Да полетиш Без крила или как от аутсайдер да се превърнеш в шампион
„ Без крила ” - новият игрален филм на продуцента Башар Рахал и режисьора и сценарист Ники Илиев е най-дълбокият, най-емоционален и най-човешки филм, който кинотандемът е основал досега. При това динамичната лента изненадващо е на половина черно-бял, на половина пъстър. Ники Илиев и Башар Рахал имат зад тила си няколко сполучливи кино лентата в комедийния род, които се радват на огромен зрителски интерес, само че „ Без крила ” е напълно друг и както Ники Илиев и Башар Рахал споделят: това е един доста почтен филм.
" Без крила " е филм, въодушевен от действителната история на лекоатлета, параолимпиец и троент първенец на скок на дължина за хора с увреждания - Михаил Христов. Но и самият филм е освен логичен, само че и мотивиращ и въодушевяващ и носи дълбоки послания.
По време на Фестивала за българско игрално кино „ Златна роза " през септември във Варна рецензията оцени достолепията на кино лентата и посочи, че с " Без крила " Ники Илиев е надскочил себе си и несъмнено се следи израстване в работата му като режисьор и сценарист. Това мнение изцяло се споделя и непредубедени фенове, които към този момент съумяха предпремиерно да видят новия български игрален филм, който потегля в кината на 6 декември.
До тогава обаче фенове в разнообразни български градове, както и в чужбина ще имат опция да гледат " Без крила " на специфични предпремиерни прожекции.
Имате щастливо детство и родители, на които постоянно може да разчитате. Имате другари и съученици, с които се разбирате. Детството ви не е лишено от нищо. Имате фантазии, които следвате. Един ден обаче целият ви живот и всички ваши фантазии се прекатурват на 180 градуса и вие се събуждате в болничната стая с ампутирани две ръце. Как да продължите да живеете оттук насетне? Как да възприемете себе си без ръце, по какъв начин да преодолеете личните си демони и страхове, тъй че и другите хора да ви одобряват като пълностоен човек, а не да ви съжаляват за това, че сте неработоспособен? Как от новобранец да се превърнеш в първенец? И в действителност какъв брой високо човек може да надскочи себе си?
Възможно ли е човек без ръце с две протези да стъпи крепко на краката си и да доближи до персонални и спортни върхове, до които доста хора без неговите проблеми не доближават поради неналичието на мотивация, на увереност, на самодисциплина, на неналичието на прочувствена непоклатимост и на положително отношение даже и към неуспеха. Точно тези качества и мощ на духа трансформират лекоатлета Михаил Христов освен в параолимпийски международен първенец в скок на дължина, само че и в персона, която въодушевява мнозина да се оправят с компликациите и да полетят, даже и да нямат крила.
„ Без крила ” наблюдава живота на Мишо от момента, в който на 14 години губи двете си ръце при тежък случай с електрически дирек. В проливен дъжд волтова дъга се отделя от трафопост напрегнато 20 000 волта и през тялото на момчето минава ток с извънредно високо напрежение. Мишо оцелява, само че ръцете му са ампутирани, тъй като са изгорени - едната до рамото, а другата до лакътя. На мястото на случая, сърцето му стопира, само че волята за живот надвива и детето оживява по знамение.
И стартира своята борба. Битка, изпълнена с яд и себеотричане, борба с родителите, състудентите и приятелите, борба в спорта и с треньора си, борба с момичето, в което се влюбва и с което изживява сантиментална история. Битка без крила, която обаче най-после ще изстреля параолимпиеца Михаил Христов на върха и която ще го трансформира в троент международен първенец и в европейски рекордьор на скок дължина.
Той покри и норматива за параолимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 година Първата му персонална, житейска и спортна победа е през 2016 година, когато към момента доста съмняващ се в личните си благоприятни условия, той печели бронзов орден при скока на дължина в Гран При Дубай 2016.
Башар Рахал предлага на Ники Илиев да снимат
" Без крила " и да аплайват в НФЦ
Идеята за " Без крила " хрумва преди три години на Башар Рахал, който се въодушевява от мотивационна лекция на Христов. „ Башо се е срещнал с параолимпиеца Михаил Христов на едно мотивационно събитие. След изявлението на Михаил всички в залата са плакали, а Башар ми се обади и сподели: „ Трябва да създадем филм за това момче “, показа Ники Илиев, който въпреки че първоначално има съмнения дали да се захване с този план, се заема с написването на сюжета и с режисирането на кино лентата. Башар Рахал става пък продуцент.
Идеята за заглавието на кино лентата " Без крила " също е на Башар Рахал - Мишо няма ръце, само че в действителност лети.
" Ники първоначално се дърпаше малко, това не е доста неговото, само че аз му споделих: „ Ники, дано да аплайваме в НФЦ първо за концепция за сюжет и в случай че ни одобрят ще аплайваме и за план за игрален филм ", показа Башар Рахал. Режисьорът на " Завръщане " и " Живи митове " е песимистичен, че ще получи държавна дотация за игрален филм, защото преди този момент е рязан от НФЦ 15 пъти. Винаги доста съм се старал със сюжета при всяко несполучливо кандидатстване, бе прям Ники Илиев.
В последна сметка комисията в Националния кино център, оценяваща концепциите за сюжет, прави оценка високо претекстовете на Башар Рахал и Ники Илиев и отпуска пари за развиване на сюжета, а по-късно даде зелена светлина и за снимането на игрален филм. Субсидията е към 450 000 лв., а общият бюджет е 600 000 лв., като останалите пари са дадени от няколко съществени спонсора, които спонсорират и Олимпийските игри.
