Климатични предизвикателства: Търсенето на вода ще се увеличи с 55% до 2050 г.
Без да се подхващат незабавни ограничения през идващото десетилетие, Европа няма да може да се оправи с климатичните промени. Европейците са изправени пред трайни проблеми в области като загубата на биологично многообразие, потреблението на запаси, последствията от изменението на климата и обвързваните с околната среда опасности за здравето и благосъстоянието. В международен мащаб потреблението на ресурсите може да се удвои до 2060 година, като търсенето на вода ще се усили с 55% до 2050 година, а търсенето на сила — с 30% до 2040 г. Това се показва в отчет на Европейската организация за околна среда „ Околната среда в Европа – Състояние и вероятности 2020 година “, който се разгласява на всеки пет години.
Оказва се, че подхванатите европолитики през последните години не са дали отчетливи резултати за опазването на най-разпространените птици и пеперуди. Подобно е ситуацията със предпазените типове и местообитания, водните екосистеми, както и положението на почвите. Не сме съумели да подобрим опазването на екосистемите от химическо замърсяване, както и да повлияем позитивно на изменението на климата.
Здравето и благосъстоянието на хората не престават да бъдат наранени от шума, рисковите химикали и изменението на климата. Ускоряването на изменението на климата има възможност да докара до увеличени опасности, изключително за уязвимите групи. Въздействия могат да зародят от горещини, горски пожари, наводнения и изменящи се модели в разпространяването на заразни заболявания.
„ През 2020 година Европа е на сериозен кръстопът. Европейските водачи разполагат с благоприятни условия да дефинират образа на бъдещото развиване, каквито техните наследници няма да имат. Затова идното десетилетие ще бъде от решаващо значение за опциите на Европа през ХХI в. “, се показва в отчета.
Според данните, за 70 години – от 1950 година до в този момент, международното население се е утроило и доближи 7,5 милиарда души, а броят на живеещите в градовете се е нараснал четири пъти, надхвърляйки 4 милиарда души. Освен това икономическото произвеждане се е нараснало 12 пъти, съчетано със сходно нарастване на потреблението на азотни, фосфатни и калиеви торове, а потреблението на първична сила се е нараснало пет пъти, сочат още данните.
В вероятност наподобява, че тези световни промени ще продължат да усилват натиска върху околната среда. Според прогнозите популацията в света ще нарасне с съвсем една трета до 2050 година, достигайки 10 милиарда души.
В международен мащаб в към 75% от сухоземната и в 40% от морската среда към този момент има съществени промени. Земята е подложена на извънредно бърза загуба на биологично многообразие и сега са застрашени от изгубване повече типове, в сравнение с когато и да било в човешката история. На процедура има доказателства, че тече шесто всеобщо изгубване на биологично многообразие.
Експертите акцентират, че Европейският съюз поставя старания в региона на околната среда и регистрират усъвършенстване в качеството на водата. Управлението на земята се е подобрило, само че фрагментирането на ландшафта продължава да се усилва, като нанася вреди на местообитанията и биологичното многообразие. Замърсяването на въздуха продължава да оказва влияние върху биологичното многообразие и екосистемите, а 62% от екосистемната повърхност в Европа са изложени на несъразмерни равнища на азот, което води до еутрофикация. Очаква се въздействията от изменението на климата върху биологичното многообразие и екосистемите да се ускоряват. В същото време действия като селското стопанство, рибарството, превозът, индустрията и производството на сила не престават да водят до загуба на биологично многообразие, рандеман на запаси и нездравословни излъчвания.
Между 1990 и 2017 година излъчванията на парникови газове са намалели с 22% с помощта на политическите ограничения и стопански фактори. Делът на възобновимите енергийни източници в крайното енергийно ползване бележи устойчиво повишаване, достигайки 17,5 % през 2017 година Енергийната успеваемост се е подобрила, а крайното енергийно ползване е намаляло почти до нивото от 1990 година Емисиите на замърсители както на въздуха, по този начин и на водата са намалели, като в същото време общото водочерпене в Европейски Съюз е намаляло с 19% сред 1990 и 2015 година
Вредните излъчвания от превоза и селското стопанство също са се нараснали, а производството и потреблението на рискови химикали са останали постоянни.
Експертите регистрират, че питейната вода и водите за къпане като цяло са с високо качество на всички места в Европа. В някои области обаче продължава да има трайни проблеми и прогнозите са тревожни. Някои устойчиви и така наречен „ преносими “ химикали да вземем за пример устояват даже на усъвършенстваните системи за филтриране на питейната вода.
