Без ток, топла вода и интернет: Какво е да живееш

Без ток, топла вода и интернет: Какво е да живееш на необитаем остров
Никой не живее на този остров към този момент над 70 години. Там няма ток и топла вода, няма и интернет. Но се намират хора, които са подготвени да прекарат там цели шест месеца, пише . С какво ги притегля това място без никакви улеснения?

Западно от крайбрежията на Ирландия в Атлантическия океан се намира  остров Грейт Бласкет . Той е прочут с изумителната си природа, само че е откъснат от света – там не живее никой. Е, съвсем никой. Доскоро там бяха Джеймс и Камил – младо семейство, което избра да загърби модерния метод на живот и да се пресели за известно време на необитаемия остров Грейт Блаксет.

Пазителите на Грейт Бласкет

Двамата трябваше да живеят там шест месеца. Нелека задача по няколко аргументи. Първо, те бяха единствените обитатели на острова. И второ, там няма устойчиво електроподаване, няма и топла вода, нито интернет.

„ Хората реагират по два метода, когато чуят за начинанието ни “, споделя младата Камил. „ Едните са безапелационни, че в никакъв случай не биха могли да живеят по този начин. А другите споделят: Разбира се, за какво не. Ние сме от вторите. “

37-годишният Джеймс и 26-годишната Камил  са определени с конкурс измежду стотици претенденти, поискали да станат тазгодишните пазители на безлюдния остров. Двамата не просто живеят на острова половин година, само че и се грижат за него. „ Изискването за тази работа е просто да се ангажираш да се грижиш за това място всеки ден в продължение на шест месеца “, изяснява Джеймс. „ Има доста провокации, пред които човек се изправя през това време – и по тази причина е доста значимо да реагираш на тях с позитивно отношение. “
Остров Грейт Бласкет е една от най-западните точки на Европа.
Мястото е специфична предпазена зона – с бели плажове и кристално сини води. Метеорологичните условия обаче са тежки. Именно затова през 1950-те години островът е зарязан. Последните му поданици, които приказват галски акцент, са принудени да го изоставен и да се реалокират на остров Ирландия. Сега всяко лято двама души отиват там, с цел да се грижат за острова – и за туристите, които посещават това откъснато от света място.
През шестте месеца Джеймс и Камил са били заети от заран до здрач
– посрещали туристите и се грижили за всичко, от което те се нуждаят. Поддържали също ваканционните къщички, в които отсядат гостите, както и малкото кафене, което работи с вода, идваща непосредствено от извор в околните скали.

„ Тези моменти желая да отнеса със себе си “

Спусне ли се мрак, сложните условия на острова се усещат изключително мощно, споделя Камил. „ Когато дойдохме за пръв път тук, непрекъснато търсех по стените ключовете за включване на лампите. Но последователно привикнах и стопирах да ги диря. Просто си включвах фенерчето. “
И двамата споделят, че с това се привиква относително бързо.
С други неща е малко по-трудно. „ Душът е нещо в действителност прелестно. Толкова доста ми липсваше, че се опитвах да го изтикам от мозъка си, с цел да не си го мисля непрекъснато. Опитвахме се да компенсираме и други неща – да вземем за пример хладилника. Събирахме студена вода и слагахме всякакви неща в нея “, изяснява Камил.

Въпрос, на който постоянно се налагало да дават отговор –
дали ги тормози, че незабавната помощ мъчно ще ги доближи при потребност.
„ Наречете го младежка доверчивост, само че просто вярвахме, че всичко ще бъде наред “, споделя Камил.

Времето на Джеймс и Камил на остров Грейт Бласкет изтече и в този момент те би трябвало да се върнат към делника в Ирландия. Двамата споделят, че животът на острова ги е научил да се радват на всеки миг и да нямат прекомерни очаквания към идващия ден. „ Просто да седнал съм на плажа, да следя тюлените и да чувствам вятъра – тези моменти желая да запомня и да отнеса със себе си “, споделя Камил.