След пет частни кино лентата, за първи път се почувствах като режисьор, откакто получихме финансиране от Националния кино център с близо половин милион лв. за продукцията, сподели Ники Илиев. Той добави, че е признателен за поддръжката, тъй като без държавна помощ е нямало по какъв начин да се получи подобен филм. Реших да изляза от зоната си на комфорт с хумористичните истории, които снимах до момента, и да направя нещо друго, призна режисьорът.
" Винаги съм си мислел, че филмите, които върша, би трябвало да имат нещо, което ги сплотява, и да носят нещо на хората. Реално, още отпреди, макар че доста от филмите ми са били комедийни, постоянно главната тематика е била по някакъв метод да въодушевявам хората.
Когато Башар ми се обади, се замислих малко, тъй като е по-различно от това, което сме правили до момента, само че в действителност тематиката е същата – да се даде ентусиазъм на други хора, с цел да може животът им да стане една концепция по-добър или да им се даде кураж и мотивация за нещо ", разяснява Ники Илиев.
Като сценарист и режисьор той влиза внимателно в живота на Мишо, пресъздавайки на екран неговата битка за живот, вътрешната му битка, битката с околните си и битката за любовта на обичано момиче. Целта на " Без крила " е и да прикове публичното внимание към спортистите с увреждания, които показват изключителна мощ на духа. " Винаги съм се възхищавал на спортистите, тъй като аз самият спортувам ", сподели Ники Илиев. Той се е занимавал с карате, муай тай, ММА и бразилско джу джицу, само че огромната му пристрастеност е кикбоксът.
Оператор на " Без крила " е Симеон Кермекчиев, а музиката е на Иван Тишев.
Актьорите в основните функции - гений, труд и пот
Главната роля на Михаил Христов извършва Наум Шопов-младши, който се дипломира като доктор и е прочут на феновете с присъединяване си в лекарския сериал " Открадат живот " и като водещ на риалити предаване. С ролята си в " Без крила " обаче Наум Шопов-младши влезе с летящ старт в огромното кино.
Ники Илиев и Башар Рахал търсят артисти, които не са експлоатирани. В лентата вземат участие както артисти, по този начин и същински параолимпийци. Режисьорът разкри, че е търсил продукции, отдадени на тези спортисти, и изрази страдание, че вниманието към тях е доста едва от страна на публиката и артистичния свят.
" Нямаше да бъде съществено да употребявам същите лица, както в комедиите. Защото този филм е друг и в него участват същински персонажи. За функциите на действително съществуващите герои сме търсили артисти, които да припомнят за тях даже физически. Много значима беше и спортната форма ", описа Ники Илиев.
Наум Шопов е определен за основната роля, тъй като наподобява на Михаил Христов и е в доста добра физическа спортна форма.
„ 7 месеца Наум Шопов тренира дълъг скок. Първо трябваше да се научи да скача обикновено, след това с протеза и най-после със зелен ръкав, с цел да махнем едната ръка на постпродукция ", добави Ники Илиев.
В последна сметка Наум, както и артистът Георг Киряков, преодоляват комплицираната задача да скачат с протези на ръцете, тъй че да влязат в облиците на своите герои.
Башар Рахал даде своята позиция за какво Наум Шопов-младши е предпочетен за основната роля без кастинг. " Наум в никакъв случай не е бил в огромното кино, той е играл единствено в сериал и не е експлоатиран. Второ, той безумно наподобява на Михаил Христов. Трето е добре комплициран и има конструкция на състезател. Четвърто, той има почтени очи.
За мен честните очи са доста значими, тъй като както споделя един мой другар, колкото и да хитрееш, колкото и да се правиш, хората като ти видят очите схващат всичко – четат ти същността. Какво като си прочут и какво като си известен? И в киното и в театралната пиеса те съумяват да видят душата ти – кой си и какъв си като човек. За мен Наум е много чист като обръщение.
В същото време наподобява и като бунтовник какъвто е самият Михаил Христов. Има си неговите тъмни страни, не исках да идеализираме героя Михаил Христов. Исках да покажем слабостите му, егото, всички проблеми, които може да има един човек. Надявам се, че филмът не оставя привкуса: „ Ох, това беше филм за недъгави хора ”, сподели продуцентът на " Без крила ".
Леарт Докле построява доста мощен облик на треньора на Мишо - Петър Дачев. Актьорът има много опит на сцената, в киното и в телевизионни сериали.
Заедно с Наум Шопов той също тренира интензивно лека атлетика в продължение на 7 месеца. Предизвикателство за целия екип е, че първите два снимачни дни се реализират на същинско параолимпийско съревнование в Дубай.
Самият Леарт Докле има отлична спортна подготовка, защото от 15 години се занимава с бокс. Също по този начин тича, върви на фитнес и плува - все неща, които извънредно доста му оказват помощ да построи облика на треньора, който единствен от началото до края напълно поддържа Мишо и в никакъв случай не губи вяра в неговите благоприятни условия на спортния терен.
" Отне много време, само че беше време, изпълнено с доста обич, доста мощни страсти, с доста предпочитание да бъде показан обликът на Петър Дачев по най-хубавия метод. Защото той за мен е прелестен, популярен човек, който заслужава съзнателно и отговорно да бъде показана неговата позиция, доколкото разрешава историята ", сподели Леарт Докле.
