Без да е типичен женски роман, в Рая отвъд голямата

Без да е характерен женски разказ, в " Рая оттатък огромната вода " на Мария Сталева - Дурга може да намерим всички негови детайли - невярност, обич, драма, страдалчество, в идеална за една завладяваща басня симетричност. И в това време изчерпателен прорез на междуличностните връзки в комерсиализирания бездуховен свят, на подмяната на същински полезности с измислени такива, на порива към имагинерно благополучие и занемаряване на щастието, което постоянно е било на една ръка разстояние, преди да поемем дългите прашни друмища в безплодното му търсене.

Безпощадно откровена е характерността, която в повествованието създателят дава на българската емиграция в Щатите . През очите на човек, живял в тази среда, оценката напълно не може да се назова ласкателна и да провокира горделивост.

Сред завладяващия сюжет, разказан с удивителна за дебютант лекост и заздравен от непринудени, динамични, като че ли подслушани от живия живот разговори, откриваме и дълбоки метафизичен разсъждения, които, без да ни бъдат налагани като истини от последна инстанция, будят размисъл, провокират страсти и неспокойствие.

Мария Сталева заобикаля физическото изложение на героите си. Но в това време облиците са им толкоз ярки, че читателят несъзнателно става съизвършител на създателя в доизграждането на техните триизмерни изображения в съзнанието.

Мария повърхностно, само че в това време, без да икономисва дълбоките мъчителни житейски порязвания, превежда героинята си през обич, страдалчество, самооткриване, самопознание, самопречистване.

Минава през огромната вода, осъзнавайки, че най-трудният брод е този, който води към себе си, към същинските неща, към същинската любов. За да заключи, че страданието е " като нож с две остриета. Зависи по какъв начин го приемаш. Можеш да се озлобиш и да деградираш, само че може и да го надрастеш и да помъдрееш ".