Седмицата: Радев - пазителят на ригидността на Корнелия
Без подбив – тази, отминалата седмица, самоуверено можем да я посветим на Корнелия Нинова. След като 7 месеца беше съдружна сватовница, кума, че и младоженка, а роденото се оказа седмаче – недоносено, лидерката на БСП(КорНи) се трансформира в политпартийна баба. Даже с цел да изкачи даже и „ Събора Бузлуджа “ й трябват и политически бастун, и партийни патерици. А от бабуването й като червен водач, в последна сметка и прословутото алено сборище от ден на ден се трансформира в гола „ деполитизирана “ поляна за пикник – едни наминали за по кебапче от Корнелия, други и да се изпи*аят в храстите й на Нинова.
И ей го, на: лъснаха й на Корнелия Нинова бабешките политпартийни болежки. Не напълно старешки, де, че си ги къта откак се метна на лидерския връх на алената централа. Ама в този момент й избиха, когато до летящата паница на комунизма на Бузлуджа председателката на Българска социалистическа партия не можа да дойде в качеството си и на вицепремиер, включително и министър на стопанската система. Нищо че и поради това идване на „ точното място “ толкоз го стискаше третия мандат за сформиране на нов държавен бардак със остарели ку…, пардон – персони.
Дългата Нинова кариера, която все се крепи с уставни врътки и слугински персонажи на косъм от залеза, очевидно въодушеви обществената логика на психиката да й нарисува профила на „ ригиден състезател “. Което преведено от психоложки ще рече: корав, вдървен, имобилен, неогъваем. Като в логиката на психиката твърдостта или умствената неотстъпчивост се отнася до упорита некадърност да се поддаде или отвод да се оцени гледната точка или страстите на различен човек. И ригидният темперамент се отличава с подчертана горделивост и изчезнала еластичност, със непоколебим надзор на потребностите на Аз-а. Типични са му предпочитание за популярност, пустославие и други патологии като натрапливост, уплахи, меланхолия, хистерия, че и полови разстройства.
А, таман си дойдохме на думата с това последното в политически аспект. Понеже другояче водачът и втори мандат президент на България Румен Радев и доразви с един бърз пестник психополитическата диагноза на Корнелия Нинова – от ригидна към (ф)ригидна. Засили я точно президента таман по нанадолнището на политпартийна старица – отшумяваща в пенсия и от политиката, и от партийността, от властта тя сама си се пенсионира, по-точно уволни скоротечно.
„ Пенсионната система “ на Радев във връзка с Нинова и нейното Българска социалистическа партия сработи, откакто президентът посредством най-много отново на левите гласове съумя да опази себе си – да се зачисли за втори мандат. Което пък в този момент му е развързало ръцете, дори и крилете най-сетне да пази и България, както му приляга конституционно. Дали това ще се случи, скоро ще се разбере – още с новата, подопечната му служебна власт. Но към този момент се разбра, че най-малко показва „ запазване “ най-малко откъм Корнелия. Шамарът, който й заби при връщането като неосъществен и от Българска социалистическа партия на управническия мандат, като й рече, че оставят страната в енергиен безпорядък, й подейства на Нинова като шут откъм гърба надолу по стълбите на президентството. Изхвърча накокорчената алена лидерка към този момент като политическа старица от „ Дондуков “ 2. И в този момент не й остава нищо друго, с изключение на доста мъчно да си (у)стиска към този момент не властовия мандат, а мандата като партиен водач. Ей го, на – дори и някогашният водач на Българска социалистическа партия, експремиер и сегашен началник на европейските социалисти Сергей Станишев й го рече: „ Левите хора в България са разтревожени за бъдещето на Българска социалистическа партия и желаят на изборите партията да има своя физиономия, както и да предложи същинска лява платформа, с цел да върне доверието на гласоподавателите “.
От тази политическа ригиднос до партийна фригидност към този момент е видно по какъв начин му се подвига самолетът точно на психодиагностика Румен Радев. По отпушената му писта на към този момент извоювания втори мандат. Като в това време президентът ще опазва до дупка (ф)ригидността на Корнелия Нинова, само че и политическата и от там и властова импотентност на основния досегашен властоносител Политическа партия. След като и двата пенсионирани субекта заедно с цялата ту четворна, ту тройна коалиция му станаха непотребни. Даже освен това, в този момент ще се забърсва с тях и ще свети на техния измърсен декор президентът и основен строител по конституция на третото за 15 месеца служебно „ избавително “ държавно управление.