В първичните проекти на създателите на кино лентата не влиза концепцията да повикат за съветник треньора на Михаил Христов. Леарт Докле обаче съумява да намери Петър Дачев и да беседва няколко пъти с него, тъй че да почерпи от извора ентусиазъм за персонажа.
" След като се видях с него и бях изгледал негови изявленията хиляда пъти усетих, че индивидът, който съм усетил от това, което съм гледал на екран е същият човек, че и доста повече. Той помагаше в процеса, тъй като е учил самия Мишо Христов. Едно от най-трудите неща е, че Петър Дачев има една специфичност на говора и на придвижване, и на вървене, и на изложение като емоционалност, което за мен беше извънредно забавно,
тъй като на външен тип може да видиш, че някой човек е по-студен и по-пестелив откъм думи, само че аз доста бързо съумях да схвана, че зад такава канара или лед се крие голямо сърце и за мен това беше пътят ми към този облик ”, описа Леарт Докле.
Защо помагаш на половин човек, който в никакъв случай нма да има качествата на естествените. тъй като нам кой си
Мъжки, мощен, борбен, доста трагичен тандем са Наум и Леарт.
Ролята на Михаил като младеж се извършва от Иван Иванов, който по време на фотосите е на 15 години. Той изумително наподобява на Мишо като възпитаник и изиграва също толкоз естествено ролята си, както и професионалните артисти. Иван е изобретение на Башар. Момчето учи в младежката актьорска школа на Рахал и на сътрудника му Зафир Раджаб. Башар предлага на Ники Илиев да опитва момчето за ролята на дребния Мишо и Иван се оправя ослепително на пробните фотоси. Продуцентът има вяра, че неговият възпитаник ще стане превъзходен предстоящ артист.
Учениците във кино лентата също са изиграни от младежи от актьорската школа на Башар Рахал.
" Най-разсейващото нещо е да следиш една история и внезапно да чуеш подправени хора, които приказват подправено и играят визията за някакви герои. Тук вярваш, че Иван е дребният Михаил Христов, на Наум Шопов също му вярваш, че е Михаил Христов. Забравяш, че тези хора са артисти, което за мен е супер достижение ", разяснява продуцентът на " Без крила ".
Екзотичната хубавица танцьорката и модел Стефани Обадяру получава първата си огромна кино роля в " Без крила ". " Не беше елементарно да се откри момиче, което хем е тъмнокожо, хем приказва отличен български език. Любовната й история с основния воин е измислена – трябваше ни да покажем двамата герои, които са разнообразни от всички останали в близост и това ги сплотява ", разкри Ники Илиев.
Стефани, която е с български и нигерийски корени чудесно пасва на концепцията на режисьора да насочи обръщение да не се отнасяме високомерно или пък със снизхождение към другите. Героинята на Обадяру има и централно значение за развиването на сюжета във кино лентата.
Въпреки че открива ново предопределение в живота си, мести се в София и е признат в университет да следва право, Мишо продължава да не може да одобри себе си и това, че не е като множеството хора. Той изпитва бездънен позор от положението си и непрекъснато крие протезите си от хората.
Тази му особена накърнимост и боязън обаче съумява да притегли Ирена, българка с нигерийски генезис, която цялостен живот се е чувствала като новобранец.
Параскева Джукелова и Башар Рахал се допълват взаимно в функциите на родителите на Михаил Христов. В облиците на двамата се сблъскват две разнообразни визии на родителите за бъдещето на детето им. Майката, която сама изрича, че синът й е неработоспособен и не има вяра, че той може да бъде пълностоен човек и бащата, който се пробва да вдъхне вяра на Мишо, въпреки и да не се трансформира в негова опора.
Продуцентът има подозрения дали точно той би трябвало да изиграе ролята на бащата, само че режисьорът убеждава Башар, че ще се оправи прелестно. " Истината е, че и за това имах лек спор с Ники, тъй като надълбоко не желаех да вземам участие във кино лентата. Исках артисти, които не са доста експлоатирани, до момента в който аз се появявам много постоянно на екран, само че той ми сподели: „ Ти ще се оправиш ужасно, а и няма потребност някой да ти споделя и изяснява какво тъкмо се случва в живота на бащата. А и имам опит като татко, въпреки всичко имам две деца. За майката знаех, че ще упорствам за Параскева Джукелова. Влюбен съм в нея още от „ Сезона на канарчетата “. Тя е в първия клас на Стефан Данаилов, аз - във втория ", показа Башар Рахал за своята екранна партньорка.
С надарена актьорска игра се разписват и Георг Киряков, Теодор Каракачанов и Ива Папазова. Във кино лентата взе участие и Иво Карамански-Сано, който откакто претърпя тежка злополука и загуби едната си ръка носи бионична ръка.
Васи, пкоято страда от множесвена скрелоза и мечтае да е актриса.
Самият Михаил Христов също има роля във кино лентата - той влиза в облика на италиански играч, също по този начин е дубльор на Наум Шопов в някои от скачанията. Параолимпиецът оказва помощ интензивно на актьорите и като ги тренира. Михаил Христов приел с неспокойствие концепцията да бъде сниман игрален филм за него. " Мишо сподели, че за него това е най-големият комплимент ", добави Ники Илиев.
Башар гледа " Опенхаймер " и споделя:
Ще снимаме черно-бял филм
Интересно и новаторско решение е филмът да бъде сниман в цвят и в черно-бяло. Целта е да бъдат показани две разнообразни времеви линии, които непрестанно се пресичат, а редуването на подиуми от предишното и сегашното на героя, т.е. на черно-бяло и на цветно способства за динамичността на кино лентата. Двигатор и на тази концепция е Башар Рахал.
