Без решение на Министерския съвет ветото за РСМ не може да падне: Проф. Пламен Киров
Без решение на Министерския съвет за повдигане на ветото пред Северна Македония не може да се мине - безапелационен е конституционалистът проф. Пламен Киров в изявление за Dir.bg . Според него няма по какъв начин Народното събрание, комисията по външна политика или някой народен представител да носят отговорност за сходна позиция.
Външната комисия е единствено спомагателен орган към Народното събрание, а външната политика се дефинира от Външно министерство и Министерския съвет, изяснява някогашният парламентарен арбитър. Проф. Киров означи и нарушаване на Конституцията по време на дебатите по оставката на Никола Минчев като ръководител на Народно събрание - това, че е била дадена думата на министрите и премиера да приказват по тематика, вътрешна за Народното събрание и нямаща отношение към изпълнителната власт.
- Има ли нещо смущаващо за Вас, като експерт по конституционно право, в този метод - държавното управление да одобри решение по френското предложение, което да подава във външната комисия на Народното събрание без присъединяване на Външно министерство, и да чакаме Народно събрание да си каже последната дума?
- Това не е напълно редът, по който би трябвало да се работи, защото експертите по външна политика и интернационалните връзки, в частност, по въпроса за нашите връзки със Северна Македония, са в Министерството на външните работи. Те не са в Министерство на енергетиката или в Министерство на стопанската система.
И за какво във Външно министерство никой не им е потърсил експертизата - това са дългогодишни чиновници от кариерата, които са със съответния сан в дипломатическата работа, да кажат своето експертно мнение. Редно би било тя да бъде правилно предадена от министъра на външните работи на едно съвещание на Министерски съвет, на което да бъде разисквана позицията по френското предложение, по-късно Министерски съвет умерено може да вземе решение.
Но да се заобикаля Министерство на външните работи - си мисля, че е надълбоко неправилно. Самата комисия по външна политика нищо не може да реши. Това е един спомагателен орган на Народното събрание. Той подкрепя Народното събрание при взимане на тези решени, които попадат в конституционната подготвеност на Народното събрание. И нищо повече от това.
Тоест, получава се една, меко казано, каша, от която нищо положително не ни чака. Всъщност, задачата е ясна - тичане от отговорност. И прекачване на Народното събрание на цялата отговорност. Защото той не може да я носи - в случай че прочетете член 69 от Конституцията, ще видите, че народните представители не носят отговорност за изразените от тях отзиви и за гласуванията си в Народното събрание.
Така че, като се трансферира отговорността на народните представители, на пленарната зала, това значи една тотална безнаказаност. И по-късно ще се прикрием зад другия текст на Конституцията, който споделя, че решенията на Народно събрание са наложителни за всички държавни органи и жители.
- Всъщност, президентът сподели, че по този начин се блокира процесът и методът е тъкмо противоположният, тъй като рамковата спогодба я одобри първо Министерски съвет, по-късно я удостовери с декларация Народното събрание през 2019.
- Разбира се, без решение на Министерски съвет няма по какъв начин да се мине, защото самият член 105 от Конституцията категорично урежда, че управлението на вътрешната и външната политика, се реализира от Министерския съвет, въз основа на Конституцията и законите на страната.
Тоест, органът, който управлява и реализира външната политика, това е Министерски съвет. Така че, без решение на Министерски съвет не може да се мине. И Министерски съвет първо би трябвало да вземе отношение и по-късно да изиска от Народното събрание глоба, с цел да работи по избран метод. Ако би трябвало, и Народното събрание, дружно с Министерски съвет, да отстоява обща позиция. Защото институциите в България не може да си приказват разнообразни езици по подобен значим въпрос.
- Ние в действителност имаме една рамкова позиция за Северна Македония, т.е., в този момент би трябвало да я отворим и да я ревизираме с това френско предложение?
- Ами по този начин би трябвало. И то би трябвало да стане по предложение на държавното управление. Ако френското предложение излиза отвън рамковата позиция, това значи, че с цел да я променим, това би трябвало да стане по предложение на Министерски съвет. Не може да стане по предложение на ръководителя на комисията по външна политика или по предложение на цялата комисия.
