Раждаме се мъж или жена. Не мъж или жена, или сирена, или кентавър
Без да сме били питани, мъжки жанр множествено число, ние се раждаме мъж или жена. Не мъж или жена, или сирена, или кентавър: мъж или жена. Невъзможно е да отидем оттатък двете. Невъзможно е да избягаме от разликата сред половете, би трябвало да се задоволим с това, което имаме, написа френският мъдрец Ален Финкелкрот.
Редом с той (il) и тя (elle), трето трето лице - iel - се появи без предизвестие в нашата лексикална галактика. Това внезапно местоимение не е паднало като аеролит от небето или от мрачно злополучие. На пръв взор неуместно, неговото ненадейно наличие измежду нас изпълнява тъкмо избрана политическа функционалност. Приобщаващият авангард, който желае да кодифицира неговата приложимост, твърдо вярва, че най-накрая е пристигнал часът да освободи индивида от човешката обстановка. Нищо по-малко.
Без да сме били питани, мъжки жанр множествено число, ние се раждаме мъж или жена. Не мъж или жена, или сирена, или кентавър: мъж или жена. Невъзможно е да отидем оттатък двете. Невъзможно е да избягаме от разликата сред половете, би трябвало да се задоволим с това, което имаме.
Но ето, че понятието джендър и търпеливата деконструкция на историческите динамики, които са формирали през вековете другите версии на мъжкото и женското, пораждат вярата за изцяло реконструиран свят. Природата към този момент няма глас по въпроса, даденото се отхвърля, биологичните атрибути са оповестени за невалидни. Над това, което от памтивека и на всички ширини се смяташе за недостъпно, “аз желая ” има намерение да цари изцяло.
Край на ориста и на неизбраната част от съществуването. Мъж, жена или не-бинарен: всеки би трябвало да може да взема решение самичък за себе си, суверенно, без да се постанова да се базира на произхода. А в този момент желаят от езика да удостовери публично тази гражданска война на субективната Еманципация.
Но на вятъра ще поставят шапка с цветовете на дъгата на старите речници: индивидът в никакъв случай няма да може да умножава половете, както си желае, нито да стане с магията на словото собствен личен основател. Ето за какво би трябвало да се противопоставим на това войнстващо нововъведение с твърдо неприемане. В граматиката не се влиза като в магазин, езикът не е тук, с цел да задоволи фантазма за всемогъществото, заменяйки битието с възприятието.
Превод от френски: Галя Дачкова
Редом с той (il) и тя (elle), трето трето лице - iel - се появи без предизвестие в нашата лексикална галактика. Това внезапно местоимение не е паднало като аеролит от небето или от мрачно злополучие. На пръв взор неуместно, неговото ненадейно наличие измежду нас изпълнява тъкмо избрана политическа функционалност. Приобщаващият авангард, който желае да кодифицира неговата приложимост, твърдо вярва, че най-накрая е пристигнал часът да освободи индивида от човешката обстановка. Нищо по-малко.
Без да сме били питани, мъжки жанр множествено число, ние се раждаме мъж или жена. Не мъж или жена, или сирена, или кентавър: мъж или жена. Невъзможно е да отидем оттатък двете. Невъзможно е да избягаме от разликата сред половете, би трябвало да се задоволим с това, което имаме.
Но ето, че понятието джендър и търпеливата деконструкция на историческите динамики, които са формирали през вековете другите версии на мъжкото и женското, пораждат вярата за изцяло реконструиран свят. Природата към този момент няма глас по въпроса, даденото се отхвърля, биологичните атрибути са оповестени за невалидни. Над това, което от памтивека и на всички ширини се смяташе за недостъпно, “аз желая ” има намерение да цари изцяло.
Край на ориста и на неизбраната част от съществуването. Мъж, жена или не-бинарен: всеки би трябвало да може да взема решение самичък за себе си, суверенно, без да се постанова да се базира на произхода. А в този момент желаят от езика да удостовери публично тази гражданска война на субективната Еманципация.
Но на вятъра ще поставят шапка с цветовете на дъгата на старите речници: индивидът в никакъв случай няма да може да умножава половете, както си желае, нито да стане с магията на словото собствен личен основател. Ето за какво би трябвало да се противопоставим на това войнстващо нововъведение с твърдо неприемане. В граматиката не се влиза като в магазин, езикът не е тук, с цел да задоволи фантазма за всемогъществото, заменяйки битието с възприятието.
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