Освен това, макар че излъчванията на замърсители на въздуха като цяло са намалели, съвсем 20% от градското население на Европейски Съюз живеят в региони, където концентрациите на замърсители на въздуха надвишават най-малко един стандарт на Европейски Съюз за чистотата на въздуха. Всяка година излагането на фини прахови частици предизвиква към 400 000 случая на преждевременна гибел в Европа, като страните в Централна и Източна Европа са изключително наранени.
Оказва се, че подхванатите европолитики през последните години не са дали отчетливи резултати за опазването на най-разпространените птици и пеперуди. Подобно е ситуацията със предпазените типове и местообитания, водните екосистеми, както и положението на почвите. Не сме съумели да подобрим опазването на екосистемите от химическо замърсяване, както и да повлияем позитивно на изменението на климата.
Здравето и благосъстоянието на хората не престават да бъдат наранени от шума, рисковите химикали и изменението на климата. Ускоряването на изменението на климата има възможност да докара до увеличени опасности, изключително за уязвимите групи. Въздействия могат да зародят от горещини, горски пожари, наводнения и изменящи се модели в разпространяването на заразни заболявания.
„ През 2020 година Европа е на сериозен кръстопът. Европейските водачи разполагат с благоприятни условия да дефинират образа на бъдещото развиване, каквито техните наследници няма да имат. Затова идното десетилетие ще бъде от решаващо значение за опциите на Европа през ХХI в. “, се показва в отчета.
Според данните, за 70 години – от 1950 година до в този момент, международното население се е утроило и доближи 7,5 милиарда души, а броят на живеещите в градовете се е нараснал четири пъти, надхвърляйки 4 милиарда души. Освен това икономическото произвеждане се е нараснало 12 пъти, съчетано със сходно нарастване на потреблението на азотни, фосфатни и калиеви торове, а потреблението на първична сила се е нараснало пет пъти, сочат още данните.
В вероятност наподобява, че тези световни промени ще продължат да усилват натиска върху околната среда. Според прогнозите популацията в света ще нарасне с съвсем една трета до 2050 година, достигайки 10 милиарда души.
В международен мащаб в към 75% от сухоземната и в 40% от морската среда към този момент има съществени промени. Земята е подложена на извънредно бърза загуба на биологично многообразие и сега са застрашени от изгубване повече типове, в сравнение с когато и да било в човешката история. На процедура има доказателства, че тече шесто всеобщо изгубване на биологично многообразие.
Експертите акцентират, че Европейският съюз поставя старания в региона на околната среда и регистрират усъвършенстване в качеството на водата. Управлението на земята се е подобрило, само че фрагментирането на ландшафта продължава да се усилва, като нанася вреди на местообитанията и биологичното многообразие. Замърсяването на въздуха продължава да оказва влияние върху биологичното многообразие и екосистемите, а 62% от екосистемната повърхност в Европа са изложени на несъразмерни равнища на азот, което води до еутрофикация. Очаква се въздействията от изменението на климата върху биологичното многообразие и екосистемите да се ускоряват. В същото време действия като селското стопанство, рибарството, превозът, индустрията и производството на сила не престават да водят до загуба на биологично многообразие, рандеман на запаси и нездравословни излъчвания.
Между 1990 и 2017 година излъчванията на парникови газове са намалели с 22% с помощта на политическите ограничения и стопански фактори. Делът на възобновимите енергийни източници в крайното енергийно ползване бележи устойчиво повишаване, достигайки 17,5 % през 2017 година Енергийната успеваемост се е подобрила, а крайното енергийно ползване е намаляло почти до нивото от 1990 година Емисиите на замърсители както на въздуха, по този начин и на водата са намалели, като в същото време общото водочерпене в Европейски Съюз е намаляло с 19% сред 1990 и 2015 година
Вредните излъчвания от превоза и селското стопанство също са се нараснали, а производството и потреблението на рискови химикали са останали постоянни.
Експертите регистрират, че питейната вода и водите за къпане като цяло са с високо качество на всички места в Европа. В някои области обаче продължава да има трайни проблеми и прогнозите са тревожни. Някои устойчиви и така наречен „ преносими “ химикали да вземем за пример устояват даже на усъвършенстваните системи за филтриране на питейната вода.
Освен това, макар че излъчванията на замърсители на въздуха като цяло са намалели, съвсем 20% от градското население на Европейски Съюз живеят в региони, където концентрациите на замърсители на въздуха надвишават най-малко един стандарт на Европейски Съюз за чистотата на въздуха. Всяка година излагането на фини прахови частици предизвиква към 400 000 случая на преждевременна гибел в Европа, като страните в Централна и Източна Европа са изключително наранени.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