- Мнозина разясниха, че не е редно Франция да вкарва законодателно предложение в българския парламент?
- Това не е законодателно предложение, дано да бъдем правилни. Но в действителност си задаваме въпроса - нашият президент не може ли да изиска от френското Национално заседание да вземат някакво решение, което по някакъв метод визира общата политика на Европейски Съюз. Например, да отпадне френското мнение за метода, по който се реализират тежкотоварните автомобилни транспорти в Европа.
Нали си спомняте Франция по какъв начин поряза нашите превозвачи? И ние да предложим на френския президент или на Националното заседание да преоцени тази позиция на Франция. Защо, ние нямаме ли ползи?
Всъщност, нещата са ясни. Едно обикновено изнудване, да не употребявам думата " рекет ", от страна на мощните в Европейски Съюз във връзка с страни, като България. Давате " зелена улица " на Северна Македония за започване на договаряния - отпускаме 12 милиарда. Отказвате - не ви отпускаме 12 милиарда, все ще се откри съображение да не ни ги провиснал.
- Вървят митинги в поддръжка на държавното управление, които потеглиха поради свалянето на парламентарния ръководител Никола Минчев, и в тях вземат участие самият той и министрите от кабинета дружно с премиера. Как Ви наподобява това?
- Вижте, при нас всичко е обърнато с главата надолу. Ние протестираме в поддръжка на ръководещите. То е необичайно, като метод на политическо деяние, само че то не е във връзка на смяната в управлението на Народното събрание. Ако забелязахте, по време на дебатите по оставката на ръководителя на Народното събрание, доста интензивно присъединяване вземаше изпълнителната власт, на практика целият Министерски съвет, с няколко изключения, беше в така наречената кошара за министрите в пленарната зала.
- Нали имат право министрите да вземат думата когато и да е, когато изискат, без да им се регистрира то?
- Ето, това е огромната неточност, която позволяват моите студенти. Защото те гледат съответен текст, без да го поясняват в редовно единение с другите текстове на Конституцията. Предполагам, че сте забелязали, че в Глава първа на Конституцията иима един принцип за разделяне на управляващите. Да, министрите могат когато и да е да влизат в Народното събрание. Веднага им се дава думата с преимущество, без да е лимитирано времето, когато могат да се изричат, без да е лимитирано какъв брой пъти могат да вземат думата, само че единствено когато става въпрос за компетентността на изпълнителната власт и за връзките сред законодателна и изпълнителна власт в границите на парламентарната форма на ръководство.
В случая се решаваше един въпрос, който е вътрешен за Народното събрание, обвързван с организацията и активността на Народно събрание - кой да бъде ръководител на Народното събрание. Какво общо има министър-председателят с това кой ще бъде ръководител на Народното събрание? В последна сметка, в Народното събрание има една най-голяма парламентарна група и тя е на " Продължаваме промяната ".
Там има задоволително доста хора, които могат да защитят ръководителя. Какво да прави министър-председателят, Корнелия Нинова и да не изброявам там всичките министри, които вземаха отношение по въпроса?! Дали е употребявано, или не е употребявано нарушаването от ръководителя на Народно събрание, това се взема решение в дебата измежду народните представители. А министрите със своите изказвания го трансфораха в един минивот на съмнение или първата серия на дебатите по вота на съмнение към държавното управление. Ето това е, което стана.
- Вие казахте - " грешките, които позволяват моите студенти ". Да не би ръководителят на Народно събрание, който беше свален, Никола Минчев, или водещият на съвещанието - Мирослав Иванов, да са били Ваши студенти?
- Всички са били мои студенти, в това число Атанас Славов /ДБ/ и Филип Попов /БСП/. И ме е позор да си призная, че са ми били студенти. Очевидно не съм ги научил на нищо. Или аз неприятно съм ги учил, или те неприятно са ме разбрали. Включително и Божанков /БСП/. Да не не преставам, тъй като ще изляза най-големият провинен за маскарада, който се разиграва в Народното събрание. Ето, актуалният омбудсман също ми е бил студент. Обаче нея / б.а. - Диана Ковачева/ си я припомням още от студентските години, беше извънредно будно момиче, отличен студент, то си проличава.