" Башо гледа „ Опенхаймер ” (филмът е по едно и също време пъстър и черно-бял, б.ред.) и сподели: „ Трябва да снимаме черно-бяло ”.
Бяхме снимали цялата модерна част и оставихме сцените от предишното да ги снимаме през есента, с цел да е малко по-различно. И през тази пауза Башо сподели: „ Хайде да е черно-бяло ” и аз споделих: „ Добре ”. Черно-бялото постоянно е доста артистично и взехме решение, че ще е готино ", разкри пред Lupa.bg елементи от снимачния развой Ники Илиев.
" Когато се прави ретроспекция за мен е доста значимо да вкараш индивида в съответното въодушевление. С черно-белите фрагменти желаех да кажа, че дните на детето са били тежки и и животът му е бил сив и черно-бял, а когато пораства и животът потегля, появяват се любовта и триумфите, вижда се резултатът от битката и от тренировките и светът става пъстър. И аз желая да правя цветен филм. И той става пъстър. Защото можехме да го създадем сив, с цветовите корекции може да го направиш по този начин, че да виждаш грозните здания.
Аз желаех да виждаме красивите здания, да виждаме и цветните неща, тъй като тогава се получава този дисбаланс - че един човек, който има увреждане в действителност живее в един пъстър свят. Дълбоко не одобрявам някои български филми, които са направени с доста красиви и надарени артисти и са направени по този начин, че всичко наподобява като Люлин 9-та част по времето на соца. Това ме унищожава. Все едно желаеме да покажем на света: при нас е грозно. При нас не е грозно ", изясни естетическата си идея за кино лентата Башар Рахал.
Образът на новобранеца в един недепресиращ филм
Въпреки изключителния драматизъм на историята и макар срещата със гибелта, филмът не оставя тягостно възприятие, а даже в противен случай - окрилява и дава вяра и светлина. Мотивира те да погледнеш през прозореца на личните ти житейски проблеми и да продължиш напред без боязън. Отношението към другите е пресъздадено внимателно, а не жестоко и в това време разликите сред хората не са разкрити по настойчив метод. Хората с увреждания, с говорни недостатъци или пък с различен цвят на кожата са едни от нас. Те също имат своите фантазии и постоянно са по-силни и по-смели от тези, които се радват на положително здраве и разполагат с целия разкош на живота.
" Много е тънка линията дали ще направиш депресиращ филм или въодушевяващ. И в това време не е нужно да го правиш с типичните клишета, с цел да стане въодушевяващ. Ние искахме да е почтен филм с артисти, които играят задоволително добре, на никое място да не чуваме неверна интонация и неприятен диалект, с цел да може фенът да следи историята и да става участник в историята ", разяснява Башар Рахал.
" Филмът е изработен не толкоз за хората с увреждания, а за всички, които по някакъв метод се усещат разнообразни и отхвърлени от обществото. Заради моето по-особено име, идващо от ливанския ми генезис, на моменти съм се чувствал угнетен и отритнат, тъй като децата от време на време могат да бъдат жестоки и безсърдечни. Във кино лентата ще се открият и хора, които се усещат отчуждени от своята среда ", добави продуцентът на " Без крила ".
" За мен " Без крила " е една история за приемането на себе си. Това е тематика, която ме вълнува от години. Не желаех просто да разкажем за човек, който губи ръцете си и по-късно претърпява компликации със силата на волята, а по-скоро за човек, който не може да одобри себе си и се усеща като новобранец в кожата си. Неговата самоомраза вреди на връзките му с останалите хора и до момента в който той не одобри себе си и другите надлежно не могат да го одобряват.
Върнах се съм някои мои неща през живота ми - и аз не съм могъл да се приема и съм ги прожектирал в другите хора и до момента в който аз не съм окей с тази обстановка виждам и че другите не са и взех решение, че това би трябвало да е центърът на кино лентата. Реших да се концентриламе не толкоз върху това по какъв начин той преодолява компликациите и печели, колкото върху това по какъв начин преодолява себе си ", счита Ники Илиев.
„ В началото Мишо носи две протези, след това единствено една. Оказва се, че едната я е носил поради хората, да не се вижда, че няма ръце. Замислих се, че това е тематика, която би могла да бъде обвързвана с живота на съвсем всеки човек, всеки фен, тъй като всеки от нас по някакъв метод в миналото се е чувствал като новобранец или не е могъл да одобри нещо в себе си. Всеки би могъл да направи своя прилика, гледайки тази история ", счита режисьорът.
Всъщност най-силната в прочувствено отношение сцена наред с лежащия на земята Мишо, покосен от волтова дъга и намиращ се сред живота и гибелта, е на финала, когато героят на Наум Шопов хвърля едната протеза по време на съревнование и доближава до своя състезателен връх.
Прави чест на Ники Илиев, че изрази благодарността си към българските кинодейци преди него. " Това, което вършим ние в този момент нямаше да бъде допустимо без хората, които са минали преди нас и са ни проравили пътя. Ние стоим на техните плещи. Затова благодаря и на всички български кино създатели, които са били част от класическото българско кино, с което съм израстнал! ", написа режисьорът на " Без крила " във фейсбук. Това също е ослепителен образец за неговото израстване като персона и като създател.
