С тези неща правите на другите лоша услуга, въпреки че сте добронамерени
Без подозрение не бихме желали никого да нараним преднамерено и въпреки всичко непрекъснато го вършим. Като се изключат злобарите и енергийните вампири, множеството хора са доброжелателни към себеподобните си. Но от време на време най-вече нараняват таман тези неща, с които си мислим, че оказваме помощ или демонстрираме вежливост. Ето три образеца:
1. Омаловажаваме непознатите проблеми
„ След три седмици ще се смееш на това! “
„ Има и по-лошо! “
„ Какво ли не си претърпял, и това ще мине! “
Такива опити за състрадание са подбудени от най-хубави усеща, само че пострадалите нормално не ги посрещат с признателност. Защото въпреки думите ви по принцип да са правилни, те основават у нуждаещия се от разтуха чувството, че не приемате съществено проблемите му. Или може би го смятате за толкоз слаб, че го тормозят неща, които другите възприемат като дреболии. Въпреки че постоянно сме склонни да преувеличаваме личните си проблеми, не ни е прелестно да го чуваме от другите.
2. Даваме празни очаквания
„ Беше ми доста прелестно, отново ще ти се обадя! “
„ Трябва да го повторим при първа опция. “
„ Много благодаря, скоро ще ви потърся. “
Почти всеки е чувал сходни реплики, след което изричащият ги е липсващ безследно. Но да подхранваш у някого подправени очаквания от чиста учтивост или тъй като не искаш да бъдеш предявител на неприятни вести, е най-подлото нещо, което можеш да направиш. Независимо дали става дума за работа, за другарска или интимна връзка. Защото до момента в който този, който сте обнадеждили, чака на вятъра, хаби време и сила. Блъска си главата какво ли може да е станало, евентуално отхвърля други предложения и оферти, усеща се прочувствено разтресен и нерешителен. Ето за какво е по-добре един път да се деянията като гъз и да кажете: „ У мен нищо не трепна, не виждам смисъл да продължаваме “, в сравнение с да се изсулите от аферата с ангелско изражение на лицето!
3. Спестяваме истината
„ Разбира се, че в никакъв случай не съм ти изневерявал! “
„ С теб за първи път получих оргазъм. “
„ О, Боже, толкоз се веселя за теб! “
Понякога лъжем хората, които обичаме, вярвайки, че по този начин е по-добре за тях. Но нормално е по-добре най-много за нас. Разбира се, в случай че да вземем за пример сте изневерили, въпрос на персонален избор е дали да признаете на колегата си и в някои случаи в действителност е по-правилно да премълчите. Но най-често истината все в миналото става ясно и излъганият се усеща двойно засегнат и предаден, тъй като доверието сред вас е нарушено.
Когато сред двама души стои двуличие и неистина, връзките им неизбежно страдат. Ако да вземем за пример не можете да кажете почтено на своя добра другарка: „ Браво, всичко ти се удава! Радвам се за теб, само че и малко ти завиждам… “ - отрицателните усеща ще останат да тлеят под повърхността. И в случай че приятелката ви даже не подозира за тях, няма по какъв начин да се защищити.
Разбира се, никой не е изцяло застрахован против това да нарани другия. Случва се да бъдем нетактични и несъобразителни – в края на краищата всички сме хора със личните си проблеми и дефекти. Но с цел да сведем до най-малко вероятността да засегнем някого, би трябвало да си зададем един елементарен въпрос: в случай че съм на негово място, кое би било най-хубаво за мен? Често даже единствено с това вършим на отсрещния по-голяма услуга, в сравнение с с множеството си положителни планове.
