Без кръв“ е новото предизвикателство, което тандемът Диана Добрева –

„ Без кръв “ е новото предизвикателство, което тандемът Диана Добрева – Александър Секулов насочат към публиката. Спектакълът, основан по романа на Алесандро Барико е хубав като „ Коприна “, хипнотизиращ като „ Одисей “, метафизичен като „ Едип цар “. Екипът, който този път е интернационален –от Драматичен спектакъл Пловдив и от Националния спектакъл на Велес – Македония не прави театър, а история. И го прави с  абсолютното схващане и отговорност към епохата, в която живеем,  раздирана от войни и експанзия.
Прочетете още
Литературният шедьовър на Алесандро Барико стартира с вендета и приключва с отмъщение. Лекар и синът му са убити в Гражданската война, а години по-късно оживялата щерка търси отплата и отговорът на безконечния въпрос: „ Има ли край отмъщението или е обаян кръг, в който сме обречени да се въртим? “

" Без кръв " споделя една история, която може да се случи на всички места под слънцето и когато и да е, макар че на пръв взор наподобява съответна и даже районна.

Действието на романа, въпреки и локализирано като време и място, е безпределно относимо  към нещастията по света, които през последните години са толкоз многочислени, че се трансформират в статистика. „ Не може да се сее без да се изоре. Първо би трябвало да се разцепи земята. Какво значение има едно дете, което умира, или 10 деца, или 100? Земята трябваше да се разцепи и ние го направихме “, споделя героят на Барико – Тито.

 Същата е философията на тези, които убиват деца в Украйна, Газа, Ирак, Афганистан.

Може ли отмъщението да ни донесе разтуха и да ни олекне? Или влизаме в неизбежната серпантина, която ни води само към себеразрушение?

Спектакълът на Диана Добрева съчетава класическите похвати на античната драма с изключителни драматургични и образни техники. Декорът е шаблонизиран с преобладаващ златен бик в центъра на въртяща се сцена, която се трансформира поредно в сцена за корида, бар, зала за танци, полесражение, хотелска стая. Диалозите са къси, изчистени, само че в това време двусмислени  до степен в който би трябвало да избираш дали да се разсмееш или да се разплачеш. Няма непотребни думи, няма комплицирани фигури.

- Войната свърши.

- Който победи, той взема решение по кое време една война е свършила.

- Все отново войната свърши. Няма ли да го схванеш най-накрая?

- He и твоята. He u моята, докторе.

Със същата точност са направени и придвижванията на актьорите – завладяващият танц на Доня Сол – Маргита Гошева, на Разказвача / Певец – Костадин Еленков, на всеки от актьорите в трупата. Свирепата драма, в която всеки следващ живот се трансформира в възмездие за предходния, е показана с мекотата на лирика и ангелската музика на Сашко Костов.

Няма по какъв начин да избягаме от аналогията сред Гражданската война в Испания и военните спорове, на които сме директни очевидци, от чувството за съдба и цикличност.

Войната я спечелихте. Изглежда ли ви по-добър този свят?, пита Доня Сол.

Отговорът е явен, само че като че ли всички са  безсилни пред стремежите за власт, принуждение и операции. Продължаваме да живеем като в кървава корида  с „ неуместна честност към ужаса “.

Докато осъзнаем, че милосърдието е единственият път, който може да ни изведе от личния ни пъкъл. И да ни води в различен, само че без кръв.

Директорът на театъра във Велес назова спектакълът " талантлив ". Мисля, че не преувеличава. 



Снимки: Драматичен спектакъл - Пловдив