" Понякога доста огромни неща стават с дребни стъпки. Трябва обаче да победиш първо себе си ", споделя Мишо Христов. Именно това го е трансформирало и в победител, тъй като е спечелил най-важната борба. Тази със себе си. Защото е бил уверен, че триумфът е въпрос на избор, освен на шанс. И един от най-вдъхновяващите препоръки на лекоатлета, върху който си коства да се замислим е, че хората сами се отхвърляме от фантазиите си като режем крилата си. И това го споделя от личния и опит човек, който полетя към върха без крила.
" Без крила " е филм, въодушевен от действителната история на лекоатлета, параолимпиец и троент първенец на скок на дължина за хора с увреждания - Михаил Христов. Но и самият филм е освен логичен, само че и мотивиращ и въодушевяващ и носи дълбоки послания.
По време на Фестивала за българско игрално кино „ Златна роза " през септември във Варна рецензията оцени достолепията на кино лентата и посочи, че с " Без крила " Ники Илиев е надскочил себе си и несъмнено се следи израстване в работата му като режисьор и сценарист. Това мнение изцяло се споделя и непредубедени фенове, които към този момент съумяха предпремиерно да видят новия български игрален филм, който потегля в кината на 6 декември.
До тогава обаче фенове в разнообразни български градове, както и в чужбина ще имат опция да гледат " Без крила " на специфични предпремиерни прожекции.
Имате щастливо детство и родители, на които постоянно може да разчитате. Имате другари и съученици, с които се разбирате. Детството ви не е лишено от нищо. Имате фантазии, които следвате. Един ден обаче целият ви живот и всички ваши фантазии се прекатурват на 180 градуса и вие се събуждате в болничната стая с ампутирани две ръце. Как да продължите да живеете оттук насетне? Как да възприемете себе си без ръце, по какъв начин да преодолеете личните си демони и страхове, тъй че и другите хора да ви одобряват като пълностоен човек, а не да ви съжаляват за това, че сте неработоспособен? Как от новобранец да се превърнеш в първенец? И в действителност какъв брой високо човек може да надскочи себе си?
Възможно ли е човек без ръце с две протези да стъпи крепко на краката си и да доближи до персонални и спортни върхове, до които доста хора без неговите проблеми не доближават поради неналичието на мотивация, на увереност, на самодисциплина, на неналичието на прочувствена непоклатимост и на положително отношение даже и към неуспеха. Точно тези качества и мощ на духа трансформират лекоатлета Михаил Христов освен в параолимпийски международен първенец в скок на дължина, само че и в персона, която въодушевява мнозина да се оправят с компликациите и да полетят, даже и да нямат крила.
„ Без крила ” наблюдава живота на Мишо от момента, в който на 14 години губи двете си ръце при тежък случай с електрически дирек. В проливен дъжд волтова дъга се отделя от трафопост напрегнато 20 000 волта и през тялото на момчето минава ток с извънредно високо напрежение. Мишо оцелява, само че ръцете му са ампутирани, тъй като са изгорени - едната до рамото, а другата до лакътя. На мястото на случая, сърцето му стопира, само че волята за живот надвива и детето оживява по знамение.
И стартира своята борба. Битка, изпълнена с яд и себеотричане, борба с родителите, състудентите и приятелите, борба в спорта и с треньора си, борба с момичето, в което се влюбва и с което изживява сантиментална история. Битка без крила, която обаче най-после ще изстреля параолимпиеца Михаил Христов на върха и която ще го трансформира в троент международен първенец и в европейски рекордьор на скок дължина.
Той покри и норматива за параолимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 година Първата му персонална, житейска и спортна победа е през 2016 година, когато към момента доста съмняващ се в личните си благоприятни условия, той печели бронзов орден при скока на дължина в Гран При Дубай 2016.
Башар Рахал предлага на Ники Илиев да снимат
" Без крила " и да аплайват в НФЦ
Идеята за " Без крила " хрумва преди три години на Башар Рахал, който се въодушевява от мотивационна лекция на Христов. „ Башо се е срещнал с параолимпиеца Михаил Христов на едно мотивационно събитие. След изявлението на Михаил всички в залата са плакали, а Башар ми се обади и сподели: „ Трябва да създадем филм за това момче “, показа Ники Илиев, който въпреки че първоначално има съмнения дали да се захване с този план, се заема с написването на сюжета и с режисирането на кино лентата. Башар Рахал става пък продуцент.
Идеята за заглавието на кино лентата " Без крила " също е на Башар Рахал - Мишо няма ръце, само че в действителност лети.
" Ники първоначално се дърпаше малко, това не е доста неговото, само че аз му споделих: „ Ники, дано да аплайваме в НФЦ първо за концепция за сюжет и в случай че ни одобрят ще аплайваме и за план за игрален филм ", показа Башар Рахал. Режисьорът на " Завръщане " и " Живи митове " е песимистичен, че ще получи държавна дотация за игрален филм, защото преди този момент е рязан от НФЦ 15 пъти. Винаги доста съм се старал със сюжета при всяко несполучливо кандидатстване, бе прям Ники Илиев.
В последна сметка комисията в Националния кино център, оценяваща концепциите за сюжет, прави оценка високо претекстовете на Башар Рахал и Ники Илиев и отпуска пари за развиване на сюжета, а по-късно даде зелена светлина и за снимането на игрален филм. Субсидията е към 450 000 лв., а общият бюджет е 600 000 лв., като останалите пари са дадени от няколко съществени спонсора, които спонсорират и Олимпийските игри.
След пет частни кино лентата, за първи път се почувствах като режисьор, откакто получихме финансиране от Националния кино център с близо половин милион лв. за продукцията, сподели Ники Илиев. Той добави, че е признателен за поддръжката, тъй като без държавна помощ е нямало по какъв начин да се получи подобен филм. Реших да изляза от зоната си на комфорт с хумористичните истории, които снимах до момента, и да направя нещо друго, призна режисьорът.
