„Дракула“ – непознатата история на един културен феномен
Без никакво подозрение, граф Дракула е най-известният върколак в историята на литературата. Образът на жестокия кръвопиец е показан за пръв път в едноименния разказ на Брам Стокър, публикуван през 1897 година и последователно се трансформира в същински културен феномен. Днес, той участва в хиляди книги, филми и сериали. Едва ли има човек, който да не е осведомен с главните обстоятелства за него – да вземем за пример, че живее в палат в Трансилвания, ненавижда слънчевата светлина и има способността да се трансформира в прилеп. В идващите редове може да научите някои не толкоз известни детайлности за страховития и известен по целия свят граф Дракула:
Dracula author's lost story unearthed after 124 years
— BBC News (UK) (@BBCNews) Първата акомодация на „ Дракула “
На 18 май 1897 година – единствено осем дни преди публикуването на „ Дракула “, Брам Стокър показал пиеса, основана на неговия разказ, в спектакъл „ Лисеъм “, на който бил шеф. Той направил това с една единствена цел – да бъде сигурен, че няма да загуби правата си върху бъдещи театрални акомодации на своето произведение. По това време работили закони, съгласно които една пиеса трябвало да бъде показана пред аудитория, преди да бъдат предявени каквито и да било искания за авторски права. Сценарият на Стокър представлявал модифицирана версия на романа, като елементи от него по този начин и не били включени в постановката. Продължителността на пиесата била внушителна – почти шест часа, като билети за нея си купили единствено двама души. Това не е изключително изненадващо, защото новината за театралната версия на „ Дракула “ била публикувана едвам половин час преди премиерата. Твърди се, че фамозният английски артист Хенри Ървинг, на който Стокър бил персонален помощник, обобщил мнението си за пиесата с една дума: „ Ужасяваща “.
Real Count Dracula? ‘Tears of blood’ found in testing of Vlad the Impaler’s letters
— The Independent (@Independent) Между обстоятелствата и легендите
Според множеството откриватели, обликът на кръвожадния върколак е въодушевен от изцяло действителна историческа персона – владетеля на Влашко Влад III Дракула, прочут и с прозвището си Цепеш. В интерес на истината, обаче, той въобще не участва в бележките на Брам Стокър към неговия прославен разказ, което кара някои специалисти да си зададат въпроса дали прототипът на чудовището в действителност не е различен. Сред имената, които се загатват най-често, е това на артиста Хенри Ървинг. Описанието на вампира в някои връзки припомня за външния тип на Ървинг – орлов нос, гъсти вежди и необятно чело. Други свързват Дракула с унгарската графиня Ержебет Батори. Според преданията, тя отвличала млади девойки и ги убивала, с цел да се къпе в кръвта им, надявайки се по този метод да си обезпечи безконечна младост. Трета доктрина свързва Дракула с убийствата, осъществени от Джак Изкормвача в края на XIX в. Категорични доказателства в поддръжка на някое от тези изказвания няма, заради което редица откриватели считат, че обликът на граф Дракула е напълно плод на въображението на Стокър. Според неговия биограф Хари Лъдлам, романът бил въодушевен от призрачен сън, сънуван от писателя, в който „ кралят на вампирите се надигнал от гроба си, с цел да се заеме с ужасяващите си каузи “.
“Nosferatu ” is the archetypal “Dracula ” film. A century on it is still revered for its experimental techniques and for the glut of horror-movie conventions it established
— The Economist (@TheEconomist) Екранизации и правосъдни каузи
„ Носферату – симфония на ужаса “ е немски глух филм на режисьора Фридрих Мурнау, основан през далечната 1922 година Считан за едно от най-влиятелните кинопроизведения на всички времена, той съставлява екранизация на романа „ Дракула “. Мурнау, обаче, не получил позволение от Стокър да снима кино лентата, заради което бил заставен да направи някои промени – да вземем за пример, вампирът станал носферату, а граф Дракула се трансформирал в граф Орлок. Брам Стокър умрял през 1912 година, само че когато вдовицата му – Флорънс, научила за лентата, тя мигновено завела дело против основателите ѝ. През 1925 година съдът взел решение всички копия на кино лентата да бъдат унищожени (компанията, виновна за снимането и разпространението му, оповестила банкрут и нямало по какъв начин да заплати желаното обезщетение). Въпреки това, няколко копия били непокътнати, а през днешния ден „ Носферату – симфония на ужаса “ е наличен в няколко възобновени версии.
