьорка Карол Дайзингър излезе и млада жена с източни черти и познато звучащото име Елена Андрейчева. Оказа се главно продуцент, родена в Киев и основана в Лондон. Безапелационният с операторската премия Роджър Дийкинс ( " 1917 " ) изброи обилно имената на всичките си асистенти, в това число " грип " -ърите и момчетата на фокуса. Еминем (без да е разгласен предварително) накара залата да тактува в ритъма му на Lose Yourself от " 8-ма миля ", само че и да смръщи вежди на уличния текст (особено Скорсезе и някои дами). Напълнелият Сър Елтън Джон взе втория си " Оскар " от 4 номинации за новата ария от " Рокетмен ", само че осъществяването му извика мемоари за по-добри времена.
Открояващото се осъществяване на вечерта беше на Синтия Ериво със Stand Up от расово ангажирания " Хариет ". Тайка Уайтити внесе прохлада с второто си появяване след оскара за приспособен сюжет на " Джоджо Заека ", подсети на първокласно облечената зала на територията на кои индиански племена е " Долби тиътър ", където се намират сега и на кого би трябвало да благодарят преди всичко. Имаше и презентър със синдром на Даун - Зак Готсаген от Peanut Butter Falcon - за първи път в историята на премиите. Най-топлият миг остана за героя на вечерта Бонг Джун-Хо, който напомни мотото на Скорсезе, което го е водило в работата му - " най персоналното е и най-креативно ". После чистосърдечно изиска да раздели статуетката на пет - за упоменатите си учители и " за Тод и Сам ".
Утехи, разочарования и дребни изненади
След превъзходството на BAFTAS и оценките за драма и режисьор на " Златен глобус ", " 1917 " на Сам Мендес остана с наградите за оператор, звуков монтаж и специфични резултати. " Бомба със закъснител " завоюва единствено за грим, а " Малки дами " единствено за костюми. Малко за филми с идея от гребена на политическия миг. Изненадващо напред при техническите награди излезе " Пълно ускоряване " ( " Форд против Ферари " ) - припознат за елементарен и звуков монтаж. Отсъствието на финалните " Междузвездни войни е леко обидно, само че и показателно. За да подсети фрапиращото неявяване на дами в режисьорската група, Натали Портман носеше пелерина с избродираните в златно имена на пропуснатите: Грета Геруиг, Лулу Уанг (The Farewell), Мариел Хелер (A Beautiful Day in the Neighborhood). Малко демонстративно бе оставена съвсем празна кошницата на Netflix - единствено две награди (поддържаща женска роля за " Брачна история " и пълнометражен документален филм за " Американска фабрика " ) - от 24 оферти, най-вече от тях за " Ирландецът " (10).
При нашата рогозка
" Физика на тъгата ", канадският филм с българска душа на Теодор Ушев и Георги Господинов остана с шортлистването, което също е самопризнание. Особено като знаем, че в категорията завоюва стандартната мелодрамка с детска поука Hair Love (но на Sony Pictures) - момиченце привиква да харесва болната си от рак майка и без коса. История обаче направиха съседите от Северна Македония с " Медена земя " на Тамара Котевска и Любомир Стефанов, номиниран по едно и също време в интернационалната категория и за пълнометражен документ. Клипът с действителната баба Хатидже, оплакваща горко убитите си пчели, бе още един на два пъти. И новото име на страната, където обаче вниманието към киното и културата, и парите за тях, са кратно повече от тук, се чу два пъти. Там, в Меката на промишлеността. Отделно, до шортлиста в интернационалната категория имаше повече от всеки път заглавия от Източна Европа - Естония, Чехия, Унгария и Полша. От тях единствено полският Corpus Christi се добра до заветната петорка.