" Винаги съм си мислел, че филмите, които върша, би трябвало да имат нещо, което ги сплотява, и да носят нещо на хората. Реално, още отпреди, макар че доста от филмите ми са били комедийни, постоянно главната тематика е била по някакъв метод да въодушевявам хората.
Когато Башар ми се обади, се замислих малко, тъй като е по-различно от това, което сме правили до момента, само че в действителност тематиката е същата – да се даде ентусиазъм на други хора, с цел да може животът им да стане една концепция по-добър или да им се даде кураж и мотивация за нещо ", разяснява Ники Илиев.
Като сценарист и режисьор той влиза внимателно в живота на Мишо, пресъздавайки на екран неговата битка за живот, вътрешната му битка, битката с околните си и битката за любовта на обичано момиче. Целта на " Без крила " е и да прикове публичното внимание към спортистите с увреждания, които показват изключителна мощ на духа. " Винаги съм се възхищавал на спортистите, тъй като аз самият спортувам ", сподели Ники Илиев. Той се е занимавал с карате, муай тай, ММА и бразилско джу джицу, само че огромната му пристрастеност е кикбоксът.
Оператор на " Без крила " е Симеон Кермекчиев, а музиката е на Иван Тишев.
Актьорите в основните функции - гений, труд и пот
Главната роля на Михаил Христов извършва Наум Шопов-младши, който се дипломира като доктор и е прочут на феновете с присъединяване си в лекарския сериал " Открадат живот " и като водещ на риалити предаване. С ролята си в " Без крила " обаче Наум Шопов-младши влезе с летящ старт в огромното кино.
Ники Илиев и Башар Рахал търсят артисти, които не са експлоатирани. В лентата вземат участие както артисти, по този начин и същински параолимпийци. Режисьорът разкри, че е търсил продукции, отдадени на тези спортисти, и изрази страдание, че вниманието към тях е доста едва от страна на публиката и артистичния свят.
" Нямаше да бъде съществено да употребявам същите лица, както в комедиите. Защото този филм е друг и в него участват същински персонажи. За функциите на действително съществуващите герои сме търсили артисти, които да припомнят за тях даже физически. Много значима беше и спортната форма ", описа Ники Илиев.
Наум Шопов е определен за основната роля, тъй като наподобява на Михаил Христов и е в доста добра физическа спортна форма.
„ 7 месеца Наум Шопов тренира дълъг скок. Първо трябваше да се научи да скача обикновено, след това с протеза и най-после със зелен ръкав, с цел да махнем едната ръка на постпродукция ", добави Ники Илиев.
В последна сметка Наум, както и артистът Георг Киряков, преодоляват комплицираната задача да скачат с протези на ръцете, тъй че да влязат в облиците на своите герои.
Башар Рахал даде своята позиция за какво Наум Шопов-младши е предпочетен за основната роля без кастинг. " Наум в никакъв случай не е бил в огромното кино, той е играл единствено в сериал и не е експлоатиран. Второ, той безумно наподобява на Михаил Христов. Трето е добре комплициран и има конструкция на състезател. Четвърто, той има почтени очи.
За мен честните очи са доста значими, тъй като както споделя един мой другар, колкото и да хитрееш, колкото и да се правиш, хората като ти видят очите схващат всичко – четат ти същността. Какво като си прочут и какво като си известен? И в киното и в театралната пиеса те съумяват да видят душата ти – кой си и какъв си като човек. За мен Наум е много чист като обръщение.
В същото време наподобява и като бунтовник какъвто е самият Михаил Христов. Има си неговите тъмни страни, не исках да идеализираме героя Михаил Христов. Исках да покажем слабостите му, егото, всички проблеми, които може да има един човек. Надявам се, че филмът не оставя привкуса: „ Ох, това беше филм за недъгави хора ”, сподели продуцентът на " Без крила ".
Леарт Докле построява доста мощен облик на треньора на Мишо - Петър Дачев. Актьорът има много опит на сцената, в киното и в телевизионни сериали.
Заедно с Наум Шопов той също тренира интензивно лека атлетика в продължение на 7 месеца. Предизвикателство за целия екип е, че първите два снимачни дни се реализират на същинско параолимпийско съревнование в Дубай.
Самият Леарт Докле има отлична спортна подготовка, защото от 15 години се занимава с бокс. Също по този начин тича, върви на фитнес и плува - все неща, които извънредно доста му оказват помощ да построи облика на треньора, който единствен от началото до края напълно поддържа Мишо и в никакъв случай не губи вяра в неговите благоприятни условия на спортния терен.
" Отне много време, само че беше време, изпълнено с доста обич, доста мощни страсти, с доста предпочитание да бъде показан обликът на Петър Дачев по най-хубавия метод. Защото той за мен е прелестен, популярен човек, който заслужава съзнателно и отговорно да бъде показана неговата позиция, доколкото разрешава историята ", сподели Леарт Докле.
В първичните проекти на създателите на кино лентата не влиза концепцията да повикат за съветник треньора на Михаил Христов. Леарт Докле обаче съумява да намери Петър Дачев и да беседва няколко пъти с него, тъй че да почерпи от извора ентусиазъм за персонажа.