Що се отнася до Флорънс Стокър, откакто спечелила правосъдната борба, тя решила да подписа договорка за екранизацията на „ Дракула “ с „ Колумбия Пикчърс “. Тогава станало ясно, че до момента в който кандидатствал за авторски права в Съединени американски щати, починалият ѝ брачен партньор позволил няколко неточности при попълването на нужните документи. Така, романът му станал обществено притежание. Това безспорно било огромно отчаяние за наследниците на Стокър, само че и отлична вест за холивудските режисьори, които незабавно се захванали с екранизирането на литературната творба. През идващите години известността на Дракула повишена извънредно доста, като до ден сегашен той продължава да държи върха за книжовен персонаж, присъстващ в най-вече филми и сериали.
Bela Lugosi rare promo for 'Dracula' (1931)
— Classic Horror Films (@HorrorHammer1) Погребението на Бела Лугоши
През годините, редица холивудски звезди са влизали в ролята на именития върколак – от Кристофър Лий до Адам Сандлър, само че безспорно най-емблематичното осъществяване е това на Бела Лугоши в акомодацията на „ Дракула “ от 1931 година Американският артист от маджарски генезис умрял на 16 август 1956 година, като бил заровен с едно от наметалата, които носел в класическия филм на ужасите. Много хора считат, че малко преди гибелта си, самият той изискал да бъде положен в гроба с въпросната дреха, само че това не е истина. „ Майка ми и аз взехме решение да го облечем по този начин “, разкри години по-късно в свое изявление синът на артиста Бела Джордж Лугоши. „ Баща ми в никакъв случай не е изразявал сходно предпочитание, само че сметнахме, че ще бъде уместно изпращане “, добавя той. Освен това, Бела Джордж Лугоши запазил друга мантия, носена от именития артист, като през 2011 година я пусна на търг. Началната ѝ цена беше 1,2 млн. $, само че остана непродадена. „ Случилото се ни накара да осъзнаем, че не желаеме наметалото да се озове в шкафа на някой колекционер “, показа синът на Бела Лугоши. В резултат, през 2019 година той подари дрехата на Музея на киноакадемията, където всеки клиент може да се наслаждения на това емблематично парче от историята на седмото изкуство.
Dracula author's lost story unearthed after 124 years
— BBC News (UK) (@BBCNews) Първата акомодация на „ Дракула “
На 18 май 1897 година – единствено осем дни преди публикуването на „ Дракула “, Брам Стокър показал пиеса, основана на неговия разказ, в спектакъл „ Лисеъм “, на който бил шеф. Той направил това с една единствена цел – да бъде сигурен, че няма да загуби правата си върху бъдещи театрални акомодации на своето произведение. По това време работили закони, съгласно които една пиеса трябвало да бъде показана пред аудитория, преди да бъдат предявени каквито и да било искания за авторски права. Сценарият на Стокър представлявал модифицирана версия на романа, като елементи от него по този начин и не били включени в постановката. Продължителността на пиесата била внушителна – почти шест часа, като билети за нея си купили единствено двама души. Това не е изключително изненадващо, защото новината за театралната версия на „ Дракула “ била публикувана едвам половин час преди премиерата. Твърди се, че фамозният английски артист Хенри Ървинг, на който Стокър бил персонален помощник, обобщил мнението си за пиесата с една дума: „ Ужасяваща “.