Снимка: БГНЕС
Външната комисия е единствено спомагателен орган към Народното събрание, а външната политика се дефинира от Външно министерство и Министерския съвет, изяснява някогашният парламентарен арбитър. Проф. Киров означи и нарушаване на Конституцията по време на дебатите по оставката на Никола Минчев като ръководител на Народно събрание - това, че е била дадена думата на министрите и премиера да приказват по тематика, вътрешна за Народното събрание и нямаща отношение към изпълнителната власт.
- Има ли нещо смущаващо за Вас, като експерт по конституционно право, в този метод - държавното управление да одобри решение по френското предложение, което да подава във външната комисия на Народното събрание без присъединяване на Външно министерство, и да чакаме Народно събрание да си каже последната дума?
- Това не е напълно редът, по който би трябвало да се работи, защото експертите по външна политика и интернационалните връзки, в частност, по въпроса за нашите връзки със Северна Македония, са в Министерството на външните работи. Те не са в Министерство на енергетиката или в Министерство на стопанската система.
И за какво във Външно министерство никой не им е потърсил експертизата - това са дългогодишни чиновници от кариерата, които са със съответния сан в дипломатическата работа, да кажат своето експертно мнение. Редно би било тя да бъде правилно предадена от министъра на външните работи на едно съвещание на Министерски съвет, на което да бъде разисквана позицията по френското предложение, по-късно Министерски съвет умерено може да вземе решение.
Но да се заобикаля Министерство на външните работи - си мисля, че е надълбоко неправилно. Самата комисия по външна политика нищо не може да реши. Това е един спомагателен орган на Народното събрание. Той подкрепя Народното събрание при взимане на тези решени, които попадат в конституционната подготвеност на Народното събрание. И нищо повече от това.
Тоест, получава се една, меко казано, каша, от която нищо положително не ни чака. Всъщност, задачата е ясна - тичане от отговорност. И прекачване на Народното събрание на цялата отговорност. Защото той не може да я носи - в случай че прочетете член 69 от Конституцията, ще видите, че народните представители не носят отговорност за изразените от тях отзиви и за гласуванията си в Народното събрание.
Така че, като се трансферира отговорността на народните представители, на пленарната зала, това значи една тотална безнаказаност. И по-късно ще се прикрием зад другия текст на Конституцията, който споделя, че решенията на Народно събрание са наложителни за всички държавни органи и жители.
- Всъщност, президентът сподели, че по този начин се блокира процесът и методът е тъкмо противоположният, тъй като рамковата спогодба я одобри първо Министерски съвет, по-късно я удостовери с декларация Народното събрание през 2019.
- Разбира се, без решение на Министерски съвет няма по какъв начин да се мине, защото самият член 105 от Конституцията категорично урежда, че управлението на вътрешната и външната политика, се реализира от Министерския съвет, въз основа на Конституцията и законите на страната.
Тоест, органът, който управлява и реализира външната политика, това е Министерски съвет. Така че, без решение на Министерски съвет не може да се мине. И Министерски съвет първо би трябвало да вземе отношение и по-късно да изиска от Народното събрание глоба, с цел да работи по избран метод. Ако би трябвало, и Народното събрание, дружно с Министерски съвет, да отстоява обща позиция. Защото институциите в България не може да си приказват разнообразни езици по подобен значим въпрос.
- Ние в действителност имаме една рамкова позиция за Северна Македония, т.е., в този момент би трябвало да я отворим и да я ревизираме с това френско предложение?
- Ами по този начин би трябвало. И то би трябвало да стане по предложение на държавното управление. Ако френското предложение излиза отвън рамковата позиция, това значи, че с цел да я променим, това би трябвало да стане по предложение на Министерски съвет. Не може да стане по предложение на ръководителя на комисията по външна политика или по предложение на цялата комисия.
- Мнозина разясниха, че не е редно Франция да вкарва законодателно предложение в българския парламент?
