Раздялата не носи свобода - ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ
БЕЗ СЪЛЗИ
Колко е елементарно да бъдеш влюбен
На двадесет години..
И какъв брой е елементарно
да бъдеш разлюбен…
Прегръщах ветрища.
Целувах дъждове
Търкалях се в ливадите от влажна деликатност.
А когато пък ме блъсваха
в бездънното „ довиждане “,
мислех си, че загивам.
Но ме спасяваха тези мрежи
от млади слънчеви лъчи.
Подскачах върху тях,
така както
децата скачат по пружинени кревати.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета
като вълшебства
се виеха към мен.
И свободата съм я чувствал най-добре
след болежка от разлъка.
А какъв брой е ужасно да бъдеш влюбен
на четирсет години.
И какъв брой е ужасно
да бъдеш разлюбен.
Без „ довиждане ”.
Без вълшебства.
Без сълзи,
Раздялата не носи свобода…
И мисля си че не загивам.