А Нинова? Е, тя към този момент сподели от „ Съборна Бузлуджа “ какви старешки най-вече партийни, не политически и властови, плетки й остана да плете. Без даже да може уместно да му отвърне на Румен Радев, който, както към този момент натъртва, персонално е издигнала за президент преди време. И по какъв начин да отвръща, като огромната част от все по-малко оставащия й електорат на Корнелия, Го избират Радев. Ако Нинова го е издигнала и то един път, те са го избрали два пъти! Та на нея й остават единствено тия изфирясали и към този момент звучащи само като предизборни лозунги, с които се провикна от естрадата към поляната. „ Управлявахме България в името на обществената правдивост “, „ В името на младите фамилии това ръководство направи детските градини и ясли безвъзмездни, а майчинството стана 710 лв. “, „ Това ръководство за 7 месеца усили пенсиите с толкоз, колкото не са увеличавани в последните 10 години “, „ Подкрепихме енергийно слабите, подкрепихме българските плодове, зеленчуци, мляко и месо “. И тъй наречените все инфлационно издухани, изцяло празни „ гордости “, които се сервират като обещания за още от същото.
А като за похлупак на тази отминалата седмица, което отново ще му послужи на президента Румен Радев – към този момент исторически длъжностен лидер на изпълнителната власт, в борбата му с фригидността и повишаване на личната му политпартийна потентност, пристигна е предизборния девиз на продължаващите смяната, дето не я и започнаха. Исторически бутнатият 2 милиарда от автомагистралите и ги дало за обществени потребности - включително и за пенсии.
Като в оня сякаш анекдот, но същинска действителност от времето на строителството на комунизма – дето я строихме и тая „ смяна “, до момента в който здрава тухла не остана. Та съгласно „ смешката “ на годишното отчетно заседание на ТКЗС-то докладчикът стигнал до премиите: Пеню Ганин, пастир се награждава чифт гумени цървули (галоши), Станю Минкин, лозар - кат цървули! Минка Пенюва, звеновод – и тя с цървули! А за другаря Стою Манев, ръководител на текезесето – единствено 5000 лв., без цървули. И събранието приключва с бурни овации и нестихващи викания: Нека оди необут! Нека оди бос…! “.
И ей го, на: лъснаха й на Корнелия Нинова бабешките политпартийни болежки. Не напълно старешки, де, че си ги къта откак се метна на лидерския връх на алената централа. Ама в този момент й избиха, когато до летящата паница на комунизма на Бузлуджа председателката на Българска социалистическа партия не можа да дойде в качеството си и на вицепремиер, включително и министър на стопанската система. Нищо че и поради това идване на „ точното място “ толкоз го стискаше третия мандат за сформиране на нов държавен бардак със остарели ку…, пардон – персони.
Дългата Нинова кариера, която все се крепи с уставни врътки и слугински персонажи на косъм от залеза, очевидно въодушеви обществената логика на психиката да й нарисува профила на „ ригиден състезател “. Което преведено от психоложки ще рече: корав, вдървен, имобилен, неогъваем. Като в логиката на психиката твърдостта или умствената неотстъпчивост се отнася до упорита некадърност да се поддаде или отвод да се оцени гледната точка или страстите на различен човек. И ригидният темперамент се отличава с подчертана горделивост и изчезнала еластичност, със непоколебим надзор на потребностите на Аз-а. Типични са му предпочитание за популярност, пустославие и други патологии като натрапливост, уплахи, меланхолия, хистерия, че и полови разстройства.
А, таман си дойдохме на думата с това последното в политически аспект. Понеже другояче водачът и втори мандат президент на България Румен Радев и доразви с един бърз пестник психополитическата диагноза на Корнелия Нинова – от ригидна към (ф)ригидна. Засили я точно президента таман по нанадолнището на политпартийна старица – отшумяваща в пенсия и от политиката, и от партийността, от властта тя сама си се пенсионира, по-точно уволни скоротечно.