" След като се видях с него и бях изгледал негови изявленията хиляда пъти усетих, че индивидът, който съм усетил от това, което съм гледал на екран е същият човек, че и доста повече. Той помагаше в процеса, тъй като е учил самия Мишо Христов. Едно от най-трудите неща е, че Петър Дачев има една специфичност на говора и на придвижване, и на вървене, и на изложение като емоционалност, което за мен беше извънредно забавно,
тъй като на външен тип може да видиш, че някой човек е по-студен и по-пестелив откъм думи, само че аз доста бързо съумях да схвана, че зад такава канара или лед се крие голямо сърце и за мен това беше пътят ми към този облик ”, описа Леарт Докле.
Защо помагаш на половин човек, който в никакъв случай нма да има качествата на естествените. тъй като нам кой си
Мъжки, мощен, борбен, доста трагичен тандем са Наум и Леарт.
Ролята на Михаил като младеж се извършва от Иван Иванов, който по време на фотосите е на 15 години. Той изумително наподобява на Мишо като възпитаник и изиграва също толкоз естествено ролята си, както и професионалните артисти. Иван е изобретение на Башар. Момчето учи в младежката актьорска школа на Рахал и на сътрудника му Зафир Раджаб. Башар предлага на Ники Илиев да опитва момчето за ролята на дребния Мишо и Иван се оправя ослепително на пробните фотоси. Продуцентът има вяра, че неговият възпитаник ще стане превъзходен предстоящ артист.
Учениците във кино лентата също са изиграни от младежи от актьорската школа на Башар Рахал.
" Най-разсейващото нещо е да следиш една история и внезапно да чуеш подправени хора, които приказват подправено и играят визията за някакви герои. Тук вярваш, че Иван е дребният Михаил Христов, на Наум Шопов също му вярваш, че е Михаил Христов. Забравяш, че тези хора са артисти, което за мен е супер достижение ", разяснява продуцентът на " Без крила ".
Екзотичната хубавица танцьорката и модел Стефани Обадяру получава първата си огромна кино роля в " Без крила ". " Не беше елементарно да се откри момиче, което хем е тъмнокожо, хем приказва отличен български език. Любовната й история с основния воин е измислена – трябваше ни да покажем двамата герои, които са разнообразни от всички останали в близост и това ги сплотява ", разкри Ники Илиев.
Стефани, която е с български и нигерийски корени чудесно пасва на концепцията на режисьора да насочи обръщение да не се отнасяме високомерно или пък със снизхождение към другите. Героинята на Обадяру има и централно значение за развиването на сюжета във кино лентата.
Въпреки че открива ново предопределение в живота си, мести се в София и е признат в университет да следва право, Мишо продължава да не може да одобри себе си и това, че не е като множеството хора. Той изпитва бездънен позор от положението си и непрекъснато крие протезите си от хората.
Тази му особена накърнимост и боязън обаче съумява да притегли Ирена, българка с нигерийски генезис, която цялостен живот се е чувствала като новобранец.
Параскева Джукелова и Башар Рахал се допълват взаимно в функциите на родителите на Михаил Христов. В облиците на двамата се сблъскват две разнообразни визии на родителите за бъдещето на детето им. Майката, която сама изрича, че синът й е неработоспособен и не има вяра, че той може да бъде пълностоен човек и бащата, който се пробва да вдъхне вяра на Мишо, въпреки и да не се трансформира в негова опора.
Продуцентът има подозрения дали точно той би трябвало да изиграе ролята на бащата, само че режисьорът убеждава Башар, че ще се оправи прелестно. " Истината е, че и за това имах лек спор с Ники, тъй като надълбоко не желаех да вземам участие във кино лентата. Исках артисти, които не са доста експлоатирани, до момента в който аз се появявам много постоянно на екран, само че той ми сподели: „ Ти ще се оправиш ужасно, а и няма потребност някой да ти споделя и изяснява какво тъкмо се случва в живота на бащата. А и имам опит като татко, въпреки всичко имам две деца. За майката знаех, че ще упорствам за Параскева Джукелова. Влюбен съм в нея още от „ Сезона на канарчетата “. Тя е в първия клас на Стефан Данаилов, аз - във втория ", показа Башар Рахал за своята екранна партньорка.
С надарена актьорска игра се разписват и Георг Киряков, Теодор Каракачанов и Ива Папазова. Във кино лентата взе участие и Иво Карамански-Сано, който откакто претърпя тежка злополука и загуби едната си ръка носи бионична ръка.
Васи, пкоято страда от множесвена скрелоза и мечтае да е актриса.
Самият Михаил Христов също има роля във кино лентата - той влиза в облика на италиански играч, също по този начин е дубльор на Наум Шопов в някои от скачанията. Параолимпиецът оказва помощ интензивно на актьорите и като ги тренира. Михаил Христов приел с неспокойствие концепцията да бъде сниман игрален филм за него. " Мишо сподели, че за него това е най-големият комплимент ", добави Ники Илиев.
Башар гледа " Опенхаймер " и споделя:
Ще снимаме черно-бял филм
Интересно и новаторско решение е филмът да бъде сниман в цвят и в черно-бяло. Целта е да бъдат показани две разнообразни времеви линии, които непрестанно се пресичат, а редуването на подиуми от предишното и сегашното на героя, т.е. на черно-бяло и на цветно способства за динамичността на кино лентата. Двигатор и на тази концепция е Башар Рахал.
" Башо гледа „ Опенхаймер ” (филмът е по едно и също време пъстър и черно-бял, б.ред.) и сподели: „ Трябва да снимаме черно-бяло ”.
Бяхме снимали цялата модерна част и оставихме сцените от предишното да ги снимаме през есента, с цел да е малко по-различно. И през тази пауза Башо сподели: „ Хайде да е черно-бяло ” и аз споделих: „ Добре ”. Черно-бялото постоянно е доста артистично и взехме решение, че ще е готино ", разкри пред Lupa.bg елементи от снимачния развой Ники Илиев.
" Когато се прави ретроспекция за мен е доста значимо да вкараш индивида в съответното въодушевление. С черно-белите фрагменти желаех да кажа, че дните на детето са били тежки и и животът му е бил сив и черно-бял, а когато пораства и животът потегля, появяват се любовта и триумфите, вижда се резултатът от битката и от тренировките и светът става пъстър. И аз желая да правя цветен филм. И той става пъстър. Защото можехме да го създадем сив, с цветовите корекции може да го направиш по този начин, че да виждаш грозните здания.
Аз желаех да виждаме красивите здания, да виждаме и цветните неща, тъй като тогава се получава този дисбаланс - че един човек, който има увреждане в действителност живее в един пъстър свят. Дълбоко не одобрявам някои български филми, които са направени с доста красиви и надарени артисти и са направени по този начин, че всичко наподобява като Люлин 9-та част по времето на соца. Това ме унищожава. Все едно желаеме да покажем на света: при нас е грозно. При нас не е грозно ", изясни естетическата си идея за кино лентата Башар Рахал.
Образът на новобранеца в един недепресиращ филм
Въпреки изключителния драматизъм на историята и макар срещата със гибелта, филмът не оставя тягостно възприятие, а даже в противен случай - окрилява и дава вяра и светлина. Мотивира те да погледнеш през прозореца на личните ти житейски проблеми и да продължиш напред без боязън. Отношението към другите е пресъздадено внимателно, а не жестоко и в това време разликите сред хората не са разкрити по настойчив метод. Хората с увреждания, с говорни недостатъци или пък с различен цвят на кожата са едни от нас. Те също имат своите фантазии и постоянно са по-силни и по-смели от тези, които се радват на положително здраве и разполагат с целия разкош на живота.
" Много е тънка линията дали ще направиш депресиращ филм или въодушевяващ. И в това време не е нужно да го правиш с типичните клишета, с цел да стане въодушевяващ. Ние искахме да е почтен филм с артисти, които играят задоволително добре, на никое място да не чуваме неверна интонация и неприятен диалект, с цел да може фенът да следи историята и да става участник в историята ", разяснява Башар Рахал.
" Филмът е изработен не толкоз за хората с увреждания, а за всички, които по някакъв метод се усещат разнообразни и отхвърлени от обществото. Заради моето по-особено име, идващо от ливанския ми генезис, на моменти съм се чувствал угнетен и отритнат, тъй като децата от време на време могат да бъдат жестоки и безсърдечни. Във кино лентата ще се открият и хора, които се усещат отчуждени от своята среда ", добави продуцентът на " Без крила ".
" За мен " Без крила " е една история за приемането на себе си. Това е тематика, която ме вълнува от години. Не желаех просто да разкажем за човек, който губи ръцете си и по-късно претърпява компликации със силата на волята, а по-скоро за човек, който не може да одобри себе си и се усеща като новобранец в кожата си. Неговата самоомраза вреди на връзките му с останалите хора и до момента в който той не одобри себе си и другите надлежно не могат да го одобряват.
Върнах се съм някои мои неща през живота ми - и аз не съм могъл да се приема и съм ги прожектирал в другите хора и до момента в който аз не съм окей с тази обстановка виждам и че другите не са и взех решение, че това би трябвало да е центърът на кино лентата. Реших да се концентриламе не толкоз върху това по какъв начин той преодолява компликациите и печели, колкото върху това по какъв начин преодолява себе си ", счита Ники Илиев.
„ В началото Мишо носи две протези, след това единствено една. Оказва се, че едната я е носил поради хората, да не се вижда, че няма ръце. Замислих се, че това е тематика, която би могла да бъде обвързвана с живота на съвсем всеки човек, всеки фен, тъй като всеки от нас по някакъв метод в миналото се е чувствал като новобранец или не е могъл да одобри нещо в себе си. Всеки би могъл да направи своя прилика, гледайки тази история ", счита режисьорът.
Всъщност най-силната в прочувствено отношение сцена наред с лежащия на земята Мишо, покосен от волтова дъга и намиращ се сред живота и гибелта, е на финала, когато героят на Наум Шопов хвърля едната протеза по време на съревнование и доближава до своя състезателен връх.
Прави чест на Ники Илиев, че изрази благодарността си към българските кинодейци преди него. " Това, което вършим ние в този момент нямаше да бъде допустимо без хората, които са минали преди нас и са ни проравили пътя. Ние стоим на техните плещи. Затова благодаря и на всички български кино създатели, които са били част от класическото българско кино, с което съм израстнал! ", написа режисьорът на " Без крила " във фейсбук. Това също е ослепителен образец за неговото израстване като персона и като създател.
" Понякога доста огромни неща стават с дребни стъпки. Трябва обаче да победиш първо себе си ", споделя Мишо Христов. Именно това го е трансформирало и в победител, тъй като е спечелил най-важната борба. Тази със себе си. Защото е бил уверен, че триумфът е въпрос на избор, освен на шанс. И един от най-вдъхновяващите препоръки на лекоатлета, върху който си коства да се замислим е, че хората сами се отхвърляме от фантазиите си като режем крилата си. И това го споделя от личния и опит човек, който полетя към върха без крила.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