Real Count Dracula? ‘Tears of blood’ found in testing of Vlad the Impaler’s letters
— The Independent (@Independent) Между обстоятелствата и легендите
Според множеството откриватели, обликът на кръвожадния върколак е въодушевен от изцяло действителна историческа персона – владетеля на Влашко Влад III Дракула, прочут и с прозвището си Цепеш. В интерес на истината, обаче, той въобще не участва в бележките на Брам Стокър към неговия прославен разказ, което кара някои специалисти да си зададат въпроса дали прототипът на чудовището в действителност не е различен. Сред имената, които се загатват най-често, е това на артиста Хенри Ървинг. Описанието на вампира в някои връзки припомня за външния тип на Ървинг – орлов нос, гъсти вежди и необятно чело. Други свързват Дракула с унгарската графиня Ержебет Батори. Според преданията, тя отвличала млади девойки и ги убивала, с цел да се къпе в кръвта им, надявайки се по този метод да си обезпечи безконечна младост. Трета доктрина свързва Дракула с убийствата, осъществени от Джак Изкормвача в края на XIX в. Категорични доказателства в поддръжка на някое от тези изказвания няма, заради което редица откриватели считат, че обликът на граф Дракула е напълно плод на въображението на Стокър. Според неговия биограф Хари Лъдлам, романът бил въодушевен от призрачен сън, сънуван от писателя, в който „ кралят на вампирите се надигнал от гроба си, с цел да се заеме с ужасяващите си каузи “.
“Nosferatu ” is the archetypal “Dracula ” film. A century on it is still revered for its experimental techniques and for the glut of horror-movie conventions it established
— The Economist (@TheEconomist) Екранизации и правосъдни каузи
„ Носферату – симфония на ужаса “ е немски глух филм на режисьора Фридрих Мурнау, основан през далечната 1922 година Считан за едно от най-влиятелните кинопроизведения на всички времена, той съставлява екранизация на романа „ Дракула “. Мурнау, обаче, не получил позволение от Стокър да снима кино лентата, заради което бил заставен да направи някои промени – да вземем за пример, вампирът станал носферату, а граф Дракула се трансформирал в граф Орлок. Брам Стокър умрял през 1912 година, само че когато вдовицата му – Флорънс, научила за лентата, тя мигновено завела дело против основателите ѝ. През 1925 година съдът взел решение всички копия на кино лентата да бъдат унищожени (компанията, виновна за снимането и разпространението му, оповестила банкрут и нямало по какъв начин да заплати желаното обезщетение). Въпреки това, няколко копия били непокътнати, а през днешния ден „ Носферату – симфония на ужаса “ е наличен в няколко възобновени версии.
Що се отнася до Флорънс Стокър, откакто спечелила правосъдната борба, тя решила да подписа договорка за екранизацията на „ Дракула “ с „ Колумбия Пикчърс “. Тогава станало ясно, че до момента в който кандидатствал за авторски права в Съединени американски щати, починалият ѝ брачен партньор позволил няколко неточности при попълването на нужните документи. Така, романът му станал обществено притежание. Това безспорно било огромно отчаяние за наследниците на Стокър, само че и отлична вест за холивудските режисьори, които незабавно се захванали с екранизирането на литературната творба. През идващите години известността на Дракула повишена извънредно доста, като до ден сегашен той продължава да държи върха за книжовен персонаж, присъстващ в най-вече филми и сериали.
Bela Lugosi rare promo for 'Dracula' (1931)
— Classic Horror Films (@HorrorHammer1) Погребението на Бела Лугоши
През годините, редица холивудски звезди са влизали в ролята на именития върколак – от Кристофър Лий до Адам Сандлър, само че безспорно най-емблематичното осъществяване е това на Бела Лугоши в акомодацията на „ Дракула “ от 1931 година Американският артист от маджарски генезис умрял на 16 август 1956 година, като бил заровен с едно от наметалата, които носел в класическия филм на ужасите. Много хора считат, че малко преди гибелта си, самият той изискал да бъде положен в гроба с въпросната дреха, само че това не е истина. „ Майка ми и аз взехме решение да го облечем по този начин “, разкри години по-късно в свое изявление синът на артиста Бела Джордж Лугоши. „ Баща ми в никакъв случай не е изразявал сходно предпочитание, само че сметнахме, че ще бъде уместно изпращане “, добавя той. Освен това, Бела Джордж Лугоши запазил друга мантия, носена от именития артист, като през 2011 година я пусна на търг. Началната ѝ цена беше 1,2 млн. $, само че остана непродадена. „ Случилото се ни накара да осъзнаем, че не желаеме наметалото да се озове в шкафа на някой колекционер “, показа синът на Бела Лугоши. В резултат, през 2019 година той подари дрехата на Музея на киноакадемията, където всеки клиент може да се наслаждения на това емблематично парче от историята на седмото изкуство.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