Държавните бензиностанции минаха на първо четене в комисия
Без нито един глас срещу или „ въздържал се “, парламентарната комисия по енергетика утвърди основаването на Държавна петролна компания, препоръчана предишния месец от държавното управление със законопроекта за промени в Закона за държавните запаси и военновременните ресурси.
„ Против няма, въздържали се няма - изпълнителната власт очевидно е дала добър закон “, разяснява след гласуването ръководителят на енергийната комисия Валентин Николов.
От страна на Българската петролна и газова асоциация БГПА Светослав Бенчев опита да предотврати бързото приемане на законопроекта като обърна внимание, че в текста на параграфа, касаещ измененията за данъчните хранилища не са разказани изискванията. „ Ако се одобри по този начин – без изложение за процедурата, това значи, че 2 телефонни диалога ще са задоволителни за лишаване на лиценза “, предизвести той.
В хода на дебата от Българска социалистическа партия показаха поддръжка с аргумента: „ колкото повече страна, толкоз по-добре “. Все отново Таско Ерменков от алената партия обърна внимание, че в случай че със основаването на държавните бензиностанции, задачата е да контролират пазара и да бъдат коригиращ миг в конкурентоспособността, то със 100 бензиностанции е непостижимо.
„ Когато имаш 3200 бензиностанции и против тях изправиш 100 се получава нещо което сме имали “, означи той и предложи възстановяване на активността на контролните органи. „ Решението не е с бензиностанции, а с възстановяване на работата на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за отбрана на потребителите “, съобщи той.
Бе издигнат и въпроса дали има разбор за разноските и изгодите от плана. „ Инвестирането на пари от държавно сдружение в комерсиална активност, харченето на парите на данъкоплатците би трябвало да има доста сериозен разбор на разноски и изгоди за това какъв брой ефикасна е тази инвестиция “, подчертаха от Българска социалистическа партия.
От Министерството на стопанската система увериха, че се планува държаваната организация да упражнява надзор върху бъдещите държавни предприятия, които ще може да сътвори Държавната петролна компания и също, че държавните хранилища ще бъдат на идентичен режим като всички други данъчни хранилища, ще подлежат и на същия санкционен режим.
С куп неясноти и набелязани за решение въпроси, през комисията мина на първо четене и планът за промени в Закона за енергетиката, касаещ либерализацията на пазара на електрическа енергия.
Пазарът на електрическа енергия е много непредвидим поради ковид, призна ръководителят на комисията Валентин Николов. Той разяснява, че около изключителната обстановка, никой не е сигурен във връзка с цената на електрическата енергия и уточни, че сега на енергийната борса тя се върти сред 20 и 30 евро за киловатчас. Като спомагателен мотив за непредвидимостта на пазара Николов уточни, че АЕЦ „ Козлодуй “ е предоставила оферта на фючърсния сегмент на електроенергийната борса и никой не се е явил. „ Това демонстрира, че всички участници не желаят да рискуват, тъй като не знаят какво ще се случи с цената “, означи той.
Промените в Закона за енергетиката плануват излизане на повече небитови консуматори на свободния пазар . „ Притиска ни времето и от позиция на всички общински и държавни компании, които са на ниско напрежение би трябвало да осъществят по Закон за обществените поръчки търговете си за закупуване на електрическа сила “, уточни още Николов. Законопроектът планува излизане на свободния пазар на повече небитови консуматори от 1 октомври. Това, съгласно енергийния министър Теменужка Петкова е по-добър вид, в сравнение с, в случай че го създадем от 1 януари следващата година, както е в евродирективата, защото ще има повече време за осъществяване на публични поръчки, разбори и изследвания. Тя е безапелационна, че моментът е удобен.
Опасения, че с увеличението на потребителите на свободния пазар ще скочи цената изрази Таско Ерменков от Българска социалистическа партия. Той обърна внимание и на факт, че потребителите с непрогнозируемо ползване не съставляват интерес за търговците на електрическа енергия и предизвести, че съществува огромен риск това непрогнозируемо микропотребление да не може да си откри снабдител и че има заплаха от банкрути.
Излизането на огромен брой консуматори от контролирания пазар основава риск и от увеличение на цената на контролирания пазар, уточни още Ерменков и настоя тези неясноти да бъдат изчистени сред първо и второ четене на законопроекта.
Ерменков повдигна и тематиката за енергийно подвластните - хората с увреждания или на рехабилитация, които не могат да живеят без ток.
Бе обърнато внимание, че небитовите консуматори - детски градини, учебни заведения, лечебни заведения, обществени домове, църкви, джамии и прочие не разполагат със експерти, които да наблюдават енергийния пазар и да уреждат връзките с доставчиците на ток. Голяма част от небитовите консуматори са бюджетни организации, а не е ясно дали ще бъде изменен бюджета при срив в системата.
