Без кръв за петрол“ е един от най-известните антивоенни лозунги

„ Без кръв за нефт “ е един от най-известните антивоенни лозунги преди две десетилетия, даже и в никакъв случай да не е бил тъкмо пояснение на визията на президента Джордж У. Буш за Ирак. Сега тази остаряла фраза се завръща и този път наподобява е точна: президентът Доналд Тръмп декларира намерено, че арестуването на диктатора Николас Мадуро е било частично поради над 300 милиарда барела черно злато на Венецуела, най-големите потвърдени запаси в света.

Самият нефт не би бил законна, камо ли рационална причина за офанзива против Венецуела. През 2003 година лозунгът беше неверен, само че имаше цинична логичност: Америка беше чист вносител на нефт, а Ирак разполагаше с четвъртите по величина запаси в света. Увеличаването на производството в Ирак би било от изгода за американските консуматори, а завземането на близо 2 милиона барела дневно, които Ирак произвеждаше, би било финансова облага.

Но в случай че тогава фразата „ Без кръв за нефт “ е била подозрително, в този момент е безсмислена. Петролната промишленост се е трансформирала през миналия четвърт век, което прави петрола на Венецуела по-малко нужен и по-малко прелъстителен, изключително за Съединени американски щати.

Новите технологии, като шистовия нефт, доста усилиха производството. През 2002 година светът добива 65,8 милиона барела необработен нефт дневно. През 2024 година са създадени 76,6 милиона. Електрификацията, изключително на колите, значи също, че е нужен по-малко нефт за зареждане на развитите стопански системи.

Няма логичност за удар поради венецуелския нефт

Лидер на шистовата гражданска война са Съединени американски щати, които се трансфораха от най-големия чист вносител на нефт в света – 11 милиона барела дневно през март 2003 година, в един от водещите експортьори. Америка в този момент създава повече нефт на вътрешния пазар от всяка друга страна. Докато американските консуматори може да се възползват от по-голямото предложение на международния пазар, американските производители не биха.

Освен това добивът на нефт от Венецуела няма да бъде лесна задача. Суровият нефт на страната е тежък и серен, сложен за пречистване. Ситуацията със сигурността остава непредсказуема. Междувременно социализмът е оставил инфраструктурата в руини.

Държавната петролна компания беше употребена като касичка за обществени стратегии. Когато мениджърите се опълчиха, те бяха прочистени и сменени от лоялни на режима. Мултинационалните компании бяха притиснати да трансферират по-голяма част от облагите си на държавното управление или да видят находищата си национализирани, до степен, че вложението престана да има смисъл. В резултат на това производството спадна фрапантно. През 1998 година, когато Уго Чавес беше определен, Венецуела добиваше 3,1 милиона барела дневно. Миналата година тя управляваше 863 000.

Обърнатите трендове биха претендирали финансови разноски от почти 90 милиарда $. Извън Chevron, други ръководители на американски петролни компании са разбираемо внимателни.

Защо тогава Тръмп продължава да приказва за венецуелския нефт като за берекет за Америка?

Може би тъй като е затънал в метода на мислене на младостта си, когато ОПЕК управляваше, а петролът беше нищожна стока, от която американците, привикнали с газопроводи, обезверено се нуждаеха.

Тръмп даже провежда среща с ръководители на петролни компании с вярата да ги убеди да влязат на пазара на Венецуела.

„ Ще накараме нашите доста огромни петролни компании от Съединени американски щати, най-големите в света, да влязат, да похарчат милиарди долари, да поправят мощно развалената петролна инфраструктура и да стартират да печелят пари за страната “, съобщи Тръмп.

Той обаче не даде конкретика по какъв начин счита да реализира желанието американски компании да поемат контрола върху венецуелската нефтена промишленост.

Американският президент даже разгласи, че петролният бранш ще влага най-малко 100 милиарда $, с цел да възвърне потърпевшия енергиен бранш на Венецуела, макар че не е ясно от кое място идва тази оценка.

Плановете на администрацията да употребява венецуелския нефт бяха посрещнати със песимизъм от американски енергиен началник по време на среща в Белия дом.

„ Няма по какъв начин да се влага там “, съобщи основният изпълнителен шеф на ExxonMobil Дарън Уудс, имайки поради правните и търговски трудности пред работа във Венецуела. Други изпълнителни шефове също показаха отвращение да вършат бизнес в проблематичната латинoамериканска страна.

Западни медии/Превод:SafeNews