„ Пенсионната система “ на Радев във връзка с Нинова и нейното Българска социалистическа партия сработи, откакто президентът посредством най-много отново на левите гласове съумя да опази себе си – да се зачисли за втори мандат. Което пък в този момент му е развързало ръцете, дори и крилете най-сетне да пази и България, както му приляга конституционно. Дали това ще се случи, скоро ще се разбере – още с новата, подопечната му служебна власт. Но към този момент се разбра, че най-малко показва „ запазване “ най-малко откъм Корнелия. Шамарът, който й заби при връщането като неосъществен и от Българска социалистическа партия на управническия мандат, като й рече, че оставят страната в енергиен безпорядък, й подейства на Нинова като шут откъм гърба надолу по стълбите на президентството. Изхвърча накокорчената алена лидерка към този момент като политическа старица от „ Дондуков “ 2. И в този момент не й остава нищо друго, с изключение на доста мъчно да си (у)стиска към този момент не властовия мандат, а мандата като партиен водач. Ей го, на – дори и някогашният водач на Българска социалистическа партия, експремиер и сегашен началник на европейските социалисти Сергей Станишев й го рече: „ Левите хора в България са разтревожени за бъдещето на Българска социалистическа партия и желаят на изборите партията да има своя физиономия, както и да предложи същинска лява платформа, с цел да върне доверието на гласоподавателите “.
От тази политическа ригиднос до партийна фригидност към този момент е видно по какъв начин му се подвига самолетът точно на психодиагностика Румен Радев. По отпушената му писта на към този момент извоювания втори мандат. Като в това време президентът ще опазва до дупка (ф)ригидността на Корнелия Нинова, само че и политическата и от там и властова импотентност на основния досегашен властоносител Политическа партия. След като и двата пенсионирани субекта заедно с цялата ту четворна, ту тройна коалиция му станаха непотребни. Даже освен това, в този момент ще се забърсва с тях и ще свети на техния измърсен декор президентът и основен строител по конституция на третото за 15 месеца служебно „ избавително “ държавно управление.
А Нинова? Е, тя към този момент сподели от „ Съборна Бузлуджа “ какви старешки най-вече партийни, не политически и властови, плетки й остана да плете. Без даже да може уместно да му отвърне на Румен Радев, който, както към този момент натъртва, персонално е издигнала за президент преди време. И по какъв начин да отвръща, като огромната част от все по-малко оставащия й електорат на Корнелия, Го избират Радев. Ако Нинова го е издигнала и то един път, те са го избрали два пъти! Та на нея й остават единствено тия изфирясали и към този момент звучащи само като предизборни лозунги, с които се провикна от естрадата към поляната. „ Управлявахме България в името на обществената правдивост “, „ В името на младите фамилии това ръководство направи детските градини и ясли безвъзмездни, а майчинството стана 710 лв. “, „ Това ръководство за 7 месеца усили пенсиите с толкоз, колкото не са увеличавани в последните 10 години “, „ Подкрепихме енергийно слабите, подкрепихме българските плодове, зеленчуци, мляко и месо “. И тъй наречените все инфлационно издухани, изцяло празни „ гордости “, които се сервират като обещания за още от същото.
А като за похлупак на тази отминалата седмица, което отново ще му послужи на президента Румен Радев – към този момент исторически длъжностен лидер на изпълнителната власт, в борбата му с фригидността и повишаване на личната му политпартийна потентност, пристигна е предизборния девиз на продължаващите смяната, дето не я и започнаха. Исторически бутнатият 2 милиарда от автомагистралите и ги дало за обществени потребности - включително и за пенсии.
Като в оня сякаш анекдот, но същинска действителност от времето на строителството на комунизма – дето я строихме и тая „ смяна “, до момента в който здрава тухла не остана. Та съгласно „ смешката “ на годишното отчетно заседание на ТКЗС-то докладчикът стигнал до премиите: Пеню Ганин, пастир се награждава чифт гумени цървули (галоши), Станю Минкин, лозар - кат цървули! Минка Пенюва, звеновод – и тя с цървули! А за другаря Стою Манев, ръководител на текезесето – единствено 5000 лв., без цървули. И събранието приключва с бурни овации и нестихващи викания: Нека оди необут! Нека оди бос…! “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