Пълният лист с " Оскари 2020 " е на уеб страницата на Академията: https://oscars.org/oscars
Индустрията е в интервал на напасване. От едната страна настъпват стрийминг платформите и действителността Netflix. Все повече заглавия се вършат непосредствено за дребните екрани, все по малко се върви на " огромно кино " след избрана възраст. От другата страна е натискът на " хаштаг " придвижванията. След OscarsSoWhite, през 2016 година бяха признати скоростно няколкостотин нови членове, с цел да се отговори на настояванията за " многообразие " и " включване ". Случи се изключението " Лунна светлина " (2017). После пристигна бурята MeToo и низвергването на Уайнстийн. В номинациите за креативните награди започнаха да се появяват и дами, цветът на кожата в актьорските категории бе разнороден предходната година с Махершала Али и Реджина Кинг.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Но наклонността към момента е плаха и с отливи - тази година измежду режисьорските номинации нямаше жена, макар мощната поръчка на Грета Геруиг с емблематичния " Малки дами " (за кино лентата в идващия брой). А Синтия Ериво ( " Хариет " ) бе единственият " цвят " измежду десетте актьорски оферти. На 92-та си гала 8000-те членове на Академията трябваше да избират сред сигурното и разпознаваемото (Скорсезе, Тарантино, класическия боен епос " 1917 " ) и отварянето към новия световен пейзаж с жанрово новаторския и обществено зает " Паразит ". И както се случва във времена на рецесии и преход - се застраховаха и в двете направления.
Пробивът " Паразит "
Южнокорейската обществена ирония на тематика бедни-богати, смесваща комедия, трилър, обществен натурализъм и катастрофичен филм най-после, стана първият чуждоезичен, от тази година интернационален филм (international feature), печелил основния " Оскар " за продукция на годината. Не са го правили номинирани през годините класики със надписи от " Великата заблуда " и " Викове и шепот ", до скорошните " Любов " на Ханеке и " Рома " на Куарон. Авторът му Бонг Джун-Хо взе и статуетките за постановка, автентичен сюжет и задграничен филм. Беше най-често виканият създател на сцената и без да приказва британски съумя да благодари на Скорсезе, от който се е учил на кино, и от Тарантино, от който се е " учил на Америка ". След наградата за постановка сподели, че към този момент отива да чества, а когато го върнаха още един път, даде обещание да чества до сутринта. Истината беше, че като че ли Холивуд повече се нуждаеше от " Паразит ", в сравнение с " Паразит " от Холивуд.
Фаворитите получиха своето
В актьорските категории мина без изненади. Брад Пит взе първия си изпълнителски " Оскар " (след този за продуцент на " 12 години плебей " ) за приносната си роля в " Имало едно време в Холивуд " на Тарантино. В речта си изиска от Академията да отвори рубрика и за " изкуството на каскадьорите ". В дамската поддържаща категория предстоящо бе отличена Лора Дърн, бракоразводната адвокатка от " Брачна история " със железен взор и феминистки правила, щит за дамите - жертви. Хоакин Финикс взе от дълго време полагащия му се " Оскар " за мъчителното си преобразяване в " Жокера ", това остана и едвам второто отличие за кино лентата на Тод Филипс за вечерта (от 11 шанса). Другото беше за истинската музика на исландската композиторка Хилдур Гурнадотир.
На сцената Финикс произнесе политически най-натовареното слово, напомни, че " ние всички тук сме се отделили от естествения свят, на вятъра мислим, че имаме право да го експлоатираме ". Накрая насълзен прочете фрагмент от писмо на умрелия си брат, когато е бил 17-годишен, завършващо със завета: " Тичай с обич към спасението! ". Призът за централна женска роля остана при водещата в предварителните залагания Рене Зелуегър за цялостното обединение с Джуди Гарланд в два времеви пласта, в това число до осъществяването на песните, в биографичния " Джуди ".
Шарените моменти
Грета Тунберг акцентира на запис, че точно документалните филми са й отворили очите за днешния активизъм. Особено тези на Дейвид Атънборо за планетата и живота на земята (които " Капитал " популяризира на DVD преди 12 години). За късометражен документален филм завоюва " Да се научиш да караш скейтборд във военна зона и да си момиче ", сниман в Афганистан. На сцената дружно с британската режисьорка Карол Дайзингър излезе и млада жена с източни черти и познато звучащото име Елена Андрейчева. Оказа се главно продуцент, родена в Киев и основана в Лондон. Безапелационният с операторската премия Роджър Дийкинс ( " 1917 " ) изброи обилно имената на всичките си асистенти, в това число " грип " -ърите и момчетата на фокуса. Еминем (без да е разгласен предварително) накара залата да тактува в ритъма му на Lose Yourself от " 8-ма миля ", само че и да смръщи вежди на уличния текст (особено Скорсезе и някои дами). Напълнелият Сър Елтън Джон взе втория си " Оскар " от 4 номинации за новата ария от " Рокетмен ", само че осъществяването му извика мемоари за по-добри времена.
Открояващото се осъществяване на вечерта беше на Синтия Ериво със Stand Up от расово ангажирания " Хариет ". Тайка Уайтити внесе прохлада с второто си появяване след оскара за приспособен сюжет на " Джоджо Заека ", подсети на първокласно облечената зала на територията на кои индиански племена е " Долби тиътър ", където се намират сега и на кого би трябвало да благодарят преди всичко. Имаше и презентър със синдром на Даун - Зак Готсаген от Peanut Butter Falcon - за първи път в историята на премиите. Най-топлият миг остана за героя на вечерта Бонг Джун-Хо, който напомни мотото на Скорсезе, което го е водило в работата му - " най персоналното е и най-креативно ". После чистосърдечно изиска да раздели статуетката на пет - за упоменатите си учители и " за Тод и Сам ".
Утехи, разочарования и дребни изненади
След превъзходството на BAFTAS и оценките за драма и режисьор на " Златен глобус ", " 1917 " на Сам Мендес остана с наградите за оператор, звуков монтаж и специфични резултати. " Бомба със закъснител " завоюва единствено за грим, а " Малки дами " единствено за костюми. Малко за филми с идея от гребена на политическия миг. Изненадващо напред при техническите награди излезе " Пълно ускоряване " ( " Форд против Ферари " ) - припознат за елементарен и звуков монтаж. Отсъствието на финалните " Междузвездни войни е леко обидно, само че и показателно. За да подсети фрапиращото неявяване на дами в режисьорската група, Натали Портман носеше пелерина с избродираните в златно имена на пропуснатите: Грета Геруиг, Лулу Уанг (The Farewell), Мариел Хелер (A Beautiful Day in the Neighborhood). Малко демонстративно бе оставена съвсем празна кошницата на Netflix - единствено две награди (поддържаща женска роля за " Брачна история " и пълнометражен документален филм за " Американска фабрика " ) - от 24 оферти, най-вече от тях за " Ирландецът " (10).
При нашата рогозка
" Физика на тъгата ", канадският филм с българска душа на Теодор Ушев и Георги Господинов остана с шортлистването, което също е самопризнание. Особено като знаем, че в категорията завоюва стандартната мелодрамка с детска поука Hair Love (но на Sony Pictures) - момиченце привиква да харесва болната си от рак майка и без коса. История обаче направиха съседите от Северна Македония с " Медена земя " на Тамара Котевска и Любомир Стефанов, номиниран по едно и също време в интернационалната категория и за пълнометражен документ. Клипът с действителната баба Хатидже, оплакваща горко убитите си пчели, бе още един на два пъти. И новото име на страната, където обаче вниманието към киното и културата, и парите за тях, са кратно повече от тук, се чу два пъти. Там, в Меката на промишлеността. Отделно, до шортлиста в интернационалната категория имаше повече от всеки път заглавия от Източна Европа - Естония, Чехия, Унгария и Полша. От тях единствено полският Corpus Christi се добра до заветната петорка.
Пълният лист с " Оскари 2020 " е на уеб страницата на Академията: https://oscars.org/oscars
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