- Това не е законодателно предложение, дано да бъдем правилни. Но в действителност си задаваме въпроса - нашият президент не може ли да изиска от френското Национално заседание да вземат някакво решение, което по някакъв метод визира общата политика на Европейски Съюз. Например, да отпадне френското мнение за метода, по който се реализират тежкотоварните автомобилни транспорти в Европа.
Нали си спомняте Франция по какъв начин поряза нашите превозвачи? И ние да предложим на френския президент или на Националното заседание да преоцени тази позиция на Франция. Защо, ние нямаме ли ползи?
Всъщност, нещата са ясни. Едно обикновено изнудване, да не употребявам думата " рекет ", от страна на мощните в Европейски Съюз във връзка с страни, като България. Давате " зелена улица " на Северна Македония за започване на договаряния - отпускаме 12 милиарда. Отказвате - не ви отпускаме 12 милиарда, все ще се откри съображение да не ни ги провиснал.
- Вървят митинги в поддръжка на държавното управление, които потеглиха поради свалянето на парламентарния ръководител Никола Минчев, и в тях вземат участие самият той и министрите от кабинета дружно с премиера. Как Ви наподобява това?
- Вижте, при нас всичко е обърнато с главата надолу. Ние протестираме в поддръжка на ръководещите. То е необичайно, като метод на политическо деяние, само че то не е във връзка на смяната в управлението на Народното събрание. Ако забелязахте, по време на дебатите по оставката на ръководителя на Народното събрание, доста интензивно присъединяване вземаше изпълнителната власт, на практика целият Министерски съвет, с няколко изключения, беше в така наречената кошара за министрите в пленарната зала.
- Нали имат право министрите да вземат думата когато и да е, когато изискат, без да им се регистрира то?
- Ето, това е огромната неточност, която позволяват моите студенти. Защото те гледат съответен текст, без да го поясняват в редовно единение с другите текстове на Конституцията. Предполагам, че сте забелязали, че в Глава първа на Конституцията иима един принцип за разделяне на управляващите. Да, министрите могат когато и да е да влизат в Народното събрание. Веднага им се дава думата с преимущество, без да е лимитирано времето, когато могат да се изричат, без да е лимитирано какъв брой пъти могат да вземат думата, само че единствено когато става въпрос за компетентността на изпълнителната власт и за връзките сред законодателна и изпълнителна власт в границите на парламентарната форма на ръководство.
В случая се решаваше един въпрос, който е вътрешен за Народното събрание, обвързван с организацията и активността на Народно събрание - кой да бъде ръководител на Народното събрание. Какво общо има министър-председателят с това кой ще бъде ръководител на Народното събрание? В последна сметка, в Народното събрание има една най-голяма парламентарна група и тя е на " Продължаваме промяната ".
Там има задоволително доста хора, които могат да защитят ръководителя. Какво да прави министър-председателят, Корнелия Нинова и да не изброявам там всичките министри, които вземаха отношение по въпроса?! Дали е употребявано, или не е употребявано нарушаването от ръководителя на Народно събрание, това се взема решение в дебата измежду народните представители. А министрите със своите изказвания го трансфораха в един минивот на съмнение или първата серия на дебатите по вота на съмнение към държавното управление. Ето това е, което стана.
- Вие казахте - " грешките, които позволяват моите студенти ". Да не би ръководителят на Народно събрание, който беше свален, Никола Минчев, или водещият на съвещанието - Мирослав Иванов, да са били Ваши студенти?
- Всички са били мои студенти, в това число Атанас Славов /ДБ/ и Филип Попов /БСП/. И ме е позор да си призная, че са ми били студенти. Очевидно не съм ги научил на нищо. Или аз неприятно съм ги учил, или те неприятно са ме разбрали. Включително и Божанков /БСП/. Да не не преставам, тъй като ще изляза най-големият провинен за маскарада, който се разиграва в Народното събрание. Ето, актуалният омбудсман също ми е бил студент. Обаче нея / б.а. - Диана Ковачева/ си я припомням още от студентските години, беше извънредно будно момиче, отличен студент, то си проличава.
Снимка: БГНЕС
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