Резерви бяха изразени и във връзка с борсата – „ в случай че няма клиринговане, това не е борса “ и бе препоръчано гласуването на законопроекта да бъде отсрочено. В последна сметка законопроектът беше утвърден и следва спор в пленарна зала.
„ Против няма, въздържали се няма - изпълнителната власт очевидно е дала добър закон “, разяснява след гласуването ръководителят на енергийната комисия Валентин Николов.
От страна на Българската петролна и газова асоциация БГПА Светослав Бенчев опита да предотврати бързото приемане на законопроекта като обърна внимание, че в текста на параграфа, касаещ измененията за данъчните хранилища не са разказани изискванията. „ Ако се одобри по този начин – без изложение за процедурата, това значи, че 2 телефонни диалога ще са задоволителни за лишаване на лиценза “, предизвести той.
В хода на дебата от Българска социалистическа партия показаха поддръжка с аргумента: „ колкото повече страна, толкоз по-добре “. Все отново Таско Ерменков от алената партия обърна внимание, че в случай че със основаването на държавните бензиностанции, задачата е да контролират пазара и да бъдат коригиращ миг в конкурентоспособността, то със 100 бензиностанции е непостижимо.
„ Когато имаш 3200 бензиностанции и против тях изправиш 100 се получава нещо което сме имали “, означи той и предложи възстановяване на активността на контролните органи. „ Решението не е с бензиностанции, а с възстановяване на работата на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за отбрана на потребителите “, съобщи той.
Бе издигнат и въпроса дали има разбор за разноските и изгодите от плана. „ Инвестирането на пари от държавно сдружение в комерсиална активност, харченето на парите на данъкоплатците би трябвало да има доста сериозен разбор на разноски и изгоди за това какъв брой ефикасна е тази инвестиция “, подчертаха от Българска социалистическа партия.
От Министерството на стопанската система увериха, че се планува държаваната организация да упражнява надзор върху бъдещите държавни предприятия, които ще може да сътвори Държавната петролна компания и също, че държавните хранилища ще бъдат на идентичен режим като всички други данъчни хранилища, ще подлежат и на същия санкционен режим.
С куп неясноти и набелязани за решение въпроси, през комисията мина на първо четене и планът за промени в Закона за енергетиката, касаещ либерализацията на пазара на електрическа енергия.
Пазарът на електрическа енергия е много непредвидим поради ковид, призна ръководителят на комисията Валентин Николов. Той разяснява, че около изключителната обстановка, никой не е сигурен във връзка с цената на електрическата енергия и уточни, че сега на енергийната борса тя се върти сред 20 и 30 евро за киловатчас. Като спомагателен мотив за непредвидимостта на пазара Николов уточни, че АЕЦ „ Козлодуй “ е предоставила оферта на фючърсния сегмент на електроенергийната борса и никой не се е явил. „ Това демонстрира, че всички участници не желаят да рискуват, тъй като не знаят какво ще се случи с цената “, означи той.
Промените в Закона за енергетиката плануват излизане на повече небитови консуматори на свободния пазар . „ Притиска ни времето и от позиция на всички общински и държавни компании, които са на ниско напрежение би трябвало да осъществят по Закон за обществените поръчки търговете си за закупуване на електрическа сила “, уточни още Николов. Законопроектът планува излизане на свободния пазар на повече небитови консуматори от 1 октомври. Това, съгласно енергийния министър Теменужка Петкова е по-добър вид, в сравнение с, в случай че го създадем от 1 януари следващата година, както е в евродирективата, защото ще има повече време за осъществяване на публични поръчки, разбори и изследвания. Тя е безапелационна, че моментът е удобен.
Опасения, че с увеличението на потребителите на свободния пазар ще скочи цената изрази Таско Ерменков от Българска социалистическа партия. Той обърна внимание и на факт, че потребителите с непрогнозируемо ползване не съставляват интерес за търговците на електрическа енергия и предизвести, че съществува огромен риск това непрогнозируемо микропотребление да не може да си откри снабдител и че има заплаха от банкрути.
Излизането на огромен брой консуматори от контролирания пазар основава риск и от увеличение на цената на контролирания пазар, уточни още Ерменков и настоя тези неясноти да бъдат изчистени сред първо и второ четене на законопроекта.
Ерменков повдигна и тематиката за енергийно подвластните - хората с увреждания или на рехабилитация, които не могат да живеят без ток.
Бе обърнато внимание, че небитовите консуматори - детски градини, учебни заведения, лечебни заведения, обществени домове, църкви, джамии и прочие не разполагат със експерти, които да наблюдават енергийния пазар и да уреждат връзките с доставчиците на ток. Голяма част от небитовите консуматори са бюджетни организации, а не е ясно дали ще бъде изменен бюджета при срив в системата.
Резерви бяха изразени и във връзка с борсата – „ в случай че няма клиринговане, това не е борса “ и бе препоръчано гласуването на законопроекта да бъде отсрочено. В последна сметка законопроектът беше утвърден и следва спор в пленарна зала.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