Прощално писмо до голямата, (не)подходяща любов
Без първата огромна обич в никакъв случай не бихме могли да се превърнем в това, което би трябвало да бъдем.
Здравей, страннико,
С теб нещата не ни се получиха. Няма значение кой с кого се раздели, няма значение какъв брой сълзи изплакахме, какъв брой сърца се разрушиха дружно с нашите. Това писмо не е пропито с болежка и не е изпълнено със страдание. Това писмо е радостно, то е щастливо и влюбено в това, което бяхме.
Всеки има подобен човек в живота си, един специфичен някой, който му е дал повече от всеки различен. Този човек е нашата красива, огромна обич, която за злощастие в никакъв случай не оцелява до финалните надписи. С тези любови би трябвало да се разделяме единствено с признателност и усмивка, тъй като те са едни от най-красивите ни житейски приказки.
Благодари му, че ти сподели по какъв начин да бъдеш себе си
Преди теб не знаех по какъв начин да бъда напълно себе си пред някой мъж. Често слагах маска и се стараех да ме харесат непременно. С теб, неизвестно за какво, само че беше елементарно и естествено да бъда себе си, тъкмо като дишането. Можех да заставам по пижама, без капка грим и с рошава коса, а ти твърдеше, че съм прелестна. Ти ме научи, че мъжът до мен би трябвало да ме харесва във всички мои положения.
Благодари му, че понасям капризите ти
Съвсем наясно съм, че с мен от време на време не е елементарно да се комуникира, само че ти не се отхвърли. Обичаше ме ядосана, нервна, глезеща се. Обичаше ме, когато се заяждах с теб за дреболии и когато се сърдех за нелепости. Беше до мен, когато ти споделях какъв брой доста ме дразниш и желаех да ти ударя пестник. Ти ме научи, че мъжът би трябвало да бъде толерантен и мощен. 
Благодари му, че беше до теб
С теб претърпях едни от най-важните моменти в живота си. Ти беше на всеки един от тях и доказателството е на всички фотоси. Радвам се, че имаше кой да ми се усмихва и да държи ръката ми. Ти ме научи, че мъжът до мен би трябвало да бъде тъкмо там, на мястото си, запълващ празното пространство сред мен и останалия свят.
Понякога любовта се ражда, с цел да ни научи на нещо и по-късно да почине. Понякога хората идват в живота ни, с цел да бъдат единствено уроци, да ни научат на нещо и да си тръгнат вечно. Понякога се влюбваме, с цел да разберем какво желаеме и какво не. Понякога любовта е огромна, мощна и същинска, само че има период на валидност. И в това не трябва да има нищо тъжно.
Вярвам, че всеки има по една такава огромна обич в живота си. Любов, която не оцелява, само че ни дава толкоз доста. Любов, на която не й е писано. Тя идва, с цел да си отиде, а след нея сме по-силни и по-себе си от всеки път.
Не тъжи за огромната обич, която си е отишла. Бъди признателна, че си била такава луда късметлийка, че да я срещнеш. Кой знае, идната може да се окаже безконечната.
